Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 13.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Т. П. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 109 по
описа на Радомирския районен съд за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Министерството на земеделието, храните и горите срещу Наказателно
постановление № НЯСС-35/10.03.2021г. на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложено на министерството „имуществена санкция” в размер на
5000.00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка чл.
190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите .
По подробно изложени във въззивната
жалба съображения и поддържани от процесуалния представител на въззивника в с.з. се
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Развиват се подробни
правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване
на административно-наказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до
незаконосъобразност на последното. Излагат се доводи за нарушение на императивните разпоредби на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, поради
липса на точно описание на извършеното административно нарушение, и обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Развиват се подробни правни съображения във връзка с
обстоятелството дали даденото предписание от контролните органи е дадено правилно и дали отговаря на
техническото и експлоатационно състояние на язовира. Навеждат се и доводи от въззивника
за приключило административно наказателно производство с
идентично предписание дадено на министерството като собственик на яз.“Пчелина“
и за наложено адм.наказание
на министерството по образувано през РдрС анд №261/2020г. за същото
адм.нарушение.
Освен това въззивника сочи,че липсват
мотиви от АНО в атакуваното НП обосноваващи
извода, че административното нарушение не представлява маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН ,както последния е приел предвид наложеното адм.санкция.
Въззиваемата
страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище правни
съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.Претендират се и разноски
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
ТО-Радомир
към Районна
прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Свидетелят И.С. на длъжност „началник“
на РО НЯСС-ЗЦБ заедно с колежката си Ж.С.
на
длъжност „старши инспектор “ в РО НЯСС-ЗЦБ на 02.01.2020г. са извършили проверка
на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Пчелина“, в землището на с. Лобош,
с.Калище, с. Ковачевци, общ.Ковачевци, област Перник. Проверката е обективирана в Констативен протокол № 02-03-1/02.01.2020
г., с който на собственика на язовир „Пчелина“, а именно М.н.з.х.и г. *** е
било дадено предписание в т.2.1 в срок
до 30.04.2020г. „Да се изградят предложените допълнителни геодезични точки – 2
броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в Програмата за
технически контрол“. Проверката е извършена в присъствието на Л.С. ,представител
на собственика.
На
30.07.2020 г. на основание чл. 190,
ал.4, т. 2 от Закона за водите при извършена проверка на язовир „Пчелина“ от експерти
при ДАМТН – София, а именно от
свидетелите И.С. на длъжност „началник“на
РО НЯСС-ЗЦБ и Ж.С. на длъжност „ старши инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и В.А. на длъжност „ главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ контрол на даденото на 02.01.2020г. предписание
на министерството е констатирано, че не е изпълнено, а именно: „Да се изградят
предложените допълнителни геодезични точки – 2 броя и да се включат в
мероприятията за текущ мониторинг и в програмата за технически контрол“.
При повторната проверка на 30.07.2020г. е
присъствала В.С. – специалист „ВЯН“ към,
„Напоителни системи-София клон“,представител на оператора.
Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните
констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно
неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Пчелина“
от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни
лица, поради което И.С. на длъжност „началник“ в РО НЯСС-ЗЦБ е съставил АУАН №
02-062/24.09.2020 г. в присъствието на свидетеля В.А. - заемащ длъжност „главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ, ГД НЯСС, ДАМТН.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпило
писмено възражение от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения
АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка административно-
наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-35/10.03.2021г.,
като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание
чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 83 от ЗАНН във
връзка с чл. 201, ал. 12 и 200, ал.1, т. 39 от Закона за водите му е наложил
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева, за неизпълнение по чл. 190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1,
т. 3 от Закона за водите.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва да провери дали са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното
НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия
съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната, че
АНО при съставяне на АУАН и НП е
допуснал процесуални нарушения. Налице е
пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Предвид посоченото в мотивната част на
НП, в която АНО сочи, че приема, че жалбоподателят е осъществил фактическият
състав на нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за водите в диспозитива
на същото ясно е посочено, че се налага на жалбоподателя на основание чл.200,
ал.1, т.39 от Закона за водите „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева за
неизпълнение на чл.190а , ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1,т.3 от Закона за водите т.е
правилно е посочена нарушената и
санкционна правна норма.
Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че
при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
По същество на спора, настоящият състав
приема, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си
и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване
на извършено административно нарушение № 02-02-062/24.09.2020г., Наказателно
постановление №НЯСС-35/10.03.2021г.,Актове за публична държавна собственост
№3709, №3710 и №3711, № 3712 и №3713 от
13.03.2012г., както и свидетелските показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителя
И.М.С. и свидетелите Ж. Г.С. и В.Г.А., които с показанията си потвърждават
изцяло фактическата обстановка описана АУАН и НП. Съдът възприема изцяло
свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те са ясни, точни и
непротиворечиви, и доказват по безспорен начин сочената в наказателното
постановление фактическа обстановка. Свидетелите С. и А., които са присъствали
на проверката относно изпълнение на предписанията от собственика на язовир „Пчелина“
от 30.07.2020г. са категорични, че
първоначално дадените предписания към собственика в указания срок не са били
изпълнени.
За пълнота следва да се
отбележи, че наведените от въззивника във въззивната жалба
възражения относно техническата обосновка на дадените предписания от контролния
орган и и относно обстоятелството,че
яз.“Пчелина“ е предоставен за ползване от „Напоителни системи“ ЕАД на основание
параграф 4, ал.2 от ПЗР на Закона за водите с нищо не променя горния правен
извод на съда, че е доказано от АНО адм.нарушение от страна на жалбоподателя, за което е
санкциониран с атакуваното НП.Съгласно разпоредбите на Закона за водите за безопасната техническа експлоатация на язовира
отговаря собственика му.
Относно обстоятелството, че в РдРС е било образувано АНД №261/2020г. приключило с влязъл
в законна сила съдебен акт, между същите страни за същото адм.нарушение,
то видно от цитираното административно-наказателно дело министерството е
наказано за същото адм.нарушени и неизпълнение на
контролните органи за дадено идентично предписание касаещо
яз.“Пчелина“, но с различен срок за изпълнение на предписанието, което от своя страна
сочи, на обстоятелството, че независимо от това, че контролните органи на ДАМТН
са давали вече няколко пъти предписания с определен срок за изпълнение на собственика да изгради предложените допълнителни геодезични
точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в
програмата за технически контрол същото не е било сторено нито при предходните
проверки нито при настоящата проверка по повод, на която е съставен АУАН и НП, предмет на настоящия правен спор,
довели до повторна санкция на министерството за същото адм.нарушение.
Предвид на така установеното от фактическа
страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е установено по
делото, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно- наказващия орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП.
Що
се отнася до наведените във въззивната жалба доводи касателно липста на мотиви от страна на АНО
защо не е приложил разпоредбата
на 28 от ЗАНН, то действително липсват
такива мотиви от страна на
АНО, но в правомощитя на съда
е да прецени дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН/ съгл.Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г.на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол/, поради което
настоящият състав намира следното:
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че
АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен. За да
бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни
факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Нарушението, за извършването, на което е
наказано министерството е формално. Законодателят е предвидил административно-наказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. Освен
това процесното нарушение не би могло да се
квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните
последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и
стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига
чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация
на язовирните стени и съоръженията към тях – чл.
2, ал. 2, т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ.
занижен контрол за тяхното изпълнение в посочените срокове биха могли да
доведат до непредвидими последици от аварии и злополуки, а в някои случаи – с
огромни мащаби. По делото не са ангажирани и доказателства към момента да са
били изпълнени дадените предписания, напротив видно от анд
№261/2020г. на РдРС , с което е изменено наказателно
постановление № НЯСС-110/04.08.2020г. на Заместник- председателя на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал.12 и 200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложил н.М.н.з.х.и г. административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5 000.00 лева /пет хиляди
лева/, за неизпълнение на чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3
от Закона за водите като е намален размера на „имуществената санкция“ на 1000 лева, въззивника
вече веднъж е наказан за същото адм.нарушение, а именно неизпълнение на предписание дадено
от контролния орган ДАМТН да се изградят предложените допълнителни геодезични
точки – 2 броя и да се включат в мероприятията за текущ мониторинг и в
програмата за технически контрол.
Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя
административно нарушение и наказващият орган правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност на Министерството, като е наложил на същото административно
наказание „имуществена санкция„ на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административно-наказващият орган е определил имуществена санкция в размер на 5 000 лева.При преценката на размера на наложената санкция, настоящият съдебен състав намери, че наказващият орган е определил същия в справедлив размер, близо до минимума като е взел в предвид, че жалбоподателя независимо от наложеното му вече адм.наказание за същото нарушение , отново не е изпълнил същите предписания на контролните органи. Настоящият съдебен състав намира, че този размер се явява достатъчен за постигане на целите на наказанието предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху обществото.Така
мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
НЯСС-35/10.03.2021г.
на Заместник- председателя на Д.а.з.м.и
т.н. с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал.12 и
200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил н.М.н.з.х.и г. ЕИК . , със седалище и адрес на управление ***, „имуществена санкция” в размер на 5 000.00
лева , за неизпълнение на чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите.