Определение по дело №23/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 113
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700023
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

113                                        08.03.2021г.                              Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На осми март 2021г.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ДРАГНЕВА                                                                                                                                                          

 

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №23  по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.284 ЗИНЗС вр. с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на М.М.М. против Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» гр. София, с искане да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 70 000лв  за неимуществени вреди, причинени му в периода от 21.01.2017г до 13.07.2017г, при изпълнение на наказанието «лишаване от свобода» в затвора в град Стара Загора.

        Фактическите обстоятелства, представляващи основание за предявяване на исковата претенция са следните: от постъпването си в зтавора в град Стара Загора е подложен на обиди от длъжностни лица по изпълнение на наказанието, не му е предоставяна веганска храна, в резултат на което се е разболял, а при всяка молба за храна или помощ е бил подложен на физически и психически тормоз. Отказвана му е лекарска  помощ, лишен е от препарати, спортно облекло и спортни обувки, според сезона. Настанен е в килия с пучаши, а той не пуши. От всичко посочено се чувства озлобен и става по-опасен, тъй като не получава обезщетение.

           Ответника Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», чрез процесуалния си представител в писмен отговор прави възражение за недопустимост на основание чл.299 от ГПК като се позовава на влезли в сила съдебни решения на Административен съд Стара Загора и Административен съд Варна, които са приложени към отговора.

     Настоящия състав на АС Стара Загора намира, че възражението за недопустимост на исковата претенция, изведено от чл.299 от ГПК вр. с чл.144 от АПК е основателно, поради следното:

      С Решение № 207/19.07.2018г, постановено по адм.д.№283/17г по описа на АС Стара Загора ответникът ГД «ИН» гр. София е осъден да заплати на ищеца сумата от 200лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Затвора в град Стара Загора да осигури минимална жилищна площ на М.М.М. в периода от 20.01.2017г до 09.05.2017г. За разликата до 50 000лв, обезщетение за неимуществени вреди в периода от 20.01.2017г до 13.07.2017г, причинени от неосигуряване на санитарен възел, течаща вода, грубо и унизително отношение на надзирателите към ищеца и неправомерното му поставяне в карцер, предявения от М. иск е отхвърлен. Съгласно мотивите към съдебното решение, изложени на стр.4 абзац първи, ищецът е претендирал обезщетение за неиумещствени вреди от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода», изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, санитарен възел в килията, течаща вода, ярка електрическа светлина през пълните 24 часа от денонощието, грубо и унизително отношение на надзирателите към ищеца и неправмерно поставяне в карцер.

      С Решение от 17.09.2019г, постановено по адм.д.№1528/2018г по описа на АС Варна е отхвърлен искът на М. против ГД «ИН» гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 79 876лв, претърпени в периода от 20.01.2017г до 13.07.2017г в затвора в град Стара Загора от неосигуряване на веганска храна и на храна изобщо.

       С решение № 28.06.2018г, постановено по адм.д.№338/17г по описа на АС Стара Загора е отхвърлен предявения от М. иск против ГД «ИН» гр. София за сумата от 70 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 24,25,26.04.2017г от следните действия на надзирателите в затвора в град Стара Загора : По време на епилептичен пристъп сам у поставени белезници, бил е повдигнат и пуснат по стълбите, след което направил и опит за самоубийство. Бил подложен на тормоз, чрез обиди, псувни и изтечания, изразяващи се в бой с палща пред други лица.

 

       Обхваната от обективните и субективни предели на присъдено нещо с  Решение № 207/19.07.2018г, постановено по адм.д.№283/17г по описа на АС Стара Загора и с Решение от 17.09.2019г, постановено по адм.д.№1528/2018г по описа на АС Варна, се явява предявения от М. иск против ГД «ИН» за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв, претърпени в периода от 21.02.2017г до 13.07.2017г в затвора в град Стара Загора от неосигуряване на веганска храна и поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието «лишаване от свобода» в нарушение на забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

            Силата на пресъдено нещо прави безспорно, че едно конкретно право, индивидуализирано по своето основание / фактите, които го пораждат/ и петитум, от които зависи правната му квалификация, но и че това право съществува или не съществува към определен момент. Съгласно ТР №1/04.01.2001г на ОСГТК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на спорното материално право – в случая това е правото на обезщетение за неимуществени вреди в периода 21.01.2017г -13.07.2017г, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица в затвора в град Стара Загора, представляващи нарушение на забраната по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, които се разглеждат като едно основание за възникването му и поради това от правно значение е тяхното кумулативно въздействие. Поставянето в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС е основанието, което поражда материалното право да се иска обезщетение за вредите и всички факти, чрез които то се осъществява се преклудират за посочения период 21.01.2017г -13.07.2017г. В настоящия случай ищецът не е заявил  липсата на препарати, спортно облекло и спортни обувки за сезона, както и не осигуряване на достъп до медицинска помощ при поискване като факти, представляващи поставянето му в неблагоприятни условия за исковия период при предявяване на исковата си молба, по която е постановено Решение №207/19.07.2018г по адм.д.№283/17г по описа на АС Стара Загора. Недопустимо е за втори път да се разглежда същото материално право, на същото основание – поставяне в неблагоприятни условия, между същите страни, за същия период.

      Претенцията за неосигуряване на специална веганска храна е разгледана със сила на пресъдено нещо с Решение 17.09.2019г, постановено по адм.д.№1528/2018г по описа на АС Варна, поради което не може отново да се претендира същото материално право, описано в петитума, на същото основание и между същите страни.

     Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 вр. с чл. 299 ГПК вр. с чл.144 от АПК, Административен съд Стара Загора

            

О П Р Е Д Е Л И

 

          ВРЪЩА исковата молба на М.М.М. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за осъждането й да заплати на основание чл. 284 ЗИНЗС сумата от 70 000лв/седемдесет хиляди/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода от 21.01.2017г до 13.07.2017г от поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

       ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №23/21г. по описа на АС Стара Загора.

       Определението  подлежи на обжалване пред три членен състав на АС Стара Загора в 7-дневен срок от връчването му лично на ищеца и на ответника, а на служебния защитник да се връчи препис от определението за сведение.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: