Р Е Ш Е Н И Е
№ 1829 01.11.2019г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 362 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156, ал.1 във вр. с чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл.9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Делото е образувано по жалба от „ГРУНДИНВЕСТ“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Садово, Промишлена зона,
представлявано от пълномощниците си адв. Е.Б.и адв. Х.М. ***, против Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № МТД-1019/17.12.2018г., издаден от Д.Н.Н.на
длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър,
потвърден с Решение № 2/28.01.2019г. на началник отдел „МТД” при община
Несебър.
Иска се
отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен и присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание оспорващият „ГРУНДИНВЕСТ“
ООД се представлява от адв. Х.М., който поддържа
жалбата и моли за присъждане на направените по делото разноски, като прилага
списък на същите. Представя по делото писмена защита с допълнителни съображения
за незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Ответната
страна – Началник отдел „МТД” при община Несебър се представлява от юрисконсулт
Христина Д., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издадения АУЗД
като правилен и законосъобразно издаден. Претендира за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответната страна. Процесуалният
представител на ответника представя по делото писмени бележки, в които излага
допълнителни аргументи за неоснователността на жалбата.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ с трайно предназначение - урбанизирана територия с начин на
трайно ползване за „почивен лагер“,
находящ се в местността „Ефрем чешма“, в землището на гр.Обзор, с площ
от 14 563 кв.м., съобразно представения по делото нот.
акт № 149, вх.рег.№ 10690, том ХLІ, дело № 9303
от 29.12.2006г., на Служба по вписванията – Несебър /л.41-43 от делото/.
За този
имот е подадена декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 282/26.02.2007г. /л.39-40
от делото/. Дружеството е подало декларация по чл.28, ал.1, т.2 от Наредба № 11
на за определяне на размера на общинските такси и цени на услуги на територията
на Община Несебър /Наредба № 11/ с вх.№ ДК 28001845/10.2013г. /л.44 от делото/,
с която е декларирало, че няма да ползва имота през цялата 2014г.
С АУЗД № МТД-1019/17.12.2018г.,
издаден от Д.Н.Н.на длъжност главен експерт в отдел
„Местни данъци и такси” при община Несебър, са
установени задължения на дружеството жалбоподател „ГРУНДИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** за
Такса Битови отпадъци /ТБО/ за 2014г. в размер на 5 401.07лв., от които
главница - 3 760.10лв. и лихва – 1 640.97лв.
АУЗД е
бил връчен на упълномощено от дружеството лице Румяна Текелиева
на 21.12.2018г. /л.26 от делото/.
С жалба
вх.№ Н4-МДТ-072/03.01.2019г. /л.23-24 от делото/ дружеството е оспорило по
административен ред установените задължения с искане да бъде отменен съставения
АУЗД. По същество в тази жалба се излагат възражения за това, че за имота на
дружеството не се дължи такса, тъй като същият се намира извън границите на
районите, за които се е извършвало сметосъбиране и сметоизвозване
през 2014г. Твърди се, че същият е извън териториите за обществено ползване и
за него не се е предоставяла услугата по поддържане на чистотата, а освен това
за посочения период за град Обзор е липсвало депо за битови отпадъци и
съоръжения за обезвреждането им.
Във
връзка с подадената жалба, органът - издател на АУЗД е изготвил обяснителна
записка по АУЗД № МТД-1019/17.12.2018г. /л.32 от делото/. В
обяснителната записка са изложени съображения за начина на начисляване на ТБО за
2014г.
Отчетната
стойност на имота е 1 880 049.68лв. Размерът на начисленото задължение за
ТБО е определено съобразно отчетната стойност на имота с коефициенти за
нежилищни имоти единствено за два от компонентите – поддържане на чистота на
населените места и обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо в
размер на 2.0 промила /1.6 промила + 0.4 промила, съответно за всяка
компонента/. Не е определена такса за
сметосъбиране и сметоизвозване тъй като дружеството е
подало декларация по чл.28 от Наредба № 11 с вх.№ ДК 28001845/10.2013г. за
2014г. и е освободено от нея. ТБО за посочения период е определена в общо размер
на 3 760.10лв. /3 008.08лв + 752.02лв., съответно за все един от двата
компонента/.
Горестоящият
административен орган началникът на отдел „МТД” при община Несебър със свое
Решение №
2/28.01.2019г. е потвърдил обжалвания АУЗД № МТД-1019/17.12.2018г.
Решението
било връчена на представителя на дружеството адв. Х.М.
с известие по пощата на 29.01.2019г. /л.26 от делото/.
С жалба вх.№ 2767/11.02.2019г. /л.2 от дело № 463/2019г. по описа на АдмС – Пловдив/, актът е обжалван по съдебен ред. Жалбата е
изпратена по подсъдност на АдмС – Бургас с писмо вх.№
1882/14.02.2019г. във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.
Административният орган е представил по делото административната
преписка, сред която и следните доказателства:
Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на Община Несебър, в редакция действаща през 2014г., на
Общински съвет – Несебър /л.58-98 от делото/.
Заповед № 1216 от 30.10.2013г. на кмета на Община Несебър за определяне
районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано
поддържане на чистотата, в които през 2014 година ще се извършват услугите по
събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и приложение към нея
/л.27-33 от делото/, заедно с приложение към нея, в което са описани границите
на районите, в които през 2014г. се твърди да е извършвано организираното от
общината събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване /л.34-38 от делото/.
Представени са и следните документи: Решение № 667 от протокол №
20/18.12.2013г. за определяне размера на таксата битови отпадъци за 2014г. на
Общински съвет - Несебър; Длъжностно разписание за дейностите в БКС – Обзор,
утвърдена от кмета на община Несебър за 2014г.; Справка за разходите за
дейностите на БКС – Обзор за периода 2011 – 2015г.; Справка за стойностите на
закупени ДМА и съдове за смет на БКС - Обзор за периода 2011 – 2015г.; Акт за
частна общинска собственост № 5744/30.05.2014г., установяващ правото на собственост
на Община Несебър върху Земеделски имот с площ от 6855 кв.м. с предназначение
на земята „земеделска“ и с отразен начин на трайно ползване „депо за битови
отпадъци – (сметище)“ с приложена скица на същия поземлен имот №15-428654 от
05.10.2015г. на СГКК – Бургас; Справка за приетите количества отпадъци на
общинско депо гр.Обзор за периода от 2009г. до 2014г. включително.
Допълнително в хода на съдебното производство от ответната страна бяха
представени следните писмени доказателства: Справки от Кадастрално-административната
информационна система на АГКК за ПИ 53045.503.111; Обобщена справка по ведомост
заплати за дейност БКС и озеленяване за 2014г.; Трудови договори и длъжностни
характеристики на служители в БКС – Обзор, маршрут на сметосъбиращ
автомобил на БКС – Обзор, район III и Пътни листи за 2014г. на сметоизвозващ автомобил „Щаер-ротор”,
с рег.№ А9453КК.
По делото
са допуснати и възложени съдебно-счетоводна /ССчЕ/ и основна
и допълнителна съдебно-техническа /СТЕ/ експертизи, заключенията на които са
изготвени съответно от в.л. С.В.А. и инж. М.Р. Гълабова.
Същите не са оспорени и са приети по делото като ясни и обосновани.
Според
заключението на ССчЕ направените в процесния АУЗД №
МТД-1019/17.12.2018г. са математически правилни, както в частта на главницата,
така и на лихвите върху задълженията за период 2014г. и съобразени с приетите
от Общински съвет Несебър размери на ТБО за нежилищни имоти.
Според
заключението на СТЕ притежаваният от жалбоподателя недвижим имот, находящ се в
гр.Обзор, общ.Несебър, обл.Бургас, мест.”Ефрем чешма”, с идентификатор 53045.303.111 по
кадастралната карта, съобразно плана за регулация на гр.Обзор от 1971г.,
изменен през 1976г., попада в урбанизирана територия, гр.Обзор – „Южен плаж”.
Имотът попада в границите на районите, които са включени в системата за
организирано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., определени от кмета на община Несебър със
заповед № 1216/30.10.2013г. и приложението към нея, а именно: район гр.Обзор -
Южен плаж - комплекси и лагери. Според вещото лице от страна на Община Несебър
и Кметство Обзор не са ми били предоставени документи за 2014г., от които да е
видно кога и за кои територии е извършена услугата „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване”. В описаните маршрути в предоставените
пътни листи за 2014г. е посочено населено място
- гр.Обзор: „гаража-Обзор, Обзор-район 3, район 3-сметище”.
От
заключението на допълнителната СТЕ се установява, че при извършената от вещото
лице проверка в съответните институции не са се открили и не били предоставени
данни за отреждане на терен за сметище в землището на гр.Обзор, като строителни
книжа за изграждането му и разрешителни за експлоатация на сметището и за
въвеждането му в експлоатация.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат
на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Горестоящият
административен орган - началникът на отдел „МТД” при община Несебър
със свое Решение
№ 2/28.01.2019г. е потвърдил обжалвания АУЗД № МТД-1019/17.12.2018г., като
решението било връчена на представителя на дружеството адв.
Х.М. с известие по пощата на 29.01.2019г. Жалбата
против него е подадена до АдмС – Пловдив с вх.№
2767/11.02.2019г., т.е. в рамките на срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Предвид
изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, след
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за допустимост
на съдебното производство.
Разгледана по същество същата се
преценя като частично основателна
поради следните съображения:
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в отдел „МДТ” при Община Несебър, съобразно
правомощията предоставени със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на Община
Несебър /л.45 от делото/.
Със
заповед №394/26.04.2012г. кмета на Община Несебър, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и
чл.12, ал.1 от ДОПК, е определил служителите на общинската администрация с
права и задължения на органи по приходите- служители от отдел МДТ при община
Несебър на длъжности – младши експерт, старши експерт, главен експерт,
специалист и главен специалист. Според приложения по делото трудов договор № 164/01.02.2018г.
/л.48 от делото/ служителят Димитър Недялков Недялков,
издател на акта, е назначен на длъжност главен експерт в отдел МДТ при община
Несебър. По тази причина съдът приема, че при издаването на акта, същият е
действал в качеството на орган по приходите и е разполагал с необходимата
компетентност.
Актът
е издаден в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразен с целта на
закона.
Оспореният
административен акт е издаден отчасти в съответствие с приложимия материален
закон.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим имот,
представляващ ПИ с трайно предназначение- урбанизирана територия с начин на
трайно ползване за „почивен лагер“,
находящ се в местността „Ефрем чешма“, в землището на гр.Обзор, с площ
от 14 563 кв.м., съобразно представения по делото нот.
акт № 149, вх.рег.№ 10690, том ХLІ, дело № 9303
от 29.12.2006 г., на Служба по вписванията – Несебър/л.34-36 от делото/.
Не се спори, че дружеството е подало декларация
по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 282/26.02.2007г. и декларация по чл.28, ал.1, т.2
от Наредба № 11 на за определяне на размера на общинските такси и цени на
услуги на територията на Община Несебър /Наредба № 11/ с вх.№ ДК
28001845/10.2013г., с която е декларирало, че няма да ползва имота през цялата
2014г.
Именно
поради подадената на основание чл.28 от Наредба № 11 декларация на дружеството
е определена ТБО само за два от предвидените в чл.66 от ЗМДТ компоненти. Спорът
по делото е дали дружеството дължи такса за тях.
Жалбоподателят
твърди, че за периода на 2014г. дружеството не дължи такса за услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като
недвижимият му имот с идентификатор 53045.503.11 е извън тези територии, т.е.
същият се намира извън границите на районите, в които се е извършвало
сметосъбирането и сметоизвозването през 2014г. Според
него не дължи и такса за депо за битови отпадъци и съоръжения за обезвреждането
им, тъй като за град Обзор такова липсва.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на
чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от
услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ /редакцията от ДВ бр.101 от 2013г., в
сила от 1.01.2044г./ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване
– когато услугата не се предоставя от общината или имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
да края на предходната година в общината по местонахождението на имота; за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не
се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
В чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с
наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната
година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на
съответната такса.
Условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в
Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги и
права на територията на Община Несебър, в която размерът на таксата е определен
за всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.66 ЗМДТ.
Дължимостта на таксата за битови отпадъци е обусловена от реалното предоставяне на
услугите от общината, в какъвто смисъл е и законовата регламентация в чл.62 от ЗМДТ. Осъществяването на всяка една услуга включена в ТБО - услуга по
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения, като и поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване, следва да бъде доказана от страна на административния
орган. Съгласно чл.170 ал.1 от АПК,
административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е
благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
С оглед посочените по-горе разпоредби, за да бъде дължима таксата за
процесната услуга е необходимо да са налице две кумулативно предвидени
предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено
място и реалното предоставяне на услугата.
Според приетото по делото
заключение на допуснатата СТЕ притежаваният от жалбоподателя недвижим имот,
находящ се в гр.Обзор, общ.Несебър, обл.Бургас, мест.”Ефрем чешма”, с идентификатор 53045.303.111 по
кадастралната карта, съобразно плана за регулация на гр.Обзор от 1971г.,
изменен през 1976г., попада в урбанизирана територия, гр.Обзор – „Южен плаж”.
Имотът попада в границите на районите, които са включени в системата за
организирано поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г., определени от кмета на община Несебър със заповед
№ 1216/30.10.2013г. и приложението към нея, а именно: район гр.Обзор - Южен
плаж - комплекси и лагери.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на жалбоподателя и неговия процесуален представител,
че изводът на вещото лице е немотивиран. Обстоятелството, че местността „Южен
плаж” е изписан с малка буква в Приложението към Заповед № 1216 от 30.10.2013г. на кмета на Община Несебър не означава,
че става дума за самия плаж, а не за местност, както необоснована твърди
жалбоподателя. Това е така защо в Приложението е посочено: „2.3 Обзор-южен плаж – комплекси и лагери”, т.е. след като става
дума за комплекси и лагери очевидно е, че става дума за местност, а не морския
бряг, респ. плаж.
Същевременно съдът счита, че не е достатъчно
само процесният имот да се намира в границите на районите определени със
заповед № 1216 от 30.10.2013г. на кмета на Община Несебър, необходимо е да е
налице реално предоставяне на услугата поддържане на чистота на териториите за
обществено ползване. В конкретния случай въпреки предоставената му от съда
възможност и съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответната
страна не представи доказателства в тази насока. Това се установява и от
заключението на вещото лице по СТЕ, според което
от страна на Община Несебър и Кметство Обзор не са били предоставени документи
за 2014г., от които да е видно кога и за кои територии е извършена услугата
„поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”. В описаните
маршрути в предоставените пътни листи за 2014г. е посочено населено място - гр.Обзор: „гаража-Обзор, Обзор-район 3,
район 3-сметище”.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, които да
обосноват извода, че в района на гр.Обзор е било обособено депо за обезвреждане
на битови отпадъци. Този извод следва от представените по делото Акт за частна общинска собственост № 5744/30.05.2014г., установяващ
правото на собственост на Община Несебър върху Земеделски имот с площ от 6855
кв.м. с предназначение на земята „земеделска“ и с отразен начин на трайно
ползване „депо за битови отпадъци – (сметище)“, скица на същия поземлен имот
№15-428654 от 05.10.2015г. на СГКК – Бургас и справката за приетите количества
отпадъци на общинско депо гр.Обзор за периода от 2009г. до 2014г. включително.
Същевременно безспорно е установено, че за същото няма издадени строителни книжа за
изграждането му и разрешителни за експлоатация на сметището и за въвеждането му
в експлоатация, т.е. същото е незаконосъобразно изградено и функциониращо без
съответно разрешение. В подкрепа на извода за наличието на незаконно
функциониращо сметище е и заповед № РД-149/29.09.2015г. на директора на РИОСВ –
Бургас /л.412 от делото/.
Според чл.71 от ЗМДТ /в редакцията от ДВ бр.101
от 2013г., в сила от 1.01.2044г./ не се събира такса за обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. От разпоредбата следва,
че от значение е наличието или липсата на депо, а не дали същото е
законосъобразно изградено и функциониращо или не. В конкретния случай, след
като по делото се установи, че в землището на гр.Обзор е имало депо за
обезвреждане на отпадъци, то въпросът за неговата законосъобразност е правно ирелевантен.
От изложеното следва, че за 2014г. дружеството –
жалбоподател следва да дължи такса ТБО единствено за третия компонент, а именно
за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Видно от процесния АУЗД и
заключението на ССчЕ размерът й е 752.02лв. и съответно
лихва в размер на 328.19лв.
Съобразно изложеното съдът
намира, че жалбата на „ГРУНДИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *** против АУЗД
№МТД-1019/17.12.2018г., издаден от Д.Н.Н.на длъжност
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър е частично
основателна и същият следва а да бъде изменен, като размерът на ТБО следва да
бъде определен само за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци.
При този изход на делото искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат и
вещо лице, следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, съразмерно
уважената част на жалбата, а искането на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - съобразно
отхвърлената част на жалбата и чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация
/АУЗД/ № МТД-1019/17.12.2018г., издаден от Д.Н.Н.на
длъжност главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър,
потвърден с Решение № 2/28.01.2019г. на началник отдел „МТД” при община Несебър,
с който на жалбоподателя е определена ТБО за 2014г. като вместо задължение общо
в размер на 5 401.07лв., от които главница 3 760.10лв. и лихви 1 640.97лв.,
ОПРЕДЕЛЯ задължение общо в размер на
1080.21лв. /хиляда и осемдесет лева и 21ст./, от които главница 752.02лв.
/седемстотин петдесет и два лева и 2ст./ и лихва в размер на 328.19лв. /триста
двадесет и осем лв. и 19 ст./.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НЕСЕБЪР да заплати на „ГРУНДИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Садово, Промишлена зона направените по
делото разноски за внесена държавна такса, и изплатено възнаграждение на
адвокат и вещи лица, обща в размер на 1652.00лв. /хиляда шестстотин петдесет и два лева/.
ОСЪЖДА „ГРУНДИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Садово, Промишлена зона да заплати на ОБЩИНА НЕСЕБЪР направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 120.00 /сто и двадесет лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: