Решение по дело №224/2021 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 48

гр. Видин, 31.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

Председател : В. Крумов

при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора..................................... като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 224 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от В.М.М., ЕГН **********, и М.В.М., ЕГН **********,***, против П.К.Т., ЕГН **********, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***.

Твърди се от ищците, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 144, том VIII, н. дело № 3067 от 1975г. на Видински районен съдия, П.П.Т., дядо на ищеца В.М.М. и неговата съпруга – Д.Г.П., баба на същия ищец, са придобили в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ понастоящем Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес : гр. Видин, ул.“К.Д № *на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с предназначение : жилище, апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1, ведно с принадлежащите му избено помещение, находящо се под апартамента с площ от 21,75кв.м., 1 / 3 ид.части от тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от общите части на сградата, до съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта 10971.502.560.1.2, както и 75/370 ид. части от поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот е с административен адрес : гр. Видин, ул.“К.Д № *целият с площ 377кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот по скица : 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561, 10971.502.559, съседи по нотариален акт : улица „Княз Дондуков“, поземлен имот на Д.Л.и поземлен имот на И.Б.Д.Г.П. е починала на 01.07.1993г., като е оставила наследници П.П.Т. – нейн съпруг, Ц.П.Т. и Ю.П.П.- М.– нейни деца. При смъртта на Д.Г.П. нейните наследници са получили съответно : П.П.Т. на собствено основание 1 / 2 ид. части от правото на собственост от процесния имот, и от оставеното наследство по 1 / 6 ид. части от правото на собственост на всички наследници. Правата на сънаследниците са : за П.П.Т. в размер на 4 / 6 ид. части, и за Ц.П.Т. и Ю.П.П.- М.в размер на по 1 / 6 ид. части от правото на собственост за всяка.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том IV, нот. дело № 555/ 2014г. на нотариус Л.Ц.с район на действие Районен съд Видин, ответницата е продала на Ю. П. П.-М. /майка на първия ищец и съпруга на втория ищец/ собствената си 1 / 6 ид. част от правото на собственост върху процесния имот, с което тази 1/6 ид. част става съпружеска имуществена общност между Ю.П. П.- М.и съпругът й – ищеца М.В.М.. Ю.П. П.-М. почива на 10.06.2016г., като оставя за наследници двамата ищци. На ищците е станало известно, че П.П.Т. е прехвърлил чрез дарение с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 145, том II, дело № 226 от 2018г. на нотариус Т.А.с район на действие Районен съд Видин, собствените си 4 / 6 ид. части от правото на собственост върху процесния имот на ответника П.К.Т. – негов внук и син на ответницата Ц.П.Т..

Твърди се, че от 1985г. Ю.П.П.- М.и втория ищец, нейн съпруг, са живели в процесния имот, първата до нейната смърт през 2016г., а съпругът й и до настоящия момент. Ищецът В.М.М. живее в процесния имот от 2004г. до настоящия момент. Поддържа се, че двамата ищци и понастоящем живеят в процесния имот. Сочи се, че прехвърлителят П.П.Т. и съпругата му постоянно до смъртта им са живели в къща в с. Р., обл. Видин, която е в режим на съпружеска имуществена общност между тях. Твърди се, че към момента на прехвърляне на 4 / 6 ид. части от правото на собственост върху процесния имот от П.П.Т. в полза на ответника П.К.Т., ищците са придобили тези 4 / 6 ид. части от имота по давностно владение. Поддържа се, че ищецът М.В.М. и съпругата му са придобили целия имот по давност още преди сделката за покупко-продажба между Ю.П. П.-М. и ответницата.

Твърди се, че както процесния имот, така и къщата, находяща се в с. Р., обл. Видин са в режим на съсобственост между ищците и П.П.Т. и ответницата. Сочи се, че по отношение на двата имота било извършено фактическо разделяне на наследствените /съсобствени/ имоти, при което всеки от съсобствениците е установил самостоятелна власт върху конкретен имот/двамата ищци – върху процесния имот, а П.П.Т. – в къщата в с. Р., обл. Видин/, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисването на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 от ЗС или чл. 31, ал. 2 от ЗС в продължение на повече от 10 години, които са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Сочи се, че вследствие на фактическото разпределение на имотите, всеки от които съсобствен, между ищците и другите съсобственици е постигната доброволна трансформация на съвладението в самостоятелно владение на всеки от тях върху имота, в който е живял и върху който е установил фактическа власт. В резултат на фактическото разпределение на съсобствените имоти ищците имат качеството на владелци и по отношение на тях презумпцията по чл. 69 от ЗС няма как да бъде оборена. Налице е необезпокоявано, явно и непрекъснато владение от страна на ищеца М.В.М. и съпругата му от 1985г., когато е започнала да тече давността, а по отношение на ищеца В.М.М. – от 2004г., когато е заживял с родителите си. Когато владението на целия имот е било предадено на един от сънаследниците по съгласие на останалите сънаследници, за да започне да тече в негова полза придобивна давност за целия имот не е необходимо той допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна в намерението си да свои имота.

Иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответните страни, правото на собственост на ищците върху 4 / 6 ид. части от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.502.560, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, който самостоятелен обект е с административен адрес : гр. Видин, ул.“К.Д № *на 1 /първи/ етаж, апартамент № 1, с предназначение : жилище, апартамент със застроена площ 86,00кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения, коридор и външно антре, брой на нива на обекта 1, ведно с принадлежащите му избено помещение, находящо се под апартамента с площ от 21,75кв.м., 1 / 3 ид.части от тавана на жилищната сграда, припадащите се идеални части от общите части на сградата, до съседи на самостоятелния обект по схема : над обекта 10971.502.560.1.2, както и 75/370 ид. части от поземлен имот с идентификатор 10971.502.560 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Видин, одобрени със Заповед № РД-18-5/28.01.2008г. на изпълнителния директор на АГККК, който поземлен имот е с административен адрес : гр. Видин, ул.“К.Д № *целият с площ 377кв.м., с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план : 5020817, до съседи на поземления имот по скица : 10971.502.558, 10971.502.983, 10971.502.562, 10971.502.561, 10971.502.559, съседи по нотариален акт : улица „Княз Дондуков“, поземлен имот на Д.Л.и поземлен имот на И.Б., придобито въз основа на давностно владение. Искат разноски по производството.

Ответните страни, в едномесечния срок за отговор на исковата молба, са подали писмен отговор. Оспорват основателността на иска. Въведени са възражения : Ищците никога не са установявали владение върху процесния имот или върху 4 / 6 ид. части от правото на собственост върху процесния имот; Дори да са имали намерение за своене, не са го изразили нито пред ответните страни, нито пред Община Видин, не са демонстрирали подобно намерение, не са отблъсквали ответниците от имота; Не е налице „фактическо разделяне“ на съсобствените имоти; Както първоначалните собственици, така и ответниците имат ключ от имота, посещавали са имота свободно; Ако някой от съсобствениците, след смъртта на Д.Г.П., би придобил имота поради изтекла в негова полза придобивна давност, то не би се наложило през 2014г. ответницата да прехвърли на сестра си наследствената си 1 / 6 ид. част от правото на собственост; До средата на 2020г. ищците, както и техния праводател не са декларирали процесния имот пред Община Видин, не са заплащали данъци за него; Имотът е деклариран само от наследодателя П.П.Т., а след извършване на дарението в полза на ответника П.К.Т., той е декларирал собствеността си. Искат разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства. По реда на чл. 176 от ГПК са допуснати и изслушани обяснения от ищците.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна :

Страните в настоящето производство не спорят относно въведените от ищците, с исковата молба, обстоятелства относно: първоначалните собственици на процесния имот; режима на правото на собственост/съпружеска имуществена общност/ при първоначалното му придобиване, както и режима на правото на собственост/съпружеска имуществена общност/ върху придобитата 1 / 6 ид. част от Ю.П.П.- М.чрез покупко-продажба; съответно настъпилите наследствени правоприемства; размера на наследствените дялове на съответните наследници; извършените прехвърлителни сделки и техния предмет. С пълномощно № 27/26.06.1995г. на Кметство Р. П.П.Т. е упълномощил дъщеря си Ю.П.П.- М.да има право да подпише пред нотариуса Декларация за участие в изливане на бетонна плоча на покрив негова собственост, вместо него и за негова сметка. С Декларации от А.А.Н.и С.А.Р., двамата собственици на по 1 / 2 ид. част от апартамент на втори етаж на ул.“Г.Д № *в парцел VI-3-131 квартал 36, са дали правото на П.П.Т. да разруши старото входно антре и на негово място да построи ново с по-големи размери на жилищната сграда на I-ви етаж в кв. 36 парцел VI-3-131 собственост на П.П.Т.. Данък върху недвижим имот и такси за битови отпадъци, в общ размер на 42,98лева, за процесния имот за 2020г. са платени от ответника П.К.Т.. Данък върху недвижим имот и такси за битови отпадъци за 2016г., 2017г., 2020г., в общ размер на 33,94лева, за процесния имот, са платени от ответницата. Данък върху недвижим имот и такси за битови отпадъци за 2016г., 2017г., в общ размер на 86,50лева, за процесния имот, са платени от П.П.Т.. Последният е платил данък сгради и такса смет, за процесния имот, за 1999г. като в другата приходна квитанция представена по делото годината не се чете. П.П.Т. е заплатил данък върху недвижим имот и такси битови отпадъци за имота в с. Р. за 2011г. в общ размер на 984,60лева. До 2020г. процесния имот е деклариран, по ЗМДТ, пред Община Видин от П.П.Т. със съответните идеални части на съсобствениците. За 2020г. имотът е деклариран от ищеца В.М.М. ***, със съответните идеални части, по ЗМДТ.

Семейството на свидетеля В.Н.Н.и семейството на ищците подържат приятелски отношения отдавна. Приятелските семейства са си гостували. Свидетелят В.Н.Н.не познава ответните страни, П.П.Т. и Д.Г.П.. За последните двама знае, че са родители на ответницата и сестра й Ю.П. П. – М.. Последната й споделяла, че отношенията със сестра й били първоначално добри, но след осиновяването на ищеца В.М.М., отношенията между страните се влошили, тъй като ответницата била против осиновяването. През 1982г. семейството на ищците заживяло в процесния имот. СвидетелятН.знае от Ю.П.П.- М.и от съпруга й, ищецът М.В.М., че ответниците не са имали претенции към процесния имот в гр. Видин, както и семейството на ищците не е имало претенции към имота в с. Р., обл. Видин, където са живяли П.П.Т. и Д.Г.П.. Семейството на ищците живее и стопанисва процесния имот в гр. Видин от 40 години, като впоследствие в имота заживял и ищеца В.М.М.. Свидетелят Н. знае от Ю.П. П. – М., както и е виждала съответните документи, че когато Д.Г.П. е починала, Ю.П.П.- М.е заплатила на ответницата 18 000,00лева за дяла й от наследството останало от майка им. Ю.П.П.- М.е споделяла със свидетеляН.за направени ремонтни дейности в процесния имот, описани подробно от същия свидетел. Ремонтните дейности са извършени със средства на семейството на ищците, които не са имали претенции към ответниците и към П.П.Т. и Д.Г.П. за заплащане на стойност на ремонтните дейности съобразно техните идеалните части от правото на собственост. СвидетелятН.въвежда обстоятелства относно подписване на два броя пълномощни от ищеца В.М.М. на ответницата Ц.П.Т., без той да ги е прочел, във връзка с проверка на банкови влогове на П.П.Т.. От ищеца М.В.М. и съпругата му, свидетелятН.знае, че ответниците никога не са имали ключ от процесния имот в гр. Видин. През периода 1990-1993г. ответницата не е идвала в процесния имот. Д.Г.П. е била болна и е гледана от семейството на ищците, които обстоятелства били споделени от семейството на ищците.

Свидетелят И.Б.Н. познава ищците М.В.М. и В.М.М., като е в близки отношения с тях и си гостуват. Съпругата на ищеца М.В.М., свидетелят я познава по-бегло. Съпругата на свидетеля и Ю.П.П.- М.били в близки отношения. Свидетелят Н. е посещавал процесния имот в гр. Видин. Свидетелят Н. познава ищеца М.В.М. от 30 години и още тогава и понастоящем ищецът живее в спорния имот. Свидетелят Н. не знае някой да е имал претенции към процесния имот в който живеят ищците. Ищците стопанисват и полагат грижи за процесния имот. Направили са ремонт преди около 20години на имота.

Свидетелят Н.И.Н.познава П.П.Т. и Д.Г.П. от около 40 години. Познава и децата им, както и ищеца М.В.М.,***. Ищецът В.М.М. го е виждал на погребението на П.П.Т.. Свидетелят познава и ответника П.К.Т.. Свидетелят Н. е бил неразделен, по неговите думи, с П.П.Т.. Същите са от село Р., обл. Видин. Свидетелят Н. е идвал в процесния имот – къща, на П.П.Т. и Д.Г.П., който по думите му се намира в гр. Видин, до бензиностанцията на А. Видин, по уличката за центъра на гр. Видин, която улица излиза от бензиностанцията до сградата на Общината. Свидетелят Н. познава децата им – ответницата и Ю.П. П. – М.. Свидетелят не знае за уговорки П.П.Т. и Д.Г.П. за подялба на имотите между децата им. Свидетелят Н. е бил заедно с П.П.Т., когато последният се снабдил с нужните документи за сключване на договор за дарение на своите 4/ 6 ид. части от правото на собственост върху спорния имот, на внука си – ответника П.К.Т., през 2019г., като за годината свидетелят заяви вероятност. Свидетелят Н. е идвал заедно с П.П.Т. в процесния имот в гр. Видин, превозвал е багаж на последния от с. Р.. В спорния имот свидетелят Н. заедно с П.П.Т. са идвали много пъти, като последният винаги е имал ключ от къщата. Казвал е на зет си, ищеца М.В.М., да премести неговата кола по-напред в двора на къщата, за да паркира и своята кола в двора, тъй като ако спре отвън полицията съставя актове. П.П.Т. е идвал в къщата до последно и винаги е имал ключ за нея. Свидетелят Н. винаги е бил с П. Т., тъй като същият в последно време шофирал по-трудно. Свидетелят Н. не си спомня кога за последно са посещавали спорния имот. Когато пътували с автомобила П. Т. казвал на свидетеля Н. „Кой ще ми каже да не си дойда до къщата, тя си е моя“. Свидетелят познава Й.И.от с. Р.. Тя е гледала П. Т. и са били близки, живеели заедно като семейство. П. Т. казвал на свидетеля Н., че цялата къща е прехвърлена на ответника, като ищеца В.М.М. има 1/ 6 ид. част. П. Т. и съпругата му са живеели в с. Р.. Свидетелят сочи, че Ю.П.П.- М.е живяла в спорния имот в гр. Видин като дъщеря на П. Т.. Той й дал къщата да живее в нея като негова дъщеря, за да не плаща наеми.

Семейството на свидетеля Е.Т.Т.и семейството на П. Т. поддържали приятелски отношения. Семействата живеели в гр. Видин докато работели. П. Т. и Д.Г.П. работели като фелдшери, съответно в с. Ш. и в с. П., и в с. П.. Двете семейства се събирали на приятелски срещи, докато живеели в гр. Видин, в спорния имот. П. Т. и съпругата му отишли да живеят в с. Р.. След като съпругата му се разболяла останала в процесния имот предвид лечението й. П. Т. е полагал грижи за съпругата си, когато е идвал в къщата в гр. Видин. П. Т. е споделял на свидетел Тодорова, че ще остави къщата на внук си, ответника П.К.Т. за доглеждане. Семействата на свидетеля Т.и на П. Т. са идвали в процесния имот. П. Т. е имал ключ от спорния имот и го е поддържал. Ответниците са живеели в гр. София, като в с. Р. са идвали през почивните дни.

В обяснения дадени по реда на чл. 176 от ГПК ищецът М.В.М. заяви, че е декларирал процесния имот пред Община Видин, Отдел „Местни данъци и такси“ след смъртта на съпругата му през 2018г. Заплащал е местни данъци и такси от 1982г.

В обяснения дадени по реда на чл. 176 от ГПК ищецът В.М.М. заяви, че е декларирал процесния имот пред Община Видин, Отдел „Местни данъци и такси“ но не си спомня кога.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна :

Предявеният иск по отношение на ответната страна Ц.П.Т. е недопустим поради липса на правен интерес. Предмет на делото е установяване придобиване на право на собственост по давност на 4 / 6 ид. части от правото на собственост върху спорния имот, придобити чрез дарение от ответника П.К.Т.. Предявения иск, в частта против ответника Ц.П.Т., следва да се остави без разглеждане и производството против същия ответник да бъде прекратено.

Относно основателността на иска :

Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗС Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Спорът е дали упражняваната фактическа власт от семейството на ищците от 1985г. и понастоящем, при наличие или не на фактическо разпределение на процесния имот и този в с. Р., върху 4 / 6 ид.части от правото на собственост върху спорния имот е владение по смисъла на чл. 68 от ЗС, както в случай на владение дали е било непрекъснато в срока по чл. 79 от ЗС. За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. Презумпцията ползва владелеца в отношенията му с лицето, което е притежавало правото на собственост върху вещта към началния момент на давностния срок и възлага на последния доказателствената тежест да установи, че е налице основание за упражняването на фактическата власт, т. е. че вещта е била държана за другиго.

Подаване на данъчни декларации по ЗМДТ е в изпълнение на административно – данъчно задължение и от него не се прави извод за намерение за своене или липса на такова. Неоснователни са възраженията на ответните страни, че не може да се приеме завладяване на 4 / 6 ид. части от процесния имот, тъй като декларирането в данъчната служба е извършено при съблюдаване на квотите в съсобствеността. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗМДТ данъчните декларации се подават от данъчно-задължените лица по образец, а в одобрения и обнародван в Държавен вестник образец, за да се декларира имотът, е необходимо да се посочи документ за собственост. Владението по чл. 68, ал. 1 ЗС е фактическо положение и се осъществява само върху чужд имот. Владелецът не би могъл да декларира имота изцяло на свое име, ако не разполага с документ за собственост или ако документът за собственост удостоверява по-малко вещни права, от тези, които са предмет на владението. Данъчното деклариране и заплащането на данъци, само по себе си е ирелевантно при преценка осъществен ли е съставът на чл. 79, ал. 1 ЗС.

При преценка на свидетелските показания, съгласно чл. 172 от ГПК следва да се обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да се прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения.