Определение по дело №884/2019 на Окръжен съд - Варна

 

Производството по делото е образувано по предявени от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София срещу А.Б.Ч. *** иск за приемане на установено, в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 72 325.08 лева, съставляваща сбор от сумата от 66 305.67 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 302/2037/27364578/24.04.2014 год., сумата от 753.23 лева – договорна възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 20.06.2018 год. до 22.08.2018 год., сумата от 4 260.41 лева – лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 20.02.2018 год. до 17.01.2019 год., сумата от 906.18 лева – наказателна лихва за просрочие, начислена по договора за периода 20.02.2018 – 17.01.2019 год., сумата от 98.87 лева – такса за управление по Тарифата и договора за кредит за период 20.04.2018 год.-20.08.2018 год. и сумата от 0.72 лева – такса просрочени компоненти по Тарифата и договора за периода 20.04.2018 – 20.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.422, ал.1 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 770/2019 год. на ВРС.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът А.Ч.  депозира писмен отговор, с който навежда доводи за недопустимост и евентуално за неоснователност на исковата претенция. Излага, че след издаденият в полза на Банката изпълнителен лист и след образуване на изпълнително дело № 20198940400323 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег.№ 894, район ВОС. Твърди, че дни след като бил уведомен с ПДИ за образуването производство и след разговори с ищеца, на 24.04.2019 год., в знак на добра вол и по повод разговори за извънсъдебно уреждане на дълга, превел на ищеца сумата от 12 000 лева, а впоследствие – предприел мерки за погасяване на цялото задължение, съгласно издаденото му от ищеца удостоверение за размера на дълга. Така са били извършени още две плащания по сметка на длъжника, на 11.07.2019 год. – сумата от 2 574.19 лева и на 17.07.2019 год. - сумата от 71 000 лева, с което дългът по изпълнителното дело бе погА.изцяло, което е било и основание ищецът да поиска прекратяване на изпълнителното дело. Поради цялостно погасяване на дълга по изпълнителното дело и удоволетворяване на кредитора, ответникът счита предявеният иск за недопустим, в евентуалност – за неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания, с оглед подаденото от него възражение и поради това, че настоящото производство се явява единственото, в което може да установи дължимостта на присъдените в заповедното производство разноски. Претендира постановяване на решение при признание на иска, ако не – съобразно представените доказателства. Възразява за присъждане на разноски на ответника, който с поведението си е дал повод за завеждане на иска.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба,  с който възразява за постановяване на решение при признание на иска поради цялостно удоволетворяване на кредитора.

На 10.01.2020 год. е постъпила молба вх.№ 829/2020 год. от А.Б.Ч., с която ответникът, чрез пълномощник адвокат М.И., депозира молба за оттегляне на подаденото от него възражение. Към молбата е приложено пълномощно, делегиращо права на подалия молбата адвокат за оттегляне на възражението по ч.гр.д. № 770/2019 год., въз основа на което е издадена и заповедта за незабавно изпълнение – вземането по която е предмет на установяване по настоящото дело.

Съобразно разрешенията, дадени в т.10в от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението.  Посочено е, че при предявен установителен иск по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК.

При отпаднала предпоставка за надлежното съществуване и упражняване на правото на иск, производството по настоящото дело следва да се прекрати без да се обезсилва издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, тъй като при ететглено възражение по чл.414 ГПК същата се ползва с последицата по чл.416 ГПК и следва да се приеме за влязла в сила.

С оглед разпоредбата на на чл.78, ал.1 ГПК и обективираното в допълнителната искова молба искане, ищецът има право на разноски, възлизащи съобразно предсатвения спосък по чл.80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване в общ размер на 4 225.25 лева – държавна такса за исковото производство и платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 884/2019 год. образувано по предявени от „УниКредит Булбанк” АД, гр. София срещу А.Б.Ч. *** иск за приемане на установено, в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 72 325.08 лева, съставляваща сбор от сумата от 66 305.67 лева – главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 302/2037/27364578/24.04.2014 год., сумата от 753.23 лева – договорна възнаградителна лихва по договора, начислена за периода от 20.06.2018 год. до 22.08.2018 год., сумата от 4 260.41 лева – лихва върху просрочена главница, начислена за периода от 20.02.2018 год. до 17.01.2019 год., сумата от 906.18 лева – наказателна лихва за просрочие, начислена по договора за периода 20.02.2018 – 17.01.2019 год., сумата от 98.87 лева – такса за управление по Тарифата и договора за кредит за период 20.04.2018 год.-20.08.2018 год. и сумата от 0.72 лева – такса просрочени компоненти по Тарифата и договора за периода 20.04.2018 – 20.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.422, ал.1 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 770/2019 год. на ВРС, поради оттегляне на възражението по чл.414 ГПК.

ОСЪЖДА Асен Б.Ч., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, пл.“Света Неделя“ № 7 сумата от 4 225.25 лева, съставлява сторени в производството по чл.422 ГПК разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                        СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: