Р Е Ш Е
Н И Е №
441
гр.Пловдив,
07.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 215/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н.Д.
***, чрез адв.А.Д. *** срещу решение № 10/02.01.2020г. на Пловдивски районен
съд, ХV граждански състав, постановено по гр.дело №
20056/2019г. С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на Н.Д.Д.
ЕГН ********** *** за назначаване на управител на починалия негов длъжник Н. И.
Т., а именно А.Г.Г. ЕГН ********** ***.
Решението се обжалва изцяло. Сочи се
че то е неправилно и незаконосъобразно и постановено при
нарушения на процесуалния закон. Сочи се, че по друго изпълнително дело вече
има направен опис на наследството, което улеснява процедурата по чл.59 от ЗН.
Сочи се че чл.59 ал.1 от ЗН следва да се тълкува разширително и да се съдейства
на жалбоподателя за реализиране на неговите правни интереси, като се посочи
управител на процесното наследство, сочи се лице съгласно да бъде назначено за
такъв управител – адв.М. С. от АК Пловдив. Иска се отмяна на обжалваното
решение и уважаване на искането отправено до съда.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти
граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите
на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
За да постанови решението си РС Пловдив
е приел, че по силата на чл.59 ал.1 от ЗН назначаването на управител на
наследство се допуска при наличието на лице, което има право да наследява, но е
с неизвестно местожителство или макар местожителството му да е известно същото
не е поело управлението на наследството. Която хипотеза в казуса не е налице.
Видно от удостоверение за наследници /л.4/ от делото всички наследници на
наследодателя са с известни адреси в гр.Пловдив. Всички са се отказали от
наследството, но по отношение на наследничката А. Н. Т. – дъщеря този отказ е
недействителен, защото е направен едва на 08.01.2019г., като много преди това
на 24.02.2016г. същата е приела наследството по опис бидейки непълнолетна, и
действайки лично и със съгласието на майка си А.Г.Г.
/л.10/. Като наследството е описано и за пазач и управител на наследственото
имущество е назначена майката - А.Г.Г.. Това приемане на наследството не
противоречи на нормата на чл.130 от СК и е извършено в съотвествие с
предвиденото в него родителско съдействие, тоест то е било валидно извършено. При
което не е налице хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗН, имаме лице приело
наследството, което е приело и управлението на същото и то по ясно предвиден и
формален законов начин. Отказът от вече прието наследство е нищожен и съдът
няма как да го приеме за валиден, за да приеме, че е налице липса на наследници
с известни адреси. Нормата на чл.59 ал.1 от ЗН в казуса е тълкувана съобразно
действителния смисъл отразен в нея от законодателя и няма нужда да се
разширява, като жалбоподателя има други начини да си защити правата, които
стоят извън предмета на това охранително производство. Ето защо обжалваното решение на
РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/02.01.2020г. на Пловдивски районен
съд, ХV граждански състав, постановено по гр.дело №
20056/2019г.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.