РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Русе, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 209 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Г.Р.Х. ***,
депозирана чрез адвокат-пълномощник А. С. ***, против Решение № 206 от 25.05.2021
г., постановено по АНД № 84/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-004025 от 05.01.2021 г. на Началник
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 3 000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност на
решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и
нарушение на материалния закон.
Иска
се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.
Претендира се и присъждане на направените в
производството до момента разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител в депозирано по делото
писмено възражение на касационната жалба вх. № 10398 от 17.06.2021г. по описа
на РС - Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на
разноски. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Становището на участващия в производството
прокурор от ОП-Русе е, че жалбата е неоснователна.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211,
ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събрания по въззивното дело доказателствен материал от фактическа
страна действително по несъмнен начин се установява, че на 05.12.2020 г., около
09:50 часа, в гр. Русе Г. Х., управлявайки л. а. марка „Ауди 80“, с рег. №
Р2408АР, се е движил по бул. „Христо Ботев“, идвайки от ж.к. „Дружба“, когато при
мокра пътна настилка, извършвайки маневра - завиване в обратна посока към бул. „Васил
Левски“, автомобилът му рязко еднократно поднесъл, първоначално в дясно, след
това в ляво. При тези фактически констатации, въззивният
съд, кредитирайки показанията на разпитания по делото полицейски служител,
очевидец на случая, е приел, че поднасянето на превозното средство било
резултат на използване от страна на водача на ръчната спирачна уредба, с цел
умишлено блокиране на задните колела на автомобила и поднасяне на задната му
част. С оглед на това съдът счел, че вмененото на Г. Х. нарушение било доказано
както от обективна, така и от субективна страна, правилно били
индивидуализирани и предвидените за него наказания, поради което е потвърдил
наказателното постановление.
Решението на Районен съд – Русе е неправилно, тъй като
е постановено в противоречие с приложимия материален закон.
Според касационната инстанция, правилният и
законосъобразен извод в случая е, че от събрания по делото доказателствен
материал не би могъл да се изведе категоричен извод за това, че жалбоподателят
е нарушил
разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Действително в конкретния казус от приложения по
делото оптичен носител с видеофайлове се установява приплъзване на превозното
средство, загуба на контрол върху автомобила, но липсват доказателства това да
се дължи на умишлено, целенасочено поведение на водача. Възможно е, както
самият той твърди в дадените от него писмени обяснения на л. 7 от въззивното
дело, тъй като настилката била мокра и хлъзгава, автомобилът да е поднесъл при
предприетата от него маневра „обратен завой“ особено при небрежно поведение от
страна на водача и за да го овладее и изправи да е подал газ и да е дръпнал
ръчната спирачка. В този
смисъл следва да се има предвид, че не всяко поднасяне на автомобила
съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а само това, което е умишлено
извършено.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното
изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги
целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е
необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл
като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че по делото липсват доказателства
за наличието на умисъл при извършването на нарушението. С оглед неговото
естество, такива доказателства за умишленото му извършване принципно могат да
бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр. многократни и
последователни маневри, подобни на описаните в НП), при което би била изключена
възможността поднасянето да се дължи на други фактори – несъобразена скорост и
поведение на водача с пътната обстановка, техническа неизправност, неопитност
на водача и т.н., и би се формирал извод, че то се дължи именно на
предприемането, и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на
автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на
задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване на контрола.
Както беше посочено, по делото не са събрани доказателства за такива действия,
които да сочат на умишленото извършване на нарушението, още повече при
несъмненото наличие на други фактори, които биха могли да доведат до описаното
поведение на автомобила на пътя /рязко еднократно поднасяне първо в дясно, след
това в ляво/, а именно при предприетата маневра „обратен завой“ вероятно
несъобразено поведение от страна на водача с пътните условия - мокра и хлъзгава
пътна настилка. Освен това обстоятелството, че след като поднесъл поради
мократа и хлъзгава пътна настилка, автомобилът за момент спира, след което
бавно потегля (което ясно се вижда на видеофайловете), също се явява в подкрепа
на твърдението на жалбоподателя, че за да изправи автомобила подал газ и
дръпнал ръчната спирачка с цел да го овладее.
От събраните по
делото доказателства не се установяват съставомерни действия от страна на водача,
които да обосноват категоричен извод, че той е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. След като не е извършил вмененото нарушение, жалбоподателят не следва да
понесе и административнонаказателна отговорност.
С оглед горното, като е потвърдил процесното
наказателно постановление, Районен съд - Русе е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. След отмяната на решението и на основание чл.
222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на
спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе
съображения настоящият състав на съда намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
сторените разноски в производството по оспорване на НП в общ размер на 1 040
лева, от които разноски в касационната инстанция, които възлизат на 440 лева - възнаграждение
за адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие (л. 17 от делото), както и своевременно поисканите
пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лева - възнаграждение за
адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 28 от въззивното дело). Следва да се отбележи, че
възражението на ответника по касация за неговата прекомерност е неоснователно. Съгласно
чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се
дължат за всяка инстанция. Видно от представените договори за правна защита и съдействие,
адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено в размер от 600 лева за
процесуално представителство пред въззивния съд и в размер на 440 лева – пред
настоящата инстанция. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислен върху размера на
наложената глоба, възлиза на 440 лева. Т.е. договореното и заплатено такова в
производството пред първата съдебна инстанция е малко над този минимален
размер, а договореното и заплатено такова в производството пред касационната
инстанция е точно в предвидения от наредбата минимален размер. Разноските за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР –
Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Мотивиран така и на
основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал.
1 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 206 от 25.05.2021 г., постановено по
АНД № 84/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1085-004025 от 05.01.2021 г. на Началник на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-004025 от
05.01.2021 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с
което на Г.Р.Х. *** за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР - Русе да заплати на Г.Р.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 1 040.00 (хиляда и четиридесет) лева - разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.