РЕШЕНИЕ
№ 17.02.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Пазарджик, 12-ти граждански
състав
На седемнадесети януари , две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното
от Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №2826
по описа за 2018
година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422
във вр. с
чл.415 от ГПК, от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В,
против К.Г.Б., ЕГН-********** ***, с цена на иска – 4870.05 лева.
Съгласно
изложеното в исковата молба, в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и
в изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. Пазарджик по ч.гр.д. №
1392/2018г., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 12.06.2018г., се предявява настоящия установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземането на
заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит (ДПК) ********** - К.Г.Б.
в общ размер на 4780.05 лв., сума
представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Твърди се в
исковата молба, че на 21.11.2015 г. Е. З. , ЕГН ********** като клиент и К.Б.
като съдлъжник, са подали до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и
подписано искане за отпускане на
потребителски кредит – „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ със зададени параметри.
Последните са получили разяснения, които са им дали възможност да преценят
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото им
състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от приложеното към настоящия
иск Искане за отпускане на потребителски кредит. Получили са и преддоговорна
информация под формата на Стандартен европейски формуляр.
Сочи, че е подадена
Молба за Рефинансиране към ИЗИ Асет Мениджъмнт, и Профи Кредит от 21.11.2015г.
от Е. З. .
Твърди се, че Е.
З. декларирала възможност и желание за
закупуване и на Пакет от
допълнителни услуги и предоставила на кредитната институция данни за
финансовото си състояние. Също така била
уведомена, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване
на Договора за потребителски кредит, което също е декларирано и подписано от
последния.
Твърди се, че след като „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД одобрило
отпускането на заем, на дата 23.11.2017г. бил сключен Договор за потребителски
кредит №**********. Клиентът е получил одобрение
да закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на
който е подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Получил е отново и Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация за предоставяне на информация за потребителски кредит, на който е
положил имената и подписа си.
Твърди се, че Е.
З. и К.Б. поемат задължения (чл.8 от
Общите условия) по Договора за потребителски кредит със закупен Пакет от
допълнителни услуги към него, а именно: да върнат отпуснатия кредит в срок от
36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 182.09 лева и
падежна дата всяко 5-во число на месеца.
Сочи се, че
Договорът за кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са подписани при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ
са неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от
допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и ги е
подписал.
Твърди се, че
Договор №********** е сключен при следните параметри: Общо задължение по
договора - 6555.24 лева, включващо: Сума на кредита: 2800.00 лв.; Срок на
кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 136.63 лева; Дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 26-то число на месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР %) 49.90; Годишен лихвен процент: 41.17;
Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита: 4918.68 лв.
Сочат се
параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги, както следва:
Възнаграждение за закупен Пакет от допълнителни услуги: 1636.56лева; Размер на
вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 45.46лева; Общото задължение по договора,
включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва: Общо
задължение по договора: 6555.24 лева; Общ размер на месечна вноска по договора:
182.09 лева; Дата на погасяване: 26-ви ден от месеца.
Твърди се, че
общият размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително
определен в погасителния план. Страните са се споразумели договорното
възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като задължение към деня
на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента
в рамките на погасителния план. По същия начин е уговорено и заплащането на
възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, което възниква за
клиента като задължение към деня на отпускане на кредита - то е разсрочено във
времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките
в погасителния план. (т. 4.3 от ОУ
към ДПК).
Твърди се, че е
изготвен погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 182.09 лв. с падежна
дата - всяко 26-во число на месеца. Погасителния план е получен от длъжника на
23.11.2015г., заедно с Договора за кредит, Стандартен европейски формуляр с
Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
Твърди се, че
„Профи Кредит България“ ЕООД, е изпълнило в срок задължението си по договор №
********** и превело сумата в размер на 1113.22 лв. на 24.11.2015г. по сметката
на Е. Т. З. по посочена сметка, съгласно Транзакции, представени по делото и
Транзакция към „Изи Асет Мениджъмт“ в размер на 369.72 лева от дата
24.11.2015г. Извършено е рефинансиране към Изи Асет мениджъмт в полза Е. З. в размер на
369.72 лв. съгласно t.V от
Договор № **********. Извършено е
вътрешно рефинансиране към Профи Кредит България ЕООД , в размер на 1317.06
лева в полза на Е. З. съгласно т. V от
Договор №**********
Твърди се, че по
договор за потребителски кредит № ********** е подадено Заявление за промяна на
погасителен план от 09.07.2016г. по повод него е подписан Анекс№1 от
28.07.2016г. с погасителн план към него: променя се по следния начин - вноска
№7 се отлага.
Сочи се, че К.Б.
не е изпълнила задължението, което е поела по договора, не е направил нито едно
плащане по заема, няма нито една погасена вноска, съгласно погасителния план.
Счита се, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. От представеният по делото ДПК е видно, че същият
е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри, посочени от същия
в Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт.
С оглед на
гореизложеното, моли съдът да постановите решение, с което да установи със сила
на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД срещу длъжника К.Г.Б. с ЕГН: **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
********** в общ размер на 4870.05 лв. /четири хиляди осемстотин и седемдесет
лева и 0.05 ст./, представляващо остатъчната неизплатена главница по ДПК, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Претендират се
направените разноски в заповедното производство и в исковото производство. Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който се моли съдът
да отхвърли исковата молба като неоснователна и необоснована. Излагат се
съображения в тази насока.
Оспорват се
фактическите твърдения в исковата молба. Описват се погасителен план от
23.11.2015 г., анекс № 1/28.07.2016 г. и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 23.11.2015 г. Твърди
се, че и трите документа не са получени и подписани от ответницата като
солидарен длъжник. Следователно нямат обвързващ характер и не пораждат правни
последици спрямо нея, тъй като не е запозната със съдържанието им и не е страна по тях. Тези обстоятелства били
очевидни с оглед липсата на подписи на ответницата/въпреки, че в текста на
Анекс № 1/28.07.2016 г. същата е описана като страна/.
Сочи се, че на
стр.2 от ИМ се твърди наличието на сключен на 23.11.2017 г. договор за потребителски кредит. За съществуването
на подобен договор от посочената дата на ответницата не й е известно и такъв
няма приложен.
Твърди се, че
общото задължение по договора е 6555.24 лв. Предмет на претенция е сумата от
4870.05 лв., която не е конкретизирана като главница, лихви и периоди.
Същевременно ищецът отбелязва, че Б. не е изпълнила задълженията си по договора
и няма нито една погасена вноска. Срещу кредитополучателя Е. З. по същото ч.гр.д. № 1392/2018 г. е издадена
заповед за изпълнение, без да има ангажирани доказателства за платените от
последната суми.
Твърди се, че не е
осъществен юридическия факт на твърдината предсрочна изискуемост. Уведомително
писмо за предсрочно прекратяване на договора и за обявяване на задълженията за
предсрочно изискуеми Б. не е получавала. Приложеното е от 14.12.2016 г. като се
оспорва и се моли съдът да не го приема като доказателство по делото. Касае се
за неистински частен документ, който няма достоверна дата, подпис и не е
доведен до знанието на адресата си.
Сочи се, че предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й.
Позоваването на
предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да
означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито. че е налице покана за
плащане.
Твърди се, че освен
необоснован като основание, иска е недоказан и по размер /при определена в
договора сума на кредита 2800 лв. се претендира 4870.05 лв./, поради което се
моли съдът да го отхвърли.
Ответникът се
позовава на нищожност на клаузата на чл. 12.3 от общите условия, поради
неравноправния й характер и противоречие със ЗПК.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства,
вкл. искане за отпускане на
потребителски кредит от 21.11.2015г.; договор за потребителски кредит №**********
от 23.11.2015г.; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 23.11.2015г.; общи условия; погасителен план; преводно нареждане и др., се
установяват част от изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Видно от
събраните по делото доказателства, на дата
23.11.2017г. с Е. З. , ЕГН ********** като клиент и К.Б. като
съдлъжник, е сключен Договор за
потребителски кредит №**********. Въз основа на сключения между страните договор, ищецът „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнил точно и в срок задължението си, като на
24.11.2015г. превел по посочена от Захариева банкова сметка ***.22 лв., което
се установява от приложеното преводно нареждане. Общото задължение по договора,
включващо и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва: общо
задължение по договора: 6555.24 лева; Общ размер на месечна вноска по договора:
136.33 лв.; Дата на погасяване: 26-ти ден от месеца. Извършено е частично
плащане на задължението в размер на 454.60 лв.
По делото е
приложено уведомително писмо от 14.12.2016г.
от ищцовото дружество до ответника Б., но не са налице данни и не са представени
каквито и да е доказателства, от които да е видно, дали писмото е било
изпратено и е достигнало до знанието на ответника, както и дали същият е бил
информиран ,че договорът бил едностранно прекратен, а задълженията по него
обявени за предсрочно изискуеми.
Поради неизпълнение
на договорените задължения от страна на длъжниците , ищецът инициирал
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №1392/2018г. по описа
на Районен съд Пазарджик, ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен
съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано
е било частно гражданско дело №1392/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик,
по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №748 от
12.04.2018г. Поради обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение от длъжника Б.,
ищецът е предявил иск пред РС-Пазарджик за установяване на вземанията си в размера
по заповедта за изпълнение.
В хода на
производството по делото е била извършена съдебно- почеркова експертиза, видно
от заключението на която, подписите за „солидарен длъжник“ в Анекс №1 от
28.07.2016г. към Договор за
потребителски кредит №**********
и погасителния план към него, не са били положени от ответницата Б..
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
която не е влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването вземанията, обективирани в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение към датата на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта
за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова
в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на
съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за
установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение
длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че
вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното
производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението.
Предявеният иск е допустим, подаден в законоустановения срок, но неоснователен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
безспорно се установи,че е възникнало облигационно правоотношение между
страните. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. вкл. искане за отпускане на потребителски кредит
от 21.11.2015г.; договор за потребителски кредит №********** от 23.11.2015г.;
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 23.11.2015г.;
общи условия; погасителен план; преводно нареждане и др.
Доколкото ищецът се позовава на
предсрочна изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице
обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в т.12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, а именно просрочено плащане на
една месечна вноска с повече от 30 дни.
Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1
от ТЗ обаче, с банковия договор банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ
и представлява финансова институция, регистрирана с основа дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна
характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както
и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и
действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК
не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за
небанковите финансови институции, които предоставят по занятие кредити,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК /
а не само по чл.417 ГПК/
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.422 ГПК,
тъй като за кредитора не е съществувало задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл.410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014
на ВКС, ТК, II т.о.).
От доказателствата по делото не
може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната
изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Представено
е по делото уведомително писмо, с дата от 14.12.2016г. от "Профи Кредит
България" ЕООД, но липсват твърдения и доказателства, както същото да е
изпратено до длъжника, така и същото да е получено от него. След проведено
оспорване от страна на ответника, с протоколно определение от 06.12.2020г.
съдът е изключил от доказателствата по делото въпросното уведомително писмо от
14.12.2016г.
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК,
нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. По този въпрос е
налице съдебна практика в решение
№114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение
№77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед изложеното следва да се
заключи, че в настоящият случай предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК на ответника, но това
обстоятелство е настъпило след датата на подаване на заявлението /10.04.2018г./,
което не може да бъде зачетено. Поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното
в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени
като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се
произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения
установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни
указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от
9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
Предвид гореизложеното, тъй като
не се установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова
полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е
уведомило длъжника за това, следва да се приеме, че към момента на подаване на
заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по
договора и не е настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.
Следователно предявеният иск следва да бъдат отхвърлен изцяло само на това
основание.
Отделно от това,
съдът намира за основателно възражението на ответника по отношение на
представения по делото погасителен план от 23.11.2015 г., анекс № 1/28.07.2016
г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 23.11.2015 г. Не са ангажирани доказателства от ищцовата
страна, от които да се установява, че посочените три документа са били получени и подписани от ответницата
като солидарен длъжник, поради което не следва да се приема, че същите имат обвързващ характер и пораждат правни последици спрямо Б., тъй като
не са налице доказателства същата да е била запозната със съдържанието им.
Същевременно, така описаните документи са в основата на твърдения дълг -
уреждат плана за погасяване месечни вноски с падежи, размери и лихви. Видно от
заключението на приетата по делото
съдебно- почеркова експертиза, подписите за „солидарен длъжник“ в Анекс №1 от
28.07.2016г. към Договор за
потребителски кредит №**********
и погасителния план към него, не са били положени от ответницата Б., поради
което предявените срещу нея искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в
тежест на ищеца са направените от ответника разноски за производството, които
са в общ размер на 500.00лв. / 300.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 200.00лв. – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по изслушаната
почеркова експертиза./ Възражението на ищцовата страна за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, съдът приема за
неоснователно. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на
ответника процесуални действия, доказателствата събрани по делото, включително
и обсъжданите въпроси, делото се явява сравнително сложно от фактическа и
правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ответника възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно
Воден от
горното Районен съд - Пазарджик,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, против
К.Г.Б., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника К.Г.Б. с ЕГН: **********,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
********** от 23.11.2017г. в общ размер на 4870.05 лв. /четири хиляди
осемстотин и седемдесет лева и 0.05 ст./, представляващо остатъчната
неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.04.2018г./ до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №748 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2018 г. по ч.гр.д.
№1392/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В, ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.Б., ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски
по производството в размер на 500.00
лева /петстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: