№ 934
гр. Ловеч, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500559 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***,
седалище в гр.София, район „Люлин”, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Цветанка Петкова срещу Разпореждане № 2372
от 15.11.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1585 по описа за 2022 година на Ловешкия
районен съд,с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника М. С. М., ЕГН ********** с адрес: с.М., общ.Ловеч, ул.“Патриарх
Евтимий“ № 11.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.
Цитира съдебни актове за да обоснове извод, че за редовността на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за достатъчна индивидуализация на вземането не
е необходимо заявителят да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата е
усвоена от длъжника, какъв е размерът на месечните анюитетни вноски, кога е техният
падеж, как се определя лихвения процент на договорната лихва и т.н., а това са въпроси по
същество, които биха били обсъждани при евентуален исков процес.
Излага, че доколкото целта на заповедното производство не е да провери
съществуването на вземането, а само дали е спорно, то за да е редовно заявлението,
достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича
претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му. Счита, че не е
1
необходимо да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи значение за основателността
на претенцията и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването ѝ.
Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане на Ловешкия районен съд и да се
постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението по чл.410
ГПК суми.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу длъжника М. С. М., ЕГН ********** с
адрес: с.М., общ.Ловеч, ул.“Патриарх Евтимий“ № 11- кредитополучател, за парично
вземане, в размер на: главница 7479.17 лв. за периода от 20.08.2020 г. до 20.01.2026 г. по
отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 25.08.2022 г.; договорна
лихва 9439.22 лева за периода от 20.08.2020 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 25.08.2022 г.; обезщетение за забава 1732.40 лева считано от 21.08.2020 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Вземанията представляват задължение по Договор за потребителски кредит №
PLUS- 16719402, сключен на 17.01.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България, ЕИК ********* и М. С. М. (кредитополучател), прехвърлено от страна
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България по силата на Приложение № 1 от
11.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.11.2021 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. Претендирани са и
съдебни разноски- държавна такса 373.02 лв. лева и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Към заявлението в съответствие с изискването на чл.410, ал.3 от ГПК са приложени
сключения с потребителя договор за кредит и Застрахователен договор с Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.
С Разпореждане № 2222 от 27.10.2022 година по ч.гр.дело № 1585/2022 година
Ловешкият районен съд е указал на заявителя, на основание чл.411, ал.2,т.1 от ГПК, в 3-
дневен срок да отстрани нередовностите в подаденото заявление, като допълни
обстоятелствената част на заявлението и посочи как са формирани главницата, съответно
какви суми са включени в нея, договорната лихва и обезщетението за забава, извършил ли е
длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски и по кои вземания, а
също и кога е уведомен длъжникът за извършената цесия. Съдът е предупредил заявителя,
че при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.
На 08.11.2022 г. е подадена молба от заявителя, в която уточнява ,че длъжникът е
уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията и за предсрочната изискуемост на кредита с
писмо, връчено му чрез ЧСИ на 25.08.2022 г. Посочил е, че търсената като главница сума
2
представлява неплатена част от чистата стойност на кредита, а останалите суми са съответно
договорна лихва и обезщетение за забава съгласно условията на договора. Развива
съображения относно същността на заповедното производство, за да се мотивира, че
въпросът за доказване на факта на прехвърляне на вземането, постъпилите плащания и
начина на формиране на задълженията не би следвало да се разискват от заповедния съд, а в
исковия процес.
С разпореждане № 2372 от 15.11.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 1585/2022 г.
Ловешкият районен съд е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че заявителят не е
изпълнил указанията и не е отстранил посочените нередовности.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
Настоящият въззивен състав споделя становището на районния съд, че заявлението е
нередовно, тъй като не отговаря на изискването на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.4
ГПК- не съдържа изложение на фактическите обстоятелства, които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането към конкретния длъжник (Опр.
№ 154 от 02.02.2011 г. по ч.т.д.№ 62/2011 г. ІІ т.о. на ВКС-ТК). Посочен е само размерът на
задължението за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, като не са
изпълнени указанията за предоставяне на информация относно начина на тяхното
формиране. Няма яснота по какъв начин е определен размерът на претендираната
главницата, както и върху какъв размер на главницата са начислени посочените договорни и
законни лихви – върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към
него главни вземания по договора за застраховка. Тази нередовност на заявлението не е
отстранена, поради което съдът следва да го отхвърли само на основание чл. 411, ал. 2, т. 1,
вр. 410, ал. 2 ГПК.
Безспорно е, че в хипотезата на чл.410 от ГПК не е необходимо да се представят
доказателства за установяване на вземането, но това не освобождава заявителя от
задължението да посочи на кои факти и обстоятелства основава претенцията си и ангажира
отговорността на длъжника. Това е необходимо условие не само за редовността на
заявлението, но и за да има възможност длъжникът при получаване на заповедта за
изпълнение, да прецени дали дължи сумата на претендираното основание и в посочения
размер и дали да подаде възражение.Според изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК следва да
се приложи и договора за цесия, като част от относимите към претенцията документи,
обосноваващи легитимацията на заявителя като титуляр на вземането.
Освен изложеното, съдът приема, че и от приложените към заявлението документи
също не може да се изведе начина на определяне на задължението за главница и лихви, т.е.
3
вземането не е доказано по размер.Според договорите предоставената сума на длъжника
е в размер на 8000.00 лева, той дължи и застрахователната премия в размер на 2688.00
лева, а общата стойност на задължението е 25 160.52 лева, платимо на 84 погасителни
вноски, всяка в размер на 299.53 лева. В погасителния план е посочен само остатъкът
от главницата след всяко плащане, но е неясно каква част от останалите задължения се
погасяват при плащане на всяка вноска. Възнаградителна лихва не е отразена в
погасителния план, не е конкретизирана като размер и в параметрите и условията на
договора.В заявлението е посочена като сума в размер на 14 472.52 лева, което
съставлява 180.90% от размера на кредита.
Разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Тъй като
договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Установява се, че длъжникът М. С. М. е застраховано лице по застрахователна
програма „Защита на плащанията по кредитни карти“ за кредитополучателите на
потребителски кредити - чл.324 и сл. от КЗ, предоставена от „Кардиф
Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“ ,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България, в качеството му на
застрахователен посредник, действащ при условията на чл.382 от КЗ. Премията по
застраховките се заплаща еднократно при отпускане на кредита като месечният
размер се умножава по продължителността на кредита в месеци.
Въззивният съд счита, че вземането по застрахователния договор не се дължи на
заявителя. Действайки като застрахователен посредник „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и
правото да получи застрахователната премия е на застрахователя- чл.313 от КЗ. При
настъпване на застрахователното събитие „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи
застрахователното обезщетение, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата
по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя.
Наред с това, съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските
по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Съобразявайки свързаността с
договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска
по заема, е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща
ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК
регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на
„застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от
лихвата.
4
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.
Предвид формалния характер на заповедното производство и констатираната
нередовност на заявлението, която заявителят не е отстранил, съдът приема, че не са налице
предпоставките за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД срещу длъжника М. С. М..
Постановеният от Ловешкия районен съд съдебен акт е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 2372/15.11.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 1585 по описа за 2022 година на Ловешкия районен съд
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5