№ 51
гр. Благоевград, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. В. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200601089 по описа за 2022 година
С присъда № 25/27.10.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 618/2021 год.
на Районен съд – Гоце Делчев, подсъдимият М. В. Р. е признат за невиновен в
това, че на неустановена дата в края на месец декември на 2013 год., в гр.
Гоце Делчев, обл. Благоевградска, от работилница, която е на втория етаж на
къща, находяща се на ул. “К”, № 8 / осем/, в съучастие като съизвършители с
Ж Д с ЕГН ********** и А Б с ЕГН **********, като помагач, двамата от гр.
Гоце Делчев, е отнел чужди движими вещи, а именно: един /1/ брой моторен
трион марка “Макколач”, модел “3516”, 35 / тридесет и пет / кубика, с
изписан номер на стартера “1-800-423- 6302” , с повредено бутало на
стойност 190 /сто и деветдесет/ лева, собственост на Д П от гр. Гоце Деллчев,
и един /1/ брой моторен трион марка “Щил”, модел “М8181” от 29 /двадесет и
девет/ кубика с неработеща бобина на стойност 50.00 /петдесет/ лева,
собственост на Г Ш от гр. Гоце Делчев, всичко на обща стойност 240 лева, от
владението на Г Ш, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като е извършил деянието при условието на опасен рецидив, след
като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
1
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - осъден е два
пъти, както следва: със споразумение № 101/28.02.2007 год. по НОХД №
1209/2006 год. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в сила на
28.02.2007 год. и със споразумение № 34/20.01.2009 год. по НОХД № 416 /
2008 год. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в сила на 20.01.2009
год., като по втората присъда изпълнение на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК, поради което е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във
вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 29, ал.1 буква”б” от НК.
В законния срок срещу посочената присъда е депозиран протест от
страна на Районна прокуратура – Гоце Делчев, с който се оспорва нейната
законосъобразност и обоснованост. Прокурорът счита, че събраните
доказателства са достатъчни за установяване на вината на подсъдимия в
извършването на кражбата. Не са съобразени показанията на А Б и Ж Д, които
след приключване на наказателното производство срещу тях със
споразумения, са посочили, че заедно с Р. са извършили вменената им
кражба. По същия начин са игнорирани показанията на свидетелите Д и Р Д,
от които се установява, че една моторна резачка е била оставена за ремонт от
втория свидетел, който пък е заявил, че я взел от именно от подсъдимия Р..
Липсата на достатъчно индивидуализиращи белези на отнетите вещи е
компенсирано от показанията на свидетеля П, който е посочил точните
характеристики на предедадената на Ш за ремонт американска моторна
резачка. На базата на тези показания и даже при изключване на показанията
на свидетеля Д. Х, снел първоначалните обяснения от подсъдимия и на
изготвения протокол за доброволно предаване от името на Р., може да се
направи категоричен извод за вината на последния, поради което се иска
отмяна на постановената оправдателна присъда и постановяване на нова, с
която да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград поддържа
протеста и счита, че пред първата съдебна инстанция са събрани достатъчно
обвинителни доказателства, които обосновават постановяването на
осъдителна присъда. Споделя са направения от прокурора в допълнителния
протест доказателствен анализ и се изтъква, че има практика и на ВКС, която
цени показанията на полицейски служител относно направени предварителни
самопризнания на уличено в извършване на престъпление лице.
Защитникът на въззиваемия Р. пледира за цялостно потвърждаване на
атакуваната присъда. Според него прокурорът не отчита дадените указания от
страна на апелативната съдебна инстанция, които категорично отричат
възможността показанията на полицейския служител Х да бъдат зачетени
относно направеното пред него признание за извършеното престъпление от
2
страна на подсъдимия. Отделно от това заявеното от другите двама
съучастници Б и Д е противоречиво и неясно, което не позволява само на това
основание Р. да бъде признат за виновен. Това особено се подчертава и като
се изключи протокола за доброволно предаване, защото той е неграмотен, а и
е липсвал защитник, който да го съветва в този момент. Отделно от това се
маскира предаването на моторната резачка, която е практически иззета от
полицейските служители.
Въззиваемия, редовно призован, не се явява пред контролната
инстанция.
Окръжният съд, след като изцяло провери правилността на
постановената от Районен съд – Гоце Делчев присъда съобразно изискванията
на чл.314 от НПК и след собствен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно от събраните по делото доказателства не може да се извлече
предлаганата в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка. В този смисъл и базирайки се на анализ на събраната
доказателствена съвкупност, районният съд е предложил адекватен на нея
прочит на фактите. Същият е съобразен със заявеното от разпитаните
свидетели и дадените указания при възобновяване на делото относно
недопустимостта да бъдат кредитирани направени пред полицейски
служители признания от подсъдимия и неговите съучастници, както и
значението на писмените доказателства за установяването на предмета на
кражбата. С тези уточнения въззивната съдебна инстанция приема, че
починалият свидетел Г Ш имал работилница за поправка на моторни триони
/резачки/ в стара къща в гр. Гоце Делчев, намираща се на ул. „К“ №8. Със
семейството си Ш живеел в съседство в друга къща. Свидетелят Д П на
неустановена дата в края на 2013 година оставил на Ш за ремонт моторна
резачка, американска марка „Макколач“, която имала проблеми с двигателя. В
началото на 2014 година, на 06.01.2014 година, Ш подал жалба в
полицейското управление на Гоце Делчев за извършена от работилницата му
кражба на две моторни резачки и части за такива, като посочил, че се марки
„Щил“ и „Макколач“. В началото на 2014 година свидетелят Р Д се срещнал с
подсъдимия, който му предложил две моторни резачки, които му показал. Д
си избрал едната и понеже не работела, я закарал на сервиз в Гоце Делчев,
където я приел св. Х Д. Предоставената вещ последният записал само като
3
марка „Макколач“, но без други индивидуализиращи данни. По-късно Д си
взел посочения моторен трион от сервиза.
В резулта на извършени действия от органите на МВР в Ж Д била
открита моторна резачка марка „Щил“, която предал с протокол за
доброволно предаване, а в М. Р. друга моторна резачка, приобщена отново с
протокол за доброволно предаване и описана като марка „МАС“ 3516. В хода
на наказателното производство Р. оспорил протокола за доброволно
предаване на посочената движима вещ, а заключението по назначената
съдебно-графологическа експертиза е посочило, че той е лицето, което го е
подписало. При разпита на свидетеля Д Х в рамките на съдебното следствие
пред Районен съд – Гоце Делчев, той е заявил при предявяване на протокол за
доброволно предаване от 06.01.2014 година /лист 12 от ДП/, че „това не е
моят почерк“.
В хода на досъдебно производство се извършила и оценителна
експертиза, която оценила процесните моторни триони.
По отношение на свидетелите А Б и Ж Д се стигнало до прекратяване на
наказателното производство срещу тях със сключване на споразумения с
прокуратурата, одобрени от съда, с които са признати за виновни по
повдигнатите им обвинения за извършена в съучастие кражба на описаните
по-горе движими вещи.
Именно тази фактическа обстановка може да се изведе от събрания в
хода на досъдебното производство доказателствен материал.
Първостепенният съд е счел за недостатъчно убедителен събрания
доказателствен материал, поради което е оневинил Р. по повдигнатото му
обвинение. В тази връзка са изложени лаконични, но разбираеми и логични
разсъждения, защо не може да бъде осъден подсъдимия. На първо място,
ГДРС е акцентирал върху липсата на достатъчно индивидуализиращи белези
относно двете моторни резачки, които да ги свързват с отнетите такива.
Неяснотата изначално е била налице и в нито един момент разследващите не
са успели в нужната степен да опишат в достатъчна степен предмета на
кражбата от дома на Ш. Това следва от краткото описание на моторните
триони от свидетеля Д П, както и от факта на настъпилата в хода на
съдебното производство смърт на свидетеля Ш, чийто показания от
досъдебното производство не могат да бъдат четени от съда без съгласие на
4
страните. Описание на двата моторни триона не е направено и в приобщените
писмени доказателства, поради което обосновано първият съд е изтъкнал
установената неяснота. Тя се засилва от не особено съдържателните
показания на полицейските служители Д Х, ...., които не си спомнят нищо
съществено от извършеното престъпление и съответно ролята на подсъдимия
в него. Процесуалната недопустимост да бъдат ценени направените пред
полицаите самопризнания от страна на подсъдимия в хода на т.нар.
оперативна беседа с него, е основание за възобновяване на делото и с
изричните указания в тази посока на САС. Изтъкнатото възражение от страна
на представителя на Окръжна прокуратура за наличие на практика на ВКС в
обратна посока не може да бъде споделено. Инциденто решение в твърдяната
от обвинението насока не игнорира множеството съдебни решения,
включително и на ВКС в обратната посока, затвърдили разбирането, че
самопризнанието на лице, уличено в извършване на престъпление, може да
бъде надлежно инкорпорирано в досъдебното производство и ценено само,
когато е закререпено по реда на НПК. В разглежданият казус липсват
легитимни самопризнания от страна на Р., поради което и показанията на
полицейските служители не допринясят съществено за разобличаването му
във вмененото му с обвинителния акт престъпление. Показанията на
свидетеля Х Д и Р Д също не водят до безспорно установяване на вината на
подсъдимия. Първият от тях е приел от втория моторен трион марка
„Макколач“ за ремонт, а Д я взел, избирайки я измежду два такива,
предложени му от Р., без съответната конкретика относно описанието му. В
протеста си прокурорът прави връзка с протокола за доброволно предаване от
06.01.2014 год., с който същата моторна резачка е предадена от Р. на
свидетеля Х, игнорирайки неговата процесуална негодност. Тя следва не само
от установения факт, че подсъдимият е неграмотен, но и от обстоятелството,
че при разпита му в хода на съдебното следствие, съставителят на протокола
полицай Д Х е посочил, че почеркът не е негов. Като се добави и това, че с
този протокол на практика се маскира извършено изземване, въззивната
инстанция напълно се съгласява, че посоченият писмен документ е негоден
от доказателствена гледна точка и не може да се ползва при формиране на
вътрешното убеждение от страна на съда. Показанията на свидетелите А Б и
Ж Д също не променят установеното от фактическа страна, защото една
осъдителна присъда не може да почива само на основание „оговор“ от
5
останалите съучастници в престъплението. Заявеното от тях е сравнително
противоречиво, защото единият сочи, че са взели една моторна резачка, а
другият – две. В потвърждение на казаното от Д, че са си разделили с Р. двата
моторни триона е по-късното доброволно предаване на единия от тях от него
самия. Това пък противоречи на показанията на св. Р Д, според който Р. му
предложил да си избере една от две такива резачки.
В крайна сметка по делото е създадена неяснота относно предмета на
престъплението и ролята на подсъдимия Р. за неговото осъществяване, която
към днешна дата не може да бъде отстранена в хода на съдебно следствие.
Последица от това е и оневиняването на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение. Наличието на съмнения за връзката му с вмененото от
обвинението престъпление не е достатъчно да обоснове осъдителна присъда,
която изисква единствено възможен на база събраните доказателства правен
извод за вината и участието на дееца в неговото извършване. В този смисъл
направеният от първата съдебна инстанция правен извод, че Р. не е виновен за
това, че на неустановена дата в края на месец декември на 2013 год., в гр.
Гоце Делчев, обл. Благоевградска, от работилница, която е на втория етаж на
къща, находяща се на ул. “К”, № 8 / осем/, в съучастие като съизвършители с
Ж Д с ЕГН ********** и А Б с ЕГН **********, като помагач, двамата от гр.
Гоце Делчев, е отнел чужди движими вещи, а именно: един /1/ брой моторен
трион марка “Макколач”, модел “3516”, 35 / тридесет и пет / кубика, с
изписан номер на стартера “1-800-423- 6302” , с повредено бутало на
стойност 190 /сто и деветдесет/ лева, собственост на Д П от гр. Гоце Деллчев,
и един /1/ брой моторен трион марка “Щил”, модел “М8181” от 29 /двадесет и
девет/ кубика с неработеща бобина на стойност 50.00 /петдесет/ лева,
собственост на Г Ш от гр. Гоце Делчев, всичко на обща стойност 240 лева, от
владението на Г Ш, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като е извършил деянието при условието на опасен рецидив, след
като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК - осъден е два
пъти, както следва: със споразумение № 101/28.02.2007 год. по НОХД №
1209/2006 год. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в сила на
28.02.2007 год. и със споразумение № 34/20.01.2009 год. по НОХД № 416 /
2008 год. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в сила на 20.01.2009
6
год., като по втората присъда изпълнение на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК, и съответно изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, във
вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 29, ал.1 буква”б” от НК е напълно законосъобразен.
Липсата на каквито и да било доказателства за останалите движими вещи,
извън двете моторни резачки, описани в обвинителния акт, изключват
необходимостта от излагане на допълнителни съображения, още повече, че и
самото обвинение, видно от протеста и пледоарията на участващия прокурор,
е било фокусирано само върху установяване на кражбата на двете посочени
движими вещи.
Сторените по делото разноски на основание чл.190 от НПК остават за
държавата, което е пропуснато да бъде отбелязано в мотивите към
проверяваната присъда.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
атакуваната присъда на ГДРС като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена, поради което и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/27.10.2022 год., постановена по н.о.х.д. №
618/2021 год. на Районен съд – Гоце Делчев.
Решението на въззивната инстанция е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7