Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди
и двадесета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря С.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията а.д. № 79 по описа за 2020г. на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуалния кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на „И.п.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *********, представлявано от управителя
инж.Д.С.З.срещу Ревизионен акт № Р-03000319001021-091-001/03.10.2019г., издаден
от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в
частта му, която е потвърдена с Решение № 290/20.12.2019г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление
на НАП Варна и е установено годишно данъчно задължение за данък по ЗКПО за
данъчен период 2017г. в размер на 39 177,30лв. главница и лихва 2873,73лв.
и данък по ЗДДС в размер на 129 354,75лв. и лихва 11 302,23лв. за данъчен
период м.12.2017г.; м.01.2018г. и м.02.2018г.
Жалбоподателят
оспорва констатациите в РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност
поради допуснати съществени нарушения на административно–производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че ревизионният акт
е немотивиран, необоснован, неправилен и недоказан. Относно отказаното право на
данъчен кредит твърди, че обстоятелството, че неговите доставчици не са
намерени на адреса не доказва липса на доставка и не е основание да му бъде
отказано право на приспадане на данъчен кредит. Изразява несъгласие с
увеличението на финансовия резултат за 2017г., като твърди, че по време на
данъчната ревизия е представил всички изискуеми документи, доказващи разходите
на търговското дружество и реалността на доставките по фактурите. Изцяло били
спазени изискванията за документална обоснованост посочени в чл.10 ал.1 от ЗКПО.
Декларираните разходи за имот, намиращ се в с.Кюлевча и предложеното облагане в
размер на 30% било базово и е необходимо по-детайлно анализиране. Въз основа на
изложените в жалбата аргументи, обосновава твърдение, че оспореният ревизионен
акт е незаконосъобразен, поради което отправя искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание оспорващото дружество, представлявано от процесуален представител
адв.Р.Савов заявява, че поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да
бъде отменен. Представя допълнително писмени бележки и претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответната страна– Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Й. оспорва жалбата. Аргументира становище за законосъобразност
на РА, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-03000319001021-091-001/03.10.2019г., издаден от
Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в
частта му, която е потвърдена с Решение № 290/20.12.2019г. на Директор на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление
на НАП Варна и е установено годишно данъчно задължение за данък по ЗКПО за
данъчен период 2017г. в размер на 39 177,30лв. главница и лихва 2873,73лв.
и данък по ЗДДС в размер на 129 354,75лв. и лихва 11 302,23лв. за данъчен
период м.12.2017г.; м.01.2018г. и м.02.2018г.
Жалбата е подадена
в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 20.01.2020г., при връчено Решение на
06.01.2020г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване,
тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за
дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната
администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган
резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.
В настоящото
производство съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен
орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните
разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000319001021-020-001/18.02.2019 г., във връзка с Решение № 400/08.02.2019г.
на директора на дирекция ОДОП Варна, издадена от М.М.- началник сектор при ТД на НАП– гр.Варна/определен
съгласно Заповед на Директор на ТД на НАП Варна/том 2, стр.1047/, с обхват корпоративен
данък за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и данък върху добавената
стойност за периода м.12.2017г.; м.01.2018г. и м.02.2018г., изменена с
последващи Заповеди за изменение на ЗВР № Р-03000319001021-020-002/28.05.2019г.
и Р-03000319001021-020-003/27.06.2019г. и срок за завършване на ревизията,
съобразно последната заповед- 28.07.2019г./приложени в том 2, стр.1047 и сл. по
делото/. Ревизията е
повторна във връзка с предходно постановено Решение №400 от 08.02.2019г., с
което Директорът по жалба на дружеството, отменил РА №
03002718001856-091-001/14.11.2018г. и върнал преписката за възлагане на ревизия
относно процесните данъчни периоди на друг ревизиращ екип.
Преписката от предходната ревизия била приобщена за целите на второто
ревизионно производство с Протокол № Р- 03000190010-21-ППД-001/21.06.2019г.
/том 2, стр.1054/.
В срока по чл.117
ал.1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен
доклад (РД) № Р-03000319001021-092-001/07.08.2019г. връчен по електронен път на
ревизираното дружество на 08.08.2019г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК
постъпило Възражение от негова страна с приложени писмени доказателства /том 4,
стр.2936 и сл. по делото/.
Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионнен акт /РА/ № Р-03000319001021-091-001/03.10.2019
г. по реда на чл.119 ал.2 от ДОПК. РА бил обжалван пред Директора на дирекция „ОДОП“ - гр.Варна,
като отново били представени доказателства, включващи и обяснителна записка от
едно от дружествата съконтрагенти на ревизираното лице- „Е Д К“ЕООД. По жалбата
било постановено Решение № 290 от 20.12.2020г., с което Светлан Петков,
Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил РА, в частта с която били
установени дължимите от жалбоподателя корпоративен данък и ДДС.
Срещу РА е подадена
жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.
Видно от
приобщените по делото доказателства заповедите за образуване и движение на
ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е
приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи
в предписаната от закона форма и съдържание.
Към материалите по
делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в първото
по делото открито съдебно заседание на 02.06.2020г., съдът констатира, че
разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР и РА са идентични с представените в
електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата,
посочени като техни автори. Изключение се установи при РД, който е подписан
само от Д.Н.- главен инсепктор по приходите и ръководител на ревизията, а
подписът положен от гл.инсп. по приходите К.П., въпреки, че същият не се е
намирал в платен годишен отпуск, видно от приложените доказателства, на
администрацията и не е персонален. Законът придава значение на подписан
документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените
върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от
доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и
съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. По отношение на липсващия
положен подпис върху РД, съдът съобрази т.2 от ТР №5 от 22.06.2015г. по т.д.№ 4/2014г.
на ВАС, съгласно която не е налице
нищожност на ревизионния акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част
от него, не е спазено изискването на чл. 117 ал.2 т.10 ДОПК за полагане на
подписи от всички органи по приходите, които са го съставили.
Решението, с което
РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от
компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.
В обобщение на
горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен
акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на
ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем, която то е реализирало.
От фактическа
страна и по отношение на материално правната законосъобразност на РА, съдът
установи следното:
Между страните не
се спори и видно от приложените доказателства- служебна справка от ТР и декларация
от управител, през ревизирания период „И.п.“ЕООД-гр.Шумен извършвало дейности по
проектиране на ВиК мрежи и съоръжения, архитектура, конструкции на сгради и
съоръжения, ел. проектиране, енергийни одит, пътно проектиране, извършване на
кадастрални и геодезически работи, услуги по управление на проекти, изготвяне
на доклади по оценка на съвместимост, оценка на въздействието на околната среда
и др., като негови клиенти били Агенция по геодезия, картография и кадастър
/АГКК/ и някои общини- Община Троян, Община Айтос, Община Лозница, Община
Никола Козлево и Община Хитрино.
По приложението на ЗДДС:
I.Ревизиращият екип
отказал право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „И.С.“
ЕООД, „ВГД 13“ЕООД и „Е Д К“ООД, като приел, че по фактурите не са налице
реални, респективно облагаеми доставки.
I.1. В хода на ревизията било установено, че ревизираното дружество упражнило
право на приспадане на данъчен кредит по 16 бр. фактури, издадени от „И.С.“
ЕООД с ЕИК *********, с предмет на доставка- извършени услуги, с данъчна
основа 416 000,00лв. и начислен ДДС 83 200,00 лв. с номера №10/01.12.2017г., 11/01.12.2017г.,
13/05.12.2017г., 14/14.12.2017г., 15/28.12.2017 г.; 16/22.12.2017г., 17/28.12.2017г.,
18/28.12.2017г., 19/28.12.2017г., 20/28.12.2017г.; 21/28.12.2017г., **********/
01.12.2017г., **********/ 01.12.2017г., **********/ 06.12.2017г., №
27/14.01.2018г. и 28/31.01.2018г. Установено било, че по отношение на фактури № 12/01.12.2017г. и №
**********/06.12.2017г. са налице издадени кредитни известия към тях с номера №
25/02.01.2018г. и № 26/02.01.2018г., придружени с обяснителна записка за причината
за анулиране на фактурите- спор между страните./том 2, стр.707/.
В хода на първата ревизия по
отношение на доставчика по фактурите
била извършена насрещна проверка с Протокол № П-22220518063819-141-001/03.05.2018г., намиращ се в том.2 стр.837, при
която било установено, че горепосочените фактури били отразени в отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС. Дружеството представило фактурите, ведно с договори
и приемо-предавателни протоколи за извършената дейност. Не били представени
други документи във връзка с доставките по процесните фактури, както от
доставчика, така и от получателя и ревизирано лице. При последваща насрещна
проверка, осъществена с Протокол от 10.05.2019г., не били приобщени документи,
като на адреса по чл.8 от ДОПК- гр.София, ул.“Карлово“ №20 не бил открит управителя С.Д. или друг представител на
дружеството, а проверката била надлежно документирана с протокол от
15.04.2019г./том 2, стр.903/. Дружеството било дерегистрирано за целите на
ЗДДС, считано от 18.09.2018г., поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
Ревизиращият орган констатирал, че
липсват документи, относно крайния резултат от извършената работа по сключените
договори с „И.п.” ЕООД. Не била представена информация за конкретния вид
услуги, които са фактурирани от "И.С."ЕООД на „И.п."ЕООД, както
и за обектите, за които са били предназначени, за времето и мястото на
осъществяване на фактурираните услуги, за лицата, извършили услугите и
изразходваното от тях работно време. С оглед на справка за актуално състояние
на действащите трудови договори към 20.04.2018г., съпоставена с информацията в
регистрите на НАП, било установено, че за периода към месец 12.2017год. били
декларирани 10 трудови договора за длъжности: мърчендайзер; бригадир; шофьор;
секретар; строител и бояджия, поради което било прието, че не са налице
доказателства за наличието на кадрова и техническа обезпеченост на изпълнителя
за извършване на услуги по помощ във връзка с изготвяне на кадастрални карти и
общи устройствени планове на общини, посочени в договорите. Бил направен извод, че дружеството
реално не е извършвало дейност по фактурите. В резултат, органите по приходи
приели, че е налице формално съставяне на документи, без реално извършване на
доставки, с цел неправомерно ползване право на приспадане на данъчен кредит по
фактурите от дружеството-получател и било отказано правото на приспадане на
данъчен кредит по смисъла на чл.70 ал.5 от ЗДДС за процесните фактури в размер
на 83 200,00лв.
I.2. В хода на ревизионното производство било установено също, че през данъчен
период м.12.2017г. ревизираното дружество упражнило право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 16 000,00лв., като включило в дневника за покупки и
СД за ДДС една фактура, издадена от „ВГД
13"ЕООД с ЕИК ********* с № 11/28.12.2017г. с данъчна основа
80 000,00лв. и предмет на доставка услуги, съгласно договор от 01.12.2017г./том
2, стр.822/. В хода на предходната ревизия била извършена насрещна
проверка на доставчика, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22220518063805-141-001/15.05.2018г. Дружеството доставчик представило
извлечения от книги за счетоводни сметки, договор за консултантнска услуга,
фактура, приемо-предавателен протокол/том 2, стр.824 и сл./, а ревизираното
лице при повторната ревизия представило и документ, представляващ правен
анализ, изготвен по договора за услуга с доставчика./том 2, стр.851/.
При връчено последващо ИПДПОЗЛ № П-22220519060051-040- 001/08.04.2019г. на
доставчика, от негова страна не били представени документи. На адреса по чл.8
от ДОПК, идентичен с адреса на горепосочения доставчик- гр.София, ул.“Карлово“
№20, не бил открит управител или представител на дружеството, който е същото
лице управител и на предходния доставчик, а именно С.Д..
Доставчикът бил дерегистриран за целите на ЗДДС, считано от 07.06.2018 г.
при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
С оглед на справка за актуално състояние на действащите трудови договори,
съпоставена с информацията в регистрите на НАП, било установено, че за периода
към месец 12.2017год. били декларирани 10 трудови договора за длъжности:
организатор офис; общ работник, шофьор; строител; бояджия, поради което било
прието, че не са налице доказателства за наличието на кадрова и техническа
обезпеченост на изпълнителя за извършване на услуги в областта на правни
анализи и проучвания, какъвто е предмета на доставката по горепосочената
фактура. Бил направен извод, че дружеството реално не е извършвало дейност по
фактурите. Липсвала информация за конкретния вид услуги, които са фактурирани
от "ВГД 13"ЕООД на „И.п."ЕООД, както и за обектите, за които са
били предназначени, информация относно времето и мястото на осъществяване на
фактурираните услуги, както и информация за лицата, извършили услугите и
изразходваното от тях работно време. Не били представени съответните носители
на информация относно извършената работа от страна на изпълнителя на услугите. В
резултат на установеното органите по приходите приели, че е налице формално
съставяне на документи, без реално извършване на доставки, с цел неправомерно
ползване право на приспадане на данъчен кредит по фактурите от
дружеството-получател и било отказано правото на приспадане на данъчен кредит
по смисъла на чл.70 ал.5 от ЗДДС за процесната фактура в размер на 16 000,00лв.
I.3. В хода на
ревизионното производство било установено още, че през данъчен период
м.01.2018г.- 02.2018г. ревизираното дружество упражнило право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 30 000,00лв., като включило в дневника за покупки и
СД за ДДС две фактури, издадени от „Е Д К" ЕООД с ЕИК ********* с
номера № 185/25.01.2018г. и №187/26.02.2018г., с данъчна основа 150 000лв. и
предмет на доставка услуги, плащане по договор/том 2, стр.976-978/. В хода на
предходната ревизия била извършена насрещна проверка на доставчика, приключила
с Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22220218064456-141-001/04.05.2018г. Дружеството доставчик представило
извлечения от сметки, договори, анекси, фактури, дипломи, проектна документация
на Община Априлци и др./том 2, стр.824 и сл./. При повторна насрещна проверка,
дружеството доставчик представило допълнително писмени доказателства-
обяснения, заповеди за командировка и др. Документи във връзка с фактурите били
представени и от ревизираното лице.
При направени справки съгласно данни от информационните масиви на НАП било
установено, че дружеството доставчик за периода на проверката за лицето имало
назначени 4 лица на трудови договори на длъжности- мениджър проекти,
юристконсулт, финансов мениджър, секретар, като същите се осигуряват по КСО. Ревизиращите
органи приели, че не са налице доказателства за наличието на кадрова и
техническа обезпеченост на изпълнителя за извършване на услуги. Дружеството
изпълнител не било представило документи, в които фигурира като автор на
съответните разработки и относимостта на извършеното към постигнатите
договорености между възложител и изпълнител по съответния проект. Освен това липсвала
информация за конкретния вид услуги, които са фактурирани, както и за обектите,
за които са били предназначени, за времето и мястото на осъществяване на
фактурираните услуги, както и информация за лицата, извършили персонално
услугите и изразходваното от тях работно време. Не били представени съответните
носители на информация относно извършената работа от страна на изпълнителя. В
резултат на установеното органите по приходи приели, че не са налице
доказателства за доставка на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС и било отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.70 ал.5 от ЗДДС за
процесните фактури в размер на 30 000,00лв.
I.4. В хода на
ревизионното производство било установено, че “И.п." ЕООД, е осчетоводило
в пълен размер разходи по получени фактури за изразходвани вода и електрическа
енергия за къща за гости в с.Кюлевча, област Шумен, която се използвала
частично и за нуждите на собственика, неговото семейство и служители на
предприятието. Установеният размер на разходите за вода и ел. енергия, които не
били свързани с дейността на ревизираното лице за данъчните периоди, включени в
обхвата на ревизията /01.12.2017г.- 28.02.2018г./, съгласно представена писмена
декларация от предприятието е 30% от общата сума на разходите, т.е. 773.75лв.
/2579.17х 30%/. След като било установено, че имотът се използва, както за
целите на независимата икономическа дейност на лицето, така и за цели различни
от нея, на основание чл.79 ал.2, във връзка с чл.6 ал.3. т.1 от ЗДДС бил начислен
ДДС в размер на 154,75лв. по периоди: за
месец декември 2017г.- 51.05лв., месец януари 2018г.- 53.00лв. и месец февруари
2018г.- 50.70лв. По отношение на така формираното данъчно задължение от
жалбоподателя не се сочат доказателства, както в ревизионното производство,
така и пред съда.
С оглед на установеното като декларирани данни от ревизираното лице и
непризнатия данъчен кредит посочен в т.I.1-4 по-горе, с РА била
установена разлика в ДДС за внасяне, която е предмет на проверка по настоящото
съдебно производство за трите данъчни периода, както следва:
За данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.- бил деклариран по подадена
СД начислен ДДС в размер на 97 912.37, бил признат данъчен кредит 17 928.97лв.,
съответно установен дължим данък в размер на 79 983.40лв., от който внесени на 15.01.2018г.- 2 132.35лв. и
разлика за внасяне в размер на 77 851.05лв.;
За данъчен период от 01.01.2018г. до 31.01.2018г.- бил деклариран по
подадена СД начислен ДДС в размер на 82 106.17лв., бил признат данъчен кредит 5
501.58лв., съответно установен дължим данък в размер на 76 604.59лв., от който внесен данък 45 151.59лв. в срок и разлика
за внасяне в размер на 31 453.00лв.;
За данъчен период от 01.02.2018г. до
28.02.2018г.- бил деклариран по подадена СД начислен ДДС в размер на 69 661.77лв.,
бил признат данъчен кредит 36 373.83лв., съответно установен дължим в размер на
33 287.94лв., от който внесен данък 13
237.24 в срок и разлика за внасяне в размер на 20 050.70лв.;
На основание чл.175
от ДОПК, за периода от 12.2017г. до 03.10.2019г. върху сумата 129 354.75лв.
представляваща дължимо общо данъчно задължение по ЗДДС за периода на ревизията били
определени лихви в размер на 11 302,23 лв.
II. По приложението на ЗКПО:
С оспорения РА, бил
определен корпоративен данък за данъчен период 2017г., като данъчните органи
съобразили установените в хода на ревизионното производство факти и събраните
доказателства, посочени по-горе относно издадените от доставчиците „И.С."ЕООД
и „ВГД 13" ЕООД фактури и фактът на реално осъществени доставки, доколкото
той е от значение не само за признаването правото на приспадане на данъчен
кредит, но и за признаването на разходи за дейността. След като ревизиращите
органи приели, че цитираните фактури са издадени без наличието на реално осъществени
доставки, съответно без основание и не могат да послужат за доказване на
разходите и тяхната относимост към независимата икономическа дейност на
ревизираното лице, определили данъчната основа, съгласно чл.16 ал.1 от ЗКПО,
без да се вземат под внимание тези сделки. Предвид гореизложеното, в резултат
на извършената ревизия бил преобразуван счетоводният финансов резултат на
дружеството за данъчни цели в посока увеличение със сумата на горепосочените
разходи за външни услуги, в размер на 309 000.00лв.- по фактурите, издадени от
„И.С." ЕООД и 80 000.00 лв.- по
фактурата, издадена от „ВГД 13" ЕООД, както и със сумата 2 773.05лв.,
представляваща установеният размер на разходите за вода и елекетрическа енергия
за имот, които не са свързани с дейността на ревизираното лице за отчетната
2017г. или общо сумата 391 773,05лв. Бил определен корпоративен данък в размер
на 43 412,01лв., представляващ 10% върху данъчната печалба в общ размер на 434 120,00лв.,
изчислена от счетоводния финансов резултат, увеличението във връзка с
констатациите по ревизията, декларираното от задълженото лице и намалението на
финансивия резлутат, от който били приспаднати внесените от ревизираното лице
4234,74лв./авансови вноски и корпоративен данък, като между РА и Решението се
констатира три стотинки разлика/ и в резултат било установено задължение в
размер на 39 177,30лв.
На основание чл.175
от ДОПК, върху сумата за периода на ревизията били определени лихви 03.04.2018г.-
към 03.10.2019г. в размер на 2 873,73лв.
За установяване на
обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, съдът
допусна съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от съда и страните.
Експертизата е извършена на база документите по делото и проверка в
счетоводството на дружествата, с които е осъществена връзка. От заключението на
експерта С.А. (том 4, 2280-2298) се установява, че всички фактури, за които
данъчните органи са отказали приспадане на данъчен кредит съдържат всички
необходими реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч. Били са отразени
коректно като начин и размер в счетоводни записвания при доставчиците и при
получателя, в дневника за продажби, в СД за съответните периоди, а разплащането
между контрагентите е било извършвано предимно по банков път, като са посочени датите,
на които са преведени паричните средства, с изключение на две от фактурите,
издадени от „И.С.“ЕООД, по които има кредитни известия и няма плащане. В
счетоводствата на дружествата може да се проследи само обобщено документалния
поток от сделките, като счетоводството е водено редовно в частта относно
процесните фактури. Според заключението на експерта фактурите са отчетени в
счетоводството на жалбоподателя, като са отчетени приходи във връзка с
направените разходи по всички доставки, които многократно превишават разходите
по фактурите. За доставчиците „И.С.“ЕООД и „ВГД 13“ЕООД не може да се стигне до
заключение, че са направили и съответно отчели разходи във връзка с
предоставените на жалбоподателя услуги. Вещото лице не е могло да осъществи
проверка в техните счетоводства поради липса на отговор на опитите му за
контакт с представител. По отношение на „Е Д К“ЕООД, предвид предоставените от
дружеството множество писмени доказателства, приети по делото като приложение
към заключението, експертът установява, че дружеството е направило и съответно
отчело разходи във връзка с предоставените услуги и същите представляват
припадаща се част от извършените по отделни позиции разходи, при което
преобладават разходи за възнаграждения и хонорари. По делото беше назначена
допълнителна ССЕ с въпроси поставени от съда, от заключението на която се
установява, че не може да се направи заключение, че в подадените от „И.С.“ЕООД и „ВГД 13“ЕООД годишни данъчни
декларации за 2017 и 2018г. са включени приходи от процесните фактурирани
услуги, като по всяка една от фактурите, начисления ДДС не е бил фактически
внесен. „Е Д К“ЕООД има подадена ГДД за 2018г., в която са включени процесните
продажби по всички фактури и начисления ДДС е бил фактически внесен.
Съдът кредитира
заключенията на вещото лице в съвкупност с останалите доказателства по делото,
като обективно и безпристрастно дадени и неоспорени от страните, като същите
допринасят значително за изясняване на обективната истина по делото.
В хода на съдебното
производство са разпитани свидетели за установяване на обстоятелствата твърдени
от оспорващия. От показанията на св.Й.Д., заемаща длъжността проектант при
жалбоподателя се установява, че с „И.С.“ЕООД дружеството имало търговски
отношения през 2017г., като същото предоставяло неквалифицирана помощ за
кадастралните карти, а именно проучване на място дали има застрояване,
анкетиране, уведомяване на населението, леене на бетон на работни точки на
геодезическата основа, като задачите се поставяли по електронна поща и лично от
управителя Златев. По отношение на „ВГД 13“ЕООД, свидетелства, че дружеството
било преглеждало сключените вече договори с общини, понеже имало проблеми с
плащания по тях. Свидетелят К.се е намирал в гражданско правни отношения с „Е Д
К“ЕООД с предмет подготовка на проектно предложение за кандидатстване по
процедура за компостираща инсталация в Община Троян и лично той изготвил
анализ, бюджет на проекта, график и описание на дейностите, съпътстващи
формуляра за кандидатстване по съостветната оперативна програма.
При така посочените
факти и като съобрази приложените доказателства, събрани в хода на ревизионното
производство, както и останалите доказателства, приобщени към делото, по
отношение на материалната законосъобразност на РА, съдът приема следното:
Правният спор между
страните по делото е свързан с преценка законосъобразността на отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 129 354,75лв. по фактурите,
издадени от трите дружества, посочени по-горе и фактурите за заплатени комунални
услуги и съответно увеличаването на финансовия резултат със сумата 391 773,05лв.,
представляваща непризнати разходи за дейността. С оглед неговото правилно
разрешаване следва да се съобразят следните нормативни текстове:
Съгласно
разпоредбата на чл.68 ал.2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е
изискуем, съгласно чл.25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното
събитие и съответно като последица от изискуемостта, данъкът следва да се
начисли. С разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, упражняването правото на
приспадане на данъчен кредит е обвързано с условието стоките и услугите да се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Легалната дефиницията за облагаема доставка е дадена в чл.12 ал.1 от ЗДДС, а
именно: всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато е
извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго.
С разпоредбите на
чл.25 и чл.68, ал.2 от ЗДДС, законодателят е транспонирал нормите на чл.167 и
чл.63 от Директива 2006/112/ЕО. Трайната практика на Съда на Европейския Съюз (СЕС)
изисква установяването на осъществена действителна облагаема доставка и
издадена фактура за нея, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит
за получателя, като правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде
ограничавано без да са налице данни за някаква форма на злоупотреба от данъчно
задълженото лице. От приетото по т.33 от Решение на СЕС по дело С-285/11
следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но
само, ако се установи, че доставките на стоки/извършването на услуги са реално
осъществени и впоследствие тези стоки/ услуги са били използвани от получателя
за целите на неговите облагаеми сделки. В този смисъл е и Решение № 3178 от
15.03.2017г. по адм.д.№ 4707/2016 г. на ВАС.
Съобразно
направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за
наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са
осъществени доставките /извършени услугите/ и използван ли е техният предмет в
извършваната от лицето дейност), се осъществява от националната юрисдикция
съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. Данъчнозадълженото
лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното
осъществяване на доставките/реално извършените услуги и използването на техния
предмет за целите на облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по
чл.154 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Следователно за преценката дали е
осъществена реална доставка по конкретна данъчна фактура, в настоящия казус е
необходимо да се изследва дали е налице предвиденият в чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на услугата, при
чието проявление възникват и предвидените правни последици, свързани с правото
на приспадане на данъчен кредит. Пораждането на право на приспадане на данъчен
кредит за получателя на доставката е функция на реално осъществена облагаема
доставка, т. е. не е достатъчно формалното, макар и надлежно издаване на
данъчни фактури, което се установява от назначената ССЕ. При липса на реално
осъществена доставка на стока/ услуга не е налице условието по чл.68 от ЗДДС,
определящ данъчния кредит като сума, която регистрираното лице има право да
приспадне и респективно не възниква и право на данъчен кредит за получател на
такава доставка, която съществува само документално, но не е реална. Съгласно
чл.70 ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно.
Според
жалбоподателя по всички процесни фактури има изпълнение в съответствие с
изискванията на възложителя, т.е. осъществена е реална услуга.
Органът по
приходите е отказал право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
посочените по– горе доставчици, като е приел, че представените в хода на
ревизионното производство писмени доказателства не могат да удостоверят
реалното извършване и получаване на услугата/стоката, посочена в първичните
счетоводни документи. Мотивирал се е, че от страна на жалбоподателя, както и на
доставчиците не са представени доказателства, касаещи реалното извършване на
дейности по техническа помощ, консултации във връзка с проекти, както и не са
ангажирани доказателства за вложени материали и консумативи, необходими за
извършването им. От страна на доставчиците и жалбоподателя не били представени
документи за извършени разходи във връзка с предоставената услуга, доказателства
кои лица са извършили услугите, на кои дати, в кои обекти и не може да се установи,
какъв е видът на фактически извършените услуги и по какъв начин са били
извършени. С оглед на това ревизиращият орган е направил извод, че в конкретния
случай не е доказано реално изпълнение на доставките.
Съгласно общия
принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна
следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на
приспадане на данъчен кредит, то той е този, който следва да докаже
изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалността на
доставката по процесните фактури в условията на пълно насрещно доказване. В
случая в хода на ревизионното производство не са представени доказателства
относно реалното осъществяване на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Процесът
на изследване реалността на всяка отделна доставка е свързан, както с вида
ѝ, така и с наличието на доказателства и обективни признаци, анализът на
които да покаже, че е било практически възможно издателят на данъчната фактура
да предостави услугата. Доказването на факта на реалното изпълнение на
процесните услуги изисква установяването на това, дали доставчикът е разполагал
с възможността да ги извърши. В случая видно е, че представените доказателства
сочат само на документално оформяне на доставките, но не доказват тяхното
реално извършване. В хода на настоящото съдебно производство, както и в
производството по провеждане на ревизията, от страна на жалбоподателя не са
представени други документи, освен фактурите, договори към тях и
приемо-предавателни протоколи, въз основа на които може да се установи
извършената доставка.
Във фактурите,
изброени в т.I.1 от настоящото решение, са
посочени в графа „Наименование на стоките или услугите“ договори с дата,
представени от ревизираното лице и приети по делото. От посочения в чл.1 от
всеки от договорите, сключени с „И.С.“ЕООД е видно, че предметът се изразява в
извършване на техническа помощ при изработване на проекти за общи устройствени
планове на Община Айтос, Община Лозница, Община Хитрино, Община
Лозница, Община Плевен и Община Драгоман; изработване на екологична оценка към
проект на общ устройствен план на Община Каолиново; изработване на карта на
контактната зона и списък на засегнатите имоти за землището на гр.Чирпан, както
и създаване на
интегрирани цифрови модели и изработване на КККР за следните населени места:
гр.Вълчи дол, област Варна; с.Дъбен, с.Елисейна, с.Зверино, с.Игнатица, с.Оселна,
с.Лютидол, с.Очиндол, Община Мездра, област Враца; с.Дъбен. с.Дерманци,
с.Торос, с.Румянцево, с.Пещерна, община Луковит, област Ловеч; гр.Чирпан,
област Стара Загора; с.Дъбен, с.Дерманци, с.Тодоричене, с.Торос, с.Румянцево,
с.Пещерна, община Луковит, област Ловеч и с.Боженците, с.Донино, с.Поповци,
с.Кметовци и с.Лесичарка, община Габрово, област Габрово. В договорите, които
са еднотипни липсва всякаква конкретика относно дейностите, които следва да
бъдат извършени при оказването на техническа помощ и в какво се изразявава
същата. Дори да се приеме, че договорите за техническа помощ са рамкови относно
предоставяната изработка по тях, доколкото предмета в чл.1 от договора не е
изчерпателен, тогава е следвало да се извърши детайлно посочване в писмена
форма с друг документ на реалната дейност по услугите като същата бъде
изпълнена с конкретно съдържание. Този извод следва от уговореното в чл.19 на
договорите, че те може да се изменят или допълват по взаимно съгласие на
страните в писмена форма. Допълнителни договори или анекси към тях липсват по
делото.
За изясняване на
обстоятелствата във връзка с техническата помощ не допринесе и разпита на
служител на дружеството, която изброи някои дейности, но без да посочи по кой
от договорите се е налагало ползването на външната услуга поради липса на
персонал в дружеството и на коя дата. Липсват доказателства за закупуване на
бетон, за командировъчни заповеди на лица и пътни листи до гореизброените множество
населени места, за уведомяване на населението чрез медии или по друг начин за
предвижданото изработване на кадастрални карти, както и кои са лицата
ангажирани с работата. В приложените приемо-предавателни протоколи, с които се
приема извършената услуга също няма конкретика. Липсват договори за
подизпълнители в осъществените от дружеството жалбоподател обществени поръчки и
посочени кадри от друг изпълнител, освен „И.П.“. Видно от изисканите
доказателства от съответните общински администрации, част от договорите към
фактурите са неотносими към осъществявана от жалбоподателя дейност по
обществени поръчки, като договора за техническа помощ по изработване на проект
за ОУП на Община Айтос от 10.11.2017г. и Община Лозница от 16.10.2017г., Община
Каолиново от 18.10.2017г. /том 2, стр.867, 887 и 875/, които са с дати след
изготвянето и предаването на проектната документация от жалбоподателя. Констатираната
неотносимост е видна и за договорите от месец 12.2017г. по отношение на ОУП на
Община Плевен и Драгоман, понеже липсват доказателства, че жалбоподателят е бил
изпълнител по обществена поръчка с такъв предмет. С оглед на изложеното, съдът
намира, че договорите и приемо-предавателните протоколи са били съставени за
целите на ревизионното производство.
По отношение на фактура №
11/28.12.2017г. с непризнат данъчен кредит и данъчна основа 80 000.00лв.,
издадена от „ВГД 13“ЕООД, съдът установи, че единствените доказателства за
предоставяне на услугата са Договори за консултантска услуга от 01.12.2017г.,
приемо-предавателен протокол от 28.12.2017г.
/том 2, 863-864/ и „Правен анализ на договори на „И.п.“ ЕООД“ /851- 861/.
Договорът е с предмет извършване на проверка на сключени договори през 2017г.,
между възложителя и трети лица с оглед защитаване на интересите му по тях, но
без да става ясно в какво се състои тази проверка и защита на интереси, със
срок на изпълнение едни месец, като възложителят се задължава да изплати на консултанта
възнаграждение в размер на 80 000.00лв., без ДДС. Внимателният прочит на т.нар.
„правен анализ“ налага извода, че същият не е изготвен от лице с юридическо
образование. В него се посочва дейността на възложителя, съгласно регистрацията
му в ТР, разпоредби от Закон за обществените поръчки/ЗОП/ и правна
характеристика на договора за обществена поръчка, достъпна за всяко лице в
интернет пространството, съдържание на договори с трети лица, които не са
приложени по делото и формални препоръки, намиращи се в противоречие с чл.31
ал.1 т.5 от самия ЗОП, визиращ проекта на договор като част от документацията на
обществената поръчка при обявяването ѝ от възложителя. Не е посочена дата
на изготвянето и автор на документа, въпреки наличието на положен подпис от
неустановено лице. Съдът намира, че документа, както и договора са съставени за
целите на ревизионното производство.
Съдът счита, че за
настоящия спор не могат да бъдат установени правните характеристики на Договорите
за техническа помощ с изпълнител „И.С.“ЕООД и Договора за консултантска услуга
с изпълнител „ВГД 13“ЕООД по повод на чието изпълнение се твърди, че са
съставени процесните фактури. Този извод се обосновава с липсата на конкретика
в предмета на договорите. Действително всеки търговец, има право на инициатива
и преценка по отношение на сключваните от него облигационни отношения, но в настоящия
случай липсата на конкретни параметри на договореното между страните е пречка
да се проследи и установи по безспорен начин дали има реално извършена услуга
или целта на създаването на тези частни документи е единствено да се извлече
благоприятна последица за жалбоподателя.
Доказателства в
насока на реално осъществени доставки по услугите, посочени във фактурите на
двете дружества не са установени и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза. От приетото заключение се установява, и че освен липсата на
декларирани приходи от дружествата в ГДД и реално внесен ДДС по фактурите, на
обявените в Търговския регистър адреси не са открити лица, представляващи
дружествата, посочени като доставчици в процесните фактурите или лица,
определени да получават съобщения на адреса за кореспонденция.
Жалбоподателят
възразява, че фактът, че представители не са открити на адреса на доставчиците
не съставлява основание да се откаже право на приспадане на данъчен кредит. Действително,
ненамирането на доставчик на декларирания от него адрес, не може да бъде
предпоставка за непризнаване правото на данъчен кредит, но разгледано в
съвкупност с останалите събрани по делото материали, квалифицира доставчиците като
„липсващ търговец“, тъй като невъзможността представители на дружествата да
бъдат открити на декларираните адреси, с оглед извършване на ревизия на „И.п.“
ЕООД, е пряка индиция за наличието на противоправно поведение от страна на
данъчните субекти. В тази насока съдът съобрази разпоредбата на чл.2 т.1 от
Регламент (ЕО) №1925/2004г. на Комисията от 29.10.2004г. за определяне на
подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент №1798/2003 на
Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху
добавената стойност, според която „липсващ търговец“ означава търговец,
регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с
намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или
услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда
дължимото ДДС на съответния национален орган.
Поради всички
изложени съображения се налага изводът, че процесните фактури не удостоверяват
осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, поради което и
по същите е начислен неправомерно данък, съответно и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по тези фактури.
Оспорващият не
излага конкретни възражения по отношение на отказаното право на дънчен кредит по
фактури за изразходвани вода и електрическа енергия за къща за гости в
с.Кюлевча, област Шумен и съдът намира, че оспорването е недоказано.
По отношение на осъществения от данъчните органи отказ на право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 30 000,00лв. по две фактури, издадени от „Е Д К" ЕООД с ЕИК
********* с номера № 185/25.01.2018г.
и №187/26.02.2018г., с данъчна основа 150 000лв., съдът намира, че жалбата е
основателна. Приобщените,
както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство
доказателства, водят до извода, че процесните доставки са действително
осъществени, като услугите по тях са доставени от посочените във фактурите
доставчици в твърдения аспект, като жалбоподателят ангажира категорични
доказателства във връзка с проявлението на спорните елементи от фактическия
състав по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, свързани с наличие на извършени облагаеми
доставки по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС.
В графа „Наименование
на стоките или услугите“ на фактура № 185/25.01.2018г. е посочено „плащане по
договор“, като от ревизираното лице е бил представен Договор за поръчка от
08.03.2017г. между „И.п.“ЕООД и „Е Д К“ООД с предмет- довереникът със собствени
сили или чрез подизпълнители и външни експерти да съдейства и консултира доверителя
във връзка с технически и консултантски услуги при подготовка на части от
проект: Предоставяне на консултантски услуги за подготовка на проектно предложение
по Процедура № BG16M10Р002-2.002 „Комбинирана процедура за проектиране и
изграждане на компостиращи инстатации и на инстатации за предварително
третиране на битови отпадъци“ по Приоритетна ос 2 „Отпадъци“ на Оперативна
програма „Околна среда 2014-2020г.“ по отношение на Общините Троян и Априлци,
като са посочени конкретни части в четири пункта по дейности 8, 9, 10 и 11,
съвързани с извършване на анализи,, подготовка на проектно предложение,
документация и информация /том 2, 1223 и сл./. Приложен е и Приемо-
предавателен протокол от 04.01.2018г., с който се приемат четири части по
проекта от доверителя. При извършената насрещна проверка на доставчика на
услугата, същият е представил исканите писмени доказателства- Копия от сключени
договори и сметки за изплатени възнаграждения, както и дипломи за завършено
висше образование на лицата, предоставили услугата- М.Б.и св.К.Б.части от
проектна документация на Общините. Видно от разпита на св.Б. свидетелят е
подготвил предложението за кандидатстване на „И.П.“, както и анализи и графици.
Свидетелските показания се подкрепят от приложения граждански договор от
08.03.2017г. между свидетеля и доставчика, в който е посочен предмет
консултация по реализация на проекта за инсталация за третиране на
отпадъци.
В хода на
ревизионното производство е представена Обяснителна записка от дружеството
доставчик от управителя Т.Велинова, подписана и от наетите подизпълнители, в
която се посочват извършените услуги./том 4, 1896/ Представени са и копия от
писма по електронна поща, от които е видно, че са били препращани съобщения
през 2017г. от директор на дирекция „Планиране и проекти“ в Община Троян до
управителя на „Е Д К“ООД във връзка с консултиране по документи по проекта,
както и кореспонденция между двамата управители.
Фактура № 187/26.02.2018г.
е била издадена във връзка с Договор за поръчка от 01.02.2018г. между двете
дружества с предмет- съдействие и консултация във връзка с извършване на
консултантска услуга по подготовка на данни и оказване на техническа помощ при
изготвяне на инженерно- геоложки доклад, изготвяне на технически проект, пълно
комплектоване на съпътстващата
документация за обект ..Водопроводна мрежа на село Ясен“/том 2, 976/ и Приемо-
предавателен протокол от 26.02.2018г. за приемане на изготвени данни, подложки,
технически проект. В договора е детайлно посочена дейността: екзекутивна
документация, комплектоване на всички необходими документи и конуслтиране за
обекта. От страна на изпълнителя по договора са представени сключени граждански
договори с ВиК инженери- Х.Х., А.С., Ю.Д., както и техните дипломи. От лицата
са били взети и писмени обяснения в хода на ревизионното производство, от които
е видно, че същите работят съгласно договорните се отношения с „Е Д К“ООД и
работата им се приема без забележки. По делото липсват само приложени писмени
доказателства за крайния резултат от услугата, който е бил приет с протокол.
Относно правната
същност на процесните договори, съдът намира, че договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в
закона като вид правна сделка, но по силата на този
договор изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, като
предоставяне съвети, изготвяне на проекти, планове, договори, срещу дължимо от
поръчващия възнаграждение. Изпълнението се изразява в
предоставянето на резултата от труда на консултанта. В този смисъл договорът за
консултантска услуга е вид договор за изработка по смисъла на чл.258-269от ЗЗД, като при договора за консултантски услуги водещо значение е
отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и
обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт /Решение №5/15.03.2010 по дело №390/2009 на ВКС,ТК, I т.о./. При всички случаи на изработка, независимо
от предмета на престацията, изпълнителят се избира с оглед на притежаваните или
предполагаеми специални знания и умения в областта на възложената работа. В този смисъл съдът намира, че доставчикът
„Е Д К“ООД е притежавал необходимата кадрова обезпеченост да предостави
фактурираните услуги по договорите. От ССЕ се установи, че в счетоводната
документация на ревизираното лице и неговия доставчик е налице документален
поток на сделките, който позволява да се провери дали е извършена доставката на
услугите, документирани с двете фактури, като начисления ДДС е бил фактически
внесен. Следва извод, че издадените от доставчика процесни фактури удостоверяват
осъществена облагаема доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС, както
и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, поради което и
данъкът по нея е начислен правомерно, респ. оспорващото дружество има право на
данъчен кредит по тези фактури.
Така мотивиран
съдът приема, че за данъчен период м.12.2017г. е установено задължението на „И.П.“
за данък върху добавената стойност в размер на 77 851,05лв. главница; за
данъчен период м.01.2018г. в размер на 21 453.00лв. главница и за данъчен
период 02.2018г. в размер на 50,70лв. главница, като в тази част жалбата, като
неоснователна следва да се отхвърли. За разликата над 21 453.00лв. до
пълния размер от 31 453.00 лева– главница за втория данъчен период и над
50,70лв. до пълния размер от 20 050.70 лева- главница за третия данъчен период,
жалбата е основателна. Оспорения РА следва да се отмени, като незаконосъобразен
за два данъчни периода, касателно процесните две фактури: 01.2018г., като съдът
намира, че е установен ДДС в размер на 66 604,59лв., при посочен такъв в РА
в размер на 76604,59лв. и за периода 02.2018г. от съда се установи ДДС в размер
на 13 287,94лв., при посочен такъв в РА в размер на 33287,94лв.
Лихвите за
просрочие на главниците са изчислени от съда на основание чл.162 от ГПК, вр. с
§ 2 от ДР на ДОПК за данъчен период м.01.2018г. върху главница в размер на 21 453.00
лева в размер на общо на 1 833.87 лева за
първия период, считано от 15.02.2018г. до 18.12.2018г. за главница 21400.00лв. и
от 15.02.2018г. до 03.10.2019г. за главница 53,00лв., представляваща ДДС върху
фактурата за комунални услуги и съответно за данъчен период 02.2018г. върху
главница размер на 50,70лв.- лихва 8,00лв.,
считано от 15.03.2018г. до 03.10.2019г., чрез използването на Е-услуги със
свободен достъп за съда и страните, предоставен на интернет страницата на Националната
агенция за приходите и при съобразяване на периодите по справка за изчислени
лихви, приложение към РД /том 1, стр.65/.
ІІ. По приложението на ЗКПО за 2017г.
В хода на
ревизионното производство е установено, че:
За отчетната 2017г.
по Отчет за приходи и разходи и годишна данъчна декларация на ревизираното лице
са били отчетени счетоводно разходи от доставчик "ВГД 13" ЕООД за
услуги в размер на 80 000.00лв. и от
доставчик "И.С." ЕООД услуги по фактури, подробно описани в решението
по т.I.1 и т.I.2 в общ размер 309 000.00лв. С оглед на представените в хода на
ревизионното производство доказателства, които са анализирани и обсъдени в
частта по ЗДДС, органите по приходи достигнали до извода, че не е установено
реалното извършване на стопанските операции по фактурите. Прието било, че
дружеството е документирало стопански операции (доставки на услуги), каквито не
са реално осъществени, с оглед на което е преценено, че отразените въз основа
на тях счетоводни разходи не следва да бъдат признати за целите на данъчното
облагане. В резултат на анализ на представените доказателства са достигнали до
извод, че във всички случаи, в които няма реално извършена сделка по конкретна
фактура, е налице хипотезата на чл.26 т.2 от ЗКПО, във вр. с чл.3 ал.3 от ЗСч,
а именно: разходите по фактурите, издадени от двете дружества, не са
документално обосновани. Предвид изложеното, на основание чл.23 ал.2 т.1 от ЗКПО, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат за 2017г. бил
преобразуван в увеличение със сума в размер на 389 000.00 лв лв., представляващи разходи по
фактури, които не са документално обосновани. На основание чл.26 т.1, във
връзка с чл.23 ал.1 и ал.2 от ЗКПО правилно не са били признати за данъчни цели
разходите за консумирани вода и електрическа енергия за нуждите на собственика
и персонала на предприятието, посочени в т.I.4 и с тях било направено увеличение
на счетоводният финансов резултат на ревизираното лице за отчетната 2017г. със
сума в размер на 2773.05 лв., като в тази част не се правят възражения и не се
сочат доказателства от жалбоподателя.
Въз основа на установения данъчен финансов резултат за
периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г./ счетоводен финансов резултат-
счетоводна печалба – 45 276.13лв.; увеличения на финансовия резултат-653
209.59лв., в т.ч. 391 773.05лв. от направените констатации при ревизията и
декларирано от задълженото лице: 261 436.54лв.; намаления на финансовия
резултат– 264 365.60лв. бил определен данъчен финансов резултат: данъчна
печалба в размер на 434 120.12лв. и 10%
корпоративен данък в размер на 43 412.01лв. Бил установен внесен
корпоративен данък- 43 134.71лв., в т.ч. авансови вноски в размер на 3000.00
лв., 1234.71 лв. на 27.03.2018г., 38 900.00 лв. на 18.12.2018г. (по отменен РА
от предходно производство за същия период) и определен корпоративен данък за
довнасяне в размер на 277.30 лв. и съответната лихва в размер на 2873,73лв. към
03.10.2019г.
С оглед установените
факти за нереалност на доставките по процесните фактури съдът намира, че
правилно е било констатирано, че жалбоподателят неправомерно е намалил
финансовия си резултат за процесните отчетни периоди с несъществуващи разходи,
т.е. осчетоводените разходи за външни услуги не са документално обосновани
съгласно изискванията на чл.10 ал.1 от ЗКПО. Според цитираната разпоредба,
счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован
чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно
стопанската операция, т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане
отразеният в счетоводния документ разход следва да е извършен по реална сделка.
Категорично е установено по делото, че разходите по процесните фактури са
отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, тъй като не са налице
доказателства, които да установяват по безспорен начин, че тези разходи, с
които е увеличен финансовият резултат, са действително извършени и че са
свързани с реално осъществени доставки. Съобразно тези данни, правилен се явява
изводът на ревизиращите органи, че отчетените въз основа на процесните фактури
разходи са документално необосновани, поради което правилно и законосъобразно
на основание чл.26 т.2 от ЗКПО същите не са признати за данъчни цели, съответно
правилно с техният размер е увеличен счетоводният финансов резултат на
ревизирания данъчен субект за ревизираната 2017г.
Съдът изцяло
споделя мотивите на горестоящия орган, обективирани в Решение № 290/20.12.2019г.
на Директора на ОДОП относно наличието на хипотезата на чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО.
Цитираната норма сочи, че заплащането на възнаграждения или обезщетения за
услуги, без те да са реално осъществени, се третира от закона като отклонение
от данъчно облагане. След като се установява, че няма реално извършени доставки
(услуги), то изцяло е изпълнен фактическият състав на чл.16 ал.2 т.4 от ЗКПО,
тъй като отчетените от жалбоподателя суми по фактурите имат характера на
разход, участващ във формиране на финансовия резултат, съответно те подлежат на
данъчно регулиране по реда на ЗКПО. При определяне на дължимия данък на
задълженото лице не трябва да се взема под внимание резултатът от тези сделки,
тъй като не удостоверяват реално извършени доставки и осчетоводяването им като
разход е в нарушение на принципа на
документална обоснованост на стопанските операции, съгласно изискванията
на чл.3 ал.3 от ЗСч и чл.10 ал. 1 от ЗКПО. Изложените от приходните органи
аргументи изцяло съответстват на фактите по делото и на материалния закон, с
оглед на което съдът приема, че законосъобразно е извършено увеличение на
финансовия резултат на дружеството за 2017г. и правилно е определен дължимият
данък и начислени лихви, поради което РА следва да се потвърди в тази част.
В обобщение на
горното съдът намира ревизионния акт за издаден от оправомощен орган, в рамките
на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в
предвидената в чл.120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в
него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства, с
изключение на две от фактурите, по които не е признат данъчен кредит в размер
на 30 000.00лв. Допълнително установените данъчни задължения са в
съответствие с приложимите материално правни разпоредби, което обосновава
извода на настоящия състав, че ревизионният акт е законосъобразен в частта
относно данъчно задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г. в размер на
39 177,30лв. и по ЗДДС за м.12.2017г. в размер на 77 851,05лв., като подадената
срещу него жалба в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. РА следва да бъде отменен в частта относно определени данъчни
задължения за ДДС, представляващи непризнат данъчен кредит в общ размер на
30 000.00лв. за данъчни периоди 01.2018г. и 02.2018г. и съответните лихви.
Страните
своевременно претендират разноски по делото.
На жалбоподателят
се дължат разноски в частта, с която жалбата е основателна. При уважен
материален интерес от 32 402,97лв. и доказателства за реално направени разноски
в размер от 6 650лв. (за държавна, адвокатско възнаграждение на един адвокат и
депозит за вещо лице), съдът уважава искането за разноски на жалбоподателя в
размер от 870,75 лева. Съдът приема за неоснователно възражението на ответната
страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, тъй като същото е
изчислено към минималния размер по цитираната Наредба.
Претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатения депозит за второто
заключение по ССЕ е основателна а отхвърления интерес, като на осн. чл.8 ал.1
т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК, съдът я уважава в размер на 4436,24лв.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1
от ДОПК Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-03000319001021-091-001/03.10.2019г.,
издаден от Началник на сектор и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 290/20.12.2019г. на
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно
управление на НАП Варна и е установено по отношение на „И.п.“ЕООД-гр.Шумен, с
ЕИК: *********, представлявано от управителя инж.Д.С.З.данъчно задължение за
данък по ЗДДС за данъчен период м.01.2018г.
за сумата над 66 604,59лв. лева до пълния установен размер от 76604,59
лева- главница и лихва над 1833.87лв. до пълния определен размер от 2686,72лв. и за данъчен
период м.02.2018г. за сумата над 13
287,94лв. лева до пълния определен размер от 33287,94 лева- главница и лихва над
8.00лв. до пълния определен размер от 1558,12лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.п.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК: *********,
представлявано от управителя инж.Д.С.З.против Ревизионен акт №
Р-03000319001021-091-001/03.10.2019г., издаден от Началник на сектор и Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му, която е потвърдена
с Решение № 290/20.12.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с която е
установено годишно данъчно задължение за корпоративен данък и ДДС по ЗДДС в
останалата ѝ част, като неоснователна.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“-
гр.Варна при ЦУ на НАП да заплати на „И.п.“ЕООД-гр.Шумен, ***, представлявано
от управителя инж.Д.С.З.сумата от 870,75лв. (осемстотин и седемдесет лева и седемдесет
и пет стотинки) лева, представляваща разноски делото.
ОСЪЖДА „И.п.“ЕООД-гр.Шумен, ***, представлявано от управителя
инж.Д.С.З.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ -
гр.Варна при ЦУ на НАП, блу.Осми приморски полк №128 сумата 4436,24лв. (четири
хиляди четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България- гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: