№ 2215
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330207016 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-0432-001005/01.10.2021 г., издадено от ***, с
което С.А.М., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно
наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, както и с
глоба в размер на 10.00 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, С.А.М., представляван от адв. Т.Т., оспорва
цитираното НП и моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, ***, оспорва така депозираната жалба и моли НП
да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 23.04.2021 г., около 15.30 часа в град Пловдив жалбоподателят М.
управлявал мотопед „***“ с рег. № ***, като достигайки до кръстовището на
ул. „Петър Стоев“ и ул. „Димитър Талев“ между него и друг водач на МПС –
л.а. марка „***“ с рег. № *** настъпил удар, в следствие на което
1
жалбоподателят пострадал. В резултат на възникналото ПТП жалбоподателят
получил травматично увреждане на лявото ходило, което наложило
посещение на спешен кабинет. В болничното заведение жалбоподателят бил
посетен от полицейски служител. В последствие, на 14.09.2021 г., срещу него
бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с
което бил санкциониран с глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП, както и с глоба в размер на 10.00 лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, за това, че като участник в ПТП не е уведомил службите за контрол
и при наличие на разногласия не е останал на място, както и за това, че не е
носил в себе си КТ към СУМПС.
Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят, който оспорва
издадено НП и претендира за неговата отмяна. От една страна се сочи, че
предвид настъпилото увреждане, което наложило посещение на спешен
кабинет непосредствено след ПТП, същият не е успял да сигнализира
контролните служби и да остане на място. Отделно от това се излагат и
съображения, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е непълна
и неясна, тъй като видно от описаното липсва посочване на другия участник в
настъпилото ПТП. Оспорва се и коректността на дадена правна
квалификация, както и сроковете, в които е издаден АУАН и НП.
Като писмено доказателство по делото е представен и болничен лист,
издаден от ***, видно от който жалбоподателят М. е бил приет за преглед на
23.04.2021 г. и освободен в същия ден в 23.19 часа.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
На първо място съдът намира, че в случая НП не отговаря на
установените от закона реквизити, тъй като нарушението не е описано в
необходимата пълнота с всички съставомерни негови признаци, а именно:
липсва посочване на другото МПС, участвало в ПТП, неговия водач,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, има ли пострадали, настъпили
2
ли са разногласия между участниците в ПТП. В действителност от събраните
по преписката доказателства може да се извлече информация в посочения
смисъл, но НП, като акт, очертаващ рамките на нарушението, подобно на ОА
в наказателния процес, следва да съдържа конкретно описание на всички
съставомерни признаци от състава на конкретното нарушение. Очевидно е, че
в случая това не е така. Касае е се за нарушение на императивната разпоредба
- чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН, накърняващо от една страна правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, лишавайки го от възможността да
разбере в пълен обем вмененото му нарушение, а от друга – препятстващо
възможността съда да извърши преценка по законосъобраността на
постановения акт.
Така или иначе съдът намира, че дори и да не бяха налице посочените
формални основания за отмяна, нарушенията, разгледани по същество, също
обосновават извод за отмяна на НП. В конкретния случай жалбоподателят М.
е бил санкциониран за допускането на две нарушения - на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ ЗДвП, както и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП задължава водачите на
МПС при наличие на разногласия относно обстоятелства за ПТП да не го
напускат. По делото се установи, че в следствие на процесното ПТП
жалбоподателят е получил травматично увреждане, което е наложило
посещение на спешен кабинет. Фактът, че жалбоподателят е пострадал от
ПТП е отразен и в изготвения и приложен по делото Протокол за ПТП. Видно
пък от представения по делото болничен лист, издаден от ***,
жалбоподателят М. е бил приет за преглед на 23.04.2021 г. и освободен в
същия ден едва 23.19 часа. При това положение съдът намира, че за
жалбоподателя е съществувала обективна пречка да изпълни посоченото
задължение, поради което неправилно в случая е бил санкциониран за
това.
Досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който задължава
водачите при управление на МПС да носят в себе си КТ към СУМПС, се
установява, че жалбоподателят е бил посетен от полицейски служител в
болничното заведение. Няма спор, че към този момент жалбоподателят не е
имал качеството на водач на МПС, респ. за същия не е съществувало
задължение да носи в себе си посочения документ. Неправилно при това
3
положение е била ангажирана отговорността му и за това нарушение.
Предвид всичко гореизложено обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. По делото са представени доказателства за направата
на такива в размер на 400 лв., представляващи заплатено от страна на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. От страна на въззиваемата страна
пък е направено възражение за намаляване на възнаграждението до размера
на минималното такова. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004
г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления (за една инстанция), в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 300 лв. Както бе посочено по-горе в настоящото производство те се
изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Като
съобрази сложността на делото и материалния интерес (касае се за обжалване
на НП, преминало в едно производство, без разпит на свидетели и събиране
на доказателства, при нисък материален интерес), съдът намира, че
претендираното от жалбоподателя възнаграждение следва да бъде
редуцирано до минималния размер. Предвид горното искането за присъждане
на разноски в размер на 400 лв. следва да бъде уважено до размер от 300 лв.,
като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя разноски
в размер на 300 лева.
4
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, 25 н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0432-001005/01.10.2021 г., издадено от ***, с което
С.А.М., с ЕГН: ********** е санкциониран с административно наказание
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец - за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП,
както и с глоба в размер на 10 /десет/ лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.А.М., с ЕГН:
********** сумата от 300 /триста/ лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за разноски за разликата над
уважения размер от 300 лв. до претендирания такъв от 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5