Р Е Ш E Н И Е №
…..
Гр. София, 23.01.2023
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Теодора Иванова
при секретаря Екатерина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1731 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение 20220969/09.10.2020 г., на СРС, 40 с
- в, по гр. д. № 48267/2019 г. е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.Й.,
ЕГН: ********** и Я.Х.Х., ЕГН: ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, разделно /по 1/2 част/ следните
суми : 3
842, 30 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 101229, ведно със законната
лихва от 07.06.2019 г. (подаване на заявлението) до окончателното плащане, сумата
561,
59 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. - 15.05.2019 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
32317/2019 г. на CPC, като исковете са отхвърлени за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 3 842, 30 лв. до пълния предявен размер от 4 778, 75 лв., а изцяло са
отхвърлени исковете за цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. в
размер на 20,
95 лв. и
за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,
92 лв. за
периода от 30.06.2016 г. до 15.05.2019 г. Ответниците са осъдени за заплащане
на разноски в исковото и заповедно производства.
Решението се оспорва от ответниците Д.Н.Й. и Я.Х.Х., в частите, в
които са уважени исковете. В жалбата се излагат съображения, че в тази част
решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон и събраните доказателства. Излагат множество
съображения, че нито заключението на СТЕ, нито фактурите, издадени от ищеца,
установяват количеството използвана ТЕ в имота, понеже в имота няма радиатори. Въззивният
съд не коментира всички оспорвания на СТЕ, тъй като същата е била приета пред
СРС, пред които е следвало да се направят възраженията срещу нея. Излагат множество доводи, че не следва да се
кредитира заключението на СТЕ. Поддържат, че чл. 153 ЗЕ е в нарушение на ЗЗП и
противоречи на европейски директиви, както и че липсват доказателства
ответниците да са в договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД, като незаконосъобразно
СРС приема, че без да са сключили писмени договори за доставка, те са
потребители на ТЕ. Оспорват изводите, че дължат ТЕ след като никога не са
сключвали такъв договор. Неправилно СРС е приел, че правоотношението с ищеца е
възникнало въз основа на наличие на вещно право върху имота, без да
съобрази чл. 27 от Директивите 2011/83
на ЕС, Регламент 2006/2004 и ЗЗП.
Твърдят още, че става въпрос за непоискана доставка и непоръчана стока. По тези
и допълнителни съображения считат, че не е доказано да са потребители, нито е
доказано количеството и стойността на ТЕ в имота през периода. Не са
представени доказателства да е подавана
молба за откриване на партида. В хода на производството пред СГС представят
доказателства за плащане на задълженията, като считат, че всички задължения по
спора са погасени. Молят да се отмени решението в оспорените части и исковете се
отхвърлят изцяло.
Ищецът – въззиваема страна „Т.С.“
ЕАД оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че в
оспорената от ответниците част решението е законосъобразно, обосновано и
съобразено с доказателствата. Дружеството е установило, пълно и главно,
задълженията на ответниците, а СРС е съобразил константната съдебна практика и
законосъобразно е приел, че ответниците имат качеството потребители на ТЕ. Моли
да се потвърди решението в частите, в които исковете са уважени, а жалбата да
се остави без уважение. Сочи, че е получено плащане от ответниците, но то не
погасява дълговете изцяло. Претендира разноски.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява служебно решението
за нарушения на императивните материалноправни норми. Обжалваното решение е
валидно и допустимо постановено в оспорената част.
Производството се развива след подадени в срока по чл.
414 ГПК възражения от двамата ответници.
Като
съобрази основните възражения на ответниците, поддържани във въззивното
производство, за недоказано облигационно правоотношение по доставка на ТЕ в
процеса, настоящият състав приема следното :
В
съответствие със събраните в производството доказателства СРС е направил извод,
че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по - различно
и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените
норми и тълкуването на закона дадено от ВКС следва, страна по договора за доставка на
топлинна енергия и потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване или лицето, което изрично са поискало откриване на
партида на свое име със заявление, подадено до доставчика.
В случая
качеството на ответниците на потребители на ТЕ произтича от обстоятелството, че
са съсобственици на процесния
имот, представляващ ап. № 37, находящ се в гр. София, ж. к. ******. Това
обстоятелство не се оспорва от ответниците, напротив - с отговора на исковата
молба те изрично сочат, че са закупили имота с нот. акт № 122, т. ІІ, рег. №
15240/, дело № 359 от 09.06.2000 г., на нотариус Б.Я., с рег. № 258, с район
СРС, приет по делото.
Предвид тези доказателства, въззивният съд се солидаризира с изводите на
СРС, че ответниците, в качеството собственици на процесния имот за потребители
на ТЕ, пи смисъла на ЗЕ. При липса на други доказателства относно квотите им в
съсобствеността, ответниците са съсобственици при равни квоти - по 1/2 за всеки
от тях и имат качеството потребители на топлинна енергия.
Във връзка с основната група възражения на ответниците по жалбата следва да
отбележи, че в ЗЕ не предвижда сключване на писмени
договори с потребителите на ТЕ за битови нужди, за разлика от изискванията за
ТЕ за стопански нужди. Като собственици на имота, по силата на ЗЕ, е възникнало договорно правоотношение между ответниците и „Т.С.“
ЕАД за доставка на топлинна енергия при ОУ през процесния период, срещу
задължение за заплащане на нейната цена.
Не се предвижда като условие за влизането на ОУ в
сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответниците да
са възразили срещу прилаганите от ищеца ОУ.
Следва
да се отбележи, че не е налице и нарушение на общностното право (ЕО), в какъвто
смисъл са многобройните възражения на ответницата във въззивната жалба, тъй
като предмет на установяване в настоящото производство е именно наличието на
задължение за реално потребена топлоенергия, доказването на което в рамките на
производството обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че
Европейските директиви са актове, които обвързва по отношение на дължимия
резултат, но оставят националните власти да изберат формата и начина за
въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко действие, когато са
транспонирани в българското право в срока, указан в тях, както в случая. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на
въззивницата - ответник за нарушение на
европейското законодателство - Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент,
респ. за нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, забраняваща
доставката на централно отопление без искане на потребителя, е приета с цел
транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета.
В тази връзка
вече е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на
ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не противоречат на чл. 62 вр. § 1
от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните указания в цитираното ТР, съгласието за
доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ
съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата
закона не съществува противоречие. Съгласно мотивите на ВКС, различен е само
субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради
под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството
на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или
вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Доводите в жалбата, че е налице хипотезата на
непоискана доставка, са неоснователни.
Оплакванията за
недоказаност на задълженията
също за неоснователни. Размерът на начислената топлоенергия се установява от заключението
на СТЕ, чиито констатации не са опровергани от други доказателства по делото. СРС
основателно е съобразил това заключение и е приел, че дължимите суми са изчислени
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към процесния
период.
При изготвяне на заключението вещото
лице по СТЕ се е запознало с цялата налична информация относно процесния топлоснабден
имот. Експертът е установил, че в сградата няма възможност да се извършва
дялово разпределение, защото отоплителната инсталация е „еднотръбна система“ и
разпределението се извършва само от ищеца. Експертизата е констатирала, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, начислявана на база
коригиран отопляем обем 149 куб. м., изначислявана е енергия дължима за сградна
инсталация, според изискванията на Наредбата за топлоснабдяването 16-334/2007
г. и топлоенергия за битова гореща вода, на база брой потребители (3), поради
липса на узаконен водомер.
Според това заключение, стойността на доставената
топлинна енергия в имота, след извършеното изравняване, е в размер на 4 778, 72 лв. СРС е приел, че не е установено по какъв начин е определен броят на
потребителите при изчисляване
на БГВ на база при положение, че собственици на имота са двамата ответници. По
тези съображения СРС е приел, че стойността на потребената енергия за битово
горещо водоснабдяване следва да бъде намалена с 1/3. Тъй като общата сума за
БГВ, съгласно експертизата, възлиза на 2 809, 25 лв., от която СРС е извадил
1/3 част, равняваща се на 936, 41 лв., и е приел, че остава дължим остатък за
БГВ в размер на 1 872, 83 лв.
По отношение на установените количества
топлоенергия за отопление и за сградна инсталация, СРС е възприел изцяло
експертното заключение, и е приел, че сумата за отопление е 1 829, 66 лв. за
периода, а сумата за сградна инсталация е 139, 81 лв. В резултат на тези
изводи, съдът е установил, че задълженията на двамата ответници са общо
3 842, 30 лв., дължими по равно от двамата (по 1/2).
Предвид правилото, че не може да се
влошава положението на обжалвалата страна, настоящият състав не намира
основание за промяна изводите на СРС относно установените размери на главните
задължения за ТЕ.
По отношение на лихвата за забава
съдът също споделя изводите на СРС, че за забавата на длъжниците за процесния
период намират приложение Общите условия към договора за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, в сила от 2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съдът споделя и извода, че на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът изпада в
забава и дължи лихва 45 дни след изтичане на срока, за който се отнасят
задълженията. Тъй като размерът на законната лихва за забава върху вземанията
за топлинна енергия за периода от забавата до 15.05.2019 г. възлиза на 561, 65 лв.,
според заключението на съдебно- счетоводната експертиза, с оглед диспозитивното
начало в процеса СРС е уважил иска за установяване на задължения за лихви в
пълен размер от 561, 59 лв.
Предвид основателността на исковете,
въззивният съд следва да съобрази направеното в настоящото производство
възражение за погасяване на всички задължения по делото чрез плащане.
Пред
СГС са представени две преводни нареждания, с които в полза на ищеца е
заплатена сумата от 5 089, 50 лв. на 01.03.2022 г. и втора сума от 1 029,
62 лв., с платежно нареждане от 24.10.2022 г., която е уточнено, че
представлява остатък от дължимата главница за периода м. 05.2016 г. - м.
04.2018 г. (предмет на делото). Т. е. ответниците са заплатили за погасяване на
задълженията си към ищеца сума от общо 6 119,
12 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е посочил кое задължение погасява, се погасява първо
най - обременителното за него, при няколко еднакво обременителни, се погасява
най - старото, а ако са възникнали едновременно се погасяват съразмерно.
Ответниците са поддържали, че със
заплатената сума е погасена изцяло установената по делото претенция на ищеца за
главница, за лихви за забава, в това число и законни лихви, до плащането, и за разноски
по делото.
В случая общият размер на признатата за
дължима и уважена претенция в производството,
в това число главница, лихви и разноски, е общо в размер на 5 053, 96 лв.,
от които 4 403, 89 лв. главница и лихви, признати за дължими в
производството и общо разноски 650, 07 лв., съгласно решението на СРС.
Предвид изложеното въззивният съд намира,
че към момента на приключване на устните състезания пред СГС цялата претенция
на ищеца е погасена чрез плащане. Това погасяване следва да се вземе предвид от
съда като настъпило в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, и
исковете да се отхвърлят изцяло.
Като съобрази направените до момента
изводи настоящият състав приема, че решението
на СРС следва да се отмени, поради погасяване на претенцията на ищеца чрез
плащане в хода на въззивното производство, включително в частта по разноските и
вместо това - исковете да се отхвърлят.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски и за настоящото производство имат ответниците.
Те не претендират разноски в това производство, поради което такива не се
присъждат в тяхна полза.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение 20220969/09.10.2020 г., на СРС, 40 с - в, по
гр. д. № 48267/2019 г., в частта, в която е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Н.Й.,
ЕГН: ********** и Я.Х.Х., ЕГН: ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, разделно /по 1/2 част/ следните
суми : 3
842, 30 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 101229, ведно със законната
лихва от 07.06.2019 г. (подаване на заявлението) до окончателното плащане, сумата
561,
59 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. - 15.05.2019 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
32317/2019 г. на CPC
и ответниците
са осъдени за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Д.Н.Й., ЕГН: ********** и Я.Х.Х., ЕГН: ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******,
разделно
/по
1/2 част/ следните
суми : 3
842, 30 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 04.2018 г. за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 101229, ведно със законната
лихва от 07.06.2019 г. (подаване на заявлението) до окончателното плащане, сумата
561,
59 лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода 14.09.2017 г. - 15.05.2019 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
32317/2019 г. на CPC.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила, като
неоспорено от ищеца „Т.С.“ ЕАД,
в цялата останала отхвърлителна част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.