М
О Т И
В И
Гр.Средец, 12.02.2021г.
към Присъда № 260000/01.02.2021г., постановена по нохд №
118/2020г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.
ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е
повдигнало обвинение против подсъдимия Д. Й.К. за престъпление по чл.343в, ал.2
от НК, за това, че на 16.09.2019 г. в гр.Средец, област Бургас, пред училище „Св. Св. Кирил и Методий“, управлявал МПС лек автомобил
„БМВ" 320, с peгистрационен
номер А2155 HP без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
18-0269-000634 от 20.12.2018г., издадено от Началник
група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, връчено лично, влязло в
сила на 12.01.2019г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е
протекло без участието на акцесорни страни – частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът
поддържа обвинението. В хода на съдебните прения заявява, че подсъдимият К. бил
наясно, че като неправоспособен водач не следвало да управлява МПС, като на
16.09.2019г. в гр.Средец бил спрян от свидетелите С.С. и П.И. при управление на
л.а. „БМВ“ 320 и с рег.№ А2155НР отново да управлява МПС без съответно
свидетелство за МПС в едногодишния срок от наказването му с влязло в сила
Наказателно постановление № 18-0269-000634/20.12.2018г., получено лично от
подсъдимия и влязло в сила на 12.01.2019г. Излага, че съобразно Директива №
2006/126 на ЕС, транспонирана в националното законодателство в нормата на §35,
т.3 от ДР на ЗИТ ЗДвП, се предвижда начинът за издаване на документи за
правоспособност по утвърден образец, който бил обективиран в Приложение № 1 и №
2 от Директивата, в която изрично било посочено какво трябвало да представлява
свидетелството за управление. В конкретният случай К. бил представил
свидетелство за управление, което било временно и се издавало само за
територията на Великобритания, тъй като същият бил започнал някакви курсове за
придобиване на правоспособност, но не бил придобил окончателно такава. Предвид
това прокурорът счита, че от субективна страна престъплението било извършено от
подсъдимия К. и същият следвало да бъде наказан, като предлага следното
наказание – една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при
първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лева.
Подсъдимият К. не се явява в съдебно заседание. Същият е търсен
многократно, но не е установен на адресите, декларирани в Национална база данни
„Население“ като постоянен и настоящ и посочения адрес от самия подсъдим на
досъдебното производство, който съвпада с постоянния му адрес. Не е установен и
при общодържавното му издирването. Същият е променил местоживеенето си без да
уведоми съда за това, напуснал е пределите на Република България на дата
07.07.2020г. и няма данни лицето да има регистрирано влизане на територията на
страната след това. Той е с неизвестен адрес в страната и след щателно
издирване не е открит. Също така участието лично на подсъдимия в производството
не е задължително, доколкото деянието за което му е повдигнато обвинение, не е
за тежко престъпление. Предвид това, тъй като са налице основания за
разглеждане на делото по реда на задочното производство в отсъствие на
подсъдимия, делото е разгледано именно по този ред. Още повече К. е участвал в
наказателното производство в неговата досъдебна фаза, привлечен е лично като
обвиняем по делото, а също така е бил редовно уведомен и участвал в съдебната
фаза на наказателното производство и упълномощения от него защитник адв.К., с
оглед на което правото му на защита е осигурено в пълна степен.
В хода на наказателното производство защитата на
подсъдимия се осъществява от упълномощения от него защитник адв.К.К.. При
проведените съдебни прения адв.К. отправя искане да бъде признат Д.К. за невиновен за
извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че
независимо от това, че същият е бил длъжен да познава, както Английското, така
и Българското законодателство, от субективна страна същият не бил извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Релевира доводи, че ако все
пак съдът приеме, че и от субективна страна е извършено такова деяние, в конкретния
случай, с оглед малозначителност на деянието, липсата на обществени опасни
последици, моли подсъдимият да бъде оправдан, като бъде приложен чл.9 ал.2 от НК. Защитникът твърди, че независимо от това, че законът предвижда „лишаване от
свобода“ с долна граница една година и „глоба“ от 500 лв., то счита, че в
конкретния случай и минимално предвиденото от закона наказание е несъразмерно
тежко с извършеното от К.. Излага, че той бил започнал курс за обучение, можел
да управлява лек автомобил на територията на Великобритания. Вече имал
създадени навици и умения и ако бъде признат за виновен счита, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 от НК,
като му бъде наложено наказание в размер на 3 /три/ месеца „Лишаване от
свобода“.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Й.К. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, осъждан, с ЕГН **********.
Видно от приложената справка за
съдимост на подсъдимия е осъждан многократно. С Присъда № 60/17.04.2007г. по
нохд № 8/2007г. на Окръжен съд – Бургас, влязла в сила на 08.04.2008г., е
осъден за престъпление по чл.199, ал.1, т.2 във вр. с чл.198, ал.1, т.2 във вр.
с чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на шест години
лишаване от свобода и за престъпление по чл.198, ал.1 от НК е осъден на четири
години лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.1 е определено общо
наказание „лишавана от свобода“ за срок от шест години при строг режим, като
наказанието е изтърпяно на 13.03.2011г., със споразумение от 20.02.2014г. по
нохд 620/2014г., по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на
20.02.2014г. е признат за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено
наказание „пробация“, със споразумение № 164/29.09.2015г. по нохд № 205/2015г.,
по описа на Районен съд – Средец, в сила от 29.09.2015г. е признат за виновен
за престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 от НК, като на основание
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „пробация“.
Подсъдимият К. не притежава СУМПС, издадено в
Република България и никога не му е издаван такъв документ. С Наказателно
постановление № 18-0269-000634/20.12.2018г., издадено от Началник група към ОД
МВР Бургас, РУ Средец бил наказан по административен ред за повторно управление
на моторно превозно средство без да е правоспособен водач – нарушение по чл.150
от ЗДвП. Въпросното наказателно постановление било получено лично от К. на дата
03.01.2019г. и влязло в сила на дата 12.01.2019г., тъй като не било обжалвано.
На 16.09.2019г. – първия учебен ден,
свидетелите С.И.С. и П.И. ***, изпълнявали служебните си задължения по
осигуряване на обществени ред в близост до уширението на ул.“Васил Коларов“,
където имало училище. На въпросното място имало много деца, преминаващи коли и
автобуси. Към тях се приближил водач на л.а. марка „БМВ“, 320, рег.№ А2155НР,
управляван от подсъдимия. В колата на предната пасажерска седалка седяла
жената, с която К. живеел на семейни начала – М.Г.Й., а на задната седалка
седяло детето им – А.М.. Подсъдимият казал на свидетелите С. и И., че отишъл с
колата, за да вземе хамбургер на детето. Те направили справка чрез ОДЧ и
установили, че управлява автомобила с влязло в сила в едногодишния срок
наказателно постановление. К. тогава им представил някаква пластика като книжка
– драйвър лиценз и заявил, че бил карал шофьорски курс в Англия. С. и И. направили
справка, която показала, че в тяхната система няма СУМПС. За съдействие
извикали колегата, който бил старши по КАТ – свидетелят Т.Р.Д.. Когато дошъл на
място свидетелят Д. съставил АУАН, тъй като шофьорът имал влезли в сила
наказателни постановления и бил наказван по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление. Свидетелят Д. сочи, че относно
представената пластика от подсъдимия provisional driving licence, имало изискване шофьорът да е с
друг правоспособен водач в автомобила и автомобилът да бил маркиран като
учебен, като тази пластика удостоверявала, че бил започнат първоначален някакъв
курс във Великобритания.
Видно от Протокол за експертиза по
техническо изследване на документи и ценни книжа представеното за изследване
временно свидетелство за управление на МПС, което било издадено от Кралство
Великобритания, с лицензен № KARAD803255DY9JC, издадено на 25.07.2019г. на Д.Й.К., роден на ***г.
в BULGARIA, със срок
на валидност 24.07.2029г. и номер: GC84832092, е истинско.
От писмо, изпратено от началника на
отдел „Интрепол и ММО“, става ясно, че в ДМОС било получено съобщение от
Интерпол Манчестър Великобритания, с което информират, че при направена
проверка в Британските бази данни е установено, че лицето Д. Й.К. има издадено
валидно свидетелство за управление на МПС – свидетелството е KARAD803255DY9JC, издадено
на 25.07.2019г., валидно до 24.07.2029г., както и че това свидетелство не
давало право на лицето да управлява МПС като пълноправен водач на територията
на Великобритания, без да е съпроводен от по – опитен такъв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателствени средства – свидетелските показания на С.И.С., Т.Р.Д. и П.И.И., Наказателно постановление №
18-0269-000634/20.12.2018г., издадено от Началник група към ОД МВР Бургас, РУ
Средец, Протокол за експертиза по техническо изследване на документи и ценни
книжа, писмо, изпратено от началника на отдел „Интрепол и ММО“, протокол за
оглед на веществено доказателство, ведно с албум, Справка за нарушител/водач, свидетелство за
съдимост.
Съдът дава вяра на показанията на горепосочените
свидетели, които намира за последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи се. От представената справка за нарушител/водач по ЗДвП е видно, че К. не
притежава СУМПС и никога не му е издаван такъв документ в Република България. От допуснатата експертиза се
установява, че временното свидетелство за управление на МПС на К. е истинско, а
от писмо,
изпратено от началника на отдел „Интрепол и ММО“, че въпросното свидетелство не
давало право на лицето да управлява МПС като пълноправен водач на територията
на Великобритания, без да е съпроводен от по – опитен такъв. Справката за съдимост на
подсъдимия К. установява, че той е осъждан многократно за престъпление от общ
характер, включително и за транспортно престъпление като това, предмет на
настоящото наказателно производство. В доказателствените материали, приобщени в
производството, не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, приета за установена от
съда, поради което и по аргумент от противното от чл.305, ал.3 от НПК, не
следва по – детайлното им обсъждане.
От
правна страна:
Подсъдимият Д.
Й.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК. Деянието според настоящия състав не може да се квалифицира като маловажен. Според легалната дефиниция в чл.
93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По
отношение наличието на маловажен случай, настоящият състав намира, че не са
налице предпоставки за прилагане на този правен институт, тъй като не е налице
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид. Налице са законовите предпоставки за съставомерността на
установеното деяние, като същото засяга обществените
отношения, свързани със законосъобразното управление на МПС и охранява
обществения интерес по пътищата да се придвижват правоспособни водачи на МПС.
От
обективна страна:
На 16.09.2019
год. в гр.Средец, област Бургас, пред училище „Св. Св. Кирил и Методий“, е управлявал МПС лек автомобил
„БМВ" 320, с peгистрационен
номер А2155 HP без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
18-0269-000634 от 20.12.2018г., издадено от Началник
група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, връчено лично, влязло в
сила на 12.01.2019г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Безспорно е установено извършване
от страна на подсъдимия на фактически действия по управление на автомобила,
което е всяка манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му.
Налице е и другият признак от обективна страна – К. е извършил деянието предмет
на разглеждане в едногодишния срок, след като е наказан по административен ред
за управление на МПС, без да притежава правоспособност. Нормата на чл.343в,
ал.2 от НК изисква от обективна страна деецът да управлява МПС в едногодишен
срок от наложеното административно наказание за това, че е управлявал МПС без
свидетелство за управление. Горната разпоредба е приложима за всички случаи,
когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП за управление без свидетелство – както в хипотезата, когато
свидетелството за управление на МПС не е издадено на водача, така и в
хипотезата, когато е отнето. В процесния случай от материалите по делото
безспорно се установи, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, като
свидетелство за управление на МПС никога не му е издавано на територията на
Република България и държава членка на ЕС. От проведената по делото защитна
линия на подсъдимия е видно, че не се
оспорва фактът, че К. няма издадено СУМПС в Република Българя.
Относно
представената на 16.09.2019г. пред служителите на РУ – Средец от К.
пластика - СУМПС, издадено от Кралство
Великобритания съдът намира следното. Въпросният документ е временно
свидетелство за управление /Provisional Driving Licence/ със срок на валидност до
24.07.2029г., издадено на подсъдимия от Кралство Великобритания. Действително,
съгласно чл.2, пар.1 от Директива 2006/126/ЕО на Европейският парламент и на
Съвета от 20.12.2006г. свидетелствата за управление на превозни средства,
издадени от държавите членки се признават взаимно, от което следва, че
придобитата в една държава членка правоспособност за управление на МПС се
признава и в останалите държави членки. Директива 2006/126 е транспонирана в
националния ни ЗДвП с § 35, т.3 от ЗДвП от ДР на ЗИД ЗДвП. Нормата на чл.1,
ал.1 от Директивата обаче предвижда, че държавите членки въвеждат националното
си свидетелство за управление на основата на уредения в Приложение № 1 образец
на Общността, от което следва, че за да бъде признато в друга държава членка
издаденото в рамките на Общността свидетелство за управление, то трябва изцяло
да отговоря на утвърдения за документа образец по Директивата. Това условие в
случая не е налице. Преди всичко следва да се отбележи, че е различно
наименованието на документа, на който се е позовал водачът К., в сравнение с
утвърдения образец по Директивата. Съобразно § 3 от Приложение № 1 на
Директивата се регламентира, че свидетелството има две страни, като според
б.“а“ на същия параграф на първа страница на документа с едър шрифт на езика на
издаващата го държава членка с отпечатване на думите „Свидетелство за
управление на превозно средство“, докато в случая представеният по делото
документ е наименован „Временно свидетелство за правоуправление“ /Provisional Driving Licence/. В § 3, б.“в“ от Приложение № 1 на Директивата на първа страница на
документа в негатив в син правоъгълник се отпечатва отличителният знак на
издаващата го държава, обкръжен от дванадесет жълти звезди, като за Обединеното
кралство Директивата предвижда отличителен знак UK. Този реквизит по Приложение № 1
кореспондира на заложеното в чл.1, § 1 на Директивата изискване емблемата на
страница 1 на образец на Общността на свидетелство за управление на превозно
средство да съдържа отличителният знак на държава членка, която издава
свидетелството. Съгласно намиращия се непосредствено преди Приложение № 2
графичен образец на свидетелството за управление на превозно средство синият
правоъгълник с обкръжения от дванадесет жълти звезди отличителен знак на
издаващата го държава се намира в горния ляв ъгъл на свидетелството над
снимката на титуляра. Приложеният по делото документ не отговаря и на това изискване,
тъй като в горния ляв ъгъл в правоъгълник без дванадесет звезди е изписан на латинеца знакът L с думата Provisional над него. Върху
документа в срещуположния край на снимката е поставено знамето на Великобритания,
което пък представлява елемент в повече от предвидените в Директивата. С оглед
на това, макар в останалите си части документът да притежава предвидените в
Директивата задължителни реквизити – фамилно, собствено и бащина име на
притежателя, дата и място на раждане, дата на издаване и на изтичане на
документа, наименование на издаващия орган, номер на документа, снимка и подпис
на притежателя, категории на превозните средства, за които се отнася, констатираната по – горе
частична липса на съответствие с други с други задължителни реквизити по
унифицирания образец за свидетелство в Приложение № 1 към Директивата е
достатъчно основание да се компрометира значението му на документ,
удостоверяващ придобита от притежателя му правоспособност за управление на МПС,
а следователно е и достатъчно основание за неприложимост спрямо него на чл.2,
пар.1 от Директива 2006/126/ЕО. В подкрепа на това е и писмо, изпратено от
началника на отдел „Интрепол и ММО“, удостоверяващо, че в ДМОС било получено
съобщение от Интерпол Манчестър Великобритания, с което информират, че при
направена проверка в Британските бази данни е установено, че лицето Д. Й.К. има
издадено валидно свидетелство за управление на МПС – свидетелството е KARAD803255DY9JC, издадено
на 25.07.2019г., валидно до 24.07.2029г., както и че това свидетелство не
давало право на лицето да управлява МПС като пълноправен водач на територията
на Великобритания, без да е съпроводен от по – опитен такъв.
Престъпният
състав по чл.343в, ал.2 от НК борави с понятието за правоспособност на дееца
като водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност,
за което притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Транспортната
дейност следва да се разглежда свързана с правата на гражданите на свободно
придвижване, на работа с транспорт на пътници и стоки, било в рамките на
Европейската общност или извън нея, но като се отчита характерът на
регулираните обществени отношения и правомощията на държавата да въведе
определени ограничения чрез националното си законодателство на това право да се
управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на пътна безопасност. Управлението
на МПС е дейност свързана с повишена опасност, обуславяща необходимост водачите
на МПС не само да познават правилата за движение по пътищата в пълнота, но и да
са придобили умения и рефлекси да управляват автомобила, да съобразяват пътната
обстановка и всички останали фактори за безопасното шофиране. Същите тези
знания, умения и рефлекси несъмнено се придобиват първоначално в рамките на
проведен шофьорски курс и с успешното полагане на съответните изпити, се
придобива правоспособност за управление на МПС. Едва след това законът дава
възможност на дадено лице да управлява самостоятелно МПС, като обстоятелството,
че К. притежава временно свидетелство, даващо му право да управлява автомобил,
придружен от друг правоспособен водач, обуславя извод, че същият не е в
състояние да управлява МПС самостоятелно по смисъла на законодателството на
Република България и ЕС.
От субективна страна:
Деянието
е осъществено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обстоятелството,
че е наказван вече по административен ред за такова деяние и че в едногодишен
срок от наказването му, на процесните време и място отново е управлявал МПС. С
оглед характера на представеното от К. временно свидетелство за управление на
МПС, издадено от Великобритания, същият е бил абсолютно наясно, че не може да
управлява МПС с него самостоятелно без друг правоспособен водач в автомобила и
то само на територията на Великобритания, доколкото същото по никакъв начин не
удостоверява факта, че е пълноправен водач на МПС. В този смисъл обвиняемият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че има влязло в сила
наказателно постановление, което му било връчено лично на дата 03.01.2019г., с
което бил наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство
за управление на МПС и въпреки това, без да притежава валидно свидетелство,
удостоверяващо че е правоспособен самостоятелно да управлява МПС, на дата
16.09.2019г. е управлявал л.а. „БМВ" 320, с peгистрационен номер А2155 HP.
По
въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК предвижда,
че лице, което в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление извърши такова
деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева.
Съдът намери,
че наказанието на подсъдимия К. следва да бъде определено в рамките на закона
при прилагането на чл.54 от НК, доколкото не са налице условията на чл.55 от НК. По делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
К. обстоятелства, доколкото с извършеното деяние се засягат обществени
отношения със завишена обществена опасност, а именно законосъобразното
управление на МПС по пътищата отворени за обществено ползване. Още повече, че
автомобилът е управляван на инкриминираната дата в близост до училище, където
има много деца и непрекъснато преминават коли.
Видно от приложената по делото
справка за съдимост, подсъдимият е многократно осъждан за извършени
престъпления от общ характер, търпял е ефективна присъда лишаване от свобода в
размер на шест години за тежки умишлени престъпления, а също така е бил признат
за виновен за извършаване на престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
с влязъл в сила съдебен акт на дата 20.02.2014г., каквото е и процесното
деянието, за което му е повдигнато обвинение, изтърпявал е наказание „пробация“.
Отегчаващи
вината обстоятелства са налични други осъждания извън съставомерното, което
сочи, че не е реализирана специалната превенция при изтърпяване на наложените
му до сега наказания „лишаване от свобода“ и „пробация“. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът възприе това, че подсъдимият е семеен, има
дете и това, че процесното деяние не разкрива по –
висока обществена опасност от сходни деяния. Предвид това за постигане целите
на чл.36 от НК съдът счита, че следва да се определи наказание от една години
„лишаване от свобода“ и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на
петстотин лева. Така същото се явява най – справедливо и съответства на
извършеното и личността на дееца. По – голямо наказание обаче би било
неоправдана репресия и несъотносимо към предмета на престъплението.
С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС наказанието
лишаване от свобода следва да се търпи при първоначален "Общ" режим.
Причини за извършване на деянието от К. - незачитане
на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото, подсъдимият
следва да бъде осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените
по делото разноски, както следва: 67,94 лева /шейсет и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/ по сметка на ОД на МВР Бургас, представляваща направени по делото
разноски за експертиза.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:_______________
/С.Артинян/