Р Е Ш Е Н И Е
№ 420 / 17.11.2023 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, I-ви касационен състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
при
участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от съдия С. Сандева канд № 478/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР – Добрич срещу Решение № 49/11.05.2023 г.,
постановено по анд № 26/ 2023 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е
отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6006929 на ОД на МВР - Добрич, с който на Г.А.Г. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал.
4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита решението на КРС
за необосновано, неясно и постановено в нарушение на закона. Твърди, че съдът е
тълкувал и приложил неправилно закона, без да се аргументира. Оспорва изводите
му за липса на задължителни реквизити в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), като излага подробни
съображения за това. Позовава се на нормите на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Счита, че превишението на скоростта е безспорно доказано, поради
което правилно е санкциониран водачът на МПС. По тези съображения иска
решението на КРС да бъде отменено и да бъде постановено друго такова по
същество, с което да се потвърди обжалваният ЕФ. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. Прави
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Ответникът – Г.А.Г., оспорва
жалбата в писмен отговор по делото. Споделя доводите на съда, че не може да се
установи колко е действително измерената скорост, тъй като в приложеното по
делото статично изображение не се съдържа информация за това. Възразява, че
едва с касационната жалба е представено друго статично изображение, в което
първоначално липсващата стойност за скорост вече е добавена. Непредставянето на
снимката във въззивното производство навежда на извода, че тя е изготвена след
запознаване с решението на КРС и за нуждите на касационното производство. Сочи,
че фотоснимките не са писмено доказателство и съгласно чл. 219 от АПК нямат
място в касационното производство. Счита за правилни изводите на КРС за наличие
на съществени пропуски и неясноти в обжалвания ЕФ и за липса на реквизити в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 283з-532/12.05.2015 г. Намира за
неприложима нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в случая не става въпрос
за нередовност на санкционния акт, а за пропуск в процеса на доказване, който в
съдебната фаза не може да се преодолее. Сочи, че презумптивната доказателствена
сила на редовно съставените актове по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е налице
единствено в хода на административнонаказателното производство, а в съдебния
процес АНО следва да докаже по безспорен начин всички обективни и субективни
елементи на съответното административно нарушение. По тези съображения иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на ДОП счита, че жалбата
е основателна. Твърди, че от събраните доказателства се установява извършено административно
нарушение по чл. 21 от ЗДвП. Иска отмяна на решението на КРС и потвърждаване на
издадения ЕФ.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и служебната проверка на
основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения :
С обжалваното решение КРС е отменил
ЕФ серия К № 6006929, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който на Г.А.Г. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 03.06.2022 г., в 10:07 часа, в област
Добрич, община Каварна, гр. Каварна, при насочено към гр. Балчик АТСС № 120ccbf, е превишил разрешената от 50
км/час скорост с 11 км/ч при управлението на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ,
регистрационен номер ТХ3950АР.
За да постанови този резултат, съдът
е приел, от една страна, че ЕФ е издаден след изтичане на предвидените в чл. 34
от ЗАНН срокове, а от друга страна, че не е доказано извършването на нарушение
от водача. Изложил е мотиви, че представеният по делото протокол по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не съдържа задължителни реквизити, тъй
като в него има съществени пропуски и неясноти, които правят невъзможно да се
установи кога и при какви обстоятелства е извършено заснемането. Направил е извод,
че в приложената към протокола снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. липсват дата, час и координати, поради което не
съставлява годно веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, удостоверяващо точното разположение на мобилното АТСС в деня на
нарушението. Приел е, че в представеното по делото статично изображение липсва
измерена скорост. В графата скорост долу вляво няма изписана скорост, поради
което и при липсата на други доказателства по делото не може да се установи
дали действително е налице превишение на скоростта, осъществяващо фактическия
състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В заключение районният съд е
приел, че липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, обуславяща
отмяната му.
Обжалваното решение е неправилно,
постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на
обективно, пълно и всестранно изследване на относимите обстоятелства,
несъбиране на доказателства за изясняване на факти от предмета на доказване и погрешна
оценка и анализ на събраните доказателства.
Не се споделят изводите на съда
за неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е установено на
03.06.2022 г., а ЕФ е издаден на 12.06.2022 г., видно от представеното по делото
извлечение от АИС АНД. Обстоятелството, че ЕФ е връчен в по-късен момент, е
неотносимо към приложението на чл. 34 от ЗАНН. Датата на връчване е от значение единствено за
упражняване на правото на жалба на наказаното лице, но не и за надлежното
реализиране на отговорността му.
Не се споделят и изводите на съда
за нередовност на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. поради липса на задължителни реквизити.
В протокола е записано точното
място за контрол - гр. Каварна, ул. „България“ до ул. „Ст. Караджа“, с посока
на движение на контролираните МПС от гр. Каварна към гр. Балчик и в двете
посоки. Вписан е видът на пътя, както и ограничението на скоростта от 50
км/час. Отразено е, че няма пътен знак за ограничение, посоката на задействане
е „Д“ и съответства на една от възможностите „в двете посоки“.
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и края на контролирания
участък се отбелязва само при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В
случая нарушението е установено в режим на измерване – „С – стационарен“,
поради което непопълването на тази графа не съставлява нарушение на
изискванията за съдържание, както неправилно е преценил районният съд.
Неправилно е и становището на
съда за неяснота относно датата на използване на АТСС. Действително изписаната
в тази графа цифра на месеца е поправена, но от датата на приемане и на
регистрация на протокола е видно, че става дума за месец юни.
Не е съществен пропуск
непосочването на номера на първото и последното изображение в протокола, защото
съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. информацията
със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация
или локален сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки
винаги може да се провери дали те са част от изготвените статични изображения
за времето на извършения контрол.
Невярна е констатацията на съда,
че не е отразено в протокола дали е направена снимка на разположението на уреда
спрямо участъка за контрол на МПС, защото такова отбелязване е налице.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че протоколът за използване на мобилно АТСС не съдържа такива
недостатъци, които да разколебават материалната му доказателствена сила като
официален свидетелстващ документ, поради което неправилно и незаконосъобразно районният
съд не се е съобразил с отразените в него факти и обстоятелства.
Неправилно и незаконосъобразно районният
съд е отказал да кредитира и приложената към протокола снимка на разположението
на уреда като годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП по съображения, че липсват дата, час и координати на
изображението. На гърба на снимката изрично са записани имената на длъжностното
лице, което я е изготвило, както и точният час и датата на изготвяне. Действително
в нея няма посочени координати, но такова изискване не е предвидено в чл. 10,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., където е посочено само, че протоколът
за използване на мобилно АТСС за контрол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда.
Принципно вярна е констатацията
на съда, че в приложеното към преписката статично изображение на нарушението
липсва информация за измерената скорост на МПС, тъй като в графата долу вляво
няма изписана скорост, но тази констатация е направена, без да е проведено истинско
съдебно дирене за установяване на действителната фактическа обстановка по делото.
Нито в бланкетната си жалба, нито
в хода на съдебното следствие жалбоподателят е оспорил протокола и фотоснимката
към него. Едва в пледоарията си по същество той е направил оплаквания, че приложената
към протокола снимка е направена на 03.06.2022 г. в 19, 30 часа, а съгласно ЕФ
нарушението е установено в 10, 07 часа, което навежда на извода, че липсва
задължителната снимка на разположението на уреда към момента на установяване на
нарушението. Едва тогава жалбоподателят е оспорил и приложеното по делото статично
изображение на нарушението с мотива, че в него липсва информация за измерена
скорост. Всички тези възражения за допуснати пропуски и несъответствия е
следвало да бъдат посочени от страната и проверени от съда при изясняване на
фактическата страна на спора, за да може наказващият орган да вземе отношение
по тях и да представи доказателства, с които да ги обори. Касае се за
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на случая, поради
което районният съд е следвало да отмени хода по същество и да възобнови съдебното
следствие, за да ги изследва. Вместо това съдът е приел, че делото е изяснено и
го е обявил за решаване, с което не само не е установил обективното положение,
но и е ограничил правото на защита на ответника, лишавайки го изцяло от
възможността да докаже обвинителната си теза.
Няма спор, че тежестта на
доказване за извършване на нарушението е на наказващия орган, който не е изпълнил
задължението си да представи всички относими данни и
материали по случая, така както разпорежда и чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Независимо от това, въззивният съд като инстанция по
същество е бил длъжен да прояви
активност за служебно
събиране на доказателства с цел разкриване на
обективната истина в съответствие с императивните правила на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН. При наличието на съмнения и възражения относно
годността на приложените по делото доказателства съдът е следвало сам да изиска
или да укаже на ответника да представи необходимата информация за установяване на
тяхната надеждност и за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване.
Като не е сторил това, районният съд е постановил решението си при
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, аргумент за
което е и приложеното
към касационната жалба ново статично изображение от същия запис на камерата, но
с друг пореден номер. С процесуалното си бездействие той е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. ал. 3,
т. 2 от НПК, които са довели до неправилност и необоснованост на фактическите и
правните му изводи и до накърняване на правото на защита на ответника.
Констатираните нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата съдебна
инстанция, поради което и с оглед на обстоятелството, че новопредставеното
статично изображение е недопустимо доказателствено средство в касационното
производство съгласно чл. 219 от АПК, решението следва да се отмени и делото да
се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При новото разглеждане на делото следва да се вземе предвид приложеното
към касационната жалба статично изображение и при наличие на оспорване на
неговата достоверност от страна на жалбоподателя да се изискат допълнителни
доказателства за установяване на датата и начина на съставянето му, в това
число заснетите за конкретното нарушение статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, притежаващи
уникален идентификационен номер, съгласно чл. 5, ал. 1, във вр. чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. След събиране на нужните доказателства съдът
е длъжен да извърши съпоставка между отделните изображения, за да прецени дали представените
от ответника снимки с поредни номера са част от изготвените за деня на
нарушението изображения и могат ли да служат за годен доказателствен източник
относно превишението на скоростта. От друга страна, следва да се даде
възможност на ответника да изрази становище по възражението на жалбоподателя
относно разминаването между часа на установяване на нарушението и часа на
съставяне на приложената към протокола снимка на разположението на АТСС и да посочи
доказателства за изясняването на този въпрос. Едва след изпълнение на
служебните си задължения за изследване на релевантните за спорното право факти
и обстоятелства и за събиране, оценка и анализ на всички необходими
доказателства за това районният съд следва да се произнесе по същество, като
извърши цялостна и обективна проверка относно законосъобразността на издадения
ЕФ на всички основания при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото
разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските
пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.
222, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 49/ 11.05.2023
г., постановено по НАХД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – Каварна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: