Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 877 /30.06.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1229 по описа за 2021 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
В.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, е предявил иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 18.12.2018г. – 03.06.2021г. (дата на завеждане на исковата молба),
в размер на 10 000 лева, които се изразяват в уронване на човешкото
достойнство, пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност, като се
твърди, че са причинени от незаконосъобразни бездействия на служители на
ответника.
В
исковата молба и в направеното по нея уточнение се твърди, че ищецът е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в ЗО „Дебелт“. Конкретно посочва липсата на достатъчно жилищна площ
и проветряване, нехигиенни условия на живот, наличие на дървеници и хлебарки в
помещенията, липса на зъболекар, недостатъчно време на открито, липса на вода
за пиене при посещенията на открито, липса на втора чешма, лоша храна. Счита,
че описаното състояние на битовите условия му е нанесло претендираните
неимуществени вреди, чието обезщетяване желае.
В
съдебно заседание ищецът чрез назначения му по реда на Закона за правната помощ
процесуален представител адвокат П. поддържа исковата молба, ангажира
доказателства и пледира за уважаване на исковата молба.
В
писмено становище от 26.05.2022г. на адв.П. (л.141) – пълномощник на ищеца, дадено във вр. с представена
в съдебно заседание от инспектор Х. Б. В. – инспектор „СДВР“ в ЗО „Дебелт“ молба
от ищеца (л.131), е заявено, че ищецът оттегля исковата си претенция касателно
възраженията за качеството и количеството на храната и хигиената в кухнята.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез юрисконсулт Г. оспорва
исковата молба. Представя писмен отговор в който заявява, че предявеният иск е
допустим, но не е основателен. Счита, че липсва незаконосъобразно поведение на
ответника, тъй като изложеното в исковата молба не съответства на
действителното положение. С тези възражения ответникът иска от съда да отхвърли
предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Депозира
писмени бележки.
Представителят
на Прокуратурата счита, че искът е недоказан.
ФАКТИ:
Ищецът
е постъпил в Затвора Бургас на 11.12.2018г., от която дата е започнал да
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години и 6 месеца по
НОХД № 809/19г. на Окръжен съд Бургас и ЧНД № 575/2019г. на Окръжен съд Бургас
(НОХД № 982/2018г., НОХД № 36/2019г., НОХД №300/2019г., всички на Окръжен съд –
Бургас). При постъпването си в затвора на 11.12.2018г. ищецът е бил настанен в
приемно отделение в корпуса на затвора. Считано от 18.12.2018г. до настоящият
момент е настанен в ЗОЗТ „Дебелт“. В справката е посочено, че със заповед
БС№148/30.07.2021г. на началника на Затвора Бургас, първоначално определения му
режим е заменен от „строг“ на „общ“, като продължава да изтърпява наложеното
наказание в ЗОЗТ „Дебелт“. Посочено е още, че е награждаван и наказван.
Съгласно
справки, изготвени от инспектор Х. Б. В. – инспектор СДВР в ЗО „Дебелт“ към Затвора
Бургас (л.41, л.10 и л.123) от настаняването на ищеца в общежитието до
настоящия момент, същият търпи наказанието „лишаване от свобода“ в шеста група.
Спалните помещения, в които ищецът е бил настанен са със следните размери:
спално помещение № 301 – 17.25 кв.м, спално помещение № 303 – 18.06 кв.м,
спално помещение № 305 – 17.67 кв.м, спално помещение № 311 – 13.70 кв.м, като
в тях се настаняват до четирима лишени от свобода, в зависимост от квадратурата,
съобразно изискването за минимум 4 кв.м жилищна площ на човек. Във всяко спално
помещение има обособен санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня, които са на
разположение на лишените от свобода денонощно. Непрекъснато се подава течаща
вода, а топла два пъти дневно по утвърден график. Спалните помещения са
обзаведени с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от
свобода, маса и столове. Прозорците са с размери 1.60 м – ширина на 1.40 м –
височина, с поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена
светлина. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно,
като във всички спални помещения са монтирани радиатори. Посочено е, че
поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения е урегулирано с
разпоредбите на чл.88а, ал.1 от ППЗИНЗС и тя е задължение на лишените от
свобода. Сочи се още, че на лишените от свобода им се осигуряват хигиенни
материали и препарати на база общата квадратура на обитаваните помещения. На
лишените от свобода е осигурено ежеседмично пране на постелното бельо, съгласно
изготвен график и обособено място за простиране.
Според
справка за настанявания и промени на режима и категорията ищецът от
18.12.2018г. до 12.07.2019г. е бил настанен в спално помещение № 303, от
12.07.2019г. до 22.07.2019г. е бил настанен в спално помещение № 311, от
22.07.2019г. до 18.10.2021г. е бил настанен в спално помещение № 301 и от
18.10.2021г. до настоящия момент е в спално помещение № 305 (л.126).
По
делото е приложена и схема за разположението на помещенията в корпус „В“ на
третия етаж в ЗО „Дебелт“ (л.111 и л.124).
Съгласно
чл.27б от ППЗИНЗС е изготвен график за разпределение на времето на лишените от
свобода, като по делото е представен график на шеста група в ЗО „Дебелт“ (л.112
и л.125). Съгласно приложения график е предвиден престой на открито с
продължителност час и половина, който се провежда два пъти дневно, съответно от
10.00 часа до 10.45 часа и от 15.00 часа до 15.45 часа. Съгласно изготвените
справки на мястото за престой на открито има монтирани спортни уреди,
позволяващи на лишените от свобода
тренировки на открито. Отделно от това съгласно графика е предвиден и
един час за тренировки в специално оборудвана фитнес зала.
Дезинсекцията
на паразити в ЗО „Дебелт“ се извършва по договор от ангажиран за целта
специализиран търговец и със собствени средства. Представени са договор от
13.11.2018г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ ООД с предмет – дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби, като дезинсекция ще
се извършва шест пъти годишно, а дератизацията – два пъти годишно (л.51-63) и
договор от 20.01.2021г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ с
предмет – дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби,
като извършването на дезинсекция ще се извършва 8 пъти годишно във всеки обект
за срока на договора, а дератизацията – 2 пъти годишно за всеки обект за срока
на договора (л.64 – 76). Представени са още протоколи за извършени услуги в ЗО
„Дебелт“ през месеци януари, март, май, юли, август, септември и ноември 2019г.
(л.77 – 83), месеци януари, март, май и юли 2020г. (л.84 -87) и месеци януари,
март, май и юни 2021г. (л.88 – 95). В изготвените справки е посочено, че през
периода на епидемиологичната обстановка ежедневно е била извършвана и
дезинфекция на помещенията три пъти дневно.
Съгласно
изготвените справки, ЗО „Дебелт“ разполага с медицински център, който лишените
от свобода имат възможност да посещават по утвърден график, а при необходимост
– ежедневно. ОПЛ на Затвор Бургас, д-р Гинчева, приема лишените от свобода за
преглед по график всеки вторник и четвъртък сутрин. Лишените от свобода, за
които има направление за преглед при медицински специалист се конвоират в
съответното лечебно заведение. Всеки четвъртък се конвоират по график до
корпуса на Затвор Бургас за преглед и лечение от стоматолог.
Съгласно
изготвена справка от Катя Димитрова Б. – медицински фелдшер на ЗО „Дебелт“ в
случаите на спешна нужда от медицинска помощ в работно време лишените от
свобода се приемат незабавно в Медицински център към ЗО „Дебелт“, а извън работно
време, в почивните дни и националните празници спешните случаи се поемат от
ЦСМП – гр.Средец (л.136).
По
делото, в качеството на свидетел е разпитан С.Б.В., който също е лишен от
свобода и според показанията му също изтърпява наказанието си в ЗО „Дебелт“ от
две години. Според свидетеля в спалното помещение има четири легла, четири
шкафа, маса и два стола, като леглата са едно върху друго, но мястото е
недостатъчно за четири души. В спалните помещения има тоалетна и баня и два
прозореца, но хигиената в помещението не е добра, има хлебарки и дървеници. Заяви,
че сутрин е червен от ухапванията, както и че същите се виждат както вечер,
така и през деня. Според свидетеля след дезинсекция започват да излизат още
повече. По отношение престоя на открито свидетелят посочи, че е два пъти на
ден, но докато трае лишените от свобода не могат да ползват тоалетна и нямат
достъп до вода. Заяви, че лекар има по график всеки четвъртък, а в друго време,
ако случаят не е спешен - не пускат, ако не си по график, а зъболекар има всяка
сряда и отново ако на някой му се наложи спешно да отиде на зъболекар, чака до
сряда. По отношение на ищеца обясни, че е искал мехлем за ухапванията от
дървеници, но не са го пуснали до лекаря. Сочи, че е имало и други такива
случаи, да не го пуснат да си вземе хапчета. Свидетелят твърди, че много пъти
са писали жалби до началника, но инспектор СДВР Х.В. ги къса и хвърля. В
показанията си свидетелят посочи още, че качеството на храната е много лошо, а
понякога в нея се намират екскременти от мишки. Това последно изявление на този
свидетел, дало основание на ищеца да депозира отказ от възраженията си свързани
с храната.
По
делото в качеството на свидетел е разпитан и Х. Б. В. – инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“ в ГДИН. Същият заяви, че в ЗО „Дебелт“ има
изграден Медицински център, в който през работно време има медицинско лице.
Извън работно време, след 17.00 часа, ако някой от лишените от свобода има
нужда от спешна медицинска помощ, дежурният главен надзирател веднага виква
спешна медицинска помощ от Център за спешна медицинска помощ в Бургас, като
преценката за това дали случаят е спешен е на дежурният главен надзирател. По отношение
на ищеца В.Г. твърди, че не се е налагало да се вика спешна помощ и не му е била
отказвана такава. Според свидетеля ищецът работи в кухненския блок на ЗО
„Дебелт“ и съответно има издадено медицинско свидетелство, за да може да работи
в кухнята, няма регистрирани заболявания в журнала на медицинския център.
Свидетелят обясни, че когато лишените от свобода искат да осъществяват
кореспонденция с определени институции или с близките си, те я предават на
съответния инспектор социална дейност, който я обработва, ако е нужно да се
извърши справка или да се изготви становище от съответните институции, а ако е
лична кореспонденция се предава в деловодството и оттам в пощата се придвижва.
Конкретно за ищеца мисли, че не е подавал жалби. Според свидетеля, съгласно
чл.77, ал.2 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС имат тридневен срок, в който да
се обработват молбите или жалбите, съответно да се напишат становище до
институциите, до които се изпращат. Сочи, че същевременно лишените от свобода
прилагат към жалбите си и една молба към деловодството да им се даде изходящ
номер, който им се връща при завеждане на жалбата.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас, където
ищецът бил настанен в качеството му на подсъдим, след наложена мярка за
неотклонение, през обхванатия от исковата претенция период 18.12.2018г. –
03.06.2021г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс „Производства за
обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи
към ЗОДОВ. Ответникът, според правилото на чл.205 АПК е юридическото лице,
представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище в София съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността
на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
Производството по чл.284 и сл. от ЗИНЗС е специфично съдебно средство за лишени от свобода и
задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на
забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в
новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред
националното законодателство.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: 1) акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
който се нарушава чл.3 от закона, 2) настъпила в резултат на нарушението
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване
на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и 3) връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ в килиите, в които е бил настанен, нехигиенни условия
на живот, наличие на дървеници и хлебарки в помещенията, липса на зъболекар,
недостатъчно време на открито, липса на вода за пиене при посещенията на
открито, липса на втора чешма, лоша храна.
Ищецът
твърди, че поради незаконосъобразното бездействие на служители на ответника да
му осигурят адекватни условия, в които да търпи наказанието си така, както
предвижда законът, за него са настъпили вреди, изразяващи се в уронване на
човешкото му достойнство, пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност.
Ищецът
твърди неизпълнение на различни задължения от страна на затворническата администрация,
но ефектът от неизпълнението на тези задължения спрямо евентуално настъпилите
за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Нешков и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях
лишени от свобода.
По
делото е установено, че през процесния период ищецът е обитавал общо 4 спални
помещения, като три от тях са площ над 17 кв.м. Само спалното помещение № 311 е
с площ 13,70 кв.м. Ответникът в представените справки твърди, че във всяко от
спалните помещения са били настанявани до четирима лишени от свобода. Това
означава, че единствено в спално помещение № 311 разполагаемата площ на всеки
от настанените в него лишени от свобода лица е под 4 кв.м, но над 3,4 кв.м. От
същите справки се установява, че във времето, което попада в претендирания
период в спално помещение № 311 ищецът е пребивавал само общо 10 дни – от
12.07.2019г. до 22.07.2019г.
Тези
факти обосновават извод, че оплакването за недостатъчна жилищна площ е
неоснователно. Посочените данни в съставените от ответника справки не са
опровергани от доказателствата, които ищецът е ангажирал. Жилищната площ, която
е имал възможност да обитава през релевантния за делото периода, е съобразен с
изискванията на ЗИНЗС и на Конвенцията, където е предвидена минимална жилищна
площ от 4 кв.м. В процесния случай единствено за период от 10 дни тази площ е
била под 4 кв.м, но над 3,4 кв.м. Този много кратък период не може да обоснове
интензивност на търпени вреди в следствие на намаление жилищна площ, тъй като
той е твърде малък по време спрямо общо претендирания период от 2 години и 6
месеца. Освен това по-малката от нормативно предвидената площ през този
десетдневен период е по размер несъществено по-малка от 4 кв.м. Тези две
обстоятелства водят до извода, че търпените през въпросния кратък десетдневен
период вреди вследствие разполагаемата по-малка от 4 кв.м площ са с твърде
нисък интензитет, за да обосноват нарушаване на чл.3 от Конвенцията и същата
разпоредба от закона.
От
събраните доказателства се установява, че достъпът до течаща вода и до
санитарен възел е непрекъснат и по отношение на това възражение също не е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника.
В
исковата молба е въведено оплакване, че лишените от свобода, и в частност
ищецът, нямат достъп до вода за пиене във времето, когато е на открито. От
събраните доказателства не се установи в двора на ЗО „Дебелт“, където се
провежда престой на открито, да е изградена чешма или по друг начин да се
доставя вода за пиене. Същевременно обаче през целия ден общо времето, когато
лишените от свобода, в т.ч. и ищецът, прекарват навън е 90 минути – 45 минути
преди обед и 45 минути след обед. Това време е твърде кратко, за да се приеме,
че липсата на вода за пиене би довела до каквито и да е вреди за лишените от
свобода, още по-малко вреди, които да обосноват приложението на чл.3 от ЗИНЗС.
Неоснователно
е и възражението относно лошите хигиенни условия на живот в общежитието. По
делото от събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и от показанията на
свидетеля С.В., призован по искане на ищеца, се установява, че поддържането на
чистота и хигиената в спалните помещения е задължения на лишените от свобода
лица, които ги обитават (чл.88а,ал.1 от ППЗИНЗС). Това наред с принципа, че
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, води до
извода, че ищецът не би могъл да търпи вреди, за които отговорност да носи
ответникът, причинени от лошата хигиена в спалните помещения, тъй като тя, ако
е налице, се дължи на неподдържане на чистота от страна на лицата, които ги
обитават, в т.ч. и ищецът, доколкото по делото няма оплаквания относно неосигуряване
на препарати за поддържане на тази хигиена.
Съдът
счита, че исковата молба е основателна в частта относно наведените в нея
твърдения, свързани с наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения и
въобще в цялата сграда на ЗО „Дебелт“. Наличието на писмени доказателства за
периодично провеждане на специфична дезинфекция на помещенията, целяща
почистването им от тези насекоми, не предпоставят извод за неоснователност на
претенцията в тази част. Действително ответникът е представил такива доказателства.
От събраните гласни доказателства обаче се установява, че тези материализирани
в документи действия на ответника не са достатъчни, за да осигурят почистване
на помещенията с цел нормалното им ползване без вредното въздействие на
дървениците и хлебарките, което в значително степен влошава качеството на
живот. За да се приеме наличие на законосъобразно действие в тази насока, респ.
липса на бездействие, следва ответникът да докаже, че извършените действия са
достатъчни по интензивност и обем, така че да изключват изобщо възможността по
какъвто и да е начин ищецът да е поставен в условията на нечовешко и унизително
отношение, каквото се причинява, когато на ищеца му се налага да обитава
помещения, които са пренаселени от дървеници и хлебарки. По тези причини съдът
счита, че в случая във връзка с конкретното оплакване е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ са длъжни да
осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на тяхното физическо здраве и на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Затова
следва да се приеме, че основното задължение на органа, упражняващ ръководство
и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, е да следи и да
предотвратява всяко унижение на човешкото достойнство на лицата, чиято лична
свобода е ограничена. Визираната по-горе нормативна регламентация подробно е
развита в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС. Освен противоправно
деяние за наличието на непозволено увреждане, следва да се установи настъпила
вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата
представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими
към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние. Поставянето на ищеца
в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в
целодневно поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си представлява
третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално
страдание. Липсата на минимален битов стандарт, свързан с непрекъснато
пребиваване в помещение пълно с хлебарки и дървеници е от такова естество,че
предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца
неудобство, което обосновава и наличието на настъпили неимуществени вреди за
него.
Неоснователно
е и последното възражение на ищеца, свързано с недостатъчното време на открито.
Според събраните доказателства престоят на открито се извършва по графика два
пъти дневно – 45 минути преди обед и 45 минути след обед, или общо 90 минути.
Според чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито
не по-малко от един час на ден. В конкретния случай общият престой на открито
за деня е 90 минути, което е час и половина, тоест времето, през което се
осъществява престоят на открито е изцяло съобразено с изискванията на закона.
Удължаването на престоя на открито над нормативно предвиденото може да се
извърши с образно изискванията на чл.146, ал.1, т.1 от ЗИНЗС само ако са налице
причини от здравословен характер и самият престой на открито в по-дълъг период
е препоръчан от съответното лечебно заведение. В процесния случай такива
предпоставки не се твърдят и не са налице, а реално осъществяващият се престой
на открито в рамките на един ден е общо час и тридесет минути, което е над
минимално предвиденото в чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. По тази причина претенцията
с такова основание е неоснователна поради липса на незаконосъобразно
бездействие, както и на незаконосъобразно действие от страна на затворническата
администрация.
Най-накрая
следва да се отбележи, че в исковата молба се съдържат несистематизирани твърдения
за достъпа до лекарска помощ, но от събраните доказателства, в т.ч. и от
показанията на свидетеля С.В., не се установиха данни конкретно процесният ищец
да е имал настоятелна нужда от медицинска помощ, с изключение на времето,
когато е боледувал от COVID.
През това време обаче не се твърди и не са установени факти за отсъствие на
предоставена медицинска помощ.
Изложените
мотиви водят до извода, че искът е частично основателен що се касае до установеното
наличие на дървеници и хлебарки. В останалата част възраженията са
неоснователни.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, размера на престоя на ищеца в ЗО Дебелт към Затвора Бургас за
претендирания период 18.12.2018г. – 03.06.2021г., размерът
на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите решения по
казуси, близки до процесния (решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов
срещу България; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу
България; решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу
България и др.), и след като отчете обстоятелството, че с посочените решения е
определено обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС
в тази насока, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер
на 600 лв. за процесния период, като в останалата част до пълния претендиран
размер искът следва да се отхвърли.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на В.С.Г., ЕГН **********,
обезщетение в размер на 600 лв. за претърпени неимуществени вреди – уронване на
човешкото достойнство, чувство за страх, малоценност и незащитеност, вследствие противоправно бездействие на
служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на помещения без хлебарки и
дървеници в периода от 18.12.2018г. – 03.06.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 10 000 лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: