№ 501
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002370 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 35744/27.03.2020 г., подадена от „Медикет цех“
ЕООД чрез адвокат Я.М. от САК срещу решение № 463/09.03.2020 г., постановено по търг. дело №
1004/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя против „Бейби пласт“ ЕООД искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 232,
ал. 2, предл. I-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на следния недвижим имот - апартамент № 2,
находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, предоставен по договор за наем от 28.12.2017
г., сключен между „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и „Бейби пласт“ ЕООД като наемател, за
сумата от 25 000 лева, представляваща неплатените наемни вноски за имота за периода от
10.03.2018 г. до 03.01.2019 г., и за сумата от 2 069.44 лева, представляваща законната лихва за
забава върху сумата от 25 000 лева за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.; както и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК „Медикет цех“ ЕООД е осъдено да заплати на „Бейби пласт“
ЕООД сумата от 2 000 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли въззивния съд да го отмени.
Твърди, че първоинстанционният съд не се съобразил с наличието на нотариално заверен
договор за наем, който удостоверявал волята на страните и при безспорно доказано владение на
процесния имот от собственика и управителя на фирма „Бейби Пласт“ ЕООД, при което съдът
1
отхвърлил предявения иск, позовавайки се на гласни доказателства при налични удостоверителни
писмени. От събраните по делото доказателства се установявало, както владението на „Бейби
пласт“ ЕООД върху процесния имот и неговото предаване, така и че основанието на договора за
наем било ползвано за постигане на цели пред съответните институции търговски регистър,
Столична Община, район „Витоша“ и СРС, за да се черпели залегналите в него права. След като
съдът не преценил, че били налице основанията за нищожност на договора, единственото
правилно решение било да уважи предявения иск. Обстоятелството, че г-жа И. се ползвала от
договора когато и е изгодно и го използвала извън предмета на основанието му било нейно
своеволие и нарушение, поради което получила и покана за разваляне на договора, след
получаването и също нямало възражение за непредаване на владението на имота. От показанията
на свидетеля И. се установявало, че към момента на сключване на договора, тя ползвала друго
наето жилище за живеене с децата, което било ясно доказателство, че било налице нарушение на
договора от нейна страна, но това не я освобождавало представляваното от нея юридическо лице
от изпълнение на поетите с договора задължение. Не можело да се пренебрегнат законовите
задължения на представляваната от И. фирма и тази на ищеца като юридически лица, защото
управителите на същите имали общи деца, каквато клауза в закона нямало.
Жалбоподателят обжалва решението и в частта му за разноските с възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат Ч.. В тази част първоинстанционният
съд се е произнесъл по реда на чл. 248 ГПК с определение № 3430/10.07.2020 г., което не е
обжалвано от страните и е влязло в сила, с оглед на което настоящият въззивен съдебен състав не
дължи произнасяне в тази част на въззивната жалба, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Бейби пласт“ ЕООД чрез адвокат А.Ч. от
САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния
съд да я остави без уважение като потвърди решението. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Медикет цех“ ЕООД чрез адвокат
М. поддържа жалбата си и направените с нея искания, а от своя страна въззиваемата страна „Бейби
пласт“ ЕООД чрез процесуалния си представител адвокат Ч. изразява становище за нейната
неоснователност и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. И двете страни претендират разноски, за което представят списъци по чл. 80
ГПК.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Медикет цех“
ЕООД срещу „Бейби пласт“ ЕООД искове, както следва: за връщане на недвижим имот –
апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, предоставен по договор за
наем от 28.12.2017 г., сключен между „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и „Бейби пласт“
ЕООД като наемател; за присъждане на ищеца на сумата от 25 000 лева, представляваща
2
неплатените наемни вноски за имота за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.; както и на сумата
от 2 069.44 лева, представляваща законната лихва за забава върху сумата от 25 000 лева за периода
от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.
Ищецът твърди, че между него като наемодател и ответното дружество като наемател бил
сключен на 28.12.2017 г. договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за
ползване гореописания недвижим имот срещу месечен наем в размер на 2 500 лева без ДДС. На
наемателя бил даден гратисен период от два месеца, през който да не дължи месечен наем за
имота. Считано от 10.03.2018 г., ответникът дължал заплащането на наема съгласно чл. 3.1. от
договора, но не платил нито една месечна наемна вноска. Поради неизпълнение на задължението
на наемателя за плащане на уговорения месечен наем, ищецът отправил нотариална покана до
ответника, получена на 30.11.2018 г., за прекратяване на договора и освобождаване на имота.
Договорът за наем се считал прекратен на 03.01.2019 г. Ответникът нито освободил предоставения
му под наем имот, нито заплатил дължимия наем, а продължавал да ползва имота и след
прекратяването на договора за наем.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „Бейби пласт“ ЕООД е подал отговор,
с който оспорва предявените искове като неоснователни. Прави възражение за нищожност на
договора за наем поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че изначално
недвижимият имот с предназначение - жилище, апартамент, не бил предоставен за нуждите на
ответното дружество, а за лични нужди на управителя на ответното дружество - Н. С. И. и двете й
деца от управителя на ищцовото дружество - И. Д. И.. Договорът за наем бил сключен между двете
дружества само по счетоводни и данъчни съображения. Ако се приемело, че договорът за наем бил
действителен, то за плащането на наема следвало да бъде издадена фактура от страна на
наемодателя ищец, което не било сторено, поради което ответникът не носел отговорност за
неизпълнението. Не следвало да се заплаща наемната цена за имота, тъй като наемодателят ищец
не изпълнил основното си задължение да предостави годен имот за нуждите на наемното
правоотношение - офис. Предоставен бил имот за жилище, апартамент, а не за офис, а промяната
на предназначението съставлявало строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Такава промяна
на предназначението не била извършвана и бил предоставен имот, който не можел да бъде ползван
за нуждите на ответното дружество „Бейби пласт“ ЕООД. Поради това ответникът оспорва
дължимостта на наема и неустойките. Също така посочва, че имотът не бил предаден на ответното
дружество от страна на наемодателя, а същият бил обитаван от Н. И. и общите й с управителя на
ищцовото дружество две деца, т. е. ползването на имота не било нито за целите, нито за сметка на
ответното дружество.
С допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявените искове. Оспорва възраженията
на ответника. Сочи, че вписаният в търговския регистър адрес на управление на ответното
дружество „Бейби пласт“ ЕООД бил този на наетия имот. Ответникът направил признание, че
държи имота, тъй като юридическите лица извършвали действия чрез управителите си. Били
издавани фактури за наема ежемесечно. Оспорва като ирелевантни в настоящото производство
доводите на ответника за фактическите отношения между управителя И. и управителя на ищцовото
дружество И., както и за общите им деца.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът „Бейби пласт“ ЕООД е подал отговор
на допълнителната искова молба, с който поддържа направените възражения срещу предявените
3
искове. Оспорва, че му били изпращани фактурите за наем и сочи, че същите били създадени за
целите на настоящото производство.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, предл. I-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
явяват се процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от
първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че на 28.12.2017 г. между ищеца „Медикет цех“ ЕООД като
наемодател и ответника „Бейби пласт“ ЕООД като наемател е сключен приложения по делото
договор за наем на недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „***“, ул. „***“
4, ет. 2, който имот е собственост на ищцовото дружество, видно от приложения по делото
нотариален акт № 55 от 12.12.2017 г., том ІV, рег. № 10785, дело № 466 на нотариус Г. Г. с рег. №
637 и район на действие – СРС.
Видно от договора, страните по него уговорили следното: наемодателят предоставя имота на
наемателя срещу наем в размер на 2 500 лева без ДДС, като е уговорен гратисен период от два
месеца (чл. 2.1. и чл. 2.2.); наемателят се задължава да плаща на наемодателя договорения месечен
наем до 10-то число на всеки календарен месец (чл. 3.1); задължение на наемодателят е да предаде
недвижимия имот в състояние, което съответства на състоянието, за което се отдава под наем (чл.
4.1); наемодателят се задължава да не пречи на наемателя за нормалната експлоатация на
недвижимия имот (чл. 4.2); наемодателят ще има право на достъп до имота и вътре в него след
предварително уведомление и съгласие от страна на наемателя в удобен за последния ден и час,
като целта на посещението на наемодателя е да се увери, че действително имотът се стопанисва с
грижата на „добър стопанин“ и по предназначение (чл. 4.3); договорът се сключва за срок от една
година, включваща и гратисния период, и действието му започва от 02.01.2018 г., като след
изтичане на договорения срок и при липса на претенции от двете страни, договорът се счита за
безсрочен (чл. 5) и договорът се прекратява с едномесечно писмено предизвестие (чл. 6.1).
С нотариална покана ищецът е отправил до ответника едномесечно предизвестие по чл. 6.1.
от договора за наем, считано от получаване на поканата, както и го е поканил в тридневен срок от
изтичане на предизвестието да предаде държането на имота и ключовете от входните врати.
Нотариалната покана е връчена на ответното дружеството на 30.11.2018 г. чрез управителя му Н.
М..
Ищецът е представил по делото фактури, с доставчик „Медикет цех“ ЕООД и получател
„Бейби пласт“ ЕООД, за уговорения месечен наем за имота, които фактури са подписани само от
представител на ищцовото дружество.
От представените от ответника удостоверения за раждане и за настоящ адрес, както и от
справка в търговския регистър по партидите на дружествата – ищец и ответник, се установява, че
Н. С. М. - управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Бейби пласт“
ЕООД и И. Д. И. - управител и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество имат две
4
общи деца – А. с ЕГН:********** и Н. с ЕГН:**********, както и че от 05.10.2018 г. настоящият
адрес на Н. С. И. и двете деца е в процесния имот - гр. София, „***“, ул. „***“ № 4, ет. 2, ап. 2.
С приложена по делото заповед № СОА19-РД09-762/31.05.2019 г. на кмета на Столична
община е наредено заличаването на адресните регистрации по настоящ адрес на Н. С. И., и двете
деца - А. и Н..
С нотариална покана, изпратена на 22.07.2019 г. от И. Д. И. до Н. С. И., с посочен адрес: гр.
София, кв. „***“, ул. „***“ 4, ет. 2, И. Д. И. отправя предложение до Н. С. И. да се премести с
децата в жилище в гр. ***.
Като писмени доказателства са приети заверени копия на съдебни актове: определение от
11.02.2019 г. и решение от 18.06.2019 г., постановени по гр. дело № 70967/2018 г. на СРС относно
спор между Н. С. И. и И. Д. И. за упражняване на родителските им права по отношение на двете им
деца, както и молба от 18.07.2019 г. до Районен съд – София, подадена от Н. С. И. срещу И. Д. И.
по Закона за защита от домашно насилие. Прието е и заверено копие на нотариална покана от И. Д.
И. до Н. С. И., с която подателят отправя до адресата предложение да се премести да живее с
децата в жилище в гр. ***, при което подателят изразява готовност да поеме разходите за наем и
да съдейства за записване на децата съответно в училище и детска ясла. От тези доказателства е
видно, че Н. С. И. и И. Д. И., които са живеели заедно на съпружески начала, от края на 2018 г. са
влошили личните си взаимоотношение и са се разделили.
По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са като свидетели Д. И. И. (27 г.,
син на управителя на ищцовото дружеството и работещ в последното), И. С. И. (48 г., брат на
управителя на ответното дружество и съдружник в последното) и Н. Г. С. (42 г., без родства и дела
със страните по делото), като предвид данните за роднинска свързаност на първите двама
свидетели със страните по делото, настоящият съдебен състав прецени показаният им съобразно
чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
Свидетелят Д. И. И. твърди, че знае за сключения договор за наем „Медикет цех“ ЕООД и
„Бейби пласт“ ЕООД по отношение на процесния имот. В момента ответното дружество използва
апартамента по силата на договор за наем. Знае от баща си И. И., че „Медикет цех“ ЕООД е
отправило покана до „Бейби пласт“ ЕООД за напускане на апартамента. В края на 2019 г. е ходил в
апартамента с баща си, опитали да отворят вратата, но бравата била сменена. Преди това са ходили
на този адрес заради децата, тъй като Н. М. - собственика на „Бейби пласт“ ЕООД, и баща му имат
две общи деца. В края на м. декември 2019 г. са отишли в апартамента, тъй като знаели, че тя го е
освободила, т. е. „Бейби пласт“ ЕООД е освободило апартамента. „Медикет цех“ ЕООД е закупило
имота за инвестиция. Към момента дружеството нямало достъп до апартамента, тъй като баща му
не е успял да вземе ключовете от Н. М.. Относно вида на апартамента свидетелят казва, че през
2018 г. е правен ремонт - изграждане на кухня, ремонтиране на бани, но не бил виждал спалните.
Не знае как е било предадено владението на апартамента от „Медикет цех“ ЕООД на „Бейби
пласт“ ЕООД.
Свидетелят И. С. И. твърди, че И. и Н. закупили процесния апартамент в началото на 2018 г.
и го обитавали с двете им деца. Свидетелят е ходил в жилището, спалните били обзаведени с
5
гардероб, спалня и скрин. В апартамента нямало офис мебели, а единственото бюро било в
детската стая на А., в която има легло, детско бюро за първокласник и етажерка. Мебелите в
детската стая ги е поставил И. И. - мъжа на Н. и баща на А., който е собственик на „Медикет цех“
ЕООД. Според свидетелят апартаментът е жилище, което има две спални, една детска стая, хол и
кухня. Не знае „Медикет цех“ ЕООД да е предало владението на този апартамент на „Бейби пласт“
ЕООД. Не знае къде „Бейби пласт“ ЕООД е извършвало своята дейност и къде е било офисното
помещение на дружеството в края на 2018 г. и началото на 2019 г.
Свидетелят Н. Г. С. твърди, че в началото на 2018 г. е посещавал процесния апартамент
заедно със свидетеля И. С. И., който го помолил да отиде да му помогне за сглобяването на спални
и скринове, които се намирали в апартамента. Според свидетеля този имот бил апартамент за
живеене и от И. И. знае, че в него трябвало да живее сестра му със семейството си.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявения от „Медикет цех“ ЕООД срещу „Бейби пласт“ ЕООД иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за
връщане на горепосочения недвижим имот, за неоснователен и недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен.
За уважаването на този иск, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно облигационно
правоотношение между него и ответника по силата на сключен договор за наем; 2) прекратяване
действието на последния и 3) отказ от страна на ответника-наемател да предаде държането на
имота.
В случая, ответното дружество не оспорва наличието на твърдения от ищеца договор за наем
от 28.12.2017 г., подписан от страните по делото - „Медикет цех“ ЕООД като наемодател и „Бейби
пласт“ ЕООД като наемател, чрез съответните им представители: съответно И. Д. И. за ищцовото
дружество и Н. С. И. – за ответното, но ответникът прави възражение за нищожност на договора за
наем поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като твърди, че изначално
недвижимият имот с предназначение – жилище (апартамент), не бил предоставен за нуждите на
ответното дружество, а за лични нужди на управителя на ответното дружество - Н. С. И. и двете й
деца от управителя на ищцовото дружество - И. Д. И., при което договорът за наем бил сключен
между двете дружества само по счетоводни и данъчни съображения. Следователно, макар и
ответникът да не е посочил прецизно правната норма, квалифицираща възражението му за
нищожност на процесния договор, то с оглед така наведените от него твърдения в отговора на
исковата молба, които са ясно и недвусмислено изразени, се налага извод, че същият навежда като
основание за нищожност това по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (привиден договор) - при сключването на
процесния наемен договор страните не са желаели и не са целели настъпване на правните му
последици, т. е. наличие на абсолютна симулация, която привидност на сделката е определяна като
специален случай на съзнателна липса на воля/съгласие.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за основателно.
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд, привидни договори
са тези съглашения, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява
договора, при което, ако волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат
6
привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, то симулацията е абсолютна, а
ако волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното
съглашение, то симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. За да е
налице обаче симулация е необходимо по безспорен начин да се установи, че страните по договора
не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само за да създадат привидни
правни последици, настъпването на каквито не са желаели (така: решение № 492/12.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1904/2009 г.). Отделно от това един договор се явява привиден, когато страните са
се съгласили, че няма да си дължат посочените престации, в какъвто смисъл е решение №
163/15.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г. Ако страните са се съгласили, че няма да си
дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили, че ще си дължат друго,
симулацията е относителна.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на абсолютна
симулация, тъй като при сключването на 28.12.2017 г. на процесния наемен договор страните по
него – „Медикет цех“ ЕООД (наемотадетел) и „Бейби пласт“ ЕООД (наемател), не са желаели и не
са целели настъпване на правните му последици, като никоя от тях не е имала намерение да
изпълнява съответната престация по договора – дружеството-наемодател да предаде имота на
дружеството-наемател, а последното от своя страна да заплаща уговорената наемна цена.
По делото е установено, че към този момент едноличен собственик на капитала и управител
на „Медикет цех“ ЕООД е И. Д. И., а на „Бейби пласт“ ЕООД - Н. С. И., като тези две физически
лица, изразяващи волята на търговските дружества, са били във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат две деца (към момента на сключване на договора Н. С. И. е била
бременна с второто си дето - Н., видно от датата му на раждане – 30.01.2018 г.) и са живеели
съвместно като семейство в недвижимия имот, предмет на наемния договор, представляващ
жилище – апартамент на втори етаж в жилищен блок, състоящ се от две спални, детска стая, хол и
кухня, което се установява от показанията на свидетелите И. С. И. и Н. Г. С., които не са в
противоречие с показанията на ангажирания от ищеца свидетел - Д. И. И., доколкото последният
изнася данни за обстоятелства, случили се през последващ период - 2019 г. Явно е че волята на
представляващите двете търговски дружества физически лица е да ползват апартамента за тяхно
семейно жилище - така например, И. Д. И. – едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството-наемодател, но същевременно и баща на двете деца, лично е оборудвал детската стая
с мебели и я е направил (видно от показанията на И. С. И.). И. Д. И. в качеството му на изразяващ
волята на дружеството-наемодател не е възнамерявал да предаде апартамента на дружеството-
наемател за ползване въз основа на наемния договор и не го е сторил в нито един момент – видно
от събраните по делото доказателства, като в частност следва да се посочи направеното
извънсъдебно признание на ищеца, че имотът е предаден на и се ползва от Н. С. М. като физическо
лице и двете й общи деца с управителя И. Д. И., съдържащо се в представената по делото
нотариална покана, изпратена на 22.07.2019 г. от И. Д. И. до Н. С. И., на адреса на процесния имот,
която нотариалната покана е изходящ от управителя на ищцовата страна частен документ,
съдържащ признание на неизгодни за него факти - че в процесния апартамент са живеели Н. С. М.
като физическо лице и двете им общи деца – поканата не е адресирана до ответното дружество
„Бейби пласт“ ЕООД - не е отправена до Н. С. М. в качеството й на управител и представител на
това търговско дружество. Същевременно, ответното дружество като наемател по договора, в нито
един момент не е поискало от дружеството-наемодател да му бъде предаден така наетия недвижим
7
имот, нито е имало възражения в тази насока, което последващо поведение на представителя на
дружеството-наемател също налага извод, че наемателят е бил съгласен наемодателят да не
изпълнява дължимата от него престация по договора – предаване на наетия имот на наемателя –
търговското дружество „Бейби пласт“ ЕООД. От своя страна, ответното дружество като наемател
изначално не е възнамерявало да плаща наем и не е плащало такъв – не е заплатило нито една
месечна вноска, считано от 28.03.2018 г., както е уговорено в договора (т. 2.2), на което
наемодателят не се е противопоставял за сравнително дълъг период от време – до завеждане на
настоящата искова молба на 18.04.2019 г., т. е. около една година (като се има предвид, че с
нотариалната покана, получена от ответното дружество на 30.11.2018 г., ищецът не е предявил
претенция за плащане на наемни вноски или за прекратяване на договора поради неизпълнение от
страна на наемателя да изпълни това си задължение, а за прекратяването му с едномесечно
предизвестие съгласно т. 6.1 от същия), като следва да се има и предвид, че едва след като
физическите лица И. Д. И. и Н. С. И. влошили личните си взаимоотношения и се разделили,
ищцовото дружество именно чрез управителя си И. Д. И. е предявило срещу собственото на Н. С.
И. дружество претенции за плащане на наема. Едва тогава (13.02.2019 г.) и И. Д. И. е направил
искане до Столична Община от името на „Медикет цех“ ЕООД за заличаване адресната
регистрация на Н. С. И. и двете деца А. и Н., заявена и вписана на адреса на процесния апартамент
още през м. октомври 2018 г. Представените от ищеца фактури не променят горните изводи,
доколкото няма данни същите да са изпращани до дружеството-наемател и съответно да са приети
от него. Същото важи и за обстоятелството, че представителят на ответното дружество „Бейби
пласт“ ЕООД е афиширало наемния договор пред трети лица, което не опровергава привидността
на наемния договор, а напротив – индицира намерението на Н. С. И. като едноличен собственик на
търговското дружество към този момент (до 24.10.2019 г. от когато е съсобственик на капитала с
брат й И. С. И.) да извлича някакви ползи от наличието на такъв договор, демонстрирайки го пред
трети лица, в частност държавни органи и институции, без обаче да има волята този договор
действително да породи между страните по него своите правни последици.
Предвид гореизложените съображения, след като процесният договор за наем се явява
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (привиден договор), то се налага извод за липса на
валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, което да е възникнало по
силата на този договор, което от своя страна води до неоснователност на исковата претенция по
чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на горепосочения недвижим имот и същата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
Липсата на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, което да е
възникнало въз основа на процесния наемен договор, налага и извод, че за ответника не е налице
договорно задължение като наемател да заплаща на ищеца месечна наемна цена за горепосочения
имот, поради което и исковата претенция по чл. 232, ал. 2, предл. I-во ЗЗД за заплащане на сумата
от 25 000 лева, представляваща неплатените наемни вноски за имота за периода от 10.03.2018 г. до
03.01.2019 г. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция по
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 069.44 лева, представляваща законната лихва за забава
върху сумата от 25 000 лева за периода от 10.03.2018 г. до 03.01.2019 г.
По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
8
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не следва да се уважава искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Действително, по
силата на тази разпоредба адвокатът може да предоставя безплатна правна помощ на материално
затруднени лица, но за адресати на нормата следва да се считат само физически лица, а не и
юридически лица, каквото се явява насрещната страна по въззивната жалба (така, определение №
71/20.01.2015 г. по гр. д. № 5405/2014 г., III-то г. о. на ВКС; решение № 114/24.04.2013 г. по гр. д.
№ 59/2014 г., г. к., IV-то г. о. на ВКС).
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 463/09.03.2020 г., постановено по търг. дело № 1004/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Оставя без уважение като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна „Бейби пласт“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9