№ 1470
гр. С.., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110207542 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А.“ ООД против наказателно постановление (НП) №
551911-F558163/17.12.2020г., издадено от заместник-директора на териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите С.. (ТД на НАП), с което за нарушение на чл. 86, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
на основание чл. 180а, ал. 1 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, както следва:
Имуществена санкция в размер на 73.36 лв. (седемдесет и три лева и 36 ст.) на основание
чл.180а, ал. 1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №511191/29.11.2019 г., издадена от
WH.., с ДО в размер на 7 335,53 лв. и дължим ДДС 1 467,11лв.
Имуществена санкция в размер на 196.22 лв. (сто деветдесет и шест лева и 22 ст.) на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №311191/29.11.2019 г.,
издадена от Т., с ДО в размер на 19 622,28 лв. и дължим ДДС з 924,45
Имуществена санкция в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл.180а, ал.1 от
ЗДДС за неначислен данък по фактура №611191/29.11.2019 г., издадена от WH.., с ДО в
размер на 4 241,98 лв. и дължим ДДС 848,39 лв.
Имуществена санкция в размер на 50 лв. (петдесет лева), основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за
неначислен данък по фактура №711191/29.11.2019 г., издадена от WH.., с ДО в размер на 1
424,94 лв. и дължим ДДС 284,98 лв.
1
Имуществена санкция в размер на 286.06 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 06 ст.), на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №811191/29.11.2019 г.,
издадена от WH.., с ДО в размер на 28 605,99 лв. и дължим ДДС 5 721,19 лв.
Имуществена санкция в размер на 50 лв. (петдесет лева), на основание чл.180а, ал.1 от
ЗДДС за неначислен данък по фактура №411l04.11.2019 г., издадена от b.., с ДО в размер на
2 337,22 лв. и дължим ДДС 467,44 лв
Имуществена санкция в размер на 216.25 лв. (двеста и шестнадесет лева и 25 ст.), на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №911191/29.11.2019 г.,
издадена от T... PTE.LTD, с ДО в размер на 21 624,63 лв. и дължим ДДСдс 4 324,93 лв
Имуществена санкция в размер на 229.36 лв. (двеста двадесет и девет лева и 36 ст.), на
основание чл.180а, ал. 1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №211191/21.11.2019 г.,
издадена от T... PTE.LTD, с ДО в размер на 22 935,53 лв. и дължим ДДС 4 587,11 лв
Имуществена санкция в размер на 244.83 лв. (двеста четиридесет и четири лева и 83 ст.), на
основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура № 29111921/29.11.2019г.,
издадена от Т. PTE.LTD, с ДО в размер на 24 482,63 лв. и дьлжим ДДС 4 896,53
Имуществена санкция в размер на 357.41 лв. (триста петдесет и седем лева и 41 ст.),
основание чл.180а, а.1 от ЗДДС за неначислен данък по фактура №211191/21.11.2019 г.,
издаденла от Т. РТЕ.ТО, с ДО в размер на 35 741,27лв. и дьлжим ДДС 7 148, 25 лв.
Жалбоподателят „А.“ ООД чрез процесуалния си представител е депозирал жалба, в която
се твърди, че при издаването на НП неправилно е приложен материалният закон, като моли
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя „А.“ ООД изцяло
поддържа жалбата и направените с нея искания. Претендира разноски съгласно договор за
правна помощ, приложен по делото. Аргументи излага и в писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се
представлява от процесуален представител и не излага писмено доводи в подкрепа на
тезата си.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна:
При извършена на 10.06.2021 г. проверка, от страна на ТД на НАП е установено, че за
данъчен период м.11/2019г. „А.“ ООД е регистрирано за целите на ДДС в България и е
получател на услуги с място на изпълнение на територията на Република България.
През м.11/2019г. дружеството е получило услуги от доставчици „b..-N-4", „Т...5”, „WH..-N-
7”, „T... ...-6“ и „Т. ...-1“ лица, които не са установени на територията на страната.
Доставките са облагаеми и не подлежат на облагане от доставчика им, съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС. Проверяваното лице, в качеството му на получател на
2
услуги, е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 2 от
ЗДДС, тоест същото е установило независимата си икономическа дейност на територията на
страната. Мястото на изпълнение на доставката на услугата е България, гр. С.., ул. „Д...”
№83-85 ет.2 ап. 10 - определено по правилата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Данъкът е станал
изискуем през съответния данъчен период, през който услугата е била извършена, съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС.
В хода на проверката е установено, че „А.” ЕООД в качеството му на получател на
услуги не е начислило ДДС по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде
данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за
този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период.
1. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура
№511191/29.11.2019 г., издадена от WH..-N-7. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 7
335,53лв. Дължимият ДДС е в размер на 1 467,11лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС,
за така посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е
възникнало задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал, 1 т. 1-3 от ЗДДС
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на
отделен ред, включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период
м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи
документа в отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че
„А.” ЕООД с ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер
на 1 467,11лв. на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на
резултата за данъчен период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този
данъчен период, подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019. и не е посочило документа в
отчетните регистри за същия период. Данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен
период м.12/2019 г.
2. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
311191/29.11.2019 г., издадена от Т.....-5. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 19 622,28лв.
Дължимият ДДС е в размер на З 924,45лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на З 924,45лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
3
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019. и не е посочило документа в отчетните регистри
за същия период. данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен период м.12/2019 г.
З. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
611191/29.11.2019 г., издадена от W...-7. Даньчната основа /ДО/ е в размер на 4 241,98лв.
Дължимият ДДС е в размер на 848,39лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕОOД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 848,39 лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м. 11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г. и не е посочило документа в отчетните
регистри за същия период. Данькът не е бил начислен и през следващия данъчен период
м.12/2019 г.
4. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
711191/29.11.2019 г., издадена от W.........-7. Данъчната основа е в размер на 1 424,94лв.
Дължимият ДДС е в размер на 284,98лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 284,98лв. на
отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г. и не е посочило документа в отчетните
регистри за същия период. Данькът не е бил начислен и през следващия данъчен период
м.12/2019 г.
5. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура
N281191/29.11.2019 г., издадена от W...-7. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 28 605,99лв.
Дължимият ДДС е в размер на 5 721,19лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал, 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
4
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 5 721,19лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г. и не е посочило документа в отчетните
регистри за същия период. Данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен период
м.12/2019 г.
6. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
411/04.11.2019 г., издадена от b..-N-4. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 2 337,22лв.
Дължимият ДДС е в размер на 467,44лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 467,44лв. на
отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г и не е посочило документа в отчетните регистри
за същия период. Данькът не е бил начислен и през следващия данъчен период м.12/2019 г.
7. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
911191/29.11.2019 г., издадена от T... ...-6. Данъчната основа /Д0/ е в размер на 21
624,63лв. Дължимият ДДС е в размер на 4 324,93лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС,
за така посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е
възникнало задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС
във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на
отделен ред, включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период
м.11/2О19 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи
документа в отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че
„А.” ЕООД с ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер
на 4 324,93лв. на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на
резултата за данъчен период м. 11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този
данъчен период, подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г. и не е посочило документа в
отчетните регистри за същия период. данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен
период м.12/2019 г.
8. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
211191/21.11.2019 г., издадена от T... ...-6. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 22 935,53лв.
Дължимият ДДС е в размер на 4 587,11лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
5
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 4 587,11лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г и не е посочило документа в отчетните регистри
за същия период. Данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен период м.12/2019 г.
9. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга - съгласно фактура №
29111921/29.11.2019г., издадена от Т. ...-1. Данъчната основа е в размер на 24 482,63лв.
Дължимият ДДС е в размер на 4 896,53лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 4 896,53лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период гид 1/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх. № 22103898104 / 16.12.2019г и не е посочило документа в отчетните регистри
за същия период. Данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен период м.12/2019 г.
10. За данъчен период м.11/2019 г. „А.” ЕООД е получил услуга съгласно фактура №
211191/21.11.2019г., издадена от Т. ...-1. Данъчната основа /ДО/ е в размер на 35 741,27лв.
Дължимият ДДС е в размер на 7 148,25лв. На основание чл. 82, ал. 2, т. З от ЗДДС, за така
посочената доставка на услуги данъкът е изискуем от получателя и за него е възникнало
задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86 ал. 1 т. 1-3 от ЗДДС във връзка с
чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определянето на резултата за данъчен период м.11/2019 г. в
справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в
отчетните регистри за същия период. В конкретния случай е установено, че „А.” ЕООД с
ЕИК ....... не е издало протокол по чл. 117, в който да посочи данъка в размер на 7 148,25лв.
на отделен ред, не е включило размера на данъка при определянето на резултата за данъчен
период м.11/2019 г. в справка декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период,
подадена с вх.№ 22103898104 /16.12.2019г. и не е посочило документа в отчетните регистри
за същия период. Данъкът не е бил начислен и през следващия данъчен период м.12/2019 г.
От справка в информационния масив на НАП e установено, че липсва уведомяване от
страна на ревизираното лице на органите на приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от
6
ЗДДС, направено в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде
начислен данъкът. Нарушени са разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 – т. З от ЗДДС във вр с чл.
82, ал, 2, т. З от същия закон.
При извършена проверка, на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, от
административнонаказващия орган (АНО) е установено, че данъкът по посочените по-горе
фактури е начислен през м.06/2020 г. с подадената справка -декларация по ЗДДС с вх. №
22104079732/13.07.2020г.
В НП се посочва, че мястото на извършване на нарушението е ТД на НАП С.. -
компетентната териториална дирекция на НАП относно подаването на справка-декларация
по ЗДДС ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Нарушението е установено на
10.06.2020 г. в хода на извършена проверка и след представяне на документи от „А.” ЕООД.
Нарушението е извършено на 16.12.2019 г. при подаването на справката - декларация по
ЗДДС за м.11/2019 г. с вх. № 22103898104/16.12.2019 г. Като за жалбоподателя това е първо
подобно нарушение.
В законовия срок по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило писмено възражение с
вх. № 1459-00-2484/13.07.2020г. от „А.“ ООД, в което жалбоподателят не отрича
извършеното нарушение, напротив признава, че дружеството е допуснало посоченото в
АУАН нарушение, но твърди, че то не е допуснато умишлено, тъй като дружеството не е
съобразило разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДК, както и че по никакъв начин с това си
действие не е ощетило бюджета на Република България. От своя страна АНО е отхвърлил
доводите като неоснователни.
На 17.12.2020г., въз основа на така съставения АУАН, е издадено процесното НП №
551911-F558163/17.12.2020г. от заместник-директора на ТД на НАП, с което за нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, на основание чл. 180а, ал. 1 от
същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена
санкция. Препис от същото е връчен на жалбоподателя на 21.04.2021г.
При проведения в хода на съдебното следствие непосредствен разпит на
актосъставителя П.Д. Хинковска, съдът не констатира противоречия със събраните по
делото доказателства. Показанията на свидетеля са точни, ясни и последователни, поради
което следва да бъдат взети безусловно от съда при постановяване на решението. Те се
подкрепят от писмените доказателства по делото, които съдът цени като събрани и
приобщени по предвидения в закона ред.
От правна страна съдът намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, насочена е срещу
подлежащ на оспорване административен акт и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи НП е за законосъобразност. В конкретния случай съдът установи, че както АУАН,
7
така и НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. АУАН е
съставен от компетентен орган, по смисъла на чл. 37 от ЗАНН, видно от приложената по
делото Заповед № 4026/07.05.2019г. НП също е издадено от компетентен орган въз основа на
Заповед № 189/09.01.2020г. и Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.
Срокът по чл. 34 от ЗААН съдът намери, че е спазен, тъй като, видно от Протокол №
П-22221019203680-073-011, приложен към материалите по делото, на 10.06.2020г. от „А.“
ООД са предадени всички документи, както и необходимата информация, пред ТД на НАП,
които преди това по надлежния ред са били изискани от длъжностното лице. Следователно
това е датата, на която длъжностното лице е могло надлежно да провери и в резултат на
проверката да установи наличието на административно нарушение със степен на
категоричност, достатъчна за повдигане на административно-наказателното обвинение. Ето
защо съдът намира, че в случая за дата на откриване на нарушението следва да се счете
моментът, в който в ТД на НАП са предоставени изисканите документи и информация.
Неоснователно е твърдението, изложено в писмените бележки, приложени по делото,
че НП е издадено извън законоустановения срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Доколкото
едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е инструктивен, то определящ е преклузивният
срок посочен в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно: шест месеца. Следователно НП е издадено в
предвидения срок - 17.12.2020г., доколкото АУАН е съставен на 10.07.2020г., тоест в срок
от пет месеца и преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок.
Също така съдът констатира, че императивните процесуални правила при съставяне на
АУАН и издаване на НП като форма и задължителни реквизити, посочени изчерпателно в
чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, са спазени. Съдът намира, че и
двата административни акта подробно, точно, изчерпателно и последователно описват не
само механизма, по който компетентните органи са установили нарушението, но и при каква
фактическа обстановка и на база какви доказателства са направени изводите, че е налице
извършеното от жалбоподателя нарушение.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описана фактическата обстановка, при която е
извършено административното нарушение и фактическите констатации са подведени под
съответната правна норма. Описаният състав на административно нарушение изцяло
кореспондира с описаната фактическа обстановка.
Предвид височко посочено по-горе и двата административни акта са съставени без да
са допуснати съществени процесуални нарушение, които да обуславят отмяната на
атакуваното НП на формално основание. Двата акта не си противоречат, като фактите и
данните, застъпени в тях, напълно се припокриват.
Доводите на жалбоподателя, че административнонаказателна отговорност не бива да
му се търси, тъй като с действията си той по никакъв начин не е ощетил бюджета на
Република България и не е целял извършване на измама или прикриване на данъци са
неотносими, тъй като нарушителят е юридическо лице и не следва да се обсъжда въпросът
за субективната страна на деянието, доколкото отговорността на юридическите лица е
8
обективна и безвиновна.
Неотносими са и доводите на жалбоподателя, направени чрез писмената защита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в НП АНО не е мотивирал, защо
отхвърля направеното възражение. В НП е посочено, че постъпилото възражение с вх.
№.145З-00-2484/13.07.2020 г. е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е преценено за
неоснователно, но предвид, че ЗАНН не вменява задължение АНО да мотивира изрично,
защо не приема възраженията, твърдението за съществено процесуално нарушение не може
да се отчете като основателно.
В депозираната пред съда жалба се твърди, че от страна на „А.“ ООД има извършено
нарушение, но то е допуснато поради несъобразяването с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДДС. Съдът не приема, че това следва да се тълкува като причина на жалбоподателя да не
бъде налагано административно наказание, доколкото дружеството е длъжно точно и
коректно да проверява кое е мястото на изпълнение на получаваните от него услуги
съобразно разпоредбите на ЗДДС, тъй като това е негово абсолютно задължение, за да може
да извършва в срок задълженията вменени му чрез ЗДДС.
Съдът намира, че констатациите относно това, че нарушението е извършено за първи
път и че чрез него не е ощетен бюджетът на държавата са предпоставка за налагане на
възможно най-лекото наказание. Фактът, че от „А.“ ООД са начислили данъка към
м.06/2020г. следва да се приеме като смекчаващо вината обстоятелство, а не като причина за
неналагането на административно наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 180а от ЗДДС
минималният размер на наказанието е застъпен в ал. 1 - 5 на сто от неначисления данък, но
не по-малко от 50 лв. Именно по чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС е изчислена имуществената
санкция на юридическото лице. След извършена проверка от страна на съда на всяко едно
от наложените с НП наказания се установи, че имуществената санкция по всички десет
точки са наложени в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС.
Не са налице и основания за преценка на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Дефиницията за маловажен случай е застъпена в чл. 91, ал. 9 от Наказателния
кодекс и гласи, че маловажен е този случай, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая
административно нарушение). Процесното нарушение обаче се осъществява чрез
бездействие и следователно то бива довършено с реализиране на изпълнителното деяние,
като не е необходимо да настъпят вредоносни последици.
Изложеното до тук налага категоричният извод, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за заплащане на разноски за
сторено адвокатско възнаграждение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 551911-F558163/17.12.2020г., издадено от
заместник-директора на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
С.. (ТД на НАП).
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – С.. град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10