Решение по дело №399/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 584
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20221000500399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500399 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.10.2021г по гр.д. № 8168/2016г СГС, ГО, І-4-ти състав е осъдил
ЗК Уника АД да заплати на А. М. С. сумата от 21 189.93лв- обезщетение за забава,
върху доброволно изплатената главница от 60 000лв за периода от 01.07.2013г до
22.12.2016г.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника-застраховател ЗК
Уника АД с оплакване за неправилност. Въззивникът- ответник поддържа, че
вземането на ищцата за обезщетение за забава е изцяло погасено по давност. Моли
въззивният съд, след като съобрази изложеното , да постанови решение , с което да
отмени обжалваното решение на СГС и да отхвърли иска за заплащане на обезщетение
за забава, начислено върху главницата от 60 000лв- доброволно изплатено обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили от ПТП.
Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция, депозира писмен
отговор , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът ЗК Уника АД се представлява от юрк. М., която поддържа, че
вземането за обезщетение за забава е погасено по давност и моли съдът да отмени
1
решението на СГС и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски по делото,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемата страна А.С., се представлява от адв. Е., която моли решението на
СГС да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендира разноски , съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно и не следва да бъде отменено.
По делото е установено безпротиворечиво, че на 14.06.2013г е починал сина на
ищцата А.С., вследствие на ПТП, причинено от водач, чиято ГОА е била застрахована
при ответника.
С искова молба от 01.07.2016г ищцата С. е заявила претенция за осъждане на ЗК
Уника АД да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на сина й в размер на 200 000лв, ведно със законната лихва , считано от ПТП-
14.06.2013г.
Установява се, че на 22.12.2016г застрахователят изплаща доброволно на ищцата
сумата от 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди.
С молба от 01.03.2017г поддържа претенцията за заплащане на обезщетение за
забава върху доброволно заплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 60 000лв.
В отговора на исковата молба ответникът заявява възражение за погасяване по
давност на вземането на ищцата за обезщетение за забава.
Възражението за погасяване по давност на вземането на ищцата за обезщетение за
забава е частично основателно.
Вземането за обезщетение за забава на пострадало лице , предявило пряк иск
срещу застраховател по реда на чл.226,ал.1 от КЗ/отм/ се погасява с изтичането на
2
тригодишна давност, на осн. чл.111, б”в” от ЗЗД, като тълкуването на закона в този
смисъл не е спорно между страните. Погасяването на вземането за обезщетение за
забава не засяга правото на това вземане, а засяга отделните помесечни вземания на
ищеца за забава. Тоест, след като исковата молба на ищцата С. е депозирана в
регистратурата на СГС на 01.07.2016г от този момент давността, погасяваща вземането
на ищцата за обезщетение за забава е прекъсната. Непогасени по давност се явяват
вземанията в рамките на тригодишния период назад във времето, считано от
депозиране на исковата молба- от 01.07.2013г. Погасени по давност се явяват
вземанията, дължими се като обезщетение за забава за времето преди посочената дата.
По отношение на изчисленията на първоинстанционният съд касаещи размера на
предявения иск няма развити въззивни оплаквания и съдът не дължи служебно
проверка на решението на СГС в тази част.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 21 189 93лв- обезщетение за забавено изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 01.07.2013г до датата на плащането – 22.12.2016г.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред настоящата инстанция има
въззиваемата страна. Въззиваемата претендира разноски в размер на 1200лв- заплатено
адвокатско възнаграждение. Установява се, че тези разноски за реално направени-
заплатени от страната , поради което сума следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266128 от 15.10.2021г, постановено по гр.д. №
8168/2016г по описа на Софийски градски съд , ІГО, 4-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК Уника АД с ЕИК ********* да заплати на А. М. С. с ЕГН
********** сумата от 1200лв- разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.81 вр. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4