№ 6160
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110127174 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от
ЗАД „ ФИРМА ” срещу ЗАД „ ФИРМА“АД за заплащане на сумата от 2 435,52 лева,
представляваща незаплатено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 30.10.2021 г. и разноски за
определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него лек автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност
2420,51 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че не е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. Оспорва наличието
на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че платеното
от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва
1
вземането за лихви и разноски. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 14.12.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2420,51 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията на свидетелите
К. Мушович и П. М. се установява, че на посочените в исковата молба дата и място -
30.10.21г. в гр. Сливница водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** при движение
по ул. „Г.С.Раковски“ в района на №18, се отклонява наляво, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с паркирания върху тротоара л.а. „Пежо 2008“ с
рег. № ******, застрахован при ищеца. В следствие на произшествието по последния са
причинени материални щети. Горният механизъм се установява и от изслушаното и прието
заключение на вещо лице по Съдебно-техническа експертиза , което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно, изготвено от лице, разполагащо с нужния опит и специални
познания.
Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и
установява обратното/ и противоправно поведение на водача на МПС л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ****** , който при движение и несъобразявайки се положението на
останалите пътни превозни средства е предприел маневра, с която е осъществил
съприкосновение с паркирания л.а. . „Пежо 2008“ с рег. № ****** , при което по
последния са причинени материални щети по средни пазарни цени в размер според
заключението на вещото лице от 2420,51лева .
2
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, обезщетени от
ищеца, са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетелите.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства, гласните
доказателствени средства и заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при
ответника МПС, от което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования
при ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите
възлиза на 2420,51лева, като заплатеното от ищеца е равностойно на средната пазарна
стойност на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-
малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в
размера на плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 15 лева,
претендирана като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или
предявената претенция в размер общо на 2435,52лева следва да бъде уважена изцяло.
Ответникът не доказа погасяване, както и останалите си възражения, поради което искът
следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането следва да се присъди и законната лихва
от подаване на исковата молба до погасяването.
3
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 987,99 лева /за държавна
такса, депозит за САТЕ , депозит за свидетел и възнаграждение за адвокат/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“АД с ЕИК ******* да заплати на „ЗАД ФИРМА” АД,
ЕИК ******* на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2435,52 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил „Пужо 2008“ с рег. № ******, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.10.2021 г., в гр. Сливница, заедно със
законната лихва от 25.05.2022 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „ФИРМА“АД с ЕИК ******* да заплати на „ЗАД ФИРМА” АД,
ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 987,99 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4