№ 647
гр. Варна, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500331 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от М. В. ИГН. против
Определение № 6159 от 11.10.2021 година, постановено по гр.дело № 12
841/2021 година по описа на ВРС, с което е било прекратено производството
по делото, с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.
В жалбата се излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и не
почива на точното тълкуване на закона.По същество се иска отмяната му и
връщане на делото за продължаване на съдо – производствените действия.
За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните
становища, ВОС съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на ищеца,
с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК, като в исковата си молба
жалбоподателя е изложил следните твърдения, че според него въззивното
решение по в.гр.дело № 1699/20218 година, по описа на ВОС подлежи на
касационно обжалване, а не както погрешно е посочил съдът, че решението се
явява окончателно.
По негови данни и според приложеното по делото Решение №
1805/20218 година на ВОС съдържа в себе си порок, на база на които против
него / ищеца/ е било образувано изп.дело и по него е налице принудително
изпълнение, насочено върху ½ ид.част от негов имот.Молителя твърди, че на
база на този порок следва да бъде изпратено делото във ВКС, отделно от това
1
да бъде спряно и изпълнителното производство до изясняването на този
въпрос.
Производството е било оставено без движение, като съдът е дал
възможност на ищеца да заяви интереса си от иска по чл.124 ал.4 от ГПК,
както и да формулира ясен петитум.
Изпълнявайки указанията му, ищеца И. е обяснил, че въззивния състав
по гр.дело № 1699/2018 година на ВОС, е превишил правомощията си, като не
му е дал възможност да атакува акта му пред ВКС, като по този начин го е
лишил от право на защита.
Като е преценил, че с отговорите си, И. не е оправдал интереса си от
воденето на това производство, ВРС е прекратил същото.
Виждането на настоящия съд е следното:
Съобразно установената практика на ВКС на Р България, по своята
правна същност исковото производство по чл.124 ал.4 от ГПК е
установително и цели установяването със сила на пресъдено нещо на факт, с
правно значение, така че този факт да бъде противопоставен на всяко
лице.Този иск е обаче с ограничено приложно поле и е необходимо
възможността на предявяването му да е допустима от закона.Предпоставките
са следните: да се касае за факт с правно значение допустим от закона; за
установяване истинността или неистиността на документ; установяването на
престъпно обстоятелство.Следва да е налице обаче и правен интерес от това.
В конкретния случай ищеца цели да прогласи факта, че Решение №
1805/01.11.2018 година, постановено по гр.дело № 1699/2018 година подлежи
на касационно обжалване.Това обстоятелство обаче излиза извън приложното
поле на чл.124 ал.4 от ГПК, по причина, че въпроса за обжалваемостта или
необжалваемостта на съдебните решения се разглежда в самото производство
по постановяването им.Така например е видно от материалите по делото, че
постановявайки решението си въззивния състав на ВОС е прогласил
необжалваемостта му и това е станало още със самото решение от през 2018
година.Едва пред 2021 година ищцовата страна е преценила, че правото и е
нарушено, като е сезирала съда с касационна жалба, върната с Разпореждане
№ 261104 от 07.06.2021 година / вж.л.15/Изрично е указано на молителя И., че
самото Разпореждане подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд -
Варна, но няма данни това да е сторено от него, при все, че той излага и
настоява за правотата си.Нещо повече - преценката за наличие на конкретен
правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите
твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права.
Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият
2
петитум съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един
граждански спор.
Правен интерес не е налице когато страната се позовава на
абстрактна възможност съдържанието на факта/документа да влияе на
евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че
факта/документът ще бъде използуван като доказателство с оглед други
правоотношения между страните.
От материалите по делото е видно също така, че ищцовата страна е
Длъжник по изп.дело № 1064/2019 година на ЧСИ при ВРС.Също е видно, че
по отношение на негов недвижим имот е в ход принудително изпълнение,
следователно целта му не е да констатира определен факт, а да спре
изпълнителното дело, като по този начин осуети изпълнението.Това обаче не
може да се осъществи в този процес, още повече, че молителя е претърпял
поражение в производството по чл.439 от ГПК – /вж.л.20 и следващите/.
Споделяйки виждането на решаващия съд, настоящата съдебна
инстанция намира, че предявената претенция е извън приложното поле и на
нормата на чл.270 от ГПК и това е така, защото основано на константната
практика на ВКС актът на ВОС не и нищожен. В процесуалния закон не се
съдържа нарочно изброяване на недостатъците на съдебните актове, водещи
до тяхната нищожност, но изхождайки от естеството им на едностранни
властнически волеизявления на държавен правораздавателен орган, в които се
съдържа произнасяне по правен въпрос от неговата компетентност, съдебната
практика и правната теория трайно приемала, че за нищожност се касае в
случаите, при които съдебният акт е постановен от ненадлежен състав-от
лице, което не разполага със съдийска правоспособност, еднолично, в
случаите, при които е компетентен състав от няколко членове, или обратно-
ако е постановен по въпрос, който не попада в обхвата на
правораздавателната власт на българските съдилища, ако е постановен устно
или макар и да е изготвен в писмена форма е останал неподписан от
мнозинството от членовете на съдебния състав, когато съдебният акт е
напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не
може да се изясни по пътя на тълкуването, както и в случаите, при които
актът противоречи на свръхповелителни правни норми или предписва
извършването на явно престъпление.При тези данни и с тези мотиви,
настоящата инстанция намира, че атакуваното определение се явява правилно
3
и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6159 от 11.10.2021 година,
постановено по гр.дело № 12 841/2021 година, на ВРС, четиридесет и шести
състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едноседмичен срок от уведомяването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4