РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Е. П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Е. П. Николова Административно наказателно
дело № 20241210201545 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на“К“ООД, със седалище и адрес на
управление:гр.., депозирана чрез адв. И. Т., против НП№01-
2300562/11.12.2023г., издадено от Директора на Дирекция“Инспекция по
труда“-гр.Б, с което за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ на
основание чл.414, ал.3 от същият Кодекс, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения.Алтернативно се застъпва, че НП е издадено в
нарушение и на материалния закон като не е отчетено, че между
жалбоподателя и лицето В. М. е бил сключен граждански за изработка, а не
трудов договор за извършване на строителни работи в срок . Иска се отмяна на
обжалваният акт. Прави се и искане за присъждане на разноските по делото.
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото
НП за правилно и законосъобразно. Прави се и искане за присъждане на
1
юрисконсултско възнаграждение.
РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доводите на страните ,
анализира доказателства по делото и приложимото право, намира за
установено следното:
Жалбата е депозирана от активно легитимирано за това лице и в срока
по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, като за това обстоятелство страните нямат спор по
между си.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 04.10.2023г., около 11.30 часа, на строителен
обект „СМР за обект „Ремонт на дворно пространство и изграждане на детска
площадка към филиал на детска градина № „Д“, находящ се в с.И, Община-Б,
с изпълнител на тези СМРС/строител/-процесното дружество, във връзка с
контрол по спазване разпоредбите на трудовото законодателство, свидетелите
Б. И. и А Ч / двамата на длъжност инспектори/, заварили на този обект да
работи лицето В. М.. Същият извършвал трудова дейност като строителен
работник в обекта /насипвал скална маса/ и изрично потвърдил това
обстоятелство в собственоръчно попълнена от него декларация по чл.399 от
КТ. В нея св.М. декларирал, че се намира в трудово правоотношение с
жалбоподателя, който е негов работодател и има сключен трудов договор за
това. С.Г. е посочил също в декларацията си че работи за процесното
дружество като „строител“, включително и на строителна площадка в детска
градина № на с.И, с договорени 2 почивни дни, работно време от 08.00 часа до
17.00 часа и договорено с работодателя негово трудово възнаграждение по
60.00лв. на ден.
След проверката по работни места, на жалбоподателя е предоставена
2
възможност да представи писмени доказателства за наличието на писмен
трудов договор с този работник до 09.10.2023г. След тази дата е извършена и
документална проверка по случая от страна на служителите при санкционния
орган, в това число и справка в регистъра за регистрирани трудови договори
към 11.10.2023г. , при която е констатирано, че до посочената дата не бил
представен трудов договор, сключен между св.М. и процесното дружество, а
граждански договор за изработка №11 от 01.09.2023г. В този договор на
практика фигурират всички посочени от декларацията на св.М. реквизити на
трудов договор /месторабота-строителен обект, длъжност, работно време,
почини дни и трудово възнаграждение. Наред с това, на 02.10.2023г. на св.М.
е заведен личен картон, съгласно който, са му предоставени предпазни
средства за работа на проверения обект /предпазна каска, ръкавици и
светлоотразителна жилетка/.
Тези представени допълнителни документи и събрани от нея данни,
мотивирали св.Ч да издаде предписание от 11.10.2023г., с което на основание
чл. 405а, ал.4 от КТ, е разпоредила на процесното дружество, като
работодател на св.Г., да предложи на последния, сключването на трудов
договор. Наред с това, след като направила електронна справка в системата на
ИА“Главна инспекция по труда“ за регистрираните трудови договори, където
не установила наличието на данни за такъв със св.М., на същата дата
11.10.2023г., св.Ч издала и Постановление за обявяване съществуването на
трудовото правоотношение между процесното дружество и св.М. .
Между страните не е спорно, че строител за процесният обект към
датата на проверката е именно жалбоподателя, като в тази насока е
представена и строителна документация на Община - Б и нейните
компетентни структури в този ресор /л.28-33 от нахд №4 от 2024г. по описа
на БлРС/.
Допускането на св.М. на проверения обект към датата на проверката да
работи като строителен работник, без да е сключен с него писмен трудов
договор и респ. без да му е предоставено копие от него, било квалифицирано
от св.И. като нарушение на процесното дружество по чл.62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, за което същият, в присъствието на колегата си св.Ч, издал срещу
жалбоподателя АУАН№01-2300562/23.10.2023г. Преди изготвянето на акта, на
процесното дружество е изпратена изрична покана за да изпрати
3
представител, който да участва в тази процедура и да му бъде връчен
въпросният акт. Поканата за съставянето на акта до жалбоподателя е
изготвена преди 23.10.2023г. и страните не спорят, че му е надлежно връчена.
На 23.10.2023г., тъй като не се е явил представител на дружеството, на
жалбоподателя е съставен АУАН в негово отсъствие и по реда на чл. 40, ал.2
от ЗАНН, като неявяването на представител на дружеството е удостоверено и
в нарочен протокол . АУАН е изпратен за връчване чрез Кмета на Община-Д,
който град е и седалището на жалбоподателя. С Писмо от 22.11.2023г., Кмета
на Община-Д е уведомил санкциониращия орган, че акта е връчен на
процесното дружество на 28.11.2023г., лично на законния му представител. На
13.11.2023г., жалбоподателят е подал и писмено възражение срещу така
издадения му акт за нарушение, с което е заявил, че не е налице трудово
провоотношение между него и св. М..
Въз основа на АУАН, на 11.12.2023г., Директорът на Дирекция "Инспекция
по труда"-Б, не е приел за основателно въпросното възражение на
жалбоподателя и е издал атакуваното НП№01-2300562, с което на основание
чл. 414, ал.3 от КТ, е наложил на процесното дружество, имуществена
санкция в размер на 2000.00лв за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ. НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 14.12.2023г.
Изложените фактически констатации в АУАН, се потвърждават и при
разпита на свидетелите Ч и И.. Двамата са категорични, че лично извършили
проверката по работни места в процесия строителен обект на 04.10.2023г.,
където заварили да полагат труд две лица работници /заравняване на терена
на детската площадка и полагане на скална маса, чакъл и плочки./ Едното от
лицата, било именно св.М.. На тези лица били предоставени декларации по
КТ, които те попълнили и в тях отразили, че работят по трудов договор
именно с жалбоподателя като техен работодател, посочили договореното
работно време, почивки и трудово възнаграждение. След проверката по
работни места, за св.М. бил изпратен в дирекцията граждански договор от
процесното дружество, но с реквизити на трудов договор, именно заради
което и бил съставен процесният АУАН. За самата проверка е съставен и
нарочен Протокол от нейната дата. П
При разпита на св.М., същият потвърждава установеното от свидетелите
по акта като сочи, че действително собственоръчно е попълнил
4
предоставената му декларация по КТ и отразил в нея работно място, работно
време и почивка. Твърди, че преди проверката работил за жалбоподателя като
негов работодател за период от около 1 седмица, а след проверката напуснал
като разбрал, че процесното дружество не му е изготвило трудов договор . До
обекта бил каран с превоз на работодателя –жалбоподател, както той , така и
другият работник с него, който се установи, че е св. Г.. Св.М. е категоричен, че
са имали уговорка с жалбоподателя да му подготви трудов договор, но след
проверката той разбрал, че такъв договор „не му е пуснат“. В същата насока и
напълно кореспондиращи с показанията на св.М., са показанията и на неговия
колега към датата на проверката - св.Г. .
Видно от базата данни на ТР, законен представител на жалбоподателя е В С
К .
Страните нямат спор относно материалната компетентност на издателя на
обжалваното НП, а тя се удостоверява и със заповед №3-0693/15.08.2022г. на
Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, която вече е служебно известна на
съда от аналогичен казус с тези страни в процеса.
Изложената фактическа обстановка се обосновава с посочените гласни и
писмени доказателства, които в цялата своя съвкупност на практика
кореспондират по между си, логични са и последователни / показания на
свидетелите И., Ч, М. и Г./, заради което и съдът ги кредитира като достоверни
и годни доказателства по ЗАНН за изясняване на обективната истина в този
спор. В подкрепа на тези фактически изводи са и посочените писмени
доказателства –Протокол от процесната проверка, декларация по КТ на св.М.,
справка от регистъра на НАП, справка ТР, покана за издаване на АУАН,
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение,
документация за открИ.е и работа на процесната строителна площадка от
страна на жалбоподателя и граждански договор №181/02.10.2023г./
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с
5
атакуваното НП законосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа
всички реквизити за такъв акт по чл.57 на ЗАНН. В НП ясно и конкретно е
посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, дата и
място на констатирането му, описан е фактически начина на извършването му,
посочени са доказателствата, с които се установява- проверки, документи и
свидетели, правната му квалификация и санкционната норма. АУАН и НП са и
надлежно връчени на законния представител на жалбоподателя. При
издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете чл.34 от този закон, като
двата документа са надлежно връчени по реда на ЗАНН. Ето защо,
възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за
неоснователни, а обжалваното НП намира за процесуално
законосъобразно.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушението по чл. 62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В
тази връзка се доказа, че на процесната дата и при процесната проверка по
работни места /04.10.2023г./, осъществена от свидетелите Ч и И., на
строителен обект /„СМР за обект „Ремонт на дворно пространство и
изграждане на детска площадка към филиал на детска градина № „Д, находящ
се в с.И, Община-Б/, с изпълнител на тези СМРС/строител/ именно
процесното дружество, е заварен св.В. И. М. да полага труд като
строителен работник /извършвал заравняване на терена на детската
площадка с още един строителен работник, с който полагали също скална
маса, чакъл и плочки/. В хода на проверката, св.М. е попълнил
собственоръчно декларация по чл.399 от КТ на 04.10.2023г., в която е
посочил, че работи при процесното дружество именно на
длъжността“строителен работник“, при 8-часово работно време /от 08.00
часа до 17.00 часа с 1 час обедна почивка/, с определено трудово
възнаграждение/60.00лв. на ден/ и почивни дни /2 на брой/, без обаче с
него да е сключен писмен трудов договор, без да е подписан от него
такъв и без да му е връчен екземпляр от него, ведно с уведомление за
регистрирането му по КТ. Тези факти са констатирани и въз основа на
6
извършена служебна справка в база данни за регистрирани трудови договори
при НАП, от процесният работодател към дата 23.10.2023г. При тези
категорично установени факти в процеса, чрез показанията на свидетелите по
акта и свидетелите М. и Г., както и с представените и приети и в хода на
делото цитирани писмени доказателства, съдът намира за доказано от
обективна страна, вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 62, ал.1
вр. с ал.1, ал.2 от КТ.
Касае се за нарушение на ЮЛ, чиято отговорност в казуса е
обективна и безвиновна.
Изложените правни изводи на съда не се разколебават заради
представения по делото така нар.граждански договор за изработка, сключен
между процесното дружество и св.М., поради следното:
Съгласно нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор между
работодателя и работника или служителя, се сключва в писмена форма. За да
се приеме за трудов един договор по смисъла на КТ, той трябва да регулира
възникнало трудово правоотношение и да съдържа задължителните реквизити
по чл. 66 от КТ, а именно: мястото на работа, наименованието на длъжността
и характера на работата, датата на сключването му и началото на неговото
изпълнение, времетраенето на трудовия договор, размера на основния и
удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни
отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на
трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане,
продължителността на работния ден или седмица. Трудовият договор също
така има и специфичен предмет, който се различава от предмета на
гражданският договор, а именно, той се сключва между работодател и
работник или служител с конкретната цел- простиране на работна сила при
изпълнение на даден вид работа, като работодателят има дисциплинарна власт
и може да контролира работата на служителя и работника, включително и с
налагане на дисциплинарно наказание. Гражданският договор от своя страна
се сключва между равноправни гражданскоправни субекти с цел извършване
на определена специфична услуга, която също може да се изрази в престиране
на работна сила, знания и умения за осъществяване на услугата и постигане на
конкретен резултат, а страните по такъв договор са възложител и изпълнител,
7
но възложителя няма дисциплинарна и йерархична власт над изпълнителя и
при неизпълнение на възложената работа и услуга, може само да се активира
предвидената за това санкция или неустойка. Трудовият договор се регулира
от трудовото право и КТ, а гражданският от облигационното право и ЗЗД,
като последният се характеризира и с по-голяма самостоятелност на
действията на изпълнителя .
Предвид изложеното и след като съобрази съдържанието на
представеният граждански договор, сключен между жалбоподателя в
качеството му на „възложител“ и св.М., в качеството му на „изпълнител“
преди датата на процесната проверка, както и показанията на този свидетел и
отразеното от него в рамките на проверката в декларация по КТ, съдът
констатира, че в казуса категорично не се касае за гражданско –правни
отношения, а именно за възникнали и съществуващи без трудов договор
трудово-правни отношения между този свидетел и процесното дружество,
както правилно е прието и в процесното НП . Това е така защото, в
гражданският договор и декларираното от св.М., са посочени като договорени
на практика всички основни изискуеми се и задължителни реквизити на
трудов договор по чл.66, ал.1 от КТ, в това число: мястото на работа, началото
на неговото изпълнение, длъжност, трудово възнаграждение и
почивки/дневна-обедна и седмични/. При това положение, напълно
законосъобразно е издаден процесния АУАН и е обявено съществуващо
трудово правоотношение между св.М. и жалбоподателя.
Настоящият казус не може да се разглежда и в контекста на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и по специалната норма за такъв
на чл.415в, ал.1 КТ, след като законодателят в разпоредбата на чл.415в,
ал.2 от КТ, сам изрично и императивно е предвидил, че нарушението на
чл.62, ал.1 от КТ, не може да се квалифицира като маловажен случай.
Съгласно санкционната разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ, при нарушение
на работодателя по чл.62, ал.1 от КТ, се налага имуществена санкция в размер
от 1500 до 15 000 лева. По делото липсва информация и данни, че
жалбоподателят е извършвал като настоящото или други нарушения по КТ до
процесната дата, за които да е санкциониран с влязло в сила НП. От друга
страна, в обжалваното постановление не са наведени доводи и аргументи за
налагане на имуществена санкция, над минималният размер от 1500 лв. Ето
8
защо, съдът счита, че тази санкция не е съобразена с нормата на чл.27 от
ЗАНН,а това налага коригиране на обжалваният акт, като отмерената
имуществена санкция за дееца се намали до минимума, фиксиран от
законодателя-1500.00лв. В тази насока, съдът счита, че атакуваното НП следва
да се измени в санкционната му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-2300562/11.12.2023г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция на труда“-Б, с което на „“, с
ЕИК , със седалище и адрес на управление:, представлявано от управителя В
К., за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414,
ал.3 от същият Кодекс, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лв./две хиляди лева/, като НАМАЛЯВА размер на тази
санкция до сумата от 1500.00лв./хиляда и петстотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Благоевград, в
14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9