Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 21.03.2017г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 21.02.2017г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора……….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№2345/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб"№43 ищецът Х.М.Ж., ЕГН********** ***, чрез адв.В. твърди, че на 07.06.2015г. около 09.50ч. управлявал собствения си лек автомобил марка "Пежо 206" с рег.№РА1453ВР в гр.Пазарджик, по ул."П." в посока кръстовището с бул."Гурко". Когато наближил кръстовището с ул."П." на разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба навлязъл в същото. В този момент автобус с марка "М." с рег.№С5139ВР, движейки се от ул."Болнична" в посока ул."С.К." на забранителен за него червен сигнал с висока скорост навлязъл в кръстовището. Последвал сблъсък помежду им, като от силата на удара по автомобила му били причинени множество щети, пострадал и самия той.

На 08.06.2015г. бил издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който се установило, че водач на автобуса бил Й.С.А.. Към датата на ПТП-то автобусът имала валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №07114002642917, валидна от 18.11.2014г. о 18.11.2015г. към Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД. В цитирания протокол за ПТП посетилият местопроизшествието дежурен ПТП при ОД на МВР Пазарджик бил отразил, че ищецът навлязъл в кръстовището при забранителен червен сигнал на светофарната уредба, а автобусът - при разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба. Така срещу ищеца било издадено НП №15-1006-001753 от 18.06.2015г., отменено с решение от 25.01.2016г. по НАХД№1750/15г. по описа на ПРС. В мотивите съдът бил приел, че именно ищецът е навлязъл в кръстовището при разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба. В този смисъл оспорва като неверни констатациите, отразени в констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.06.2015г.

След извършен преглед на автомобила се установило, че по него има нанесени множество повреди - предни стъкло, капак, броня маска, 2бр. фарове, ляв калник, десен калник, 2 бр. подкладници, решетка, изкривени носачи, скоростна кутия, радиатор и радиаторна перка, радиатор климатик, табло, задни ляв калник, ляв стоп, броня, 2 бр. фарове за мъгла, усукване на цялото купе и предните греди и др. Стойността на ремонта за възстановяване на автомобила била по-висока от продажната му цена. При това се установило, че не е рационално да се извърши цялостен ремонт, а по-изгодно би било да се закупи същия автомобил на по-ниска от ремонта цена, т.е. налице била тотална щета.

Поради това моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 8 000лв, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди по собствения му лек автомобил марка "Пежо 206" с рег.№РА1453ВР в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на ПТП-то до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва иска. Твърди се, че по делото не можела да се установи вината и извършеното нарушение на правилата за движение, както и причинно-следствената връзка ПТП - нанесени увраждания върху автомобила, а това била необходимата предпоставка да бъде ангажирана отговорността на ответника. Освобождаването на ищеца от АНО не означавало, че същият не бил извършил друго нарушение на ЗДвП и с поведението си не бил станал причина за настъпване на ПТП-то. Напротив, в мотивите на съдебното решение по НАХД №1750/15г. по описа на ПРС било прието, че същият навлязъл в кръстовището некоректно от лявата лента при положение, че имал намерение и реално продължил движението си в права посока през кръстовището. Същият изпреварил колоната спрели в средната лента и чакащи автомобили. Ако бил останал в своята лента, то нямало да настъпи ПТП. Оспорват също вида и тежестта на твърдените увреждания, както и тяхната стойност. Излагат съображения.Видно от договора за покупко-продажба на автомобила същият бил закупен за сумата от 3 хил.лв, като застрахователната му стойност била определена на 2 хил.лв. Претенцията противоречала на чл.499, ал.2 от КЗ. Не били ангажирани и доказателства, от които да се направи извод за наличие на тотална щета  съгласно чл.390, ал.2 от КЗ. При определяне на обезщетението следвало да се отчете стойността на запазените части - да се приспаднат т.нар. "ползи от вредите" - в какъвто смисъл имало трайна практика. Ищецът следвало да изпълни и изискването на чл.390, ал.1 от КЗ. Оспорват също началния момент на претендираната мораторна лихва -  датата на ПТП - ищецът не бил спазил разпоредбата на чл.380 от КЗ. Поради изложеното моли да бъдат отхвърлени исковете. Претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:   Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - действаща към момента на на настъпване на застрахователното събитие - предвижда възможността увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, да има право да иска обезщетение пряко от застрахователя в случай на настъпило застрахователно събитие по покрит риск.

За уважаването на иска е необходимо да се установи наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, представляващо покрит застрахователен риск, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вид и размер на претърпените вреди.

Не се спори между страните, че на 07.06.2015г. около 09.50ч. ищецът е управлявал собствения си лек автомобил марка "Пежо 206" с рег.№РА1453ВР в гр.Пазарджик, по ул."П." в посока кръстовището с бул."Гурко". По същото време от ул."Болнична" в посока ул."С.К." се е движел автобус с марка "М." с рег.№С5139ВР. Последвал е сблъсък помежду им, на 08.06.2015г. е издаден констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Срещу ищеца е издадено НП №15-1006-001753 от 18.06.2015г., отменено с решение от 25.01.2016г. по НАХД №1750/15г. по описа на ПРС.

Към датата на настъпилото ПТП автобусът е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" със застрахователна полица №07114002642917, валидна от 18.11.2014г. о 18.11.2015г. към Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД.

Спорно е между страните дали ищецът с лекия си автомобил е навлязъл в кръстовището на разрешителен за него зелен сигнал на светофарната уредба, съответно  автобусът, движейки се от ул."Болнична" в посока ул."С.К.", е навлязъл в кръстовището на забранителен за него червен сигнал с висока скорост, при което е предизвикано ПТП. В посочения по-горе констативен протокол за ПТП с пострадало лице е отразено, че ищецът е навлязъл на забраняващ за него сигнал в зоната на кръстовището, при което се е блъснал в движещия се автобус. Открито е производство по оспорване съдържанието на протокола в частта "Обстоятелства и причини за ПТП". Според изложеното в решение №24 от 10.03.2011г. по т.д. №444/2010г., ТК, І т.о. на ВКС, протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. В тази връзка ищецът е ангажирал доказателства във връзка с производството по чл.193 от ГПК. От показанията на разпитаните свидетели Смилевски се установява, че на 07.06.2015г. се движели в посока от Кауфланд към центъра на града. На светофара на кръстовището на ул."Болнична" и ул."П." се пристроили в дясно, за да завият по ул."С.К.". Светофарът светнал зелено, вляво от тях нямало спряла кола, св.Смилевски дал мигач за завиване надясно и в този момент с тях от ляво се изравнил автомобила на ищеца. Продължил направо, навлизайки в кръстовището, като в този момент откъм ул."Болнична" в посока ул."С.К." излязъл автобус и "го помел". И двамата свидетели са категорични, че ищецът е навлязъл в кръстовището на зелен светофар, тъй като самите те изчаквали да светне зелено и едва когато вече потеглили на първа предавка, от лявата им страна се появила колата на ищеца. Съдът изцяло кредитира показанията на тези двама свидетели, тъй като са напълно непознати на ищеца - знаят за него само и по повод станалото ПТП - не са заинтересовани от изхода на делото, няма никакви други основание за дискредитиране на показанията им. В тази връзка не кредитира показанията на св.А. - шофьорът на автобуса-, който твърди, че е навлязъл в кръстовището на зелен светофар. Свидетелят е участник в процесното ПТП, има основания да депозира показания в свой интерес, в този смисъл е заинтересован от изхода на делото.

Затова съдът приема, че е налице виновно и противоправно деяние от страна на застрахования. Тук следва да се отрази, че съдът приема за неоснователно възражението на ответника в смисъл ако ищецът не  ебил навлязъл в кръстовището от лявата лента при положение, че имал намерение и реално продължил движението си в права посока, то нямало да настъпи ПТП. От заключението на допуснатата и изслушана авто-техническа експертиза категорично се установява, че ПТП би могло да бъде избегнато единствено ако шофьорът на автобуса се е съобразил със сигналите на светофарната уредба. За да достигне до този извод вещото лице е изследвало цикъла на работа на светофарната уредба на кръстовището между ул."Болнична" и ул."П.". Шофьорът на лекия автомобил - ищецът - се е съобразил с тези сигнали и преминаването му по лентата със стрелка за завиване на ляво от техническа гледна точка не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.

Събраните по делото доказателства налагат извода и за настъпило увреждане, представляващо покрит застрахователен риск. В изготвения констативен протокол за ПТП с пострадали лица са описани част от видимите щети по лекия автомобил, управляван от ищеца - предна броня, предна решетка, радиатор, преден капак, предно стъкло, заден ляв калник, заден ляв стоп и др. От показанията на свидетелите Смилевски се установи по категоричен начин, че след ПТП-то лекият автомобил е бил смазан, нямало е как да се движи на собствен ход, нямало как повече тази кола да се кара - толкова много били пораженията по нея.

Св.Ж. от своя страна също установява, че с ищеца са приятели и след произшествието той му се обадил. Като отишъл на място свидетелят видял автомобилът смачкан до неузнаваемост, полицаите го накарали да събира части от фарове, радиатори, масло имало навсякъде по платното. Автомобилът не можел да се движи и извикали Пътна помощ, за да го закарат до гаража на ищеца, където стоял и понастоящем. Ищецът не бил правил нищо по него, а и ремонт не можело да му се направи.

От заключението на допуснатата и изслушана авто-техническа експертиза се установява, че в резултат на ПТП-то автомобилът е с блокирана трансмисия /ходова част/ и не може да бъде преместен с бутане или теглене. ВЛ е категорично, че след инцидента автомобилът не е местен и видимите повреди имат пряка връзка с механизма на причиняване при сблъсъка. При липса на доказателства в противния смисъл съдът изцяло кредитира заключението в тази му част. Установява се от същото, че на автомобила са нанесени щети, описани в 23 пункта, като част от повредените детайли не подлежат на ремонт, а е необходима замяната им с нови, а друга част - следва да се боядисват. Извън посочените в резултат на външен оглед щети, вещото лице заявява, че съществува голяма вероятност да има и скрити повреди, подлежащи на установяване след разглобяване. Необходимата сума за нови части  и демонтажно-монтажни работи - без разходи за боядисване - ВЛ е изчислило на 6679,66лв., а с тези разходи - надвишава 7-8 хил. лв. Реалната пазарна стойност на увредения автомобил според заключението на експерта е 6320лв. Изчислявайки съгласно Наредба №24/06г. стойността на щетите след съответно приспадане на 25% запазени части вещото лице е определило същата на 4360,58лв. Пълномощника на ответника е оспорил заключението в частта за справедливата пазарна стойност на автомобила, тъй като ВЛ дало цени на модели, различни от процесния. Затова моли съдът да възприеме стойността, дадена от ВЛ по Наредба №24. Съдът възприема този довод, тъй като не се оспори по делото, че ВЛ е изследвало марка и модел "Пежо 207", докато процесния автомобил е марка и модел "Пежо 206".

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от КЗ/отм./ застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. В конкретния случай от писмените доказателства по делото е видно, че увреденият автомобил е бил закупен за сумата от 3хил.лв, като застрахователната му стойност е определена на 2хил.лв.  В този смисъл претенцията за заплащане на обезщетение над сумата от 3хил.лв е неоснователна.

Съдът приема, че е налице тотална щета по смисъла на чл.193, ал.4 от КЗ/отм./, а именно налице е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка при изплащане на парично обезщетение. В случая е изготвена експертна оценка, от която може да се направи извод именно за наличие на тотална щета. Следва от сумата 3000лв да се приспадне 25% запазени части, при което дължимото обезщетение възлиза на 2250лв. В този размер би отговарял деликвентът спрямо увреденото лице по правилата на чл. 45 от ЗЗД.

При застраховка "гражданска отговорност" обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на деликвента, но е ограничен от размера на застрахователната сума - чл.223, ал.1 от КЗ /отм./. Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието преди увреждането и когато се установи, че се касае за разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ, то е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, а следва да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга със същото качество - в този случай размерът на обезщетението е колкото е действителната стойност на вещта към момента на увреждането. Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, каквито ВЛ е отразило в заключението си - то от действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените части - в случая ВЛ е определило 25% приспадане -, които съставляват имуществена облага за ищеца. В противен случай наред с обезщетението, с което ищецът ще се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното събитие, то той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането.

На основание чл.86 от ЗЗД и с оглед частичната основателност на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Изплащането на обезщетение за имуществени вреди от тотална щета на МПС, регистрирано в РБългария, е поставено в зависимост от представянето на доказателства пред застрахователя за дерегистрацията на унищоженото МПС – чл.193, ал.3 от КЗ /отм./. Съгласно задължителните указания в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №44/02.06.2015г. по т.д. №775/2014г. на ВКС, І т.о., това обстоятелство не обуславя възникването на задължението за обезщетяване, но е от значение за неговата изискуемост и определя началния момент, от който застрахователят следва да се счита в забава. От този момент следва да се присъди и обезщетението за забава в размер на законната лихва. Това важи и когато доказателствата за дерегистриране са представени пред застрахователя след постановяване на решението по делото за определяне на обезщетението.

В случая ищецът не е представил пред съда доказателства да е уведомил ответника за дерегистрацията на унищожения лек автомобил. Липсват и твърдения такава да е направена. Затова ответникът не следва да се счита в забава относно задължението за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и искът за присъждане на обезщетение за забава относно това задължение се явява частично основателен и законната лихва следва да се присъди не от настъпването на вредите, а от датата на представяне на доказателства пред ответника за проведена административна процедура по прекратяване регистрацията на мотоциклета. /вж. диспозитива на цит. Р №44№02.06.2015г. на І т.о. на ВКС/. За периода преди това искът следва да се отхвърли.

Ищецът претендира сторените в настоящото производство разноски, като ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая то възлиза на 750лв и с оглед размера на претенцията съдът намира, че не е налице прекомерност и същото не следва да се намалява. Дължимите разноски следва да се съобразят с уважената част от иска, при което възлизат на 334,97лв. На ответника също се  дължат разноски с оглед отхвърлената част от иска, като същите възлизат на 108,68лв.  Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 226,29лв.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд      

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

   ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул."Христофор Колумб"№43 да заплати на Х.М.Ж., ЕГН********** ***, чрез адв.Василеда сумата от 2250лв, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне пред ответника на доказателства за прекратяване на регистрацията на унищоженото МПС "Пежо 206" с рег.№РА1453ВР до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 8000лв и за осъждане на ответника да плати законна лихва върху застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, считано от 07.06.2015г.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество "ЕВРОИНС"АД, ЕИК121265113 да заплати на Х.М.Ж., ЕГН********** сумата от 226,29лв сторени съдебно-деловодни разноски.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: