РЕШЕНИЕ
№ 2236
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно
дело № 20211110217676 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
И. П. М. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332-
023686 от 18.11.2021г. на Началника Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Оспорва описаната фактическа обстановка в АУАН възприета и в
НП, че е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба в неговата посока. Твърди, че приближавайки кръстовището светофара е светил
в зелен сигнал и непосредствено преди да навлезе светнал жълт сигнал на светофара,
поради което той имал задължението по чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП без да създава
предпоставка за ПТП максимално бързо да се изтегли и това направил.
В съдебно заседание, жалбоподателят - лично поддържа жалбата и моли въз
основа на изложените в същата съображение, НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Допълва, че при съставяне на акта, бил ограничен във
възможността да изложи своите възражения от полицейските служители, които му
разпоредили да бъде максимално кратък във възраженията си и се държали грубо с
него при извършената полицейска проверка.
Наказващият орган не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С процесното НП на И. П. М. е наложена глоба, в размер на 100лв., за това, че
1
на 29.10.2021г., около 22:30ч. в гр. София, на бул. “Г. Д.“, при управление на лек
автомобил „Хюндай Атос“ с рег.№********, с посока на движение от ул. „Д.“ към ул.
„Ч. р.“, на кръстовището с бул. „Б.“ приближава, навлиза и преминава на забранен
/червен/ сигнал на работеща в нормален режим, трисекционна светофарна уредба -
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН, бл. №115979/29.10.2021г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за
издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите А. С. С. - актосъставител и Р. Н. С. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, които нямат спомен
за конкретната обстановка, поради големия обем на работа и изминалия период от
време. След предявяване на АУАН С. потвърждава, че били спрели като първи
автомобил на бул. „Б.“, на кръстовището с бул. „Г. Д.“ и видели от тяхната дясна
страна по бул. „Г. Д.“ движещия се автомобил, управляван от жалбоподателя, който
навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофара, при
изключителна опасност за останалите участници в движението. Те имали възможност
да възприемат сигнала на светофарната уредба в неговата посока. Самото спиране на
водача станало след преминаване на кръстовището с използване на звуков и светлинен
сигнал, а при полицейската проверка той се държал арогантно с тях. След като АУАН
бил съставен и предявен на водача, собственоръчно вписал възраженията си в
определеното за това поле и получил екземпляр от него. В последствие, свид. С. като
актосъставител установил, че изрично не е вписал по кой булевард се движил водача и
затова съставител докладна записка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено НП установи
задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени
правилата по чл.40, ал.1 от ЗАНН и акта е предявен, според изискванията на чл.43, ал.1
от ЗАНН. Същият е съставен от оправомощено лице със Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2.
Тук е мястото, да се посочи, че не се установява техническа грешка, за която се
коментира в съставената докладна записка от актосъставителя в съдържанието на
АУАН при описание на нарушението и конкретно мястото на извършване, че
автомобила, управляван от жалбоподателя се е движил по бул. „Г. Д.“ в посока от ул.
2
“Д.“ към ул. „Ч. р.“ и на кръстовището с бул. „Б.“ е преминал на червен сигнал на
светофара. Видно от съставения на място, в присъствието на жалбоподателя АУАН е
направено описание, че той управлява лек автомобил в гр. София, посока от ул. Д.“
към ул. „Ч. р.“ на бул. „Г. Д. с кръстовището с бул. „България“ преминава на червен
сигнал. Това е абсолютна едно и също с докладната записка, само че в различен
словоред. Всички признаци от състава на административното нарушение са посочени в
описанието на нарушението в акта - дата, място, изпълнително деяние, което правилно
е подведено под съответната законова разпоредба. При така направеното описание в
АУАН е абсолютно разбираемо за нарушителя - къде е извършено деянието, а това се
извежда и липсата на възражения в такава насока, както в писменото възражения
срещу АУАН, така и в настоящата жалба.
Съдът, при проверка на НП установи, че съдържа задължителните реквизити по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, връчено е по надлежния ред на чл.58, ал.1 от ЗАНН и е издадено
от компетентен орган, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи по т.2.6.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които са единни и незаинтересовани. Действително преди
предявяване на АУАН двамата полицейски служители нямаха конкретни спомени за
фактическата обстановка, с посочване на причината, свързана с обема от работа и
изминалия период от време, като се има предвид, че деянието е повече от една година
преди техния разпит. След предявяване на акта, актосъставителят потвърди, като
разказа подробно, конкретно и точно, че от служебният им автомобил, намирайки се
непосредствено на процесното кръстовище на бул. „Б.“, от дясната им страна, по бул.
„Г. Д.“, е видял автомобила, управляван от жалбоподателя, при видимост към сигнала
на светофара за него в посоката му на движение, т.е. имал е възможност да възприеме
светлинния сигнал на светофарната уредба при приближаване, навлизане и
преминаване на жалбоподателя през кръстовището, а именно червен сигнал и то
навлизането в кръстовището било около 2 секунди след като е светнало вече червено.
Съдът счита, че първоначалната липса на спомени не компрометира показанията
на свидетелите. Предвид доказателствената сила на акта, вменена по закон,
показанията на свид. С. изпълняват стандартите за доказаност на констатациите за
извършеното нарушение от М. на чл.6, т.1 от ЗДвП, при положение, че той излага само
твърдения, без доказателства, с които да обори доказателствената сила на акта, а
негова е тежестта да стори това.
Затова, без да са събрани доказателства, които да се противопоставят на
показанията на свид. С. и доказателствената стойност на АУАН, съдът приема за
категорично доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.
Що се касае до твърденията на М., че е навлязъл на жълт сигнал на светофара,
3
поради което при светване на червен в самото кръстовище е имал задължение да се
изтегли от него, съдът приема като негова защитна позиция, която обаче той не успя да
докаже с допустимите доказателствени източници.
Относно изложеното от М., че при извършване на проверката полицейските
служители са се държали грубо с него и са го ограничили във възможността да изложи
възраженията си в АУАН, не се потвърди, защото видно от съставения на място акт,
той собственоръчно си е вписал възраженията, включително е депозирал и писмени
възражения срещу акта, т.е. правото му на защита не е ограничено в момент на
образуване на АНП със съставяне на АУАН и в нито един момент до издаване на НП.
Според свид. С. именно жалбоподателят се е държал арогантно с полицейските
служители, при което на дума срещу дума, не може да се даде вяра на нито едни от
данните за държането на контролните органи или на жалбоподателя при проверката, а
в конкретиката на това производство, няма правно значение. Съдът коментира темата,
тъй като въпроса е повдигнат от жалбоподателя само за пълнота на изложението, във
връзка с твърдението от М. за ограничаване на правото да впише възраженията си при
съставяне на АУАН.
Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя наказанието Глоба в
предвидения размер от 100 лева по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
При тези съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто
орган е издал НП - СДВР, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН не следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган не е защитаван от
юрисконсулт или служител с юридическо образование, както и не са депозирани
писмени бележки до приключване на устните прения от тази страна.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-023686 от
18.11.2021г. на Началника Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4