Присъда по дело №954/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда №7/ 15.01.2025г. по НОХД № 954/2024г. по описа на РС-
Бургас.

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство № 793/2022 г. по описа на Първо РУ Бургас, Пор. № 3086/2022 г. по
описа на РП - Бургас, по който е образувано производство срещу подсъдимия Г. М. М., ЕГН:
**********, роден на *****, с постоянен адрес: ************, за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 09.09.2022г. в гр.
Бургас, по ул.„Китка“ до №3, същият управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Пежо“, модел „***“ с peг. № *******, след употреба на наркотични
вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред с химико-
токсикологична експертиза на ВМА, гр. София с peг. № И-1202/07.02.2023г. и изследване на
контролна проба с химико - токсикологична експертиза на ВМА, гр. София с peг. № И-
6260/04.07.2023г.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото
обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение да
се отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години, както и наказания „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 години и „Глоба“ в размер на 1000лв.
Защитникът на подсъдимия моли съда изцяло да оправдае подзащитния му по
повдигнатото обвинение, което намира за недоказано от обективна и субективна страна.
Излага подробни доводи в тази насока.
Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че
поддържа заявеното от защитника му и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият Г. М. М., ЕГН: **********, е роден на *****, с постоянен адрес:
**********.
На 09.09.2022г., свидетелите К. К., К. Х., Н. Т. и Х. М. - служители в Сектор „СПС“,
изпълнявали служебните си задължения на територията на ОДМВР Бургас. Същите
получили разпореждане при установяване на лек автомобил марка „Пежо“ *** с peг. № **
**** **, да се извършат проверка на моторното превозно средство и на лицето, което го
управлява.
При обход на района, в гр.Бургас, на ул.„Китка“ свидетелите К. К. и Н. Т. установили
горепосочения автомобил, който спрели за проверка. В хода на проверката, полицейските
служители установили, че водач на превозното средство е подсъдимият Г. М.. С оглед
извършване на проверка на лицето за употреба на наркотични вещества и алкохол било
поискано съдействие от Сектор „ПП” при ОД на МВР Бургас. На място пристигнал
полицейският служител – свидетелят И. Е., който тествал обвиняемия с техническо средство
Дрегер, което не отчело употреба на алкохол.
Подсъдимият отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, в
1

следствие на което на същия бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване.
Пред полицейските служители М. посочил, че е употребил медикаментът „Ксанакс“, както и
хранителни добавки, които се съмнява, че могат да дадат фалшиво положителен резултат при
тестването му с техническо средство. По молба на подсъдимия М., неговият колега -
свидетелят Д. М. го откарал до МБАЛ Бургас, където той дал кръвна проба за изследване.
Във връзка с горното било образувано процесното досъдебно наказателно
производство, в хода на което била назначена и изготвена химико-токсикологична
експертиза във ВМА, гр.София с peг. № И-6260/04.07.2023 на кръвната проба на
подсъдимия, като видно от заключението на същата, е констатирано комбинирана употреба
на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – К. С. Х. /л.24-25 от делото/, К. З. К. /л.25 от делото/, Н. К. Т. /л.42-
43 от делото и прочетените такива на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК - л.32 от ДП/, Д. И.
М. /л.43 от делото/, Х. И. М. /л.41-42 от делото и прочетените такива на осн. чл.281, ал.5 вр.
ал.1, т.2 НПК - л.34 от ДП/, А. И. М. /л.61-62 от делото/, И. Е. Г. /л.62 от делото и
прочетените такива на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК - л.38 от ДП/ и Г. Н. Д. /л.62 от
делото/; от писмените и веществените доказателства както следва: АУАН бл.
467294/09.09.2022г. /л.6 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.15-16 от ДП/, протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози /л.9 от
ДП/, талон за изследване №118949 /л.7 от ДП/, протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.11-12 от ДП/, протокол – експертна
справка /л.13 от ДП/, съдебната химико-токсилогична експертиза на вещите лица д-р Д. Я. и
проф. д-р В. А. /л.67-70 от ДП/ и отговора на вещите лица на въпроси към същата в съдебно
заседание, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество
приложени по делото писмени доказателства.
Съдът не даде вяра на дадените от подсъдимия обясненията /л.63 от делото/.
При възприемане на горната фактическа обстановка БРС взе предвид на първо място
показанията на полицейските служители К. С. Х., К. З. К., Н. К. Т., Д. И. М., Х. И. М. и Г. Н.
Д., като намери същите за последователни, логични и водещи до установяване на едни и
същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради
което следва да се кредитират изцяло, като липсват основание да се приеме, че тези
свидетели са предубедени. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по същество
изложеното от тях не се оспорва от защитата. От показанията на тези свидетели се
установява по безспорен начин, че подсъдимият е бил спрян за проверка на процесната дата,
като е отказал извършването на тестване за употреба на наркотични вещества с техническо
средство, поради което и му е бил издаден талон за медицинско изследване.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ
и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на
подсъдимия се състоят единствено в излагане на твърдението, че не е употребил наркотично
вещество. Същите обаче нямат никаква информативност касателно вмененото във вина на
М. деяние. Те не се и подкрепят от доказателствената съвкупност по делото, поради което и
бяха възприети като негова защитна версия, която не се подкрепя от останалия наличен по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира изцяло и следните писмени доказателства: АУАН бл.
467294/09.09.2022г. /л.6 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.15-16 от ДП/, протокол за
2

извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози /л.9 от
ДП/, талон за изследване №118949 /л.7 от ДП/, протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.11-12 от ДП/, протокол – експертна
справка /л.13 от ДП/, от които се установява по безспорен начин съпричастността на
подсъдимия към вменената му във вина престъпна деятелност.
Съдът намери на следващо място във връзка с изготвената по делото съдебната
химико-токсилогична експертиза на вещите лица д-р Д. Я. и проф. д-р В. А. /л.67-70 от ДП/,
че вещите лица по нея компетентно и в рамките на своите знания си са дали отговор на
поставените им въпроси. БРС основа присъдата си на така изготвеното по делото
заключение, което намери че отговаря пълно на всички поставени към вещите лица въпроси.
Съобразно същото в настоящия случай е установена и доказана употребата на наркотични
вещества „амфетамин“ и „метамфетамин“ от страна на изследваното лице. В тази насока са
и отговорите на въпроси на вещото лице проф. д-р В. А. в съдебно заседание /л.53 от
делото/, които съдът също кредитира с доверие.
Амфетаминовите стимуланти са синтетична алтернатива на кокаина. Амфетаминът е
синтезиран през 1887г. и приложен за пръв път в медицината през 1927г. Негово най – важно
производно е метамфетаминът, получен в началото на 20 век. С оглед на изложеното и на
производния характер на едното вещество от другото двата наркотика са трудно отличими
един от друг, както и от останалите амфетаминови производни. /виж „Дрогите“ на Разум
Даскалов/. Ето защо, за установяване наличието на някое от тях следва да се вземе предвид
изключително и само направения химически анализ на конкретната кръвна проба. Видно от
съдебната химико-токсилогична експертиза на вещите лица д-р Д. Я. и проф. д-р В. А. е, че в
кръвната проба на подсъдимия „се установява присъствие на наркотични вещества от
групата на стимулантите – амфетамин (14ng/mL) и метамфетамин (26ng/mL).“ В
този смисъл съдът намира за безспорно установено по делото, че в кръвта на М. се откриват
и двете вещества, поради което и възраженията на защитата за наличие в кръвта на
подсъдимия единствено на веществото метамфетамин се явяват неоснователни.
Действително, вещото лице проф. д-р В. А. посочи в съдебно заседание, че веществото
амфетамин е метаболит на метамфетамин и може да присъства в организма в случаите на
употреба на метамфетамин. Вещото лице обаче беше категорично и потвърди неколкократно
пред съда, че „химическото изследване намира двете наркотични вещества в пробата.“
Изложеното се явява достатъчно, за да се приеме, че и двете вещества са установени в
кръвната проба на М. и съответно са били употребени от него преди пристъпване към
управление на автомобила му. В тази връзка следва изрично да се изтъкне също така, че
възможността амфетаминът да се появи като метаболит на метамфетамина е чисто
теоретична, като в случая не са налице някакви обективни данни/доказателства в тази
връзка, а и дори и твърдения на подсъдимия в тази насока.
Неоснователна се явява и защитната теза на подсъдимият, че е употребил
медикаметни и добавки, които може да са се отразили на резултатите от химическото
изследване. В тази връзка в съдебно заседание вещото лице А. посочи, че резултатът от
извършените изследвания в случая Категорично не е възможно да бъде повлиян от приема
на „Ксанакс“, тъй като използваните методи за лабораторно изследване не позволяват за
разлика от изследването на пътя едно вещество да влияе върху отчитането на друго. В
настоящия случай употреба на продукта „Ксанакс“ не е установено в кръвната проба, а
посочените от обвиняемия медикаменти не могат да повлияят на извършеното изследване.
Вещото лице е категорично по отношение на подсъдимия, че „не е възможно, ако не е
употребено наркотично вещество, пробата да отчете употреба на същото, доколкото
доказателствения лабораторен метод идентифицира еднозначно присъствието на самото
наркотично вещество в пробата. Тоест за разлика от предварителните тестове на пътя,
които както казах могат да се позитивират и от други вещества, които не са наркотични,
то доказателствения лабораторен метод еднозначно намира самото вещество в
3

пробата.“
Всички посочени по – горе доказателства, на които съдът даде вяра навеждат към
единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му
обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от
съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От
изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на
подсъдимия деяние по чл.343б, ал.3 от НК.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по – горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, като на 09.09.2022г. в гр. Бургас, по ул. „Китка“ до №3, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „***“, с peг.№ *******, след
употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред с химикотоксикологична експертиза на ВМА, гр.София, с peг.№ И-
1202/07.02.2023г. и изследване на контролна проба с химико- токсикологична експертиза на
ВМА, гр.София, с peг.№ И- 6260/04.07.2023г.
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в цитираната
разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, е необходимо деецът да
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. Това налага
най - напред да се направи анализ кога всъщност е налице управление на моторно превозно
средство, изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното деяние на
състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983г. на Пленума на ВС,
съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо задължителен характер за
съдилищата, понятието „управление“, употребено в чл.342, ал.1 от НК, включва всички
действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и
задължителните указания на управомощените лица, когато тези действия или бездействия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното
средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това
тълкуване на понятието „управление“ настоящият съдебен състав счита, че би могло и
следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на
чл.343б, ал.3 от НК. Приложението обаче следва да бъде съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл.343б,
ал.3 от НК. Последното се явява престъпление на формално /просто/ извършване, т.е. за да
бъде осъществен съставът на това престъпление, не се изисква настъпването на някакъв
престъпен резултат, респ. същият не е сред елементите от състава на това престъпление.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната норма, е
необходимо деецът освен да е управлявал моторно превозно средство и да е осъществил
управлението след употреба на наркотично вещество, което е и следващата кумулативно
дадена предпоставка за съставомерност на неговото поведение. Като елемент от състава на
престъплението, в закона не е посочена точно определена величина за съдържанието на
наркотично вещество, очертаващо наказателната му отговорност по цитираната разпоредба,
а релевантно е установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират като
наркотични. Следователно точното определяне на съдържанието не е само по себе си от
4

съществено значение за характера на отговорността на дееца, но самият факт на употреба на
наркотично вещество следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от
закона средства. Това са способите и средствата по НПК – чрез гласни и писмени
доказателства, респ. със заключение на вещо лице, когато се налагат специални знания по
въпроси от науката, техниката и изкуството, с каквито съдът не разполага. Без каквото и да е
съмнение е, че надлежният ред за събиране на доказателства, съобразно изложеното по -
горе за установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. В случай, че специалните правила не са съобразени, решаващо за
преценката е дали пропуските на контролните органи са довели до накърняване правото на
подсъдимия на справедлив процес от гледна точка принципите на НПК и съобразно
разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес или не. В този смисъл
следва да се изследва и въпросът дали по делото е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е дал положителна проба за наркотично вещество - амфетамин и
метамфетамин.
Съдът счита, че действията на дееца по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството, а именно в гр.Бургас, по ул.„Китка“ до №3,
представлява „управление“ на МПС по смисъла на закона, тъй като същият е спрян като
водач от полицейски служител при движение на автомобила по платното за движение в
населено място. На следващо място, от обективна страна няма спор, че лек автомобил марка
„Пежо“, модел „***“ с peг. № *******, който подсъдимият М. е управлявал, е „моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т.11 на Закона за движението по пътищата, доколкото
е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. След това, за да
бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от
изготвената съдебната химико-токсилогична експертиза на вещите лица д-р Д. Я. и проф. д-р
В. А., безспорно се установява, че подсъдимият М. е бил употребил амфетамин и
метамфетамин, които представляват високорискови наркотични вещества по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
във връзка Приложение № 1- Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични.
За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена
употреба от водач на МПС на наркотични вещества без значение от вида и количеството на
наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и
реакции при управлението на моторното превозно средството. Забраната за управляване на
МПС след употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за
управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, която е относителна,
доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2
промила. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези
вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че
нормите на НК следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за
законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил
наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото
поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той
следва да носи наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като са изпълнени
признаците от състава на посоченото престъпление, като не се изисква да е достигната
определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е
възникнала негова неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение
5

е и времето на употреба - непосредствено преди деецът да поеме управлението на моторното
превозно средство или в по - ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на
момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на управлението не би могло да
доведе до липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието.
Логическото тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.343б, ал.3 от НК
обуславя изводът, че за съставомерността на управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по
надлежния ред, нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на
водача. Достатъчно е да е установено такава употреба с всички допустими доказателства и
доказателствени средства, което в случая се доказва с съдебната химико-токсилогична
експертиза на вещите лица д-р Д. Я. и проф. д-р В. А., според която в кръвта на водача М. е
установено наличие на амфетамин и метамфетамин. В подкрепа на този извод е
преобладаващата практика на ВКС, а именно Решение № 81 от 15.05.2018г. на ВКС по н. д.
№ 237/ 2018г. III н. о., Решение № 116 от 8.08.2016г. на ВКС по н. д. № 34/ 2016г. III н. о.
Най-новата практика на ВКС също е в синхрон с изложеното, а именно Решение № 126
от 5.07.2019г. на ВКС по н. д. № 540/ 2019г. II н. о.
Авторството на деянието е безспорно установено от анализираните по-горе гласни
доказателствени средства, в подкрепа на които са и обстоятелствата, отразени в
приобщените писмени доказателства.
От субективна страна деянието е извършено при форма и вид на вината пряк умисъл,
тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да
управлява МПС след употреба на наркотичното вещество, което е бил употребил, но
въпреки това е управлявал автомобил, с което е целял настъпването на общественоопасните
последици от своето деяние.
В никакъв случай не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че след като
подсъдимият е дал кръв за извършване на изследване, следва да се заключи, че липсва
субективния елемент при извършване на престъплението. В случая М. се е възползвал от
един от предоставените му два различни реда за установяване наличието/липсата на
употреба на наркотични вещества, като е преценил, че ще даде доверие в по – голяма степен
на кръвното изследване. Това обстоятелство обаче не може да обоснове извода за липса на
знание у него относно факта, че самият той е употребил процесните наркотици. И
подсъдимият и защитникът му посочват в тази връзка, че не се знае как наркотиците са
попаднали в кръвната проба, след като вещото лице посочи, че употребата на сочените от
подсъдимия медикаменти не са повлияли на изследването. В тази връзка следва да се има
предвид, че липсва каквото и да е логическо обяснение на присъствието на наркотика, което
да обоснове извода за липса на негова употреба от страна на подсъдимия респ. за липса на
осъществено деяние от субективна страна.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от една до три години и „Глоба“ от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.55 НК, тъй като намери, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия М. обстоятелство, съдът отчете
доброто му процесуално поведение и оказаното от него съдействие за установяване на
обективната истина по делото. В същото време, видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач е, че въпреки дългогодишния си опит като водач на МПС, същият има
6

сравнително малък брой допуснати нарушения на правилата на ЗДвП /респ. издадени
електронни фишове и наказателни постановления в тази връзка/. Подсъдимият е и
неосъждан за престъпления от общ или частен характер, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78 НК.
Изложеното в съчетание с обстоятелството, че лицето макар и на 36 - годишна възраст е
нямал други противообществени прояви, насочва към извода, че то е с изключително ниска
степен на обществена опасност, а настоящото деяние се явява инцидентно в живота му.
С оглед на така изложеното и на основание е чл.343б, ал.3 от НК във вр. чл.55, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК във вр. чл.36 от НК съдът осъди подсъдимия на „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 /три/ месеца, както и наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, като на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл.343б, ал.3, вр. чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК БРС лиши
подсъдимия Г. М. М., ЕГН: **********, от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 2 /две/ години, като приспадна на основание чл.59, ал.4 от НК от срока на
изтърпяване на това наказание времето, през което той е бил лишен от това право по
административен ред.
Така индивидуализираното по вид и размер наказание по мнение на съдебния състав
съответства на интензитета и обществената опасност на извършеното престъпление, отчита
индивидуалните характеристики на личността на извършителя, отговаря на критериите по
чл.27 ЗАНН, и съдържа потенциал за постигане в пълна степен на целите на
административното наказание, указани в чл.12 ЗАНН.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху М. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по разноските, като:
Осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Г. М. М., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр.Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 846,00 /осемстотин четиридесет и
шест/ лева.
осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Г. М. М., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Бургас
направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 80.00
/осемдесет/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	7
Дата:	15 януари 2025 г.
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20242120200954
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 март 2024 г.

Присъда по дело №954/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите