Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………./гр.Добрич, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 645/2020 г. по описа на АдмС
- Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, във вр. чл. 144 и чл. 156 и сл. от ДОПК, във вр. чл. 4, ал. 1 и чл.
9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Й.И.Г., с ЕГН **********, с
адрес ***, срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 24423 - 1/23.07.2020 г., издаден
от старши инспектор при община Добрич, мълчаливо потвърден от директора на дирекция
„МДТ“ при община Добрич, в частта, в която в тежест на жалбоподателя са
определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот, съставляващ
земя и сграда, находящ се в град Добрич, ул. “В.” № 13, в размер на общо 401,
65 лева за периода 2014 г. – 2019 г., ведно със съответстващите им лихви за
забава в размер на общо 139, 66 лева, начислени към 23.07.2020 г. Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон.
Основното възражение в жалбата е, че неправилно административният орган е
определил задълженията за ДНИ и ТБО за процесния имот за пет години назад на
базата на подадената от жалбоподателя коригираща данъчна декларация от 11.10.2019
г., без да съобрази подадената от него коригираща декларация от 03.01.2020 г.,
в която е отразена реалната РЗП на сградата. Излагат се обстоятелства, че на
11.10.2019 г. по настояване на служителите от общинската администрация
жалбоподателят е подал коригираща данъчна декларация, в която е отбелязал обща
РЗП 442 кв.м., понеже така било отразено в удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 301/16.12.2004 г. След извършено замерване от СГКК –
Добрич се установило, че реално общата РЗП е 376, 70 кв.м., поради което на
03.01.2020 г. подал нова коригираща декларация, към която приложил три броя
схеми. При подаване на първата коригираща декларация били преизчислени
дължимите от него местни данъци и такси за минал период, като му били определени
задължения за довнасяне. При подаване на втората коригираща декларация
задълженията били намалени, но само за 2020 г. Не били коригирани задълженията
по предходната коригираща декларация за пет години назад. Твърди се, че
доначислените задължения за този период са недължими, тъй като са определени
въз основа на нереална и невярна РЗП на имота. Сочи се, че не почива нито на
закона, нито на каквато и да е житейска логика и справедливост да се налагат допълнителни
задължения за местни данъци и такси на някого за несъществуваща РЗП на имота,
неотговаряща на действителното положение. Прави се и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на задълженията за МДТ за 2014 г. По тези
съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „МДТ“
при община Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 156,
ал. 5 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и частично основателна по
следните съображения:
От материалите по административната преписка се
установява, че с декларация с вх. № 82919 от 24.03.1998 г. П.И.Г.и Й.И.Г. са декларирали
притежанието в равни идеални части на недвижим имот, находящ се в град Добрич, ул.
“В.” № 13, съставляващ дворно място с площ от 100 кв.м. и жилищна сграда с РЗП
от 53, 60 кв.м., закупен с нотариален акт № 8, т.ІІІ, дело № 1863/1995 г. на
нотариус при ДРС.
На 09.03.2005 г. жалбоподателят е подал коригираща декларация
с вх. № 803927, с която е декларирал корекция относно недвижимия имот, както
следва: двуетажно жилище с РЗП (вкл. обсл. части ) от 270 кв.м. (вкл. мазе със
застроена площ от 80 кв.м.), магазин със застроена площ от 50 кв.м., търговски
склад със застроена площ от 20 кв.м., нежилищни обекти със застроена площ от 25
кв.м. и гараж със застроена площ от 15 кв.м. Жилището е посочено като основно и
за двамата собственици.
С коригираща декларация с вх. № **********/ 11.10.2019
г., подадена от Й.И.Г., е декларирана промяна в РЗП на двуетажното жилище от
270 кв.м. на 332 кв.м. (вкл. обсл. части) въз основа на удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 301/16.12.2004 г., издадено от главния архитект на
община Добрич. Едновременно с това е декларирано, че имотът не е основно жилище
за двамата собственици.
Със заявление с вх. №
01-538580/26.11.2019 г. до СГКК – Добрич жалбоподателят е поискал изменение
на КК на град Добрич по отношение на декларираната жилищна сграда. Със заповед
№ 18-13200/16.12.2019 г. на началника на СГКК – Добрич е одобрено изменение на
КК, в резултат на което са отразени три самостоятелни обекта в сградата – гараж
на първи етаж с идентификатор 72624.615.3071.1.3 на площ от 21, 60 кв.м.,
търговско помещение на първи етаж с идентификатор 72624.615.3071.1.2 на площ от
53 кв.м., ведно с прилежащите към него складови и сервизни помещения на площ от
25, 40 кв.м. и жилище на втори етаж с идентификатор 72624.3071.1.1, съставляващо
апартамент на две нива с площ съответно от 106, 60 кв.м. и 109, 70 кв.м., ведно
с прилежащото към него избено помещение на площ от 60, 80 кв.м.
На 03.01.2020 г. Й.И.Г. е подал нова коригираща
декларация с вх. № *********, с която е декларирана промяна относно недвижимия
имот, както следва : двуетажно жилище с РЗП от 216, 30 кв.м., РЗП на
обслужващите части от 60, 80 кв.м. и РЗП (вкл. обсл. части) от 277, 10 кв.м.,
гараж със застроена площ от 21, 60 кв.м. и магазин с РЗП от 53 кв.м., РЗП на
обслужващите части от 25, 40 кв.м. и РЗП (вкл. обсл. части) от 78, 40 кв.м. Посочено
е, че жилището не е основно и за двамата собственици. Към декларацията са
приложени схеми на обектите с коригираните площи, издадени от СГКК - Добрич.
С молба с вх. № 94Й-00-68/02.04.2020 г. жалбоподателят
е поискал да бъде извършена проверка относно реалния размер на дължимите от
него местни данъци и такси за процесния имот на базата на втората подадена
коригираща декларация.
С писмо с изх.№ 94Й-00-68#1/09.06.2020 г. на зам. кмет
“Финанси и общинска собственост” при община Добрич Г. е уведомен, че въз основа
на подадената от него коригираща данъчна декларация от 11.10.2019 г. са му
определени задължения за доплащане за ДНИ и ТБО за периода 2014 г. – 2019 г.
след приспадане на платените до този момент задължения с ползване на 5 %
отстъпка, а задълженията му за местни данъци и такси за 2020 г. са определени
въз основа на коригиращата данъчна декларация от 03.01.2020 г. и подадена данъчна
декларация по чл. 16 от НОАМТЦУОД.
На 20.07.2020 г. жалбоподателят е подал заявление с
вх.№ 94Й-00-133, с което е поискал да му бъде издаден АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който да му бъдат определени дължимите задължения за местни данъци и
такси за процесния имот.
На 24.07.2020 г. орган по приходите при община Добрич
е издал обжалвания АУЗ № 24423-1, с който в тежест на жалбоподателя са
определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014 г. – 2019 г. в
общ размер на 401, 65 лева и лихви за забава върху тях в общ размер на 139, 66
лева, начислени към 23.07.2020 г., както и задължения за ДНИ и ТБО за 2020 г. в
размер на съответно на 34, 99 лева и 33, 43 лева, ведно със съответстващите им
лихва за забава в размер съответно на 0, 23 лева и 0, 21 лева. В акта са
посочени в табличен вид задълженията за доплащане за всяка една година
поотделно (главница и лихви), като задълженията за периода 2014 г. – 2019 г. са
изчислени въз основа на коригираните данни за площ от 2019 г., а задълженията
за 2020 г. – въз основа на коригираните данни за площ от 2020 г. На същата дата
е издадена и покана за доброволно изпълнение на установените с акта задължения
за местни данъци и такси с рег. № 94Й-00-136/24.07.2020 г.
Актът и поканата са връчени на жалбоподателя на
11.08.2020 г. съгласно уведомително писмо и разписка на л.16-17 от делото.
На 14.08.2020 г. Г. е подал жалба срещу акта в частта
му относно установените задължения за доплащане за ДНИ и ТБО за периода 2014 –
2019 г. Жалбата е подадена направо до Административен съд – Добрич, който с влязло
в сила определение № 265/18.09.2020 г. по адм. дело 409/2020 г. я е оставил без
разглеждане поради неспазване на задължителния ред за административно обжалване
по чл. 152 и сл. от ДОПК, прекратил е производството по делото и е изпратил
преписката по подведомственост на директора на дирекция “МДТ” при община Добрич
за произнасяне по жалбата.
На 08.10.2020 г. преписката е постъпила в
деловодството на община Добрич и на 09.10.2020 г. е изпратена на директора на
дирекция “МДТ” за разглеждане на
жалбата.
В 60-дневния срок от получаване на преписката по чл.
155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган не се е произнесъл с решение по жалбата, с което
е потвърдил мълчаливо акта в обжалваната му част. На 17.12.2020 г. Г. е
обжалвал акта в неотменената му част пред съда с искане за отмяната му като
незаконосъобразен.
В хода на производството е изслушана
съдебноикономическа експертиза, кредитирана от съда като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. В заключението по нея са дадени
два варианта на дължимите от жалбоподателя допълнителни местни данъци и такси
за спорния период от 2014 г. до 2019 г. съобразно декларираните данни в двете
коригиращи декларации от 2019 г. и 2020 г. и извършените плащания през годините
с ползване на 5 % отстъпка. Според първия вариант ДНИ за довнасяне възлиза общо
на 276, 11 лева, в т.ч. главница 207, 51 лева и лихви за забава в размер на 68,
60 лева, а ТБО за довнасяне се равнява общо на 258, 29 лева, в т.ч. главница
194, 11 лева и лихви за забава в размер на 64, 18 лева. Според втория вариант допълнителните
задължения за ДНИ са в размер на общо 175, 93 лева, в т.ч. главница 132, 65
лева и лихви за забава в размер на 43, 28 лева. Липсват задължения за довнасяне
за ТБО за периода 2014 г. – 2019 г. Налице са платени в повече ТБО в размер на
общо 62, 61 лева, от които за 2014 г. – в размер на 11, 88 лева, за 2015 г. – в
размер на 11, 82 лева, за 2016 г. – в размер на 11, 75 лева, за 2017 г. – в
размер на 11, 55 лева, за 2018 г. – в размер на 11, 64 лева и за 2019 г. - в
размер на 3, 97 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Оспореният АУЗ е с правно основание чл.107, ал.3 от ДОПК и е за установяване на допълнителни задължения за местни данъци и такси за
минал период по декларация по чл.14 от ЗМДТ. Издаден е от компетентно длъжностно лице
– старши инспектор в дирекция “МДТ” при община Балчик, упълномощен с правата на
орган по приходите по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМД съгласно приложената по
делото заповед на кмета на общината № 435 от 06.04.2020 г. (л.55 от делото).
Спазена е установената писмена
форма и процедурата по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Не е спазен обаче материалният
закон.
По делото няма спор по
фактите. Не се спори, че жалбоподателят като собственик на недвижим имот в
строителните граници на населеното място, по отношение на който се предоставят
и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, се явява задължено лице за ДНИ и ТБО за посочения
в акта период 2014 г. – 2019 г. Не се спори и за това, че той е извършвал
плащания на задълженията за тези години с ползване на 5 % отстъпка на базата на
предходните декларирани данни, както и че е подал няколко коригиращи
декларации, в които е посочил различни застроени площи на облагаемия имот и
по-конкретно на построената в него сграда и самостоятелните обекти в нея. Спорен
е единствено въпросът дали правилно с обжалвания акт са му определени
допълнителни задължения за местни данъци и такси за процесния период въз основа
на коригиращата декларация от 2019 г. вместо на коригиращата декларация от 2020
г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или носителят на ограничено вещно право на ползване е задължен
при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази
декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и
размера на данъка. Облагаемата основа и размерът на данъка се определят от
компетентния орган по приходите. Ако след придобиване на имота или на правото
настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на
данъка, данъчнозадълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок –
чл. 14, ал. 5 от ЗМДТ (предишна ал. 3), като в зависимост от своето естество някои
от декларираните факти могат да имат действие само занапред, а други да
установяват със задна дата действителните базоопределящи показатели. В случая с
декларацията от 2020 г. жалбоподателят е декларирал именно такъв факт, който
обективно не би могъл да има значение само занапред, защото още от датата на
изграждане на сградата (при липсата на твърдения и доказателства за извършвани
допълнителни СМР, водещи до промяна в площта) тя и намиращите се в нея
самостоятелни обекти (с прилежащите им части) са били с тази ЗП, която е
отразена и в кадастралната карта на град Добрич с изменението от 2019 г. Следователно
налице е погрешно деклариран с коригиращата декларация от 2019 г. факт и
подадената коригираща декларация от 2020 г. установява със задна дата верния
факт, съществувал през целия спорен период.
Задължението за данък
върху недвижимите имоти се обуславя от наличието на юридическа връзка между
субекта и обекта на облагане – правото на собственост или ограниченото вещно
право, а задължението за такса за битови отпадъци – и от наличието на реално
предоставени услуги от общината по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, във вр.
чл. 71 от ЗМДТ (редакция в ДВ, бр. 103 от 1999 г.). ДНИ и ТБО се дължат в
сроковете, установени в закона и в местната общинска наредба, като издаването
на акт за установяване на задълженията невинаги е необходимо, за да се извърши
доброволното им заплащане, но размерът им следва да бъде винаги определен на
основата на законовоустановените изисквания, част от които са и верните данни
за вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването.
Задължението за предоставяне на тези данни и за тяхната вярност (коректност) е
на данъчнозадълженото лице. Тогава, когато по една или друга причина
облагаемата основа е определена на основата на неверни (погрешни) показатели за
имота по смисъла на чл. 20 ЗМДТ, е налице недължимо внесен или невнесен данък.
В случая и в двете коригиращи
декларации от 2019 г. и 2020 г. са посочени променени показатели за площта на имота
по смисъла на чл. 20 от ЗМДТ, водещи до промяна на данъчната основа и дължимите
публични задължения, но от доказателствата по делото е видно, че показателите
по втората декларация отговарят на действителното фактическо положение, поради
което именно те е следвало да бъдат взети предвид при установяване на размера
на местните данъци и такси за пет години назад. Корекцията от 2020 г. има
ретроактивно действие. Подадената коригираща декларация установява със задна
дата реалната ЗП на облагаемия имот. Този показател не се е променял във
времето, считано от първоначалното му деклариране след въвеждането на сградата
в експлоатация. Затова, като е определил допълнителни задължения за ДНИ и ТБО
за периода 2014 г. – 2019 г. на базата на коригиращата декларация от 2019 г. вместо
на коригиращата декларация от 2020 г. органът по приходите е действал в
нарушение на закона. И двете коригиращи декларации установяват факти със задна
дата, поради което неправилно едната е взета предвид при установяване на
задълженията за минал период, а за другата е прието, че има значение само
занапред. Ето защо, определените на базата на погрешна данъчна основа данъци и
такси и лихви за забава върху тях следва да бъдат преизчислени, като бъде
съобразено заключението на вещото лице по втория вариант, изготвен въз основа
на коригираните данни за площта от 2020
г.
Основателно е възражението на
жалбоподателя за погасяване по давност на установените задължения за доплащане
за 2014 г. Съгласно правилото на чл.
171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания, каквито са и тези за данъци и такси,
се погасяват с изтичане на петгодишен срок, който тече от първи януари на
годината, следваща тази, през която е трябвало да се платят задълженията, освен
ако в закон е предвиден по-кратък
срок, като в случая друг, по-кратък срок не е установен.
Както данъчното задължение за ДНИ, така и това за такса битови отпадъци са
периодични и заплащането им е дължимо за годината, за която се отнасят.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата му редакция към 2014 г.) данъкът върху
недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до
30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. Таксата за битови отпадъци се заплаща на вноски заедно с ДНИ и в
сроковете, определени за ДНИ по ЗМДТ, съгласно чл. 19 от НОАМТЦУТОД. Следователно
петгодишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2014 г. е започнал да
тече от 01.01.2015 г. По делото липсват данни за неговото спиране или
прекъсване при условията на чл.
172 от ДОПК, поради което той е изтекъл на 01.01.2020 г. С оглед на това и с оглед на направеното възражение за
изтекла погасителна давност от страна на данъчнозадълженото лице следва да се
приеме, че определените допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за 2014 г. в
размер на общо 68, 24 лева са погасени по давност към момента на издаване на
оспорения акт – 23.07.2020 г. Задълженията за лихви върху тях в размер на общо 40,
87 лева, които са от публичноправен вид и следват основното задължение, също са
погасени по давност към този момент.
Възражението за изтекла давност е генерално средство
за защита, поради което може да бъде упражнено във всяка фаза на
административното или съдебноадминистративното производство и съответният
компетентен орган в зависимост от положението, в което се намира
производството, е длъжен да се произнесе по него. Изтичането на погасителната
давност е основание за погасяване на публичните вземания (арг. чл.168, т.3 от ДОПК), а погасяването на публичните вземания по давност е пречка за тяхното
установяване и принудително изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
В случая не е налице хипотезата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК, поради което оспореният акт в частта на установените с него допълнителни задължения
за ДНИ и ТБО за 2014 г. и съответстващите им лихви за забава се явява
незаконосъобразен по същество като постановен в нарушение на материалния закон и
следва да бъде отменен в тази му част.
От заключението на вещото лице
е видно, че жалбоподателят е платил в повече ТБО в размер на общо 62, 61 лева
за периода 2014 г. – 2019 г., т.е. няма неплатени задължения за този период, поради
което актът в частта на установените задължения за доплащане за ТБО за периода
2015 г. – 2019 г. (извън погасените по давност задължения за 2014 г.) и лихви
за забава върху тях следва да бъде отменен. По отношение на ДНИ се установява,
че са налице задължения за доплащане. Тези допълнителни задължения не са
внесени в нормативноустановените срокове, поради което за тях се дължат лихви
за забава. От съпоставката между акта и експертизата е видно, че допълнителните
задължения за ДНИ (главница и лихви) за периода 2015 г. – 2019 г. (извън
погасените по давност задължения за 2014 г.) са определени в по-голям размер от
реално дължимите от жалбоподателя, поради което актът следва да бъде отменен в
частта за разликата от изчислените от вещото лице до установените от органа по
приходите задължения, както следва : за 2015 г. – за разликата от 32, 60 лева
(главница и лихви) до 52, 49 лева (главница и лихви); за 2016 г. – за разликата
от 30, 22 лева (главница и лихви) до 48, 69 лева (главница и лихви); за 2017 г.
– за разликата от 27, 88 лева (главница и лихви) до 44, 91 лева (главница и
лихви); за 2018 г. – за разликата от 25, 50 лева (главница и лихви) до 41, 18
лева (главница и лихви); за 2019 г. – за разликата от 24, 70 лева (главница и
лихви) до 36, 04 лева (главница и лихви). В
останалата част задълженията за ДНИ и лихви за спорния период са правилно
установени, поради което жалбата срещу тази част от акта следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от спора на ответника по делото следва
да се присъдят разноски по делото съобразно отхвърлената част от жалбата, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 78, 08 лева, определени съгласно чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят не е
претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ АУЗ по чл.107, ал.3
от ДОПК № 24423 - 1/23.07.2020 г., издаден от старши инспектор при община
Добрич, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „МДТ“ при община Добрич, В ЧАСТТА, в която в тежест на Й.И.Г., ЕГН **********,
са установени допълнителни задължения за ТБО за периода 2014 г. – 2019 г. и лихви за забава върху тях, изчислени към 23.07.2020 г., в размер на общо 261, 64 лева, в т.ч. главница в размер на 194, 14 лева и
лихви в размер на 67, 50 лева, както и допълнителни задължения за ДНИ за
периода 2014 г. – 2019 г. и лихви за забава върху тях, изчислени към 23.07.2020 г., в размер на общо 138, 79 лева,
както следва : за 2014 г. – ДНИ в размер на 35, 25 лева и лихви за забава в
размер на 21, 11 лева; за 2015 г. – ДНИ за разликата от 22, 03 лева до 35, 07
лева и лихви за забава за разликата от 10, 57 лева до 17, 42 лева; за 2016 г. –
ДНИ за разликата от 21, 93 лева до 34, 90 лева и лихви за забава за разликата
от 8, 29 лева до 13, 79 лева; за 2017 г. – ДНИ за разликата от 21, 84 лева до
34, 71 лева и лихви за забава за разликата от 6, 04 лева до 10, 20 лева; за
2018 г. – ДНИ за разликата от 21, 70 лева до 34, 54 лева и лихви за забава за
разликата от 3, 80 лева до 6, 64 лева; за 2019 г. – ДНИ за разликата от 23, 00
лева до 33, 04 лева и лихви за забава за разликата от 1, 70 лева до 3, 00
лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.И.Г., с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 24423 -
1/23.07.2020 г., издаден от старши инспектор при община Добрич, мълчаливо
потвърден от директора на дирекция „МДТ“ при община Добрич, в останалата й част.
ОСЪЖДА Й.И.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на община Добрич сумата от 78, 08 лева, представляващи
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия :