О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 02.04.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски окръжен съд, търговски състав, на втори април , през
две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия ДАНЧЕВ
т.д. №20 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е молба
от Л.С.К.- синдик на „Т.С. „ ЕООД/ в несъст./
– гр.П.,чрез адв.Г.Б. с която са формулирани две взаимно изключващи се искания:
1.да се удължи срока за представяне на вписаната искова молба
по делото ,поради това ,че Службата по вписванията – гр.С.работела с известно
закъснение.
2. съдът да отмени определението си от 24.01.2018 г. в частта
му по т. 2 от диспозитива с която са
дадени указания за вписване на исковата молба ,тъй като с исковата молба се
атакували юридическите актове, предхождащи издаването на възлагателни
постановления / публични продажби по изпълнителни дела и съответните им
протоколи по чл. 492 от ГПК / ,но не и самите възлагателни постановления ,които
са подлежащите на вписване актове.
По първото искане следва да се има предвид, че със свое
определение № 94 / 24.01.2018 г. съдът е оставил без движение исковата молба за
отстраняване на редица недостатъци ,като един от тях е бил да се впише исковата
молба на осн. чл. 114, „а“ във вр. с чл. 112 „а“ от ЗС. След това със свое
определение 169/ 19.02.2018 г. съдът е продължил срока за вписване на исковата
молба до 12.03.2018 г.
Новото искане за продължаване се обосновава с това ,че Службата по
вписванията –гр.С.„работела с известно закъснение „.Съдът намира,че
предоставеното на ищеца време за вписване на исковата молба е предостатъчно
/ месец и половина ,считано от първото даване на указания и до изтичането на продължения срок / за
извършването на това не сложно действие
и не се налага повторно удължаване на срока. Обстоятелството дали в Служба по вписванията
– гр.С.се работи с известно закъснение ,
а още повече пък какво е обичайното закъснение,ако условно се приеме ,че такова
има , не е ноторно , а в случая не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на това твърдение на ищеца. Поради това съдът намира ,че искането за
повторно продължаване на срока за
вписване на исковата молба следва да остане без уважение.
Що се
касае за второто искане - съдът да
отмени определението си от 24.01.2018 г. в частта му по т. 2 от диспозитива с
която са дадени указания за вписване на исковата молба ,тъй като с исковата
молба се атакували юридическите актове, предхождащи издаването на възлагателни
постановления / публични продажби по изпълнителни дела и съответните им
протоколи по чл. 492 от ГПК / ,но не и самите възлагателни постановления ,които
са подлежащите на вписване актове, то
изглежда основателно , като се има предвид уточнението на исковата молба според
което не се атакуват самите възлагателни постановления за двата недвижими имота , а само предхождащите ги публични продажби ,както и съставените въз
основа на тях протоколи по чл. 492 от ГПК за обявяване на купувач на
недвижимите имоти. Действително ,тези предхождащи издаването на възлагателното
постановление действия и актове на ЧСИ
нямат вещнопрехвърлителен ефект по отношение правото на собственост върху всеки
от двата недвижими имота ,т.е. въз основа само на тези публични продажби и
протоколите за обявяване на купувач не се прехвърля върху купувача правото на
собственост върху имота . Такъв ефект
има вече възлагателното постановление ,като съгласно чл.496,ал.2 от ГПК , от
деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права ,които длъжникът е имал върху
имота. Поради това няма да има
основание и за вписване на исковата молба с която не се атакуват като нищожни
самите постановления за възлагане. Не
случайно в мотивите на определението си
от 24.01.2018 г. ПлОС изрично е посочил ,че
изискването за вписване на исковата молба възниква при условие ,че „ е налице вещнопрехвърлителния ефект на
постановления за възлагане на имотите и че едва тогава става необходимо
вписването на исковата молба“,но в диспозитива на определението тази условност
на указанието за вписване наистина не е точно възпроизведена. Поради това искането за отмяна на
определението в частта му по т. 2 от диспозитива е основателно.
По този повод
обаче и във връзка с уточняващата молба
вх.№ *** г./ на л. 44 от делото / възниква въпроса за допустимостта на
предявения иск и по –точно за наличието
на правен интерес от предявяването му по начина по който са предявени и
уточнени претенциите.
С Исковата молба/
първоначалната ,заедно с уточнената им / вложена л. 67-73 от делото /е формулирана следната претенция ,която самият ищец е квалифицирал по чл. 646, ал.1 т.3 от ТЗ и
която е както следва : Да се обявят за относителни нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Т.С. „
ЕООД следните юридически действия
,извършени от ЧСИ М. Б.:
-проведена в периода 6.12.2016г.-16.01.2017 г. публична продан по изп.дело №
20148380410161 на ЧСИ М.Б.
на незастроен урегулиран поземлен имот ,находящ се в гр.С.,
район *** ,местност „*** „ с площ от 498 кв.м./
,както и съставения на
17.01.2017 г. по същото изп.дело протокол по чл. 492 от ГПК с който за купувач
на имота е обявян ответника „Р. /България / „ ЕАД за сумата от 480 000 лв.
-проведена в периода 16.12.2016 г.- 16.01.2017 г. публична продан по изп.дело №
20148380408113 на ЧСИ М.Б. на поземлен имот с пл.№*** ,попадащ в
кадастрален лист № *** по плана на гр.С.,адмистративен район „ *** „
,планоснимачен район „*** „ ,градска територия ,целият с графична площ от 1387
кв.м.,както и съставения на
17.01.2017 г. по същото изпълнително дело
Протокол по чл. 492 от ГПК за обявяване на „Р. /България / „ЕАД за
купувач на имота .
В конкретния случай , според уточнението на
исковата молба,направено от ищеца с
молба вх.№ ***. по отношение на
единият недвижим имот / поземлен имот с идентификатор *** ,находящ се в гр.С.,район
*** , ул.“*** „ с площ от 1383 кв.м. / вече
има издадено на 18.01.2017 г. възлагателно постановление ,което при това е
влязло в сила на 27.07.2017 г.
По
отношение на втория недвижим имот / поземлен имот с идентификатор *** ,находящ
се в гр.С., район *** ,местност „*** „ с площ от 498 кв.м./ също
така е налице издадено възлагателно постановление от 18.01.2017 г. за което, обаче се твърди ,че все още не е влязло
в сила поради ,това че е обжалвано от „Т.С. „ЕООД.
При положение ,че вече има издадени
възлагателни постановления за недвижимите имоти ,описани в исковата молба , за съда остава неясно как ищецът ще
преодолее тяхното действие чрез атакуване само на предходните елементи – публичната
продан и обявяването на дадено лице за
купувач на имота , тъй като тези
предходни елементи дори да бъдат
обявени за недействителни ,то това
няма автоматично да доведе до недействителност и на самите възлагателни
постановления , ако същите не са изрично атакувани от ищеца с иска му
по чл. 646,ал.1 т. 3 от ТЗ / друг е въпросът и той е по същество дали постановлението за
възлагане като акт на съдия-изпълнителя
представлява сделка с право или вещ по смисъла на чл. 646 от ТЗ и
дали този иск би бил основателен /.
Възниква въпроса,
след като тези постановления за възлагане са налице и следователно ищецът има
правната възможност да атакува окончателния
и най-съществен елемент от фактическия състав по чл. 496,ал.1 от ГПК
,който елемент има вещнопрехвърлителен ефект , то защо той предприема по –малкото действие – да атакува предходните два
елемента-публичната продан и протокола за
обявяването за купувач ,които действия всъщност няма да доведат
до търсената защита , доколкото няма автоматично да отпаднат възлагателните
постановления , които имат
вещнопрехвърлителен ефект , а именно
в отпадането на този вещнопрехвърлителен
ефект е смисъла на предявяването
на иска по чл. 646 , ал.1 т. 3 от ТЗ що
се касае за недвижими имоти за които се
твърди,че са били част от масата на несъстоятелността и че с тях е
извършено разпореждането в резултат на
което те се оказват извън масата на несъстоятелонстта.Именно това разпореждане ищецът би следвало да иска да обяви за нищожно и по
този начин същите имоти да се окажат отново в масата на несъстоятелността.
Това може да се
подкрепи с разрешаването на въпроса за правния интерес ,когато се
разглежда съотношението между установителния иск за
собственост и ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС : когато ищецът има интерес
да предяви иска по чл. 108 от ЗС за връщане на владението върху даден имот,защото той се намира във владение на лице ,което не е негов
собственик , то този същия ищец няма правен интерес да предяви само установителния иск за правото
на собственост по отношение на същия този имот.
По аналогичен начин ,като предяви иск за нищожност само на публичната продан и на протокола за обявяване за купувач , ищецът няма да постигне целта на иска по чл. 646, ал.1 т.3 от ТЗ що се отнася до недвижимите имоти , предмет на исковата молба ,тъй като при уважаване на така предявен иск те няма да се върнат в масата на несъстоятелността , а евентуално такова връщане на имотите в масата на несъстоятелността може да се постигне само ако искът беше предявен по отношение на окончателния елемент от фактическия състав на чл. 496, ал.1 от ГПК , а именно постановлението за възлагане на недвижимите имоти ,каквито постановления, както беше посочено по - горе има издадени и за двата недвижими имота.
Поради това Плевенски окръжен съд
намира ,че по начина по който е предявен настоящият иск ,ищецът не е обосновал надлежен правен интерес от неговото
предявяване, което води до недопустимост на предявения иск, а това налага производството по него да
бъде прекратено.
В т.вр. следва да се посочи и др. съображение
за недопустимост на предявения иск:
Съгласно чл. 496
,ал. 3 от ГПК ,ако възлагането не бъде обжалвано,действителността на проданта
може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената. Тази норма според съда се явява специална спрямо нормата на чл. 646 ,ал.1 т. 3 от ТЗ що се отнася специално за недействителността
на публичната продан. Следователно ищецът няма право да оспорва действителността
на въпросните публични продажби на двата недвижими имота по реда на чл. 646,ал.1 т.3 от ТЗ , а това би могъл да стори само по реда и
на основанията, посочени в чл. 496,ал. 3
от ГПК.
Поради тези две съображения , Плевенски
окръжен съд намира ,че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Л.С.К.- синдик на „Т.С. „ ЕООД/ в
несъст./ – гр.П.да се удължи срока за
представяне на вписаната искова молба по делото ,поради това ,че Службата по
вписванията – гр.С.работела с известно закъснение.
ОТМЕНЯ определението си от 24.01.2018 г. в частта му
по т. 2 от диспозитива с която са дадени указания за вписване на
исковата молба,тъй като с исковата молба се атакуват юридическите актове,
предхождащи издаването на възлагателни постановления / публични продажби по
изпълнителни дела и съответните им протоколи по чл. 492 от ГПК / , но не и
самите възлагателни постановления ,които са подлежащите на вписване актове.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, поради недопустимост на предявения иск –поради липса на правен
интерес и поради противоречие с нормата на чл. 496,ал. 3 от ГПК.
В частта за прекратяването,
определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :