Р Е
Ш Е Н
И E
№ 18.03.2021 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №653 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на „БЛР Фрукт“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Казанлък,
*** представлявано от управителя Б.Р.Л.против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ПАМ) №ФК-549-0042674/25.09.2020 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.Г.. В
жалбата се твърди, че не се оспорва, че служителят на НАП е напуснал обекта без
касов бон за закупените от него стоки, но не са изяснени причините за това.
Твърди че в заповедта не са налице адекватни достоверни мотиви за налагането на
ПАМ, а същите са бланкетни и не кореспондират с фактическата обстановка по
случая. От мотивите могат да се извлекат
два елемента – че с така извършеното нарушение е нанесена щета на бюджета и че
е необходим срок за промяна на дейността в обекта. В конкретния случай не е
установено по безспорен начин, че е налице укриване на приходите, което да
доведе и до негативни последици за държавния бюджет. Служителката на НАП се е
явила рано сутрин, когато са били извършване дейности по сортиране и приготвяне
на доставките за експедиция, а служителят К.
я е помоли да изчака за издаването на касов бон. От мотивите не става ясно
как при установените при проверката данни се обосновава, че чрез ПАМ ще се
предотврати вреда на фиска. Принудителните административни мерки имат три
основни цели: преустановителна, превантивна и обезпечителна, като в конкретния
случай не се установява която и да е било от тях да е реализирана. Направено е искане за отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В представената по делото писмена защита от адв. Г.,
се твърди, че посочената сума от 72.33 лв. не е сумата от извършените продажби,
тъй като до момента обекта не е работил, а представлява сумата, която е
следвало да бъда въведена служебно и което да е като касова наличност. Изложени
са мотиви, че не следва да се кредитират показанията на актосъставителката Т.Г., тъй като същата е преповторила, това
което е записано в акта, а за всички останали обстоятелства е отговорила
уклончиво и не е могла да си спомни. Не е налице адекватност и на изложените
мотиви за налагането на ПАМ. Направено е искане за отмяната на наложената ПАМ и
присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ц. К.в
представеното писмено становище към съпроводителното писмо оспорва жалбата като
неоснователна, което становище поддържа и в съдебно заседание в хода по
същество. Изложени са съображения, че нарушението е безспорно установено и че
са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а по отношение на претендираните разноски от
страна на жалбоподателят, счита, че същите следва да се присъдят в предвиденият
от закона минимален размер. Моли да се вземат в предвид подробно изложените
мотиви в писменото становище постъпило по делото.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор и
според отразеното в заповедта:
Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0042674 от 21.09.2020 год. съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на Б.Р.Л.–
представляващ „БЛР Фрукт“ЕООД - гр. Казанлък, на 21.09.2020 год., в 10:40 часа,
е извършена проверка на търговски обект – склад - магазин за плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. ***, стопанисван от „БЛР Фрукт“ЕООД. В хода на
проверката, е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки или услуги от търговският обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което
е допуснато нарушение на разпоредбите на същата. За извършена на 21.09.2020
год. в 10.38 часа контролна покупка на 0.540 кг. червено цвекло на стойност 0.65
лв., круша – 0.710 кг. на стойност 2.13 лв., розов домат – 0.830 кг. на
стойност 2.08 лв. Общата стойност на покупката е 4.86 лв. платени в брой на
лицето Б.Р.Л. – представляващ/продавач от Т.Г.Г. – проверяващ преди
легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта ФУ модел Датекс DP150 с ИН на ФУ DT 738166
и ИН на ФП 02738166, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. Нарушението води до не
отразяване на приходи. Извършеното нарушение се доказва и от установената
разлика между разчетената касова наличност и установената фактическа такава в
размер на 72.33 лв.
Със Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-549-0042674 от 25.09.2020 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „БЛР Фрукт“ЕООД е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – склад - магазин за
плодове и зеленчуци, находящ се в гр. ***, стопанисван от „БЛР Фрукт“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 30 дни
на основание чл.186, ал..1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
За установените факти и
обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1
от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0042674/21.09.2020 год. Въз
основа на констатациите е направен извод, че „БЛР Фрукт“ЕООД не е спазило реда
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „БЛР
Фрукт“ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – склад - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. ***,
стопанисван от „БЛР Фрукт“ЕООД и забрана
за достъп до него за срок от 30 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187
ал.1 от ЗДДС, при подробно изложени в ЗНПАМ №ФК-549-0042674 от 25.09.2020 год.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно
продължителността на срока на мярката. Прието е, че е налице повторност на
нарушението, тъй като с наказателно постановление №491739-F514579/23.01.2020 год.,
влязло в законна сила на 13.02.2020 год. Издадена и изпълнена Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-658-0030595/04.10.2019 год., с която на дружеството е била
наложена ПАМ „запечатване на обект“ за срок от 7 дни.
По делото бе допуснато събирането на гласни
доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Т.П. М., М.Г.К. и Р.Х.К. –
по искане на жалбоподателят и на Т.Г.Г. – по искане на ответника. От разпита на
същите се установява, че М., К. и К. са били пред търговският обект и реално не
са възприели извършването на проверката, респективно обстоятелствата при която
същата е извършено, респективно установеното при нея. Същите са възприели
единствено влизането, излизането на проверяващата и връщането й в обекта с
нейните колежки. Т.Г. е служителката, която е извършила контролната покупка и
която е съставила АУАН, като от показанията й се установиха обстоятелствата
установени при извършената проверка.
Заповедта е връчена на представител
на „БЛР Фрукт“ЕООД на 06.10.2020 год., видно от приложената на лист 88 от
делото разписка за връчване, а жалбата срещу нея е подадена на 20.10.2020 год.
в деловодството на Административен съд Стара Загора.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 298, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество
е неоснователна, предвид следното:
С оспорения
индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно
алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят
е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед
№ЗЦУ–1148 от 25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП /лист 81 от
делото/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната
агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната
агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС –
т.1. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган – Началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Съдът намира, че оспорената
заповед е постановена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички
законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално
правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната
част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на
правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част
подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е
упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване
на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския
обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на
административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените. Проверката е извършена в присъствието
на управителя на дружеството, същият е бил запознат с установеното при
проверката, но не е дал обяснение относно извършеното нарушение.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По
силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 год. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 и ал.3
от Наредба №Н-18/2006 год. независимо от документирането с първичен счетоводен
документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава
при извършване на плащането.
От цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за
достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне
на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 израз „до 30 дни“.
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС, която норма е посочена като
нарушена и в оспорената заповед. Съдът не споделя изложеното в жалбата, че е
налице неправилно приложение на материалния закон.
Към приложената
административна преписка са приети като доказателства – протокол за извършена
проверка серия АА №0042674 от 21.09.2020 год. /лист 91 -93/, въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговският обект от 21.09.2020
год. /лист
96 от делото/, декларация за стопанисване обекти от задължено лице /лист 97 от
делото/, дневен финансов отчет от 21.09.2020 год. /лист 94/ и обяснения от
управителя на дружеството /лист 102 – 103 от делото/.
В настоящия случай и
предвид доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по
време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбитe на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006 год. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на 21.09.2020 год. в търговския обект – склад
- магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, ***, е установено,
че при за извършената контролна покупка в размер на 4.86 лв. не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел Датекс DP250
с ИН на ФУ DT 738166 и ИН на ФП 02738166 или от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006 год.
Констатираното нарушение е описано в Протокол за извършена проверка серия АА, №0042674 от 21.09.2020 год.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият жалбоподател
не оспорва обективираната в протокола от извършената проверка фактическа
обстановка, в т.ч. и факта на не издаване на фискална касова бележка за
извършената търговска продажба. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Съдът намира, че същото
е безспорно установено въз основа на приложените писмени доказателства по
преписката и с оглед заявеното в съдебно заседание от свидетелката Г.. Не
следва да се кредитират показанията на останалите разпитани свидетели, тъй като
същите реално не са такива – нито са присъствали на извършената контролна
покупка, нито са възприели лично действията на проверяващите.
При тези факти са
налице предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС и приложението на чл.187 от ЗДДС. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект
органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС действа в условията на
обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи
предвидената в закона принудителна административна мярка или не /в този смисъл
са Решение №10323 от 5.10.2016 год. на
ВАС по адм. дело №8979/2015 год., Решение №11983 от 9.10.2014 год. на ВАС по
адм. дело №16784/2013 год., Решение №5861 от 29.04.2014 год. на ВАС по адм.
дело №2540/2014 год. и мн. други/. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 от ЗДДС не е
обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и се прилага
независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството. Административнонаказателното производство няма отношение към
налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение. Въпреки това по делото са представени и
два броя актове за установяване на административно нарушение.
Единствената преценка,
която притежава административният орган е тази по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая.
Изискването за мотивиране на заповедта за налагане
на конкретната принудителна административна мярка е предвидено в разпоредбата
на чл.186, ал. 3 от ЗДДС. В случая, в заповедта се съдържат фактическите и
правни основания, въз основа които органът по приходите е определил
запечатването на обекта и забраната за достъп до него за срок от тридесет дни.
Според изложеното в обстоятелствената част на акта нарушението от 21.09.2020 год.
е извършено при условията на повторност по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС,
тъй като с наказателно постановление №491739-F514579/23.01.2020 год., влязло в
сила на 13.02.2020 год., „БЛР фрукт“ЕООД е санкционирано за същото нарушение на
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 год. С оглед на посоченото фактическо
основание следва, че продължителността на срока е нормативно определена в чл.187, ал. 4, изр. последно от ЗДДС. Същата
предвижда, че при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта
преди изтичането на един месец от запечатването му.
Така изложените фактически и правни основания
отговорят на изискването за мотивиране на заповедта за налагане на принудителната
административна мярка и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Правилно административният орган е квалифицирал нарушението като повторно.
Съгласно §1, т.35 от ДР на ЗДДС „повторно“ е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което
лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай органът
по приходите е посочил като фактическо основание наказателно постановление №491739-F514579/23.01.2020
год., приложено в административната преписка и прието като доказателство по
делото. От съдържанието на това постановление се установява, че на „БЛР фрукт“ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева за това, че на 02.10.2020
год. в същия стопанисван от дружеството търговски обект – склад-магазин,
находящ се в гр. Казанлък, при извършена контролна покупка на обща стойност 1.90
лв. не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство.
Наказателното постановление е връчено на 05.02.2020 год. и на основание чл.64,
б.“б“ от ЗАНН е влязло в сила на 13.02.2020 год. като необжалвано в предвидения
от закона срок, видно от извършеното удостоверяване върху него. Нарушението, за
което е наложена оспорената ПАМ е извършено на 21.09.2020 год. след издаване и
влизане в сила на посоченото постановление и попада в обхвата на легалната
дефиниция на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. При тези обстоятелства е налице
посоченото в заповедта правно основание по
чл.187, ал.4, изр. последно от ЗДДС, тъй като забраната за отпечатване
на обекта за срок от 1 месец след запечатването му се отнася до повторно
нарушение, каквото процесното е.
От изложеното следва, че посоченото фактическо и
правно основание за налагане на оспорената мярка за срок от тридесет дни е в
съответствие с доказателствата по делото. При тези обстоятелства следва да се
приеме, че административният орган е изпълнил доказателствената си тежест по
чл.170, ал.1 от АПК да установи фактическите основания, посочени в акта за
налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС. При определяне
продължителността на срока на мярката административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на
всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е изложил
обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му и е определил същия в
размер на 30 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целта за
налагане на ПАМ, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че с оспореният индивидуален административен акт
правилно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект – склад - магазин за
плодове и зеленчуци на „БЛР Фрукт“ЕООД и забрана на достъпа до него за срок от 30
/тридесет/ дни.
Предвид изхода на
делото, следва да бъдат уважено искането на ответника за присъждане на разноски
по делото. С оглед неоснователността на оспорването, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер 100.00 лв., съгласно приложения по делото списък на
разноските, определени в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „БЛР Фрукт“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.Р.Л.против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-549-0042674 от 25.09.2020
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „БЛР Фрукт“ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление гр. Казанлък, ***, представлявано от управителя Б.Р.Л.да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52,
представлявана от Директора Галя Димитрова сумата от 100.00 /сто/ лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: