Р Е Ш Е Н И Е
№ 260492
гр.
Пловдив, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX
въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря Пенка
Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в. гр. дело № 2202
по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
подадена чрез проц. представител ст. юрк. С.С., против Решение № 2773 от
03.08.2020 г. постановено по гр.дело № 1368
по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на П.Х.Д., сумата от 1 224,33 лева брутна сума, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 173,98 часа, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
01.08.2017 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева.
В
жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, за което се сочи, че е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която регламентира полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавните служители, чиито служебни
правоотношения се уреждат от ЗМВР. Жалбоподателят счита, че през процесния
период правоотношение между страните са се уреждали от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, която изключва приложението на общите правила,
установени в КТ и НСОРЗ. Счита за неправилен и необоснован извода на
първоинстанционния съд за субсидиарно приложение на НСОРЗ с оглед предходна
подзаконова уредба и възможността за двусмислено тълкуване на ЗМВР. Твърди, че
това заключението на районния съд не е съобразено с приложимата правна уредба,
а именно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и ЗМВР, както и че не е налице
неравно третиране на разглежданата категория служители на МВР, доколкото за тях
са предвидени множество компенсаторни механизми с оглед характера на дейността
им. В този смисъл излага подробни съображения, акцентирайки върху статута,
организацията на работното време, вкл. полагането на нощен и извънреден труд,
както и върху спецификите на функциите и
на служебните правоотношения на процесната категория служители на ЗМВР. Изразява несъгласие с
извода на съда за приложимостта в случая на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Излагат
се допълнителни аргументи с оглед на законодателните изменение през годините,
като се сочи, че изброяване на видовете трудови възнаграждения, които се полага
на служителите на МВР, било изчерпателно, като на тези служители не се полагали
други възнаграждения освен предвидените в ЗМВР. В т.н. жалбоподателят излага
подробни аргументи в подкрепа на твърденията си, че уредбата на
възнагражденията на служителите на ЗМВР, в това число и за положен нощен и
извънреден труд, е регламентирана изцяло съобразно ЗМВР, доколкото липсвало
непряко препращане към КТ, като сочи, че във всички случай, в който материята е
уредена идентично с тази в КТ, препращането е пряко с посочване на конкретни
правни норми. Твърди още, че по аргумент
от чл. 187, ал. 3 изр. последно от ЗМВР нормалната продължителност на нощния
труд по ЗМВР е 8 часа, като положения труд в тези рамки не се трансформира в
дневен такъв при коефициент от 1.143, както е по КТ, а се заплаща по 0.25лв. на
час. Счита, че по делото не се е
доказало да е налице неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд.
На
следващо място се поддържат твърдения за необоснованост на извода на първостепенния
съд, че при преизчисляване на положените от служителите часове нощен труд в
дневен се дължи заплащане като извънреден труд. В този смисъл излага подробни
съображения и сочи съдебна практика. Счита, че възприетото от съда, а именно,
че при преизчисляване на часовете нощен труд съобразно НСОРЗ с коефициент 1.143
получените допълнителни часове да се заплащат като извънреден труд, би
поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношение
спрямо служителите, чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР.
В
заключение жалбоподателя описва организацията на работното време на служителите
на МВР. Счита също така, че заключението на ССчЕ не следва да се кредитира в
частта, в която е изчислено възнаграждение след извършеното преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 1.143.
Моли за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата
страна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодните разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. В о.с.з.
въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
Окръжен
съд след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, което има интерес от обжалването, поради което същата се
явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от
посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Съдът,
като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК вр.
чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира за
установено следното:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за уважаването на който ищецът е следвало да докаже,
че като служител при ответника през процесния период е положил извънреден труд,
който не му е бил заплатен.
По
делото безспорно е установено, че въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното
производство, за процесния период от 01.08.2017 г. до 30.09.2019 г. е работил
на длъжността „*** в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.
Пловдив към ответната държавна институция към МВРСъщият е полагал труд на смени
при 24-часов режим по утвърдени графици съгласно представените по делото
протоколи, при режим на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа сутринта, и при
сумарно изчисляване на работното време.
Прието
е и заключение по ССчЕ, което се намира за пълно и изготвено от компетентно
лице на базата на събраните по делото материали, не е оспорено от страните,
поради което е кредитирано от районния съд, както и от настоящия. Съгласно
заключението на в.л. въззиваемата страна е отработила общо 1 218 часа нощен
труд.
Районният
съд е приел, че положените от въззиваемата страна часове нощен труд следва да се
преизчислят с коефициент 1,143 спрямо нормалната продължителност на работното
време през деня, по аргумент от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, доколкото
същата намира субсидиарно приложение, предвид липсата на изрична регламентация
в този смисъл както в ЗМВР, така и в приетите въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Следователно получените след преизчисляването отработени
часове също следва да бъдат заплатени. В този смисъл и въз основа на
заключението по ССчЕ е прието, че ищецът е положил общо 174 часа извънреден
труд, за който му се дължи допълнително възнаграждение от 1 246,51 лв.,
което не му е заплатено. Доколкото тази сума е по-ниска от претендираната с
исковата молба, то и съдът, предвид изложените аргументи е уважил изцяло иска
като доказан по основание и размер.
Настоящият
състав на ОС – Пловдив, след като съобрази доводите на страните и обсъди
материалите по делото, споделя даденото разрешение от първоинстанционния съд по
предявените искове като мотивите за това са следните:
Въззиваемата
страна е държавен служител от системата на МВР, чийто статут се урежда от същия
закон. На основание чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, вкл. и за извънреден труд по арг. на чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (ред.
ДВ, бр. 81 от 2016 г.) за служителите, работещи на смени, какъвто е и
въззиваемата страна, се предвижда възможност за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че неправилно са приложени нормите на КТ за преизчисляване
на положените часове нощен труд с коефициент 1.143, доколкото в ЗМВР нямало пряко
препращане към КТ в този смисъл, както и че неправилно не била съобразена
действащата тогава Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за организация и
разпределение на работното време и компенсиране на работното време при
дежурства за държавните служители. По силата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период действително е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В
нея обаче е липсвало изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на
работното време на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, така както това изрично е уредено с
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014 г.
Липсата на подобно правило в приложимата наредба не означава, че преизчисляване
не следва да се извършва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 ч. и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда, включително и приетите за неговото приложение подзаконови
нормативни актове, в това число и НСОРЗ. Обратното на това тълкуване би довело
до поставяне на държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение спрямо останалите държавни служители, както и спрямо останалите
работници и служители по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика
на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР (Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.),
което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепена в чл. 6 от Конституцията и чл. 14 от
ЕКЗПЧОС.
До
нарушение на този правен принцип би се стигнало и ако се възприеме за
основателен доводът на жалбоподателя, че през процесния период е била приложима
наредба, в която е липсвала изрична норма, предвиждаща преизчисляването на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент, и която изключва
приложението на субсидиарните правила на КТ и НСОРЗ и предвидената в тях
специална закрила.
Не се
споделят и твърденията на жалбоподателя, че при стриктното тълкуване на
правилата на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. няма да се стигне до неравно третиране на разглежданата
категория служители на МВР, доколкото те се ползвали със специалната закрила по
чл. 140, ал. 3 и 4 от КТ, която ползват и останалите работници и служители,
както и че за тях били предвидени множество компенсаторни механизми. Посочените
в жалбата привилегии за служителите на МВР са оправдани и се предвиждат с оглед
на спецификите на тяхната дейност и рисковете, които тя крие, докато
преизчисляването на часовете нощен труд по КТ и НСОРЗ следва от това, че трудът,
полаган през нощта, е рисков фактор за здравето на работещите и води до
физиологични и здравословни проблеми. Следователно необоснован се явява извода
на жалбоподателя в разглеждания смисъл.
Въз основа на гореизложеното следва, че при
сумирано изчисляване на работното време за работещите на смени държавни служители
на МВР следва да се приложи правилото на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези
съображение въззивната инстанция не споделя доводите във въззивната жалба, а се
солидаризира с изложеното в отговора на същата, както и мотивите на атакуваното
съдебно решение.
Видно
от заключението по приетата ССчЕ при преизчисления на отработените от
въззиваемата страна часове нощен труд с коефициент 1.143 се получава, че П.Х.Д.
положил допълнителни 174 часа труд. Същите представляват извънреден труд по
арг. на чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР. По делото не е
установено заплащане на допълнително възнаграждение за положения от
въззиваемата страна извънреден труд, съобразно нормата на чл. 187, ал. 6 вр.
ал. 5, т. 2 от ЗМВР. Следователно исковата претенция по чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява доказана по основание.
Искът е
уважен при съобразяване с установените по делото данни относно броя на часовете
нощен труд, положени от ищеца за процесния период и следващото му се
възнаграждение след приравняването на часовете нощен труд в дневен с коефициент
1,143, съобразно депозираното заключение на вещото лице по назначената по
делото ССчЕ, неоспорено от страните. Следователно същият се намират за доказан
и по размер.
По така
изложените съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а
обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно по същество ще се
потвърди изцяло.
Относно разноските.
Предвид
изхода на спора в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Въззиваемата страна не е направила искане за заплащане на сторените от нея
разноски, поради което също няма да й бъдат присъдени такива.
На
основание чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото въззивно решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2773 от 03.08.2020 г. постановено по гр.дело № 1368/
2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I гр. състав, с което Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР –гр. София, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171а, представлявана от
директора гл. комисар Н. Н., е осъдена да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, офис 318, сумата от 1
224,33 лв. (хиляда двеста двадесет и четири лева) брутна сума,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 173,98
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 01.08.2017 г. -
30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума,
както и разноски за адв. възнаграждение в размер на 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева), а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 50 лв. (петдесет лева) държавна такса и
100 лв. (сто лева) депозит за ССчЕ.
Въззивното решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1./
2./