№ 272
гр. С., 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10 от 17.02.2022 г., постановено по гр. д. №
1122/2021 г. по описа на РС-Б., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато
за установено по отношение на „ЧЕЗ Е..Б.” АД /променено
наименование на „Е.П.“ АД/, че ищецът В.Е. Д. от гр. Б. не дължи
сумата-главница от 2959,36 лева, представляваща стойността на
потребена електрическа енергия в обект, представляващ вилна сграда
в гр. Б., курорт З., за клиентски номер 310217391957 за периода от
04.11.2014 г. до 12.07.2019 г., както не дължи и сумата от 277,84 лева,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница
за периода от 18.12.2019 г. до 26.01.2021 г. Дружеството „ЧЕЗ Е..Б.”
АД е осъдено да заплати на В.Е. Д. сумата от 668,37 лева за направени
разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Е..Б.” АД, с
1
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на първоинстанционното решение поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Излага, че неправилен бил извода на
първоинстанционния съд, че в протокола за демонтаж на СТИ следва
да са посочени показанията за консумираното количество ел. енергия.
Неправилно е прието, че следва да се приложи чл. 16, ал. 3 от ОУ на
„ЧЕЗ Е..Б.” АД. Причината, поради която не е извършван ежемесечен
отчет е неосигуряването на достъп до СТИ – т.е. бездействието на
потребителя, в който случай количеството потребена ел. енергия се
изчислява като средноаритметична величина. Посочва, че за периода
от 2015 г. до м. март 2019 г. клиентът не е осигурил достъп до СТИ, а
процесното СТИ е монтирано вътре в обекта и не е имало възможност
за редовен месечен отчет. Излага, че е без значение обстоятелството
дали е имало или не електроуреди в имота. Ищцата не била подала
заявление за пререгистрация на обекта, поради което всички отчетени
консумирани количества ел. енергия се дължат от нея. Количеството
ел. енергия се дължи от момента на отчитането, независимо в какъв
по-ранен етап е била потребена. По тези съображения се прави искане
за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото
на спора, с който предявения иск да се отхвърли изцяло. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна В.Е. Д. е
подала отговор на въззивната жалба, чрез адв. Х.Я., с който същата се
оспорва по подробно изложени съображения. До 01.04.2019 г. СТИ
било поставено в разрез с разпоредбата на чл. 29, ал. 8 от Наредба № 6
от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел.
енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи. Не бил
изследван и въпроса дали използваното СТИ е било технически годно.
По изложените съображения прави искане за потвърждаване на
първоистанционното решение. Претендира разноски.
2
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване недължимост на
сумата от 2959,36 лева, представляваща стойността на потребена
електрическа енергия в обект, представляващ вилна сграда в гр. Б.,
курорт З., за клиентски номер 310217391957 за периода от 04.11.2014
г. до 12.07.2019 г., както и сумата от 277,84 лева, представляваща
законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от
18.12.2019 г. до 26.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
В настоящия случай основателността на предявения иск за
стойност на електрическа енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ответникът е доставил на ищцата ел. енергия през
посочения период, в твърдените количества и на посочената стойност.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006
г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с
електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа
енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител;
краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор на
електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група;
оператор на борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен
клиент" е определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
3
17.07.2012 г.) като клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т.
27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително
предприятие за природен газ, което купува природен газ. Следва да се
съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение се
регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Е..Б." АД, приети на основание чл. 98а
ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в
сила на 26.11.2007 г., изм. и допълнени с решение № ОУ – 03 от
26.04.2010 г. Същите са представени и приети по делото като писмени
доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника „ЧЕЗ Е..Б.”
АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и
доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
В този смисъл, не се спори, че потребител на електрическа
енергия за процесния обект по смисъла на §1, т. 2а от ЗЕ е ищцата В.
Д.. Същата е носител на права и задължения по Закона за енергетиката
/ЗЕ/ и е обвързана от клаузите на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Е..Б.” АД и Общи условия
за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД
4
(одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г. и с решение
№ ОУ – 056/07.11.2007г.) по арг. от чл. 298 от ТЗ. Процесният имот
/вилна сграда/, до който е доставяна ел. енергия за битови нужди се
намира в гр. Б., курорт З..
Не се спори, а и ищцата заявява в исковата си молба, че е
потребител на електрическа енергия. Спорен се явява въпроса, дали е
доставена до имота на ищцата и съответно използвана от нея,
количеството ел. енергия, остойностена и отразена в получените от
нея 7 броя фактури, в края на 2019 година.
Не се спори, че фактури не са били издавани, тъй като не е бил
осигурен достъп до показанията на електромера, каквото задължение
има потребителя, съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ на ЧЕЗ Р.. От разпита на
свидетелката В.Ц.Н. се установява, че познава имота на ищцата, тъй
като са съседи. От както В. е закупила имота, той е неизползваем. В
къщата няма електроуреди, нито обзавеждане. Вилата не била
обитавана от никой, като свидетелката е виждала само да се коси в
имота. Свидетелят Е.Д.Б. /баща на ищцата/ посочва, че дъщеря му
придобила вилата преди 5-6 години и същата се намира в гората,
високо. Имотът не се ползва – няма електроуреди и никакви мебели.
Единствено свидетелят ходи през лятото, за да коси тревата.
Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дава
заключение, че по процесните 7 бр. фактури задълженията са в размер
на 2959,36 лева главница и законна лихва в размер на 586, 10 лева. По
фактурите няма извършени плащания, същите са надлежно
осчетоводени, при спазване изискванията на Закона за счетоводството.
Видно от представения констативен протокол №
4238447/01.04.2019 г., за аб. № **********, на същата дата е била
извършена подмяна на СТИ, монтиран в заявения в исковата молба
имот /л. 64 от делото/. Подмяната е извършена от Ю.М. и К.Г.,
служители на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД. В протокола е удостоверено, че
потребителя не е присъствал на подмяната и не е подписал протокола,
5
а като свидетели са записани лицата В.Т. и Д.В.. Протокола е
подписан от служителите, извършили смяната на СТИ и от двамата
свидетели. В протокола не са записани показанията на демонтирания
електромер с фабричен № 3072777, а са записани само показанията на
монтирания електромер с фабричен № **********.
На 12.07.2019 г., видно от констативен протокол № 4591337
отново е извършен демонтаж и монтаж на електромери, отчитащи
консумираната ел. енергия за процесния имот, като в протокола за
записани показанията на двата електромера.
В писмо до ищцата от „ЧЕЗ Р. Б.“ АД изх. №
**********/27.12.2019 г. е посочено, че на 01.04.2019 г. измервателен
уред с фабричен № 3072777 е демонтиран от мрежата при показания:
тарифа II – 15239 и тарифа I – 436. Отчетените реални данни от
демонтирания електромер са подадени към крайния снабдител.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от Общите условия на „ЧЕЗ Р. Б.“ АД, ако
потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, протоколът се подписва от двама свидетели, които не са
служители на електроразпределителното предприятие, свидетели
могат да бъдат и представители на сдружения на потребителите. В ал.
3 е предвидено, в случай, че потребителят не присъства при
съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го
изпраща на потребителя по реда за изпращане на документи. Няма
данни протоколът от 01.04.2019 г. да е изпратен на ищцата.
Видно от констативен протокол № 4238447/01.04.2019 г., за аб.
№ **********, в него не са записани показанията на демонтирания
електромер с фабричен № 3072777, а са записани само показанията на
монтирания нов електромер с фабричен № **********. Поради липса
на яснота какви са били показанията към момента на подмяната, съдът
приема, че липсва надлежно възникнало за оператора на
електроразпределителната мрежа право на крайния снабдител да
претендира суми, начислени на потребителя. Самото посочване на
6
тези показания от ответника в писмо, адресирано до ищцата изх. №
**********/27.12.2019 г. не е коректно, тъй като липсва гаранция за
обективност.
С оглед горното, ответникът се е лишил от възможността да
докаже правилността на отчетеното като потребено количество
ел.енергия в процесния имот, през процесния период. В подкрепа на
горното са и свидетелските показания, които съдът кредитира и от
които се установява, че имотът не се ползва и в него няма никакви
електроуреди.
Това от своя страна обуславя основателност на предявения иск и
неоснователност на въззивната жалба. Постановеното решение следва
да потвърди.
При този изход на спора и предвид изричното искане в полза на
ответника по жалба В. ЕМ. Л. следва да се присъдят направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 456,60 лева. Релевираното от жалбоподателя възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника по жалба адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно. Минималното
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 456,60 лева, при цена на исковете 3237,20 лева. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до посочения
минимален размер.
При това положение дружеството жалбоподател следва да бъде
осъдено да заплати разноски на ищеца в размер на 456,60 лева, за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение №10 от 17.02.2022 г., постановено по
гр. д. № 1122/2021 г. по описа на РС-Б..
ОСЪЖДА „ Е.П.“ АД /предишно наименование „ЧЕЗ Е..Б.“ АД/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.Ш.“ №
159 Б.М.Б.Ц. да заплати на В.Е. Д. с ЕГН: ********** от гр. Б., ул.
„А.В.“ № 2, разноски за производството в размер на 456,60 лв.
/четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8