Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
Гр. Бяла, 25.09.2020г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на
прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията НАХД №149 по
описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпило е уведомление/с характер на жалба/ от Е.А.А.,
ЕГН **********,*** против НП №135 от 10.03.2020г. на Директора на РДГ-Русе, с
което за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, на осн. чл.266,
ал.1 от ЗГ, му е наложено административно наказание глоба в размер на
100лв., определено му е да заплати
обезщетение в размер на 20,91лв., на осн. чл.55, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.5 от Наредбата
за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи горския фонд,
както и паричната равностойност на липсващите вещи-предмет на нарушението-един
брой дърво от дървесен вид“полски ясен“ с диаметър в основата 32см. и
височина14м, с обща кубатура 0,46пл./0,84пр./куб.метра дърва в размер на
39,31лв., на осн. чл.275, ал.2 от ЗГ.
Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение.
Твърди, че същото не е извършено виновно. Сочи, че отрязал дървото с цел
възстановяване на съборената ограда,
върху която било паднало същото вследствие на метеорологичните условия с
оглед предпазване от изгубване на множество животински видове, отглеждани в
имота. Моли НП да бъде изцяло отменено.
Наказващият орган – РДГ-Русе, не изпраща процесуален
представител.
Районна
прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2020г. св.Р.-*** и св.Б.Т.-специалист лесовъдство в ДГС-Бяла,
при извършване на обход в землището на с. К. В., обл.Р., отдел 242“а“, местност
„А.“, горска територия-държавна собственост в териториалния обхват на ТП ДГС
Бяла установили, че жалбоподателя А. е отрязал един брой дърво от дървесен вид
„полски ясен“, с диаметър в основата 32см. и височина 14м., с обща кубатура 0,46пл./0,84пр./куб.метра дърва, немаркирани с
контролна горска марка. На място бил нарушителят, който потвърдил, че е отрязал
дървото и го нарязал, тъй като се било счупило и било паднало върху оградата на
имота, нарушавайки нейната цялост. Служителите констатирали, че дървесината
била струпана от вътрешната страна на въпросния имот, нарязана на трупи за
печка с дължина 30см.Ограденият имот бил бивш ресторант на „Селкооп“ с.К. В.,
но към момента имота се стопанисвал от „А. Х. Г.“ ЕООД, в която фирма работел
жалб.А., като поддръжка. Вътре в имота имало свободно пуснати животни-елени,
коне-пони, патки, кокошки и др., за които нарушителят се грижел денонощно. Св.Р. преценил, че жалб.А. е допуснал нарушение на чл.104, ал.1,
т.5 от ЗГ, за което му съставил АУАН на 19.02.2020г., подписан от А. с
обяснението, че дървото било паднало. В
акта, актосъставителят и св.Т. също вписали съответно обяснения и показания. На
10.03.2020г. наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното НП. Същото било изпратено от АНО за връчване на
нарушителя с „МиБМ Експрес“ ООД и
доставено от Български пощи ЕАД, връчено от Р. Ц.-служител в пощенска станция в
с.К. В. на бащата на нарушителя-св.А.Ю..
Изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на св.Р., св.Т., св.Ю., АУАН,
НП, сортиментна ведомост, известие за доставяне обратна разписка, покана,
оправомощителна заповед от 16.09.2011г., писмо от „МиБМ Експрес“ ООД, обяснения
от служител ПС с.К. В., останалите материали по преписката.
При преценка допустимостта
на жалбата по реда на чл.59, ал.2 от ЗАНН, съдът констатира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, което има интерес от обжалване на НП. По
отношение спазването на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, съдът намира
следното: Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното
постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение.
Изискването е препис от наказателното постановление да бъде връчено срещу
подпис на нарушителя, като получаването на този препис е предоставено изцяло в
преценката на административно – наказващия орган, т.е. по какъв способ АНО ще
връчи препис от НП срещу подпис не е изрично уредено. Следователно допустими са
всички правни способи за връчване на препис от НП, но които следва да
гарантират, че именно нарушителят ще го получи, като това се удостовери с
неговия подпис. Един от тези способи е и препоръчаната пощенска пратка с
известие за доставяне, която се доставя на получателя срещу подпис.
Същевременно, съгласно чл. 84 от ЗАНН, за призоваването и връчването на
призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на НПК, като в чл. 180 и
следващите НПК, е уреден редът и начинът за връчване на призовките, съобщенията
и книжата.
В настоящия случай от
събраните по делото писмени доказателства се установява напълно безпротиворечиво, че известие за
доставяне на пратка с баркод № 9100023579105/ приложено в заверен
препис на л. 9 от делото/, която съдържа наказателно постановление №135/10.03.2020г.
е получена от бащата на жалбоподателя А.-св.А.Ю., на дата 18.03.2020г. В този смисъл са предоставените от
куриерската служба „М и БМ Експрес” ООД данни, обясненията на служителя в
пощенска станция с.К. В., показанията на св.Ю. в с.з., а и това обстоятелство
не се оспорва от страна на жалбоподателя. Приложимото за случая право е чл. 36,
ал. 1 от Закона за пощенските услуги, съгласно който пощенските
пратки и пощенските колети по чл. 34 се доставят: в пощенските кутии на
получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други
звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските
оператори и потребителите, според ал. 2 условията за доставянето на
пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. С Решение № 581
от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е приела Общи
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от тези общи условия препоръчаните пощенски пратки
се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Ал.2 от същия член сочи,
че препоръчаните пощенски пратки по ал.1 може да се доставят на пълнолетен член
на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката. В конкретния случай се установява, че това
изискване не е спазено, тъй като при връчването на пратката не е изискан
документ за самоличност и не са оформени служебни документи. Освен това се
установява по делото, че не е налице и упълномощаване на св.Ю. от страна на
жалб.А. за получаване на цитираната пратка с НП, въпреки отразеното в
известието, че получателя на пратката е с пълномощно от 18.03.2020г. Отделно,
липсват данни нарушителят да е узнал своевременно за НП, тъй като макар
пратката с НП да е получена от бащата на нарушителя, то не са налице
разпоредби, указващи задължение на св.Ю. да предаде пратката на нарушителя, каквото
задължение е вменено на получателя на съдебни книжа по реда на чл.180, ал.6 от НПК, а и от служителя на пощите не се изисква оформяне на известието за
доставяне със задължителното условие на чл.180, ал.6 от НПК. Също така, съдът
няма основание да не дава вяра на показанията на св.Ю. в с.з., че е във влошени
отношения със сина си и поради това, въпреки, че живеят в едно домакинство с
него, не му е предал получената пратка и не знае кога жалбоподателят е узнал за
нея. Липсват доказателства, които да опровергават тези показания, твърдените от
св.Ю. обстоятелства кореспондират с изложеното в жалбата досежно ненавременното
узнаване за НП и с изявленията на жалбоподателя в с.з. за тези обстоятелства. Видно
е от приложената покана за доброволно изпълнение, изх.№АП-190/15.04.2020г. и известие
за доставянето й, че същата е получена на 24.04.2020г., пак от бащата на
жалбоподателя, който отново не уведомил А., което допълнително навежда на
достоверност на изявленията на нарушителя, че не е уведомяван своевременно и по
надлежен ред за книжата, предназначени за него. По посочените съображения съдът
счита, че макар НП да е получено на 18.03.2020г. от бащата на нарушителя, то
срокът за обжалването му не е започвал да тече и същото не е влязло в сила, тъй като не е налице редовно връчване на НП
на нарушителя срещу подпис, по правилата на чл.58, ал.1 от ЗАНН. С оглед на
това и предвид необходимостта от упражняване правото на защита в пълна степен, следва
да се приеме, че подаденото на 18.06.2020г. уведомление/ с характер на жалба/ срещу
НП не е просрочено, поради което жалбата е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
не е обоснована датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и НП.
Датата на извършване на нарушението е негов индивидуализиращ белег, елемент от
фактическото обвинение, което не може да бъде
установявано в производството по оспорване на издаденото наказателно
постановление, тъй като това води до съществено нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Елементи от фактическия състав на нарушението, включително
датата на неговото извършване, не могат да се извеждат от доказателства,
събрани едва в хода на съдебното производство, несъдържащи се в
административно-наказателната преписка, от които би могло да се предполага коя
е датата на извършване на нарушението, и по този начин не може да се санира
допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на
административно-наказателното производство. В случая, съгласно показанията на
св.Т. в с.з., датата на нарушението -17.02.2020г., е била съобщена от страна на
жалбоподателя. В преписката липсват други доказателства, от които да се изведе
по несъмнен начин дата на извършеното нарушение. От друга страна в изявленията
си в с.з. жалбоподателят твърди, че датата на нарушението е 12.02.2020г.,
когато е отрязал дървото. Сочи, че служителите, извършили проверката са дошли
четири дена след отрязването на дървото и към този момент оградата вече е била
отремонтирана от него. От показанията на служителите не се установява същите да
са констатирали в какво състояние е била оградата към момента на откриване на
нарушението. При това положение не е доказан съществен реквизит от АУАН и
НП-датата на нарушението, което е в тежест на АНО, налице е съществен порок на
НП по смисъла на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на
обжалвано НП само на това основание.
На следващо място, съдът намира, че деянието на
жалбоподателя не е административно нарушение, тъй като е извършено при крайна
необходимост, т.е приложение следва да намери чл.8 от ЗАНН. Института на
„крайната необходимост“ е уреден в чл.13 от НК. Крайната необходимост е
състояние на непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или
обществени интереси, лични или имотни блага, която деецът преодолява чрез
причиняване на вреди, при кумулативно съобразяване с предвидените допълнителни изисквания.
Предпоставките на чл. 13 НК са кумулативни - деянието трябва да
е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща
с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, които
деецът не може да избегне по друг начин, както и да създава обективни
предпоставки за спасяване на застрашените интереси, ако обаче причинените от
деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В конкретния случай
не е опровергана от доказателствата тезата на жалбоподателя, че вследствие на
падналия сняг, процесното дърво се счупило и паднало върху мрежестата ограда на
имота, като е имало непосредствена
опасност намиращите се в имота животни, разнообразни по вид, да избягат и да се
загубят. В показанията си св.Р. и св.Т. също посочват, че в имота се полагат
грижи за различни по вид животни от страна на жалбоподателя. Същите
потвърждават, че вследствие на метеорологичните условия, сняг, дори едно от
дърветата, находящо се непосредствено до отрязаното дърво е било изцяло
изкоренено, но не било бутнато и не опирало мрежата, че въпросните дървета са
част от гора, която е на около 60 години и се намира непосредствено на няколко
метра от имота. При положение, че дължината на дървото, което е отсечено е
14м., съобразно отразеното в АУАН и НП, и се сочи от служителите, че същото отстои
на 4-5м. от имота, то при падането му върху оградата на имота, в по-голямата си
част е било в самия имот, като със собствената си тежест то е било в състояние
да наруши оградата му. По този начин се създала непосредствена опасност за
животинските видове, както за нараняването им, така и за това да избягат и да се загубят. При съпоставяне на характера и непосредствеността на опасността
и самото деяние на жалбоподателя, следва да се изведе, че предпазването на животинските видове с оглед
на тяхното многобройност и разнообразие по вид е наложило засягането на
определени юридически охранявани права, чието жертване обаче е в настоящия
случай е обществено оправдано, от една страна поради липса на алтернативност и
от друга-поради по-незначителните причинени вреди от предотвратените, оценени
на стойност 39,31лв. в НП. След като деянието не представлява административно
нарушение, то за него не следва да се налага административно наказание. Като е
санкционирал жалбоподателя с налагане на глоба по реда на чл.266, ал.1 от ЗГ
АНО е издал незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна.
НП е незаконосъобразно и в частта, с която е
определено наказаното лице „да заплати парична равностойност на липсващите вещи
– предмет на нарушението: един брой дърво от дървесен вид“полски ясен“ с
диаметър в основата 32см. и височина14м, с обща кубатура
0,46пл./0,84пр./куб.метра дърва в размер на 39,31лв., на осн. чл.275, ал.2 от
ЗГ. Цитираното правно основание не обосновава налагането на тази кумулативна
санкция, а урежда органа, в чиито приход се внасят събраните суми от глоби,
имуществени санкции, както и сумите, получени от продажбата на отнетите вещи,
или паричната равностойност на липсващите вещи. Освен това в Закона за горите
липсва уредена хипотеза на заплащане на парична равностойност на липсващите
вещи. Законът урежда отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на
нарушението, но в случая не е постановено такова отнемане. На следващо място –
липсата на вещите, се опровергава категорично от дадените от служителите на ДГС-Бяла
свидетелски показания, в които те заявяват изрично, че на място при проверката,
от вътрешната страна на имота е била
налична дървесината, нарязана на трупи.
Що се касае
до определеното с НП обезщетение в размер на 20,91лв., на осн. чл.55, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети
върху гори и земи горския фонд, то същото се явява недължимо. Това е така, тъй
като чл. 1, ал.1 от цитираната Наредба сочи, че с нея се определя размерът на
обезщетенията за щети, нанесени върху гори и земи от горския фонд, причинени с
деяния, които съставляват административни нарушения на Закона за горите и на
Правилника за прилагане на Закона за горите. Доколкото деянието на
жалбоподателя не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.8 от ЗАНН, като извършено при крайна необходимост, то и определеното обезщетение за
щети по смисъла на наредбата е незаконосъобразно.
По
изложените съображения НП се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №135
от 10.03.2020г. на Директора на РДГ-Русе, с което на Е.А.А., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, на осн. чл.266, ал.1 от
ЗГ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., определено
му е да заплати обезщетение в размер на 20,91лв., на осн. чл.55, ал.2 от ЗАНН,
вр. чл.5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори
и земи горския фонд, както и паричната равностойност на липсващите вещи-предмет
на нарушението-един брой дърво от дървесен вид“полски ясен“ с диаметър в
основата 32см. и височина 14м, с обща кубатура 0,46пл. /0,84пр./куб.метра дърва
в размер на 39,31лв., на осн. чл.275, ал.2 от ЗГ.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/