Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….01.06.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1533 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищецът твърди, че на 14.06.2014 г. около 22:30 часа в гр.София, пресичал пешеходна
пътека на ул. „Г.С.Раковски“, в района на ул. „******“. В същото време водачът
на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“, с рег. № ********не го е пропуснал
да премине по нея, поради което е настъпило ПТП. По случая било образувано ДП.
В резултат от описаното ПТП му е причинено: счупване на черепа в три области: на дясна челна
кост; на черепната основа и в областта на предна черепна ямка; контузия на
мозъка; охлузване на главата в дясна челна област; оток и кръвонасядане в лява
челна и перорбитална област с подкожен емфизем. Твърди,че са му причинени
физически и психически болки и страдания, някои от които продължавали и към
момента на предявяване на ИМ.За процесното МПС
към датата на настъпване на ПТП, е имало валиден застрахователен договор
за риска „гражданска отговорност“, сключен с ответника. Претендира обезщетение
в размер на исковата сума (след допуснатото увеличение на иска делото е
изпратено по подсъдност на СГС) ведно със законната лихва и разноските по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор. Оспорва сочения от ищеца механизъм,тъй като същият не е
установен от официален документ, нито с влязла в сила присъда, протокола за
оглед бил съставен 10 месеци след ПТП-то. Сочи, че пострадалият има
изключителен принос за ПТП, защото не е пресичал на обозначеното за това място
и след употребата на алкохол,което е поставило водача в невъзможност да
предотврати удара. Прави възражение за съпричиняване на вредите, със същите
доводи. Оспорва причинната връзка, с довод, че според медицинските документи,
ищецът е отказал хоспитализация. Оспорва размера на обезщетението, с довод за
прекомерност. Оспорва и претенцията на ищеца за лихва. Поради това моли искът
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Ответникът З. „Л.И.“ АД не оспорва, че
е застраховател по задължителната застраховка ГО, поради
което съдът е приел това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от
доказване.
С Присъда от 13.10.2016 г., по НОХД № 11573/2015 г. по описа на СРС,
НО, 21 с-в М.И.М.е бил признат за виновен,че на 14.06.2014 г., около 22:30 часа в гр.София, като водач на
лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Атос“, с рег. № ********,с посока на
движение от ул. „Граф Игнатиев“ към бул. „Цар Освободител“ на кръстовището с
ул.“******“нарушил правилата за движение по пътищата-чл. 119, ал 1 и ал. 2 ЗДвП, като не е пропуснал ищеца, пресичащ пешеходната пътека, реализирал ПТП и
по непредпазливост му причинил средна телесна повреда - престъпление по чл. 343
ал.3 пр.последно,б“А“пр.2,ал.1б“Б“ вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Присъдата е
влязла в сила на 12.07.2017 г.
Телесните увреждания, установени по наказателното дело представляват черепно-мозъчна
травма (ЧМТ) със счупване на кости на черепния покрив и основа и контузия на
мозъка са причинили на ищеца разстройство на здравето временно опасно за
живота, както и персистиране на симптоматиката от ЧМТ, което реализира
медико-биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От заключението на изслушаната по
делото автотехническа експертиза и от писмените доказателства (протоколи за
оглед на местопроизшествие и скици), се установява, че ищецът е предприел
пресичане на пътното платно на ул. „Г.С.Раковски“ на пешеходна пътека тип Зебра,
намираща се в района на кръстовището с ул. „******“. По същото време водачът на
лекия автомобил се е движел по ул. „Г.С.Раковски“ в лявата лента за движение
със скорост от около 30 км/ч. При тази скорост опасната зона за спиране е 13
метра. Водачът е управлявал автомобила на къси светлини и е реализирал удар с
ищеца, който удар е бил предотвратим за водача. От заключението на в.л. се
установява, че причината за настъпването на ПТП е късното възприемане на
пешеходеца като опасност от водача на автомобила.
От заключението на комплексна съдебномедицинска
експертиза и от писмените документи (фиш за спешна медицинска помощ; епикриза
от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД София от 21.06.2014 г.), е видно, че в резултат на
ПТП-то ищецът е получил: контузия на мозъка средно тежка степен; линейно счупване
на челната кост в дясно; счупване на черепната основа в областта на предната
черепна ямка; контузия, охлузване и подкожен хематом в челната област на
главата в дясно. Бил е хоспитализиран и му е проведено болнично лечение за
период от 7 дни. Получената ЧМТ е довела до нарушения на нервната система, а
именно: пристъпно главоболие, главозамайване, лесна изморяемост и повишена
раздразнителност, замъгляване на погледа, говорни затруднения, паметови
нарушения, нарушен вкус и мирис, периферна повреда на левия лицев нерв,
квадрипаретичен синдром – общо забавени движения, затруднено клякане и ставане,
оживени надкостно-сухожилни рефлекси, изразени статокинетични и динамични
координационни нарушения, забавена координационна проба нос-показалец,
адиадохокинезия, силно затруднен до невъзможен стоеж на един крак, общо
забавена, нестабилна, залитаща походка. В резултат на получените травматични
увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок от 30 дни,
умерени до 2-3 месеца и продължаващи в значителна степен до момента. В резултат
на получената ЧМТ е настъпило органично разстройство на личността и
разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението. Установените
разстройства на психиката засягат емоциите, волята, мисленето, вниманието,
оперативната и фиксационна памет, социалното функциониране и поведение. От
заключението на в.л.д-р М. неврохирург и д-р С.психиатър д-р се установява, че по-голямата част от симптоматиката е все още налице, като някои от
оплакванията са намалели. Прогнозата за възстановяване на функционалното
разстройство на психиката е благоприятна и следва да се подобри и изчезне в
кратък срок, но по отношение на органичната мозъчна увреда прогнозата е
неблагоприятна и са възможни усложнения и влошаване на мозъчните функции.
От приетата по делото допълнителна
съдебномедицинска експертиза въз основа на проведеното образно изследване (МРТ)
се потвърждават получените от ищеца и посочени в първоначалното заключение
увреждания.Допълнително д-р М. е установил,че при ищеца са налице остатъчни точковидни мозъчни лезии
двустранно челно и костозен базален арахноидит с оформяне на арахноидна киста с
внушителни размери за месторазположението си, оказваща директна компресия и
дислокация върху редица черепномозъчни нерви, а и върху мозъчния ствол. Извършеното
допълнително МРТ изследване на главния мозък установява и обяснява развилата се
тежка енцефалопатия и органично разстройство на личността у ищеца в причинна
връзка с ЧМТ, а кистата налага спешно оперативно лечение на ищеца, като
прогнозата на в.л. за възстановяване на нервната система на пострадалия е
неблагоприятна и такова възстановяване е малко вероятно.
Св. М. заявява, че е бил в заведение с ищеца,
който излязъл, за да си купи цигари, впоследствие видял линейка на улицата,
излязъл от заведението и видял ищеца, седнал на една саксия в неадекватно състояние. Шофьор на такси
заявил на свидетеля, че е ударил ищеца. От показанията се установява също, че ищеца
е отказал да бъде откаран с линейката в болница, а вместо това е бил отведен у
тях от свидетеля. На следващия ден ищецът се е оплакал на свидетеля от
главоболие, след което е бил приет в болница. Свидетелят когато посетил ищеца в
болницата,последният изглеждал зле, говорел бавно и не е бил много
комуникативен. След изписването ищецът продължил да не се чувства добре, ходел
бавно, куцал, често почивал когато вървял и се оплаквал, че има болки в
главата. Свидетелят заявява, че след инцидента ищецът е бил освободен от
работа. Състоянието му не позволявало да гледа телевизия и компютърен екран,
което било свързано с работата му. След инцидента говори бавно, разсеян е и се движи по
различен начин.
Св.М. в с.з. е заявила, че се е
движела в автомобил зад таксито, което е ударило ищеца на пешеходната пътека на
ул. „Г.С.Раковски“ и тя е подала сигнала на тел. 112.От показанията й се
установява, че ищецът е пресичал пешеходната пътека от „НАТФИЗ“ в посока към
„ХЕПИ“ „с нормална крачка“, когато
към средата на пътеката е настъпил удара с таксито. Според свидетелката ищецът
е държал бутилка в ръката си след удара.
По делото е разпитан и водача на
лекия автомобил – М.М. който твърди, че се е движел с около 10-15 км/ч. в лявата лента на ул. „Г.С.Раковски“, когато
на около 5 метра от пешеходната пътека на ул. „******“ е преминал ищеца. Свидетелят
е заявил, че ищеца е пресичал бавно и клатейки се. М. забелязал пешеходеца в
последния момент и се опитал да го заобиколи, но не успял и го ударил със
страничното огледало на автомобила,което било счупено преди това ПТП и след
удара се откачило. Според показанията на свидетеля ищецът е бил във видимо
нетрезво състояние и е ходел клатейки се.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „ГО”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са
настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Съдът установи, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Хюндай“, модел
„Атос“- М.И.М., а травматичните увреждания на ищеца са получени вследствие на същото ПТП.
За деянието, дееца, вината и противоправността, съдът зачете обвързващата сила
на Присъдата по НОХД № 11573/2015 г. по описа на СРС,НО 21с-в, влязла в сила на
12.07.2017 г, съгласно чл. 300 от ГПК.
От КСМЕ и ДСМЕ е безпорно, че ищецът е получил и останалите
травми, описани в ИМ. Вещите лица установиха, че ищецът е търпял интензивни
болки за период от 30 дни, умерени до 2-3 месеца и продължаващи в значителна
степен до момента,както и получената ЧМТ е довела до нарушения на нервната
система на пострадалия, настъпилото органично разстройство на личността и
разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението с
неблагоприятни прогнози за възстановяване и възможни усложнения и влошаване на
мозъчните функции. Допълнително се установи, че ищецът е получил точковидни
мозъчни лезии двустранно челно и костозен базален арахноидит с оформяне на
арахноидна киста с внушителни размери, оказваща директна компресия и дислокация
върху редица черепномозъчни нерви, а и върху мозъчния ствол като прогнозата за
възстановяване на нервната система на пострадалия е неблагоприятна и такова
възстановяване е малко вероятно.
Безспорно е обстоятелството,
че виновният за ПТП водач е застраховано лице по задължителната застраховка ГО,
сключена с ответника. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и
неимуществени вреди.
Относно размерът, съдът
съобрази указанията, дадени с ППВС№ 4/68г.
и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията, както са описани по-горе; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период; възрастта на ищец към датата на ПТП – 44 г.;
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания и степента на увреждане на ищеца, съдът намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на
сумата от 110 000 лева. При
определяне размера на присъденото обезщетение съдът съобрази и със съдебната
практика на САС: Р № 2202/ 21.11.2013 г.
по г.д. № 2186/2013 г; Р№ 1841/ 26.07.2017 г. по гр. д. № 1469/2017 г.; Р№
1773/19.07.2017 г. по гр. д. № 2373/2017 г.
По претенцията за законната лихва
След
като характера на отговорността на застрахователя, произтича от непозволено увреждане изводът е, че
задължението за обезвреда възниква от
момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за забава (чл.84
ал.3 ЗЗД).В деня на увреждането по силата на закона възникват основанията за
ангажиране на отговорността на застрахователя и от този момент той дължи
обезщетение за вредите и лихви за забава.
Дължимата лихва върху главницата следва да бъде присъдено от
датата на увреждането на пострадалия – 14.06.2014 г
По възражението за съпричиняване:
Възраженията на ответника са в две насоки: първата,че ищецът не е
пресичал на обозначеното за това място и втората, употребата на алкохол от
страна на ищеца, поставила водача в невъзможност да предотврати удара.
Намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, изключват съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В случая ответникът не доказа възражението
относно съпричиняване от страна на ищеца. Единствените данни, че ищецът е
пресичал на необозначено за това място, се съдържат в показанията на свидетеля
М.М., които не се подкрепят от нито едно
друго доказателство.В обратен смисъл са показанията на другите двама разпитани свидетели – че Л.Е.
се е движел по пешеходната пътека с нормален ход и е бил ударен на място,
предназначено за пресичане на платното от пешеходци. Съдът не дава вяра на
показанията на св.М. преценени по реда
на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството че той е водачът подсъдим и осъден по
наказателното дело причинил ПТП-то. С оглед изложеното съдът намира възражението
за съпричиняване - пресичане на необозначено за това място, за неоснователно.
Недоказана
е и другото възражение на ответника, че ищецът е употребил алкохол, поради което водачът не е бил в състояние да
предотврати удара. За да е налице съпричиняване следва да се докаже конкретно
поведение на увредения, което да е в причинна връзка с резултата. От една
страна употребата на алкохол сама по себе си, без да е довела до поведение на
пешеходеца, което да е във причинна връзка с резултата, не може да се приеме за
съпричиняване.От друга страна остава недоказано
пешеходеца да се е движел в
нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗдП. Единственото
доказателство в тази връзка са
показанията на свидетеля М., който, както се посочи е заинтересован и съдът ги
прецени по реда на чл. 172 ГПК,които не
само, че не се подкрепят от останалия доказателствен материал, но и
противоречат на показанията на свидетелката М..Според последната ищецът е
вървял по пешеходната пътека направо и с нормален ход. Ето защо съдът намира и
това възражение за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
При
този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е направил разходи за вещи лица и за държавна такса в общ размер на 1 250 лева,
от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени 687,50 лева.
Процесуалният
представител на ищеца има право на А.възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА
за безплатно представителство в размер
общо на 5 530,00 лв. От тази сума съразмерно на уважената част от иска следва
да му се присъди 3 041,50 лева.
Ответникът
претендира разноски в размер на 40 лева за призоваване на свидетел и за съдебни
удостоверения. Съразмерно с отхвърлената част на иска на З. „Л.И.“ АД следва да се присъдят 18 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определя на 300 лева, а съразмерно с
отхвърлената част следва да му се присъдят 135
лева. Затова на застрахователното дружество следва да се присъдят общо 153 лева разноски за производството.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд 4400,00 лв. - държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Т.Е. ЕГН: **********, адрес: *** чрез
адвокат С.С. - САК, със съдебен адрес:***,
на осн. чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 110 000 лева - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 14.06.2014
г. около 22:30 часа в гр.София, на
пешеходна пътека на ул. „Г.С.Раковски“, в района на ул. „******“, поради виновното и противоправно поведение на М.И.М.-
водач на л.а. „Хюндай“, модел „Атос“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от 14.06.2014 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ за разликата над сумата от 110 000,00 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на Л.Т.Е., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 687,50 лева - разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.Т.Е., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 153 лева – разноски, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******** да
заплати на „А.Д.Г.И П.“, БУЛСТАТ
******** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 041,50 лева - представляваща А.възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от 4 400,00 лева – ДТ съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: