Решение по дело №2229/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2033
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20217040702229
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

2033                                    23.12.2021г.                                       гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2229 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:     

        

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 224, ал. 1 и 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба от „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Синеморец, комплекс „Аполония палас“, представлявано от управителя Д.А.С., против Заповед № ДК-09-Б-3/13.08.2021 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е СПРЯНО изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Хотел“, находящ се в ПИ с идентификатор 66528.4.256 по КККР на с. Синеморец, м. “Поляните“, община Царево.

С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните разпоредби, несъобразена с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД се представлява от адв. Б. и адв. А., които поддържат жалбата съобразно изложеното в нея за незаконосъобразността на оспорената заповед и претендират за присъждане на направените по делото разноски, като прилагат списък за основанието и размера им. Процесуалните представители на оспорващия представят по делото писмени бележки, с които излагат допълнителни съображения за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна – Началник на РДНСК Бургас се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като излага доводи в тази насока и претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт в полза на ответника. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалните представители на жалбоподателя.  Не представя писмени бележки в указания от съда срок.

Заинтересованата страна „АПОЛОНИЯ ПЛЮС“ ЕООД, редовно уведомена, не се представлява.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

           На 12.07.2021 г. работна група в състав: инж. А.А.а Дечева - на длъжност главен инспектор в Регионална дирекция национален строителен контрол –Бургас и инж. Д.Г.К.- на длъжност старши инспектор в РДНСК – Бургас, извършили проверка на строеж: "Хотел категория 5 звезди" находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 66528.4.256 с. Синеморец, м. „Поляните“, община Царево.

           За извършената проверка бил съставен Констативен акт № 9/12.07.2021г. /л. 86 – 90 от делото/, с който било установено следното:

Имотът е собственост на „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „Диана“ бл. 3, вх. „Г“, ет. 4, ап. 83, представлявано от управителя Д.А.С., съгласно нотариален акт за собственост № 142, т. ІІІ, дело № 498/2006 г. и „АПОЛОНИЯ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ж.к. „Диана“ бл. 3, вх. „Г“, ет. 4, ап. 83, представлявано от управителя Александър Петрович Поправко, съгласно нотариален акт за продажба на идеални части от право на строеж № 109, т. № Х, рег. № 7203, дело № 1822 от 23.12.2008 г.

 Строежът е описан по следния начин: Сграда, изпълнена на терен с голяма денивилация, състояща се от два сутерена и три етажа. От юг сградата е с четири етажа и един терасовиден, а от север – с един етаж централно и в двата края по два етажа и един терасовиден. Строежът е на етап довършителни работи, с поставена дограма и външна мазилка, като не е изпълнена вертикалната планировка. Посочено е, че площта на имота е 4847 кв. м., изпълнен е строеж със ЗП 1753 кв. м. и РЗП 5 656 кв. м., РЗП с подземни нива и тераси 9145 кв. м. и РЗП с подземни нива 8282 кв. м.

 За извършване на строителството са издадени Разрешение за строеж № 262/07.12.2007 г. за „Апартаментен хотел – блок 1 в ПИ с идентификатор 66528.4.256, с. Синеморец, м. „Поляните” общ. Царево и Разрешение за строеж № 263/07.12.2007 г. за „Апартаментен хотел – блок 2 в ПИ с идентификатор 66528.4.256, с. Синеморец, м. „Поляните” общ. Царево, двете на името на дружеството – жалбоподател „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД, ЕИК *********.

 При извършена проверката по документи работната група е установила, че във връзка с писмо изх.№ ПД – 1495/05.07.2021 г. на РИОСВ Бургас, не е била извършена процедура по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ - оценка за съвместимост, за промяна на инвестиционното предложение от вилни сгради в хотел.

 Направен е извода, че строежът се изпълнява, без да е налице съответствие с основните изисквания към строежите, определени н приложение I на Регламент /ЕС/ № 305/2011 на Европейския парламент за хигиена, здраве и околна среда, в предвид на това, че към строителната документация няма влязъл в сила административен акт, който в зависимост от вида и големината на строежа е необходимото условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие.

Проверяващите са констатирали, че в конкретния случай са нарушени разпоредбите на чл.169, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, поради което са посочили, че изготвеният от тях констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за спиране на строителството и издаване на заповед по реда на чл.225, ал. 1 от ЗУТ.

Констативният акт е бил връчен на управителя на „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД Д.А.С., на 19.07.2021г. /л. 120 от делото/ и обявен чрез съобщение на сайта на ДНСК на 30.07.2021г. /л. 121 от делото/.

„АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД подало чрез управителя Д.А.С. възражение с вх.№ ОЦ 1373-02-735/23.07.2021г. до РДНСК – Бургас, с което изразило несъгласие с констатациите на изготвения акт № 9/12.07.2021г. /л. 174 – 176 от делото/ и допълнение към него с вх.№ ОЦ – 1373-02-853/04.08.2021г. /л. 178 – 181 от делото/.

Въз основа на проведеното административно производство и съставения Констативен акт № 9/12.07.2021г., началникът на РДНСК - Бургас издал процесната Заповед № ДК-09-Б-3/13.08.2021 г., с която е СПРЯНО изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Хотел“, находящ се в ПИ с идентификатор 66528.4.256 по КККР на с. Синеморец, м. “Поляните“, община Царево.

Съобщение за издадената заповед било връчено на „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД на 25.08.2021г., което я оспорило пред АдмС – Бургас, чрез административния орган с жалба вх.№ ОЦ-1373-03-232/03.09.2021г.

В рамките на съдебното производство по искане на жалбоподателя беше допусната и възложена съдебно-техническа експертиза, заключението на която беше изготвено от вещо лице арх. В.Й.Д., което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № ДК-09-Б-3/13.08.2021 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е СПРЯНО изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Хотел“, находящ се в ПИ с идентификатор 66528.4.256 по КККР на с. Синеморец, м. “Поляните“, община Царево.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – началник РДНСК Бургас,  в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и заповеди № РД-13-171/13.06.2019 г. (л.196-200) и № РД-15-032/28.04.2021 г. (л.195) на началника на ДНСК, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

При издаването на заповедта са спазени процедурните правила предвидени в чл. 224, ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството при РДНСК Бургас, които са овластени за това с цитираната норма. Констативният акт е съобщен на представителя на дружеството жалбоподател чрез разписка, като в установения за това срок същият е подал възражение и допълнение към него.

Заповедта е в предписаната от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Относима към нареденото спиране на изпълнението на строежа е наличието на някоя от предпоставките по  чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, в случая липсата на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, който е условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. От мотивите на административния акт, може да се установи в достатъчна степен волята на органа да обвърже принудителната мярка с посоченото от него основание, позволяваща индивидуализацията на предмета на съдебния контрол до конкретните юридически факти, пораждащи упражненото правомощие, и по този начин изключваща квалификацията за допуснат съществен процесуален порок на заповедта.

Настоящата съдебна инстанция приема също така, че заповедта е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ. Разпоредбата предоставя правомощие на началника на ДНСК да спира изпълнението на строеж или на част от строеж от трета категория, като процесния, който се извършва без да са изпълнени специалните изисквания. За употребения в нормата израз "специални изисквания" няма изрично определение в § 5 ДР от ЗУТ. От тълкуването му по аналогия с други сродни изрази, употребени в ЗУТ с определено съдържание, приемани еднозначно от практиката, може да се достигне до извода, че "специалните изисквания", употребени в  чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, се съотнасят към правилата, уредени в други специални закони, а не към общите правила за строителство по ЗУТ и правилата и нормативите по наредба № 7/2003 г., издадена по прилагане на чл. 13 от ЗУТ. Правилата и нормативите по тази наредба не са специални, а са изисквания към всички строежи по ЗУТ, съобразно одобрените ОУП и ПУП за територията, предназначението, вида и начина на застрояване.

Правомощието по  чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ да се разпореди спиране на изпълнението на строежа и забрана на достъпа до него възниква при неизпълнението на специални изисквания и/или наличието на актовете по чл. 142, ал. 5, т. 7 и 8 от ЗУТ. Целта на уреждащата това материалноправно основание норма, е да отстрани допуснати в процеса на одобряването на инвестиционните проекти нарушения, макар и на по-късен етап от развитието на инвестиционната инициатива - след започване на строителството, с което да обезпечи правомерното реализиране на строежа чрез привеждането му в съответствие с изискванията, изпълними още при издаването на разрешаващия го акт. Затова, проверката по 142, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗУТ за оценката на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите е приложима не само при контрола за законосъобразност на разрешението за строеж, но и по време на дейността по осъществяване на строежа.

Както граматическото, така и функционалното тълкуване на  чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ в посочената част обосновава позицията, че мярката може да бъде приложена не само при несъобразяване с вече издадени актове от категорията по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, но на същото основание и при отсъствието им - и в двата случая строежът не би отговарял на критериите, включени в обхвата на оценката за съответствие. Именно постигането му е целта на временното преустановяване на строителството. Приемането на противното би противоречало на тази цел, допускайки санирането на поне съпоставим по тежестта си порок в инвестиционната дейност.

В настоящото производство основното възражение на жалбоподателя е, че процесният имот попада в урбанизирана територия, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3, т. 5 от ЗБР /в редакцията й към момента на издаване на разрешенията за строеж – 07.12.2007 г./ инвестиционното предложение за обекта не е подлежало на оценка по ал. 1 на цитирания член. Отделно от това според жалбоподателя административният орган неправилно е преценил, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР /обн. ДВ, р. 52 от 2007 г./, тъй като ПУП – ПРЗ за имота е одобрен със Заповед № РД 01-721/09.09.2004 г. на кмета на община Царево и е влязъл в сила на 15.10.2004 г., поради което е извън обхвата и приложното поле на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /обн. ДВ, бр.52 от 2007 г./ планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

Според чл.31, ал. 3, т. 5 от ЗБР /в редакцията й към момента на издаване на разрешенията за строеж – 07.12.2007 г./ не подлежат на оценка по ал. 1 планове, програми, проекти и инвестиционни предложения по ал. 5, попадащи в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания.

Алинея 4 на чл.31 от ЗБР сочи, че за плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, оценката по ал. 1 се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а, а според ал. 5 - извън случаите по ал. 4, оценката по ал. 1 на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а.

Цитираната разпоредба на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР /обн. ДВ, р. 52 от 2007 г./, предвижда следното: (1) Оценката по чл. 31 се прилага и за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на този закон не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда и дали за тях е завършена или започнала процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда; (2) Оценката по чл. 31 не се прилага, ако по отношение на плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения по ал. 1 е приложен § 72 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 88 от 2005 г.).; (3) В случаите по ал. 1, когато е налице завършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда с влязло в сила решение или по екологична оценка с влязло в сила решение или становище съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда, оценката по чл. 31 се извършва по реда на чл. 31, ал. 5.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че изключението предвидено в чл.31, ал. 3, т. 5 от ЗБР /в редакцията й към момента на издаване на разрешенията за строеж – 07.12.2007 г./, не се прилага по отношение на имоти, които попадат в приложното поле на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР /обн. ДВ, р. 52 от 2007 г./.

Според настоящия съдебен състав жалбоподателят, чрез неговия процесуален представител, неоснователно счита, че  в конкретния случай е неприложима разпоредбата на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР /обн. ДВ, р. 52 от 2007 г./, тъй като ПУП – ПРЗ за процесния имот е одобрен със Заповед № РД 01-721/09.09.2004 г. на кмета на община Царево и е влязъл в сила на 15.10.2004 г., поради което е извън обхвата и приложното поле на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР. В конкретния казус евентуалната приложимост на цитираната разпоредба следва да се преценя по отношение не спрямо плана, а спрямо инвестиционното предложение, въз основа на което са издадени процесните разрешения за строеж, а именно Разрешение за строеж № 262/07.12.2007 г. за „Апартаментен хотел – блок 1 в ПИ с идентификатор 66528.4.256, с. Синеморец, м. „Поляните” общ. Царево и Разрешение за строеж № 263/07.12.2007 г. за „Апартаментен хотел – блок 2 в ПИ с идентификатор 66528.4.256, с. Синеморец, м. „Поляните” общ. Царево. От датата на издаването им категорично се установява, че инвестиционните предложения, въз основа на които са издадени, не са били приети и влезли в сила, поради което спрямо тях следва да намери приложение разпоредбата на § 14 от ПР на ЗИД ЗБР /обн. ДВ, р. 52 от 2007 г./, респ. следва, че процесният строеж е изпълнен в нарушение на разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, във вр. с чл. 31, ал. 5 от ЗБР, както правилно и законосъобразно е приел административният орган, издал оспорената заповед.

Извършването на строежа при отсъствието на административен акт по оценката на съвместимостта на инвестиционния проект е в колизия с инкорпорираната в  чл. 224, ал. 1, т. 7 от ЗУТ забрана, което определя и законосъобразността на заповедта за налагането й.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.

При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Синеморец, комплекс „Аполония палас“, представлявано от управителя Д.А.С., против Заповед № ДК-09-Б-3/13.08.2021 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е СПРЯНО изпълнението на всички видове СМР на строеж: „Хотел“, находящ се в ПИ с идентификатор 66528.4.256 по КККР на с. Синеморец, м. “Поляните“, община Царево.

ОСЪЖДА „АГРОИНВЕСТ АДС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Синеморец, комплекс „Аполония палас“, представлявано от управителя Д.А.С. да заплати на РДНСК - Бургас направените по делото разноски за  възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: