Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр.Русе, 13.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 277 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр.
чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Ю.П. ***, против решение № 325/12.07.2021 г., постановено по АНД № 284/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0453-000402/23.12.2020 г. на началника на РУ – Сливо
поле при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление, за извършено нарушчние
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, на касатора били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца. В жалбата се твърди, че оспорваното съдебно решение е необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Иска се от съда да отмени
решението на въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените деловодниразноски.
Ответникът
по касационната жалба РУ – Сливо поле не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че изводите на районния съд съответстват на закона, поради което
решението на РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, не е нарушено правото на защита на наказаното лице и
правилно е приложен материалният закон. Последното, съдът е аргументирал с
подробен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателства, съотнесени и към представените писмени такива, включително
материалите по бързо производство № 453/2020 г. по описа на РРП. Съдът е
изложил изрични доводи за това кои свидетелски показания кредитира и кои не и
защо. Като решаващ за случая извод въззивният съд е посочил, че в конкретния
случай жалбоподателят безспорно притежава качеството „водач“ на МПС и като
такъв е субект на административното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управлявайки
автомобил след употреба на алкохол с концентрация над 0,5 промила.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Наведените от касатора
възражения настоящата инстанция намира за неоснователни. Единственото
възражение на касационния жалбоподател е относно авторството на деянието, като П.
твърди, че на процесната дата не е управлявал автомобила, а това е сторила
съпругата му. Преместването, възприето от полицейския служител, на касатора на шофьорската седалка било осъществено само за
включване на повредения съединител на автомобила, за да може съпругата му да
запали. Напълно идентични са възраженията на наказаното лице, поддържани и пред
въззивната инстанция като районният съд им е дал подробен отговор в обжалваното
съдебно решение.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че въззивният съд неправилно е кредитирал само
показанията на св.Б., а останалите свидетелски показания е възприел или като
подкрепящи показанията на Борисов, или изцяло ги е игнорирал. Показанията на св.Б.,
който сочи, че е възприел касатора като водач на
превозното средство, са доказателство, събрано по надлежния ред в хода на
въззивното съдебно производство. Правилно районният съд е приел, че тези
показания се подкрепят и от показанията на св. Т., който макар да не е възприел
пряко факта на управление на МПС от П., е чул репликата на св.Б. „не се
сменяйте“. Посочената реплика е възприета и от св.Л. П. и св.К. П., независимо,
че техните показания са в посока, че автомобилът е управляван от П. Всъщност
доказателства за последното обстоятелство (че П. е управлявала автомобила) не
са събрани в хода на въззивното производство. Това е само твърдение на
жалбоподателя и на св. П., която е негова съпруга. Дори и св.К. П., който твърди,
че дадените от него към момента на установяване на нарушението писмени
обяснения са неверни, в свидетелските си показания посочва, че е възприел П. на
шофьорското място в автомобила, докато съпругът й заобикаля автомобила отзад.
Това обаче също кореспондира с показанията на св. Б., който твърди, следното:
„…водачът, който управляваше автомобила излезе от предна лява шофьорска врата,
мина зад автомобила и седна на дясната пътническа седалка, а пътникът, който
беше на предната дясна пътническа седалка седна на шофьорското място“. Това
означава, че е напълно възможно св. П. да е възприел вече преместилата се П.,
докато касаторът все още е заобикалял автомобила. В
тази връзка също така напълно обосновано въззивният съд е кредитирал именно
писмените обяснения на св. П., които макар и приложени по друго производство са
снети именно в рамките на започналото административнонаказателно производство и
поради това съставляват надлежно доказателство.
В допълнение следва да се посочи също
така, че напълно без подкрепа от доказателствата по делото са твърденията на П.
и св. П., че спирането на автомобила е поради негова повреда, за която са
ходили на сервиз и е предстояло да бъде отстранена. В хода на въззивното
производство не са представени доказателства за тези обстоятелства – напр.документи
за осъществен ремонт, респ. не са ангажирани гласни доказателства, които да
подкрепят предложена от касатора версия.
Правилно районния съд е посочил, че
няма житейска логика в описаните от наказаното лице действия, за които се
твърди, че са го мотивирали да се премести на и от шофьорското място. Ако тази
версия на събитията бъде споделена (че автомобилът е управляван от П. и
внезапно е изгаснал на пътя), то П. е следвало един път да обиколи автомобила,
за да отиде до шофьорското място и след това да се върне обратно до дясната
пътническа седалка, но всички свидетели посочват единствено излизане на П. от
шофьорската врата и отиването му към дясната предна седалка. На следващо място,
никъде в снетите й обяснения от полицейските служители, съпругата на касатора не сочи, че автомобилът им бил спрял внезапно именно
поради повреда. В обясненията си от 11.07.2020 г. последната заявява:
„Полицаите ни спряха, за да проверят колата и шофьора“. Житейски нелогично е
също така, ако автомобилът на касатора е претърпял
внезапна повреда, довела до спирането му непосредствено пред мястото, където е
бил спрян полицейският автомобил, защо е било необходимо съпругата на касатора да се премества от предна лява на предна дясна
седалка и обратно през скоростния лост и без да излиза от автомобила. А че П. не
е излизала от същия се установява от показанията на всички свидетели – никой от
тях не сочи тя да е излизала от него, за разлика от касатора,
който е бил видян да слиза от него. В писмените си обяснения св.К.П. сочи: „Аз
видях автомобила и в този момент от шофьорското място слезе моя комшия Ю. и се
върна зад автомобила и отиде на пътническото място на автомобила, а жена му Л. се
премести на шофьорското място“. св.Б., от своя страна, заявява:“Автомобилът
спря на разстояние около 20-25 м. от мен и забелязах, че водачът, който
управляваше автомобила, излезе от предна лява шофьорска врата, мина зад
автомобила и седна на предна дясна пътническа седалка, а пътникът, който беше
на предна дясна пътническа седалка, седна на шофьорското място“. св. П. твърди
следното:“Аз не можах да вкарам съединителя, Ю. слезе, вкара скоростния лост,
после заобиколи, аз седнах и когато заобикаляше
видях, че идва полицай към нас и ни вика „Не се сменяйте“. Самата П. обаче не
твърди, че е излизала от автомобила, а, както беше посочено, това не се установява
и от събраните доказателства. Не се сочи каква е била целта на подобно
преместване на П. от предната лява на предната дясна седалка без тя да слиза от
автомобила, ако това действие не е било предприето с цел да бъдат заблудени
контролните органи относно това кой е бил действителният водач, управлявал
автомобила.
Като е достигнал до посочените
фактически изводи районният съд е постановил едно правилно решение – в
съответствие с процесуалните му задължения по чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН. При безспорно установената концентрация
на алкохол в кръвта на касатора и факта, че именно
той е управлявал процесния автомобил към момента на извършената проверка, то
законосъобразно е бил и санкциониран за това с оспореното пред въззивния съд
наказателно постановление.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
325/12.07.2021 г., постановено по АНД № 284/2021 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: