№ 3846
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110103624 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Г. Б. за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9622/2020 г.
по описа на ВРС, XLVI състав: сумата 385.92 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия на адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ бл. 115, ет. 10,
ап. 48, абонатен № 38669 за периода м.05.2016 г. до м.12.2016 г., както и сумата 166.74 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. – 30.06.2020 г.
В исковата си молба ищецът излага, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от
дружеството ТЕ и не е заплатил задълженията си. Сочи, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Излага, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ собствениците в СЕС, в която се
намирал имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на ТЕ с фирма „Техем сървисис“ ЕООД за предоставяне на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ
за процесния имот били начислени по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска, чрез назначения му особен
представител – адв. И. А.. Оспорва да има качеството на потребител на топлоснабден имот.
В тази връзка се позовава, че имотът, представляваща обект на потребление, е придобит от
1
трето за спора лице с постановление за възлагане, надлежно вписано в АВп на 19.01.2017 г.
Не ставало ясно още дали в хода на проведеното изпълнително производство по ИД
20138410411120/2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, имотът е бил
собственост на ответника, както и дали имотът се е намирал в негово владение докато е
текло изпълнителното производство. Възразява за неправилно отчетена и разпределена
топлоенергия от третото лице „Техем Сървисис” ЕООД. Искът за мораторна лихва оспорва
по съображения, че за периода 15.09.2017 г. – 30.06.2020 г. имотът, представляващ обект на
потребление, не е собствен на ответника. Възразява за изтекла давност. Настоява за
отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не оспорва
предявените искове. Счита същите за основателни и доказани. Излага, че е изготвило
дяловото разпределение за процесния имот с абонатен номер 38669 в съответствие с всички
действащи за същия период нормативни актове.
В последното проведено по делото на 16.11.2022 г. открито съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото моли предявените
искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител - адв. И. А., която
поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 9622/2020 г. по описа на ВРС, XLVI
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните
искове, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата
молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо в производството при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи следните обстоятелства: че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния обект,
стойността на доставеното количество топлинна енергия за процесния период, доставена и
отчетена по предвидения в общите условия на топлопреносното предприятие ред /тоест, че
стойността на изравнителната сметка за процесния период съответства на действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката/, изискуемостта на задължението и размера
на мораторната лихва върху главницата за претендирания период.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисия /КЕВР/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
2
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото са представени доказателства, че за процесния период м.05.2016 г. – м.
12.2016 г. собственик на имота – апартамент 48, находящ се в гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, бл. 115, ет. 10, е бил именно ответникът. Това се установява както от нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 13.09.2006 г., поправен с нотариален акт от
03.04.2007 г., съгласно който купувачът Д. Г. Б. е придобил собствеността върху описания
апартамент № 48, така и от представения нотариален акт от 15.08.2007 г. за учредяване на
договорна ипотека върху жилището в полза на „Алфа банк“ АД, чрез клона си в Република
България.
Видно от представеното заявление-декларация от 20.06.2006 г., ответникът е поискал
да му бъде открита партида съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД за топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Гео
Милев“, бул. „Цариградско шосе“, бл. 115, ет. 10, ап. 48.
С постановление на ЧСИ, вписано в АВп, СВп – София, на 26.08.2014 г. е наложена
възбрана върху процесния имот. С влязло в сила на 11.01.2017 г. постановление за възлагане
на недвижим имот апартамент № 48, находящ се в гр. София, е възложен върху купувача
Валери Харутюн Мектупчиян.
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота.
Ето защо следва да се приеме, че считано от 11.01.2017 г. собственик на
топлоснабдения имот е трето лице, а не ответникът в производството. В конкретния случай
обаче процесния период обхваща времето до м. 12.2016 г. и издадената за този период
изравнителна сметка, поради което съдът приема за неоснователни възраженията на
назначения особен представител, че няма данни имотът да е бил собственост на ответника
преди влизане в сила на постановлението за възлагане. Напротив. Такива доказателства са
налице, както се посочи и по-горе в изложението, поради което следва да се приеме, че
ответникът има качеството на клиент /потребител на услугите/ до влизане в сила на
постановлението за възлагане именно поради обстоятелството, че до този момент той е бил
собственик на топлоснабдения имот. Посочването в постановлението за възлагане, че
имотът е бивша собственост на Д. Г. Б. е направено за яснота, а именно, че за нов
собственик на имота следва да се счита купувачът по публичната продан /тълкуването,
направено от особения представител, че имотът е бил собственост на някое друго лице, е
неправилно/. Липсват данни, от които може да се направи обосновано заключение, че преди
да бъде изнесен на публична продан имотът е бил във владение на лице, различно от
собственика Д. Б., поради което и направените в тази връзка възражения от страна на
особения представител съдът намира за неоснователни.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва
по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Видно от представения договор № 94/01.11.2007 г.
ищецът на основание чл. 139в, ал. 2 ЗЕ е сключил договор с фирмата „Техем сървисиз“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в
сгради-етажна собственост /СЕС/. Същото дружество е било избрано от клиентите в
сградата - етажна собственост, в която се намира и имотът на ответника, за извършване на
услугата дялово разпределение, видно от представения протокол от ОС на етажните
собственици и договор № 811 от 2001 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажна
собственост с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“, бл. 115.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, при дялово разпределение прогнозното количество топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на отделен имот се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ
3
/в случая „Техем сървисис“ ЕООД/ след изготвяне на окончателната годишна изравнителна
сметка за предходния отчетен период. След края на всеки отоплителен сезон се изготвя
окончателна годишна изравнителна сметка от фирмата, извършваща дялово разпределение
на топлинна енергия в сградата на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение
в съответствие с чл. 71 и 72 от цитираната наредба.
От заключението на вещото лице инж. М. Т. по приетата по делото без възражения
съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода м.05.2016 г. – м.12.2016 г.
абонатът има 5 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление
/ИРРО/. Същият не е осигурил достъп за отчет на ИРРО и му е начислена служебна ТЕ по
МСРС /максимален специфичен разход на сградата/ за 3 от радиаторите като за отоплително
тяло без уред за дялово разпределение, съгласно и изискванията на чл. 70 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. Абонатът заплаща ТЕ, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по
проект. Общият топломер се отчита по електронен път. От отчетеното количество ТЕ се
приспадат технологичните разходи /загубите на топлина в самата абонатна станция от
топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея/, които са за сметка на доставчика
на топлинна енергия. Чистото количество ТЕ, което отива при потребителите, се разпределя
между тях за отопление и БГВ.
Съгласно експертизата, за процесния период дяловото разпределение на ТЕ е
извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД съгласно изискванията на ЗЕ, Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на ТЕ за
битови нужди гр. София, одобрени със съответни решения на ДКЕВР. Според Наредбата
делът на сградната инсталация се изчислява по формула, дадена в т. 6.1.1 на „Методика за
дялово разпределение на ТЕ за сгради етажна собственост“. Делът на сградната инсталация
от общото количество ТЕ за отопление на сградата е бил през отделните изравнителни
периоди, както следва: 43.11 % за периода 2016/2017г. За този период от ФДР са изготвили 2
бр. изравнителни сметки – м.05.2016 г. – м.01.2017 г., с титуляр на партидата Д. Г. Б. и
м.02.2017 г. – м.04.2017 г., с титуляр на партидата Валери Харутюн Мектупчиян.
Изчисленото от вещото лице съвпада с отразеното в изравнителните сметки.
Незначителната разлика, както се посочва в заключението, се дължи на различната точност,
с която работи вещото лице и програмата на ФДР. Абонатът заплаща стойността на ТЕ,
отделена от сградната инсталация, която се разпределя от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните обеми на имотите им по проект. Начислената служебна ТЕ е
разделена в двете изравнителни сметки пропорционално на денградусите в двата
подпериода. Има разминаване в данните по първичната документация на сградата и
записаното в изравнителната сметка на ФДР по отношение пълния отопляем обем на
абоната по проект 137 м3/139 м3 в ИСм. Това несъответствие ощетява абоната с 0.76 лв.
В заключението се посочва още, че според главните отчети и изравнителните сметки
в процесния имот за процесния период топлинната енергия за БГВ /битово горещо
водоснабдяване/ се начислява по показанията на 1 бр. водомер в имота. Поради липсата на
отчет на водомера на абоната е начислена служебно ТЕ за БГВ „на брой лица“ с разходна
норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР потребителите са били 1 бр. От
„Техем сървисис“ ЕООД са изготвили изравнителни сметки за процесния период м.05.2016
г. – м.12.2016 г. – сума за доплащане 385.92 лв. Общата сума, която абонатът дължи за ТЕ е
558.87 лв. Тези суми, според вещото лице, са начислени съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и по-специално Наредба № 16-
334/06.04.2007 г.
Прието по делото е и заключението на вещото лице П. П. по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което в информационната система на „Топлофикация
София“ ЕАД са въведени изравнителните сметки, изготвени от ФДР „Техем Сървисис“
4
ЕООД по периоди, както следва: 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., въведени в м. 07.2017 г. за
доплащане 385.92 лв. Плащания от страна на ответника не са правени.
Предвид съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал, съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че са доказани
всички изискуеми предпоставки за основателността на предявения иск за главница по
отношение на претендираното вземане за заплащане на топлинна енергия посредством
изготвената изравнителна сметка и извършеното дялово разпределение, за което е издадена
съответна фактура от м. юли 2017 г. Именно тази изравнителна сметка единствено е предмет
на разглеждане в производството /за нея е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК/, а не и останалите дължими от абоната суми за топлинна енергия в процесния период,
поради което съдът намира, че не следва да обсъжда, съответно да взема предвид,
заключенията на вещите лица по отношение на общо дължимите плащания за ТЕ в имота.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви.
Настоящото вземане за главница – за доставена и потребена топлинна енергия има
именно такъв характер и същото се погасява с изтичането на тригодишна давност, която
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая
вземането става изискуемо с издаването на съответната фактура. Изравнителната сметка за
дялово разпределение за периода м.05.2016 г. – м.12.2016 г. е фактурирана през м.07.2017 г.,
както изрично посочват и двете вещи лица в заключенията си. Това е издадената фактура №
**********/31.07.2017 г. Тоест, процесното вземане е станало изискуемо на 31.07.2022 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда /СРС/
на 08.07.2020г. Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /едномесечния срок за
предявяване на иска/. Ето защо следва да се приеме, че искът е предявен преди да изтече
предвидената в закона тригодишна давност за вземането. Направените възражения от страна
на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност са неоснователни.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът дължи плащане на сумата в
размер на 385.16 лв., съгласно заключенията на вещите лица М. Т. и П. П., отчитайки
обстоятелството, че от изравнителната сметка за доплащане – 385.92 лв. следва да бъде
приспаднато ощетението в размер на 0.76 лв., за което говори вещото лице Т. в защитената
от него техническа експертиза, коментирано по-горе в изложението /или 385.92 лв. – 0.76
лв. = 385.16 лв./. За разликата над 385.16 лв. до претендираните 385.92 лв. искът е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020 г. до
окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая за дължимото плащане е издадена и съответна фактура, в която е посочен и
5
конкретен падеж /срок за плащане/ - 14.09.2017 г., поради което съдът приема, че считано от
датата 15.09.2017 г., следваща настъпване на падежа, ответникът е изпаднал в забава. Това е
в съответствие и с разпоредбата на чл. 33 от Общите условия, съгласно която срокът за
заплащане на дължимите суми е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай че клиентът
изпадне в забава, тоест след изтичането на 45-дневния срок.
Неоснователни са възраженията на назначения особен представител на ответника за
изтекла погасителна давност на вземането, доколкото същото е предявено преди да изтече
предвидената в закона тригодишна давност. Ирелевантно е обстоятелството, че в периода
15.09.2017 г. – 30.06.2020 г. ответникът вече не е бил собственик на имота, доколкото
мораторна лихва се дължи върху неплатеното от него в срок вземане за главница за
топлинна енергия.
Конкретният размер на дължимото обезщетение съдът изчисли с помощта на
програмния продукт „Апис Финанси”, доколкото в приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза лихвата за забава е изчислена и върху други издадени фактури за прогнозно
начислена ТЕ на обща стойност 172.97 лв., което съдът намира за некоректно. Както се
посочи, предмет на разглеждане е само процесната изравнителна сметка от м. юли 2017 г.,
съответно обезщетение се дължи за забава в плащането й.
При конкретните изчисления съдът съобрази и разпоредбата на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ бр. 28/24.03.2020 г./, ЗИД на Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. /ДВ бр. 34/09.04.2020 г./ и пар. 12, т. 4 на ЗИД на Закона за
здравето /ДВ бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020г./, предвиждаща забрана за
начисляване лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
Така за периода 15.09.2017 г. – 12.03.2020 г. вкл. обезщетението за забава върху
главницата 385.16 лв. /за който размер главният иск е преценен от съда за основателен/
възлиза на сумата 97.35 лв., а за периода 09.04.2020 г. – 30.06.2020 г. вкл. – 8.88 лв.
/конкретните изчисления са приложени към корицата на делото/ или общо обезщетението за
забава през процесния период се равнява на сумата 106.23 лв. /97.35 лв. + 8.88 лв. = 106.23
лв./, до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 106.23
лв. до претендираните 166.74 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
претенцията е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора и искането на ищеца за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК съдът
приема, че от общо сторените в заповедното производство разноски – 75 лв. /държавна такса
– 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50 лв./ в полза на страната следва да бъде
присъдена сумата 66.69 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира разноски за държавна
такса /75 лв./, депозит вещи лица /550 лв./, депозит за особен представител /300/ и
юрисконсултско възнаграждение /100 лв./. С оглед крайния изход на делото съдът приема,
че от общо сторените в производството разноски – 1025 лв., в полза на страната следва да
6
бъдат присъдени разноски в размер на 911.36 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Гео Милев“ № 115, ет. 10, ап. 48,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
385.16 лв. /триста осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/, представляваща главница –
цена на доставена от дружеството топлинна енергия на адрес: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ бл. 115, ет. 10, ап. 48, абонатен № 38669 за периода м.05.2016 г. до м.12.2016 г.
/изравнителна сметка от м. юли 2017 г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.07.2020 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за която
сума е издадена Заповед № 4159/13.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 9622/2020 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 385.16 лв. до претендираните 385.92 лв.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Гео Милев“ № 115, ет. 10, ап. 48,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата
106.23 лв. /сто и шест лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата 385.16 лв. за периода 15.09.2017 г. – 30.06.2020 г., на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед №
4159/13.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9622/2020 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
106.23 лв. до претендираните 166.74 лв. и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Слатина“, ж. к. „Гео
Милев“ № 115, ет. 10, ап. 48, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата 66.69 лв. /шестдесет и шест лева и шестдесет и девет
стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № 9622/2020
г. по описа на ВРС, ХLVI състав, съдебно-деловодни разноски, както и сумата 911.36 лв.
/деветстотин и единадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги
Павлов“ № 3, на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7