№ 735
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000734 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Национална агенция за
приходите срещу решение № 260798 от дата 19.05.2021 г. по т.д. № 2440/2020
г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на НАП с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за установяване
поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон на
предявени и приети в производството по несъстоятелност на „РХ Комодитис“
ЕООД /н./ публични държавни вземания в размер на 5 753,69 лева по
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С 190022-022-003826/31.01.2019 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-
гр. София, вписан в Централния регистър на особените залози под №
2019070201694.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел предявеният иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за
допустим като подаден в преклузивния срок, но по същество е счел същия за
неоснователен като недоказан. След правен анализ на приложимите към
производството разпоредби съдът е изложил подробни мотиви относно това,
че запорът и възбраната, наложени по реда на ДОПК и вписани в Централния
регистър на особените залози, не създават особена привилегия за
предпочтително удовлетворение на кредитор с прието вземане в открито
производство по несъстоятелност. Приел е, че вписването на запор има за
1
последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по
отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество, като при принудителното изпълнения заложният
кредитор ще има качеството хирографарен, но не и обезпечен. Съдът е счел,
че процесното публично вземане на ищеца НАП не се ползва от привилегията
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон.
Във въззивната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на
решението, като постановено в нарушение на материалноправни норми.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил изцяло в противоречие
разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 от ДОПК на действително установеното с
тях. Жалбоподателят поддържа, че цитираните разпоредби уреждат
конкуренцията на вземания на кредитори при индивидуално принудително
изпълнение, докато в производството по универсално принудително
изпълнение единствената преценка относно наличието на привилегии на
вземанията на кредиторите, регламентирани в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, е на
представените доказателства. Излага, че вписването на наложен запор по реда
на ДОПК осигурява привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като
относителната недействителност на извършените от длъжника сделки на
разпореждане след налагането на запора настъпва с налагането на
обезпечителната мярка, а не с вписването в ЦРОЗ. Твърди, че разпоредбата на
чл. 638, ал. 4, изр. 3-то от ТЗ не е нарушена, т.к. процесната обезпечителна
мярка по ДОПК е наложена преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност срещу длъжника, поради което не била налице пречка за
вписване й в съответния регистър на след датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Моли се въззивната инстанция да отмени
решението в обжалваната му част и уважи предявения иск. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, както и назначеният
синдик на дружеството в несъстоятелност не вземат становище по така
подадената въззивна жалба.
Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно
чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.
2
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон от Национална
агенция за приходите срещу за установяване поредност на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени и приети в производството по
несъстоятелност на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ публични държавни вземания
в размер на 5 753,69 лева по Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-003826/31.01.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. София, вписан в ЦРОЗ под №
2019070201694.
По делото липсва спор относно установените в първоинстанционното
производство факти, като такъв е формиран единствено по приложимостта на
материалния закон. От служебно извършена проверка в Търговския регистър
по партидата на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ се установява, че с решение от
25.06.2019 г. на СГС, ТО, 13 състав по т. дело № 2175/2018г., е обявена
неплатежоспособността на дружеството, определена е началната й дата -
31.12.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството,
като с решение от 15.10.2019 г. длъжникът е обявен в несъстоятелност,
прекратена е дейността на предприятието, а производството по делото е
спряно. С решение от 04.08.2020 г. на Софийски градски съд, VI Търговско
отделение, 13 състав, производството по делото е възобновено.
В хода на производството по несъстоятелност с молба от 11.07.2019 г.
НАП е предявила публични вземания - такива за данъци и за задължителни
осигурителни вноски в общ размер от 6 063,65 лева, като за част от
вземанията е посочено, че е наложена обезпечителна мярка по налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в търговски банки, вписан
и в ЦРОЗ. Видно от Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-0003826/31.01.2019 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. София, за обезпечаване на
вземанията на кредитора в размер на 5 614,29 лева е наложена предварителна
обезпечителна мярка - запор върху налични и постъпващи суми по посочени
3
банкови сметки. От представените удостоверения от Централния регистър за
особените залози се установява, че на 02.07.2019 г. посочения
обезпечителен запор е вписан по партидата на дружеството в
несъстоятелност в ЦРЗО.
Вземането на кредитора е включено от синдика в списъка с приети от
синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като
необезпечени с поредност на удовлетворение по т. 6 и т. 9 от чл. 722, ал. 1 ТЗ.
С възражение от 20.08.2019 г. НАП е оспорил списъка относно предвидената
поредност на приетите вземания при твърдения, че същите следва да получат
поредност на удовлетворение по т.1 от чл.722, ал. 1 ТЗ, тъй като са
обезпечени със запори. С определение по т. дело № 2175/2020 СГС е
оставил без уважение възраженията на Националната агенция за
приходите и е одобрил Списъка с приети от синдика вземания на
кредиторите на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл.685 ТЗ,
без да внася изменения в предвидената поредност на удовлетворение на
вземанията на оспорващия кредитор.
Спорен е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез
НАП, по отношение на които е наложен обезпечителен запор, вписан в ЦРОЗ
се ползват от привилегията по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ, която следва да се
съобрази при определяне на реда на удовлетворение на този кредитор и в
рамките на несъстоятелността на длъжника.
3а кредиторите с вземания, възникнали преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност /това е датата на решението за откриване
на това производство - чл. 634а ТЗ/, т.нар. кредитори със стари вземания, са
въведени кратки срокове за предявяване на вземанията им /основен
едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ от вписване в търговския регистър на
решението за откриване на производството по несъстоятелност и
допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, с изтичането на който се
погасява процесуалното право на предявяване на вземането в производството
по несъстоятелност - чл. 688, ал. 1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази
преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено,
кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното
принудително изпълнение по реда на част IV "Несъстоятелност" на ТЗ, нито в
недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално
4
принудително изпълнение по ГПК.
Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу
съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от
кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите
на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в
списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците
чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал.
2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на
определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за
одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след
съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В
случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ
по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно
неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде
продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от
определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на
установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на
определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския
регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г., ТК, I
т.о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г., ТК, I т.о.
на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от
развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение,
привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл.
692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно
разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството
по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл.
694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото
в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори
в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на
исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по
възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност,
поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690,
ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ. При
предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата
привилегия / обезпечение /чл. 685, ал. 2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.
5
686, ал. 1 ТЗ, отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на
кредитора по основание и размер, но и привилегията / обезпечението му,
чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на
кредитора по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Може да се заключи, че обезпеченията и
привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по
чл. 690, ал. 1 ТЗ, което се подава именно срещу изготвените от синдика
списъци и по което съдът по несъстоятелността се произнася с
определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, а от там същите могат да бъдат и
предмет на иска по чл. 694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се
оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение /
привилегия.
Настоящият въззивен състав намира, че в случая са се осъществили
всички предпоставки, обуславящи допустимост на предявения иск, като е
спазен и преклузивният срок за предявяването му от обявяване по партидата
на длъжника в Търговския регистър на определението, с което СГС е
оставил без уважение възраженията на Националната агенция за
приходите и е одобрил Списъка с приети от синдика вземания на
кредиторите на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./, предявени в срока по чл. 685 ТЗ,
без да внася изменения в предвидената поредност на удовлетворение на
вземанията на оспорващия кредитор.
Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, възникнали до откриване на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор
или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително
удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В
теорията се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване
според действащата разпоредба на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща
привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или
възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се, че е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения
по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и чл.
30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има
качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на
запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от
имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да
има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност.
При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни
мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително
удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на
насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява
пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.
6
Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл. 459, ал. 1 вр.457, ал. 1
и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК
и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл. 638, ал.
4 ТЗ, изключваща противопоставимост на такива мерки след откриване на
производството по несъстоятелност, както и регламентацията на специално
предвидения ред за зачитане на привилегия с отделна сметка за разпределение по
чл. 724 ТЗ на цена на заложена или ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху
която има право на задържане, но не и на възбранена или запорирана вещ. В този
смисъл е и определение № 519 от 15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г., ТК, I т.о. на
ВКС.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника,
че именно вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява
привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, освен това запорът по ЗОЗ е вписан
на 02.07.2019 г. - след датата на откриване на производството по
несъстоятелност (25.06.2019 г.), поради което и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл. 694, ал. 7, изречение 3-то от Търговския закон
въззивникът следва да понесе отговорността за разноски, но такива не са
претендирани от въззиваемата страна в настоящото производство.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260798 от дата 19.05.2021 г. по т. д. №
2440/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на
НАП с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон за
установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от
Търговския закон на предявени и приети в производството по
несъстоятелност на „РХ Комодитис“ ЕООД /н./ публични държавни вземания
в размер на 5 753,69 лева по Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки с изх. № С 190022-022-003826/31.01.2019 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-гр. София, вписан в Централния регистър на
особените залози под № 2019070201694.
Решението е постановено с участието на синдика на „РХ Комодитис“
ЕООД /н./, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Дечо Стефанов“ 38, вх.
А, партер, ап. 1 – В.Г..
Решението не подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8