РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Пловдив, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. К. Е. против Решение № 174/02.05.2023г.,
пост. по гр.д.№ 1604/2022, АсРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против Агенция „Пътна инфраструктура“ иск за заплащане на сумата от 1411лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 10.08.2021г., при което лек автомобил марка
„ Ауди А3” с рег. №***, управляван от С. К. Е., попаднал в повреден участък (дупка)
на пътното платно при км *** от републикански път ***-*** в посока К. – А.,
изразяващи се в разноски за транспортиране на автомобила и за възстановяване на
повредите по него, ведно с обезщетение за забава в размер на 128,01лв. за периода от
датата на настъпване на увреждането до датата на подаване на исковата молба
03.08.2022г. и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното й заплащане.
Жалбоподателят С. Е. поддържа, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът
неправилно е възприел и интерпретирал фактическата обстановка по делото и я е
тълкувал изцяло в полза на АПИ. Поддържа, че е доказал изцяло и при условията на
1
пълно доказване релевантните факти, включени във фактическия състав, който е
основание за исканото обезщетение. Счита, че тълкуването на съда на писмените
доказателства – протокол за ПТП и наказателно постановление е некоректно, без да
отчита факта, че ищецът е оспорвал по тях записаното относно скоростта, с която се е
движил автомобила. Поддържа и че съдът превратно е тълкувал събраните гласни
доказателства, като не е съобразил, че именно този свидетел е ремонтирал автомобила
и че той има най-пълни и точни възприятия за последиците от инцидента върху
процесното МПС. Отделно от това необосновано съдът не е кредитирал и показанията
на свидетеля за това, че в процесния участък от пътя не е имало сигнализация за
неравности по пътя. Счита и че от представените фактури се установява извършването
и стойността на ремонта на автомобила. По отношение на представените от ответната
АПИ писмени доказателства относно сигнализация на процесния пътен участък
поддържа, че от съдържанието им не може да се направи извод за действителна
сигнализация за неравности. От тези документи се установявало единствено, че
директорът на АПИ е наредил поставяне на сигнализация, но другите два документа не
удостоверяват това да е извършено, а касаят други, неотносими въпроси. Счита, че
фактическият състав на нормата на чл.49 от ЗЗД е налице – имало е неравност на пътя,
която нито е била отремонтирана, нито е била обозначена и той като водач не е бил в
състояние да я избегне. Счита, че отговорност на АПИ е да поддържа пътищата в
изправен вид, като при неизпълнение на това задължение и при възникване на вреда у
трети лица, то агенцията дължи репариране на понесените вреди. Моли съда да
отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с което уважи
изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“чрез ОПУ Пловдив е
подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че е невярно
твърдението за превратно тълкуване на доказателствата по делото. Поддържа, че
ремонтните дейности са били сигнализирани, както и че е действала временна
организация на движението с ограничение на скоростта до 50км.ч. извън населените
места. Поддържа, че АПИ е предприела всички действия по обезопасяване на
процесния участък и по сигнализиране на ремонтните дейности. Поддържа и че ищецът
не е доказал настъпването на ПТП и механизма на същото, не е установена и
причинната връзка между ПТП и настъпилите вреди Счита, че ищецът не е доказал
нито че е правоспособен водач, нито стойността на извършените ремонти, нито
относно техническата изправност на автомобила, отправянето на покана до АПИ.
Поддържа, че представените фактури не установяват отстраняване на вредите , за
които се твърди в исковата молба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна,
2
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове,
които са му подсъдни, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
От фактическа страна по делото се установява от приложеното пред въззивната
инстанция, с оглед допълване на доклада на първоинстанционния съд относно
разпределение на доказателствената тежест, копие на талон на МПС, че С. Е. е
собственик на процесното МПС Ауди А3, ДК№ ***.
По делото е приложено копие от протокол за ПТП № ***г., съставен от
служители на МВР, от който се установява, че на посочената дата в 22, 40ч.
процесният автомобил, управляван от С. Е. на път ***-***, км.***+***-ми, К.-А.,
попада в дупка на платното за движение, при което претърпява щети – спукана предна
лява гума, деформирана джанта, спукат преден спойлер, и др.
Приложено е копие на фактура от 11.08.2021г., изд. от „А. асистънс“ ЕООД на Е.
за сумата от 130лв. за оказана услуга – „пътна помощ на Ауди А3, ***, с. Н.-гр. А.“.
Приложено е и копие от фактура от 11.08.2021г. от „Ж.-спортекс“ на името на Е. за
следните продажби – изправяне на джанта, 4 бр.- 100лв. и авто гума – 4 бр. – 733,33лв.,
без ДДС, общо 1000лв. с ДДС.
Представена е и оферта за ремонт на предна броня, без данни за осъществен
ремонт на същата.
Постъпили са и копия от документация на АПИ, от която се установява, че в
деня на процесното ПТП пътният участък се е намирал в ремонт, като е въведено
ограничение на скоростта, извън населените места – 50км/ч. Представен е и протокол
за приемане на временната организация на движението и безопасността от 30.07.2021г.,
от който се установява, че назначената комисия е установила , че е поставена
сигнализация и пътни знаци, съобразно въведените ограничения.
По делото са събирани и гласни доказателства , разпитван е свидетелят Г.Ш..
Той твърди, че знае пътя, на който е станало ПТП-то, защото селото, в което живее се
намира на този път. Знае и за процесното ПТП, т.к. работи в сервиза, в който е
извършен ремонта. Помни, че и четирите гуми били спукани, както и четирите джанти
3
повредени. Твърди, че Е. дал към 1800-2000лв.. за ремонт. По отношение състоянието
на пътя си спомня, чe в този период е бил с много дупки. Знак имало само след изхода
на гр. А..
Във въззивната инстанция е приета СТЕ, изготвена от в.л. Г., която се възприема
от съда като компетентна и обективна. Съгласно заключението на вещото лице, при
процесния инцидент биха могли да бъдат увредени само левите гуми, но не и десните.
Предната броня също може да пострада. Според експерта тези увреждания са
следствие на пропадането на автомобила в дупка на пътния участък с ширина от
120см. Експертизата дава и сумата, необходима за отремонтиране на щетите.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от
доказателствата по делото, че на 10.08.2021г. след 22,00ч. по пътя К. –А. Е. е
претърпял пътен инцидент , управлявайки собствения си лек автомобил Ауди А3 с ДК
№ ***. Това се установява от протокола за ПТП, съставен на местопроизшествието от
органите на МВР. Механизмът на ПТП е установен от приетата СТЕ, според която при
наличие на неравност на пътя – дупка, при движение в тъмната част на денонощието
автомобилът пропада в нея и получава щети – спукани леви гуми, изкривени леви
джанти и спукана предна броня. Експертизата установява и стойността , необходима
за ремонт на щетите.
Ищецът Е. претендира обезщетение за понесени имуществени вреди от АПИ,
чрез ОПУ Пловдив, в качеството й на собственик на процесния път, на който е
настъпил инцидента, като отговорна за поддържането на вещта в състояние, годно за
експлоатация, респ. преминаване на автомобили. Исковата претенция е за вреди от
спукана предна лява гума, изкривена джанта, ляв спойлер и заплатена пътна помощ. В
този смисъл доводите на страната, наведени в хода на производството за възникване на
увреда и на четирите гуми стоят извън предмета на делото.
Предявените искове са с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, при
което за уважаване на исковата претенция е необходимо да се установят следните
елементи от фактическия състав на посочените норми: деяние, противоправност на
същото, вина , настъпване на вреди и причинна връзка между тях, като в случая се
ангажира отговорността на възложителя на работа, от която са произтекли вредите.
Изпълнителното деяние, в настоящия случай е бездействие или лошо
изпълнение на работата от страна на лицата, на които АПИ е възложила да поддържа
пътя в състояние годно за безопасната му експлоатация от транспортните средства. В
качеството си на юридическо лице, АПИ не извършва тази дейност сама, а чрез свои
служители или чрез възлагане на съответна работа. По делото се твърди, че е изготвен
план за извършване на рехабилитацията на пътя и е поставена сигнализация. В същото
време, обаче, не се установи за конкретния участък да е имало поставени
обозначителни знаци за извършвания ремонт и да въведеното ограничение на
4
скоростта. Представената документация за започналия ремонт не установява този
именно факт. Ето защо АПИ, като възложител на работата, носи отговорност за
състоянието на пътя. Съдът намира, че в конкретния случай агенцията отговаря за
настъпилото ПТП, т.к. причината за настъпването му е наличието на неравност – дупка
на пътното платно, която не може да бъде избегната от водачите на МПС, особено в
тъмната част от денонощието.
Това налага извода, че следва да се ангажира гаранционно обезпечителната
отговорност на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД , т.к. е налице неизпълнение или
лошо изпълнение на работата по поддържане в изправност на пътното платно в този
участък на пътя.
Съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
по настоящото дело не е оборена тази законова презумпция.
По отношение на вредите съдът намира, че от приетата по делото и неоспорена
СТЕ се установява категорично, че в резултат на пропадането на автомобила в
необозначената дупка на пътя, лекият автомобил е получил следните щети – спукани
леви гуми, деформирани леви джанти, спукана предна броня. Протоколът за ПТП
констатира щети само на предна лява гума и джанта. Самият ищец също претендира
щети само за предна гума и джанта. При това положение съдът намира, че искът за
вреди се явява доказан за претендираните щети – предна лява гума и джанта, спукана
предна броня. Стойността на ремонта на една гума и джанта, заплатени от ищеца е
250лв. с ДДС. Същата стойност дава и СТЕ. Ремонтът на предната броня, според СТЕ
е на стойност 281лв. с ДДС, като няма данни същият да е извършен. По отношение на
разходите за пътна помощ е представена фактура, от която се установява, че
заплатената сума е 130лв.
На обезщетение подлежат всички преки и непосредствени вреди. Същите се
установяват по вид и размер, поради което и подлежат на обезщетение, съобразно
заявената претенция и доказателствата за стойността им, т.е. следва да бъде присъдено
обезщетение за ремонт на 1 бр. спукана предна лява гума и изкривена предна лява
джанта – 250лв., ремонт на предна броня – 281лв., както и са заплатена сума за пътна
помощ от 130лв. или общо 661лв.. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва от деня на деликта – 10.08.2021г. До пълния предявен размер искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение претендираната мораторна лихва, настоящата инстанция намира,
че доколкото се касае до деликт, се дължи законната лихва от деня на деликта, като не
следва да се определя мораторна лихва от деня на увредата до предявяване на иска /
чл.45 от ЗЗД/. В тази част отхвърлителното решение се явява правилно и
законосъобразно.
В останалата част постановеното решение се явява неправилно и
5
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
На осн. чл.78 от ГПК АПИ чрез ОПУ-Пловдив следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя сумата от 368,44лв. разноски пред въззивната инстанция, по
съразмерност, както и 195,45лв. разноски пред първата инстанция, също по
съразмерност. Жалбоподателят дължи разноски на въззиваемата страна в размер на
74,25лв. за адвокатско възнаграждение, определено по съразмерност на отхвърлената
част от жалбата. За първата инстанция присъдените разноски също следва да бъдат
намалени на 74,25лв. по съразмерност на отхвърлената част от иска.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ против Решение № 174/02.05.2023г., пост. по гр.д.№ 1604/2022, АсРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от С. К. Е., ЕГН **********, против Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез ОПУ-Пловдив, иск за заплащане на
сумата от 661лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 10.08.2021г., при което лек автомобил
марка „ Ауди А3” с рег. №***, управляван от С. К. Е., попаднал в повреден участък
(дупка) на пътното платно при км *** от републикански път ***-*** в посока К. – А.,
изразяващи се в разноски за транспортиране на автомобила и за възстановяване на
повредите по него- спукана предна лява гума, деформирана предна лява джанта и
спукана предна броня, както и в частта за разноските, в която С. К. Е., ЕГН
**********, е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК
*********, чрез ОПУ-Пловдив, сумата над 74,25лв. до присъдените 150лв. за
юрисконсултско възнаграждение,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез ОПУ-
Пловдив, да заплати на С. К. Е., ЕГН **********, сумата от 661лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 10.08.2021г., при което лек автомобил марка „ Ауди А3” с рег. №***,
управляван от С. К. Е., попаднал в повреден участък (дупка) на пътното платно при км
*** от републикански път ***-*** в посока К. – А., изразяващи се в разноски за
транспортиране на автомобила и за възстановяване на повредите по него- спукана
предна лява гума, деформирана предна лява джанта и спукана предна броня, ведно със
законната лихва върху главницата от деня на увредата – 10.08.2021г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 174/02.05.2023г., пост. по гр.д.№
1604/2022, АсРС в останалата му част.
6
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, чрез ОПУ-
Пловдив, да заплати на С. К. Е., ЕГН **********, сумата 368,44лв. разноски пред
въззивната инстанция, определени по съразмерност, както и 195,45лв. разноски пред
първата инстанция, също по съразмерност.
ОСЪЖДА С. К. Е., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК *********, чрез ОПУ-Пловдив сумата 74,25лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено по
съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7