РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 11.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 178 по описа за 2020 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.М.Т. *** , подадена чрез адв. С.С. – ЛАК, срещу Решение № 260005 от 01.09.2020 година, постановено по наказателно
административен характер дело № 52 по описа за 2020 година на Районен
съд – Тетевен, с
което е потвърдено Наказателно
постановление №
19-0356-000489 от 02.01.2020 година, издадено от началника на РУП към ОДМВР
Ловеч, РУ Тетевен, като законосъобразно.
По наведените в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато
нарушение на материалния и на процесуалния закон се иска отмяната му. Счита, че при постановяване на решението от
районният съд са съобразени само с част от доказателствата по делото -
голословните твърдения на св.Х.И.Х.и заинтересованият от изхода на делото
свидетел М.А.П.., оборени от гласните и писмени доказателства, събрани по
делото. Сочи, че през цялото време съдът демонстрирал явна заинтересованост от
изхода на делото, тъй като ползвал за да задава въпроси на свидетелите по
случая, ДП №276/2020 год. по описа на РУ Тетевен, което не е искано от никоя от
страните, който факт според него може да се установи от съдържанието на
съдебните протоколи. Счита, че в обжалваното Решение, съдът не е обсъдил всички възражения,
които са направени с жалбата срещу НП.
В съдебно заседание касаторът чрез адв.С.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В писмени бележки развива аргументи по същество. Претендира разноски.
Ответникът РУ на МВР Тетевен – редовно призован, не изпраща представител.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Излага, че Съдът
е обсъдил събраните по делото доказателства, като е акцентирал преди всичко
върху свидетелските показания и правилно е приел за безспорно установено
нарушението.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на
страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1
от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд
Тетевен, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение трети състав на Тетевенският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление /НП/ № 19-0356-000489 от 02.01.2020 година на началника на РУП към ОДМВР Ловеч,
РУ Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 19876 от 08.09.2019 година, с което на В.М.Т. *** за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП, и на основание
Наредба №1з-2539 на МВР са му отнети 12 /дванадесет/ контролни точки.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по получен сигнал на
08.09.2019г. от оперативния в сградата на полицията в гр.Тетевен,
подаден от М.П., дежурните по график служители на РУ Тетевен – Х.
и П., посетили мястото, при което заварили жалбодателя, касатор в настоящото производство и
свидетелите Ц.и П., и установили, че по касаторът и свид.Ц.имало следи от нанесен
побой, че конете на свидетеля П. били влезли в имот на жалбодателя, който е
пристигнал на място с лек автомобил „Субару Форестър“ с ДК№ ****** със
свидетеля Ц., като автомобила бил управляван от жалбодателя Т..*** установили също, че между
жалбодателя и Ц.от една страна и свидетеля П. и А. от друга е имало размяна на
реплики и скарване, както и че свид.П. и А. са нанесли побой на жалбодателя и
на свид.Ц.. Установили, че Т. и Ц.били в нетрезво състояние, лъхали на алкохол
и тъй като свид.П., а и свид.А. потвърдили, че именно Т. е управлявал лекия
автомобил, с който пристигнал със свид.Ц.контролните органи поканили Т. да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с №0026, но същият
категорично отказал пред двамата полицейски служители, за което свидетелстват и
свидетелите П. и А., потвърждаващи, че същият е отказал проба за алкохол с
техническо средство. На жалбодателя Т. бил издаден талон за медицинско изследване, който
получил и съответно подписал. На жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.174 ал.3
пр.1 от ЗДвП, който бил подписан от същия без възражения, като му е издаден талон за медицинско изследване, който получил и подписал. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
наказателно постановление /НП/.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него
НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените
срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на
процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и
субективна страна вмененото на жалбоподателя административно нарушение по ЗДвП,
автора и вината му, след като контролните органи, установили на място нарушението,
че именно Т. е управлявал лекия автомобил, с който пристигнал със свид.Ц.и след
като поканили Т. да бъде изпробван за алкохол с посоченото техническо средство,
но същият категорично отказал проба за алкохол, в присъствието на свидетелите П.
и А..
Решаващият състав аргументирано
обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително и за изтъкнатите съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта. С горните мотиви районният съд
потвърдил обжалваното пред него НП.
Във връзка с нанесения побои било
образувано досъдебно производство, приложено по настоящото дело, по искане на
ПП на касатора, затова че на 08.09.2019г., около 19 часа в с.Рибарица
местността Черната река е причинена средна телесна повреда на В.Т. и Цвятко
Цветков. Видно от изисканото и приложено по делото постановление от 23.09.2020 година на Районна
прокуратура гр.Тетевен е прекратено наказателното производство за престъпление
от общ характер по ДП№276/2019 г.на РУ на МВР-Тетевен,пр.вх.№1335/2019 г.на
РП-Тетевен, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.131 ал.1
т.4 предл.3 от НК. Решаващият прокурор, съобразил, че в Районен съд-Тетевен е
образувано НЧХ дело №227/2020 г.по описа на съда със страни-тъжители В.М.Т. и Ц.С.Ц.,
подсъдими-М.А.П.. и М.Щ.А., и поради това прекритил на основание чл.245 ал.4 от НПК наказателното производство за престъпление от общ характер, предмет на
разследване по ДП №276/2020 г.на РУ-Тетевен. По ДП Т. дава сведение /на л.74/ буквално цитирано:
след 15 минути тръгнах и аз управлявайки /чете се като субаро/ нагоре, заедно с
мой приятел на име Ц.. Слезнахме зад техния автомобил….“, край на цитата.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт.
Според разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и глоба 2 000 лева.
Въведеното с разпоредбата на
чл.174 ал.3 от ЗДП нарушение по същността си се изразява в отказ на водача да
бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества,
който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДП е уреден в Наредба №1 от 19.07.2017
година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. По силата на чл.1 ал.2 от
посочената наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата
конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
/доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно
изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Предвид горното, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДП, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това при
наличие на основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни издаденото му
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
С нормата на чл.174
ал.3 от ЗДП е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва от
водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от
събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по текста на чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Безспорно
установено е от събраните доказателства, че жалбодателят е отказал да му бъде
извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство,
както и че му е издаден талон за медицинско изследване и че същият го е получил
без да реализира изследването, наред с управлението. Изложените
от решаващият съд
мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и
анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият
състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за безпредметно
да ги повтаря.
Неоснователни
са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на
доказателствата, като съвкупният анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват
на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят
състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати
към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато
касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.
При преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен
за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за
движение по пътищата. Административнонаказателното производство е протекло в
съответствие с процесуалните правила, АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни
да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в
пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и
мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното
постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите
констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и
вината, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата
инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.
Обосновано решаващият състав е приел за
неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че при съставяне на акта и
НП са били допуснати съществени процесуални нарушения и че му е било нарушено
правото на защита без изрично да се посочат какви са допуснатите нарушения,
след като такива не е установил при извършената от съда служебна проверка.
Обосновано решаващият състав е приел за необективни възраженията в жалбата, че
касаторът не е извършил виновно нарушение по ЗДвП, че друго лице го е закарало
до разклона за местността „Черната река”, че не е отказвал проба за алкохол с
техническо средство и няма спомен да му е даван талон за медицинско изследване
на кръвта, тъй като същите изцяло противоречат на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, като е безспорно, че след като категорично е отказал
проба за алкохол с техническо средство му е бил издаден талон за медицинско
изследване на кръвта, който той е получил, предвид положените подписи от него.
При анализа на доказателствата, от една
страна възраженията на жалбоподателят не могат да бъдат приети за достоверни,
от друга сами по себе си не оборват
съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на
свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Водачът е следвало да даде
кръвна проба, за да бъде безспорно установено дали управлява след употреба на
алкохол и когато водача откаже, не приеме показанието на техническото средство
или физическото му състояние не позволява проверка с техническо средство,
задължително следва да бъде извършено лабораторно изследване за установяване на
алкохола в кръвта. Доколкото е
установено, че жалбодателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство задължително е вземането на кръвна проба. В случая на Т. е издаден
талон за изследване, който го е получил, но не се е явил за вземане на кръвна
проба, макар че е посетил спешна помощ в гр.Тетевен още същата вечер. Налице е
отказ от страна на жалбодателя да даде кръвна проба и при наличието на отказ от
негова страна да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, което
обуславя санкцията на административното нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДвП.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно.
При постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните,
доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства. Решаващият съд е мотивирал кои
свидетелски показания кредитира и кои не, като по релевантните факти за отказа
обосновано е дал превес на свидетелските показания. Доколкото в мотивите си
съдът не се е позовал на прослушването на сигнала е неоснователно възражението
в тази връзка. Не се установява и сочената в жалбата заинтересованост на решаващият
състав. Доводите в жалбата, че решаващият състав е ползвал за да задава въпроси
на свидетелите по случая ДП №276/2020г. на РУ Тетевен, което не било искано от
никоя от страните не сочи на заинтересованост, а на изпълнение на вмененото
служебно задължение на съда за пълното изясняване на обстоятелствата по делото.
Неоснователни са доводите в жалбата, че твърденията на св.Х.И.Х.са голословни, а св. М.П. е заинтересован от изхода на делото,
тъй като такива данни по делото няма, а показанията не са оборени от събраните
гласни и писмени доказателства.
По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно. За извършеното нарушение правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран по този текст с налагане на
административно наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, като наказанието е съобразено с извършеното
от него нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от закона
граници.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до
неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260005 от 01.09.2020 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 52 по
описа за 2020 година на Районен
съд – Тетевен.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.