Р
Е Ш Е Н И Е № 521
гр.Стара
Загора, 17.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на четиринадесети декември
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 645
по описа за 2020 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл.61, ал.11 от Закона за
здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба от В.И.К. с постоянен адрес ***,
подадена чрез адвокат С.П.-САК, против Предписание за поставяне под карантина,
издадено на 17.05.2020 г от инспектор в Столична регионална здравна инспекция,
с което на основание чл.61, ал.6 от ЗЗ е предписано поставяне под карантина на
жалбоподателката за 14-дневен срок. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на предписанието, представляващо индивидуален
административен акт, като постановено при допуснати нарушения на изискванията
за съдържанието му, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие
с целта на закона. Твърди се, че предписаната задължителна карантина е форма на
лишаване от свобода по смисъла на чл.5, пар.1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, но не отговаря на
общите критерии за законност, необходимост и пропорционалност, както и на
особените критерии, установени в практиката на ЕСПЧ относно специфичното
основание за лишаване от свобода с цел предотвратяване разпространението на
инфекциозни болести по смисъла на чл.5, пар.1, б.“е“ от ЕКЗПЧОС. Жалбоподателката
счита, че не представлява опасност за общественото здраве, с което обосновава
издаване на предписанието в противоречие с целта на закона – защита на
общественото здраве. По подробно изложени съображения в жалбата е направено
искане за отмяна на Предписание за поставяне под карантина, издадено на 17.05.2020
г от инспектор в Столична регионална здравна инспекция. Претендира за
присъждане на направените разноски по представен списък.
Ответникът – инспектор в Столична регионална здравна
инспекция /РЗИ/, редовно и своевременно призован, не се явява. По делото е
представено писмено становище от процесуален представител на Директора на Столична РЗИ, с което жалбата се
оспорва като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административноправния спор:
С оспореното Предписание за поставяне под карантина,
издадено на 17.05.2020 г от инспектор в Столична регионална здравна инспекция М.
И., на основание чл.61, ал.6 от ЗЗ и Заповед № РД-01-264/ 14.05.2020г на
Министъра на здравеопазването е предписано поставяне под карантина на В.К. на адрес в гр.Пирдоп за 14-дневен срок с
начална дата 17.05.2020г.
По делото са
представени и приети като доказателства Заповед № 12/ 08.01.2018г на Директора
на Столична РЗИ за назначаване на М. И. на длъжността „инспектор“ в отдел
„Епидемиология и контрол на заразните болести“ към дирекция „Надзор на
заразните болести“ в Столична РЗИ и Заповед № 333/ 27.08.2018г на Директора на
Столична РЗИ за преназначаването й на длъжност „инспектор“ в дирекция „Надзор
на заразните болести“, отдел „Епидемиология и контрол на заразните болести“,
сектор „Противоепидемичен контрол“ в Столична РЗИ, считано от 01.08.2018г.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в жалбата
доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 61, ал.11 от ЗЗ /изм. ДВ бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г/ във връзка с чл.149, ал.1 от АПК от
надлежна страна, за която административният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
В изпълнение на
задължението си по чл. 168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността
на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен
контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за
наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и незаявени от
оспорващия/. На първо място следва да
бъде извършена проверка дали актът е издаден от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.6 от ЗЗ /изм. ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г/, посочена като правно основание за издаване на
обжалваното предписание, задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се
извършва с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция
или на оправомощено от него длъжностно лице. В чл.61, ал.2 от ЗЗ е регламентирано,
че на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна
болест по ал. 1 /изр.първо/ и с цел предотвратяване разпространението на
заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица,
които са влезли на територията на страната от други държави /изр.второ/. Алинея
3 на чл.66 от ЗЗ касае правомощие на министъра на здравеопазването по отношение
задължителна изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал.
1 и на заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица.
Оспореното предписание е издадено от инспектор
в Столична РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да
изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието
на 17.05.2020 г., нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от
директора. Компетентност за него не е предвидена и в цитираната Заповед № РД -
01 - 264 от 2020 г. на министъра на здравеопазването. С писмо изх.№ 05-128/
24.07.2020г /л.27 от делото на АССГ/ процесуалният представител на Директора на
Столична РЗИ е заявил, че е представил цялата административна преписка. След
като процесното предписание не е издадено от директора на Столична РЗИ или надлежно
упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от
некомпетентен орган.
Само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че предписанието не отговаря на императивните изисквания за форма на
административния акт по чл.59, ал.2, т.4
от АПК. В него не са изложени никакви правни и фактически основания за
поставяне под карантина на В.К.. Не е достатъчно само общото посочване на
Заповед № РД-01-264/ 14.05.2020г на министъра на здравеопазването, тъй като
тази заповед визира различни хипотези на поставяне под задължителна изолация. Допустимо
е мотивите да се намират и в документ, съставен по повод издадения административен
акт, който да се съдържа в преписката. В случая обаче такива не се съдържат и в
представената преписка при изрично деклариране, че е изпратена в цялост. Липсата
на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния
закон и обуславя незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
Но предвид констатираното
наличие на съществен порок, дисквалифициращ оспореното предписание като валиден
административен акт, то следва да бъде обявено за нищожно без да се обсъждат останалите
възражения в жалбата.
При този изход на спора на жалбоподателката следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи заплатена държавна
такса в размер на 10лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450лв
по представения договор за правна защита и съдействие от 23.05.2020г. В
договора страните са уговорили заплащането на възнаграждението да става по
банкова сметка. ***50лв, поради което може да се приеме, че въпреки уговорката
за плащане по банков път, в тази част договорът има характер на разписка и
удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното
производство /Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г,
ОСГТК на ВКС/. Сумите от 350лв и 100лв са ръкописно вписани като платени след
датата на сключване на договора и не са представени доказателства за банковия
им превод, с оглед на което съдът не счита за
доказано, че реално тези разноски са направени от жалбоподателката като
предпоставка за репарирането им. Искането за присъждане на дневни командировъчни
и пътни разходи за процесуалния представител на жалбоподателката е
неоснователно, тъй като съгласно трайно установената съдебна практика не
представляват съдебни разноски по смисъла на чл.78 ГПК във връзка с чл.144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Предписание за поставяне под карантина, издадено на 17.05.2020 г
от инспектор в Столична регионална здравна инспекция, с което е предписано
поставяне под карантина на В.И.К. за 14-дневен срок с начало 17.05.2020г.
ОСЪЖДА Столична регионална здравна инспекция ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К.
ЕГН ********** *** сумата 460 /четиристотин и шестдесет/лв, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: