№ 1031
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720106227 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Анна
Софрониева, срещу Й. И. И., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът в качеството му на наследник на
лицето Е.И.И., с ЕГН: **********, дължи на ищеца сумата от общо 666.15
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № 115, находящ се в *****, от които
главница в размер на 586.80 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
вкл. и 79.35 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2019 г. до
02.06.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 3485/2021 г. на
Пернишкия РС – 05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и наследодателя на
ответника съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по
силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които наследодателят на
ответника не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е
необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се,
че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
1
водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това нито наследодателят на
ответника, нито самият ответник след смъртта на праводателя си, не е
изпълнил задължението за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от молба за откриване на
партида за битови нужди от 11.11.2008 г. и копие от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 21, том IV, рег. № 13375, нот.дело №
573 от 2008 г. на нотариус Румен Манов.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление. В законоустановения срок по чл.
131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен
представител – адв. А. П., е постъпил писмен отговор, с който предявените
искове се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни.
По отношение на допустимостта се твърди, че вероятно са налице 12
претенции за главница и лихви за 12 месечни периода, предвид извлечението
от сметка. Нито в последното, нито в исковата молба обаче са посочени
видовете услуги, предоставени от дружеството, количеството им, единичните
и крайните цени, дали същите са индивидуално уговорени или нормативно
установени. В тази връзка и не ставали ясни елементите от сделката. Посочва
се и че съдържанието на документа „извлечение от сметка” не можело да
замести съдържанието на исковата молба, където претенциите не били
надлежно заявени. Допълва се, че в исковата молба не ставал ясен и начинът
на изчисление на сумите, нито методиката за това или нормативната база.
По отношение на основателността на първо място се оспорва качеството
потребител на топлинна енергия на ответника. Обръща се внимание, че от
исковата молба и приложените по делото доказателства не можела да се
установи връзката между ответника Й. И. И. и лицето Е.И.И.. Възразява се
срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва
да докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че
липсват доказателства ответникът да е собственик/ползвател на
топлоснабдения имот респективно ползвател на топлинна енергия в
процесния имот. Оспорват се представените с исковата молба документи –
като се твърди, че същите не доказват качеството потребител на ответника за
процесния период. Твърди се, че общите условия на дружеството не били
надлежно оповестени – не били публикувани в централен и местен
ежедневник, поради което не са произвели действие. Посочва се и че
липсвало решение на общото събрание на етажната собственост в сградата,
където се намирал процесният имот, за присъединяване към топлопреносната
мрежа. По тези съображения се твърди, че страните не са били в
облигационни отношения през процесния период. Посочва се и че
претендираните вземания били за главница и лихва, като липсвало посочване
като отделно вземане на това за услугата дялово разпределение.
На следващо място се оспорват претендираните по делото суми. В тази
2
връзка се оспорва представеният документ „извлечение от сметка“, като
доколкото същият бил съставен от дружеството, то не можел и да служи като
доказателства за неговите претенции. В тази връзка се оспорва и редовността
на воденото от ищеца счетоводство. Посочва се, че сумите по извлечението
били прогнозни, а служител на дружеството не е посещавал имота, за да
извърши реален отчет. С тези аргументи претенциите се оспорват и по
размер.
Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност, доколкото приложимият давностен срок бил три години.
В хода на производството е извършена и комплексна съдебна технико
икономическа експертиза /КСТИЕ/. Извършена е и справка в Национална
база данни „Население“ относно родствени връзки на лицето Е.И.И..
В съдебно заседание, проведено на 19.09.2022 г., процесуалният
представител на ищеца не се явява, изразява писмено становище за уважаване
на исковете.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.
П.. Последният излага доводи за неоснователност на исковите претенции.
Поддържа, че не ставала ясна връзката между лицата Е.И.И. и ответника по
делото. В тази връзка се оспорва изрично последният да е наследник на
починалото лице.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 836/06.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 3485/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от които е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 21, том IV, рег. № 13375, нот.дело № 573 от 2008 г. на
нотариус Румен Манов се установява, че на 29.09.2008 г. Й. И. И. е продал, а
Е.И.И. е придобил собствеността върху имот – апартамент № 115, находящ се
в *****. Видно от молба заявление за откриване на партида за битови нужди
от 11.11.2008 г. лицето Е.И.И. е поискало от ищцовото дружество да открие
партида на негово име за имот – апартамент № 115, находящ се в *****. Към
молбата е приложен цитираният нотариален акт. Молбата за откриване на
партида не е оспорена от ответната страна.
На следващо място по делото е извършена справка в Национална база
данни „Население“ относно лицето Е.И.И.. От същата е видно, че Е.И.И. е
3
починал на 22.04.2016 г. Същият няма деца нито други низходящи.
Родителите му – И.Е.И. и Й.ка И.а И. също са починали. В тази връзка и
Е.И.И. има един единствен жив родственик – брат, който е ответникът по
делото Й. И. И..
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико
икономическа експертиза. От същата в техническата й част се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена
улугата „дялово разпределение” – предвид непредставянето на договор, но
изготвяни изравнителни сметки, вещото лице счита, че услугата е въведена
към 2006 г. и се предоставя към процесния период. Налице е договор между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, считано от
08.12.2011 г. – договор № 99. По отношение на годността на измервателните
уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е
преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а показанията му
могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. Посочва се, че начислените суми са коректни
и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените
суми са приведени към реално отчетените или нормативно /служебно/
начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. От
експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния
период е в размер на 586.80 лева, което кореспондира с исковата претенция.
На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна
енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните
сметки по имоти. Съгласно изготвена към заключението в техническата част
таблица № 2 начислената на ответника сума /главница/ е за следните
компоненти: топлоенергия за отопление на имот и сградна инсталация,
топлоенергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и вноска дялово
разпределение /по 0.88 лева месечно за процесния период/. Начислените
количества за БГВ са 4,915 MWh, за отопление на имот 0.557 MWh, а за
сградна инсталация 1.260 MWh. В експертизата е отбелязано, че реалното
потребление на количеството топла вода не е установявано при годишния
отчет на уредите, провеждан от ФДР, доколкото ответникът не е осигурил
достъп до имота. Поради това е начислен служебен разход за топла вода
според броя обитатели на имота. Освен това вещото лице е установило, че в
стаите на имота отоплителните тела са демонтирани. Единственото в банята
има „щранг-лира“, който обаче не е снабден с индивидуален разпределителен
уред – поради което за него е начисляван разход по служебен път като за
тяло, работило непрекъснато. Поради това начисленията са направени по
изчислителен път. За сградната инсталация е начислен разход само през
4
зимния период. Няма данни ответникът някога да е възразявал срещу
начислените суми.
От експертизата в икономическата й част се установява, че през
процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. стойността на доставената
топлинна енергия за имота е в размер на 586.80 лева. Установява се и че
размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за
претендирания период от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г. е в размер на 79.35
лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи
падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при получаване
на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На
последно място от експертното заключение се установява и че
счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на
ответника и че последният не е извършил плащания за топлинна енергия
относно процесния период. Плащания от ответника не са извършвани.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
836/06.07.2021 г. по ч.гр.д. № 3485/2021 г. на Пернишкия РС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление – по чл. 47, ал. 5 от ГПК . Това е наложило даване
на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в
действащата й редакция – ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
5
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален
договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по
делото писмени доказателства / копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
21, том IV, рег. № 13375, нот.дело № 573 от 2008 г. на нотариус Румен Манов
и справка в Национална база данни „Население“ относно родствени връзки на
лицето Е.И.И./ следва извод, че ответникът има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот,
като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно
облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби
на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството
и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите за липса на облигационни отношения с
дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се
установи, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното
дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
Действително ответникът през 2008 г. се е разпоредил с топлоснабдения имот
като го е продал на брат си. Последният обаче е починал през 2016 г. като
единственият му жив родственик е ответникът. Това е така доколкото
починалото лице няма низходящи, нито живи родители. Не бяха представени
доказателства за извършен от ответника отказ от наследството на брат му.
Поради това и съдът счита извършената справка за родствени връзки на
починалия за достатъчно доказателство, че неговият брат и ответник по
делото е негов единствен наследник.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и
6
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата
„дялово разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за
топлинна енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а
монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния период.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно и
Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на
Върховния административен съд. Последното обаче не е влязло в сила. По
тези съображения Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.д. № 13721/2017 г.
на този етап не може да бъде обсъждано по същество от настоящия съд. Дори
решението да е влязло в сила обаче по арг. и от мотивите на ТР № 6/2016 г. на
ОС на ВАС същото има действие само занапред. При това положение за
процесния период подзаконовият нормативен акт е приложим, както и
съдържащата се в него методика за дялово разпределение /така Решение №
304 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 376 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд –
Перник/. В тази връзка и експертизата в техническата й част е извършена
правилно.
Неоснователен е и доводът, че сумите за „вноска дялово разпределение”
не са заявени като самостоятелен иск, поради което и претенцията следва да
бъде отхвърлена в тази част. Елементите и съответно отделните суми, от
които е формирано общото вземане за топлинна енергия (за отопление на
имот и на общите части, отдадена от сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване), включително и цената за услугата дялово разпределение,
видно от редица разпоредби на ЗЕ се включват в родовото понятие „топлинна
енергия". В тази връзка и при подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК и при предявяване на исковата молба ищцовото дружество е
посочило една и съща сума като главница, в която са включени посочените
по-горе компоненти /така Решение № 64 от 24.02.2020 г. по в. гр. д. № 834
/ 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник /.
В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Съобразно така разпределената доказателствена тежест
по делото се изслуша заключение на вещо лице, въз основа на което съдът
прие за установено, че стойността на потребената топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. е 586.80 лева. Последната видно
от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва плащане на същата
7
от страна на ответника.
Действително от експертизата се установи, че част от сумите,
начислени на ответника, са въз основа на служебни изчисления. Това обаче е
така, доколкото ответникът не е осигурил достъп до процесния имот. Предвид
обстоятелството, че отоплителните тела в имота са свалени обаче и за тях не
са начислявани суми /такива са начислявани само за БГВ/, а и стойността на
самата искова претенция съдът намира, че от една страна процесните суми не
са видимо прекомерни. От друга страна ответникът не следва да черпи права
от недобросъвестното си поведение – изразяващо се в непредоставяне на
достъп до имота при положение, че не е поставил и уреди за дистанционен
отчет. На последно място съдът съобразява и че ответникът е имал
възможност да възрази срещу начислените му суми, но няма данни да го е
сторил.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава е в размер на 79.35 лева, считано от 09.07.2019 г.
до 02.06.2021 г. вкл.
Възражението за погасяване по давност на посочените суми за главница
и обезщетение за забава, въведено с отговора на исковата молба, е
неоснователно. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните
вземания са погасяват с изтичане на тригодишна давност. С оглед датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2021 г.
и началната дата на исковия период – 01.05.2019 г. такава давност не е
изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер. Единственото уточнение, което се налага в случая е
че ответникът следва да отговаря за процесните суми в лично качество като
потребител, а не като наследник на брат си. Това е така, доколкото лицето
Е.И.И. е починало на 22.04.2016 г., т.е. преди началото на процесния период.
Поради това и към 01.05.2019 г. ответникът вече е имал качеството
собственик на имота съответно потребител на топлинна енергия по смисъла
на ЗЕ.
По исканията за разноски на страните:
8
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 3485/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество заявлител претендира
разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 6227/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на 25 лева държавна такса, 400 лева – възнаграждение за вещи лица,
100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300 лева разноски за особен
представител и 5 лева такса за съдебно удостоверение съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка
и на ищеца следва да бъде присъден размер на сумата от 830 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. И. И., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 666.15 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – апартамент
№ 115, находящ се в *****, от които главница в размер на 586.80 лева за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. вкл. и 79.35 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021г. вкл., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 05.07.2021 г. до окончателното плащане на сумата , за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3485/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Й. И. И., с ЕГН: ********** и адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 3485/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
9
от общо 830 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 6227/2021 г. на РС Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 3485 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10