№ 68589
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110102815 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Е. В. К. за следните суми:
главница в размер на 1263,11 лева, възнаградителна лихва в размер на 33,32
лева за периода от 02.07.2021 г. до 21.11.2021 г., лихва за забава в размер на
102,70 лева за периода от 02.10.2021 г. до 13.12.2022 г., такса съгласно чл. 5.5
от Общите условия в размер на 265,47 лева, такса за разглеждане в размер на
210,00 лева и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от Договор за потребителски паричен кредит № 7100 от
02.07.2021 г.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице обоснована
вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за кредит са
приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията за такса съгласно
чл. 5.5 от Общите условия в размер на 265,47 лева. В заявлението е посочено,
че съгласно уговореното в чл. 5.5 от Общите условия за предоставяне на
парични потребителски кредити и Тарифа за таксите и комисионните на
физически лица се дължи посочената сума. В чл. 5.5 от Общите условия,
1
представени към заявлението, не е налице конкретна уговорка касателно
посочената сума в точен размер. Визираните разпоредби от договора имат
бланкетна уредба - посочва се, че при неизпълнение кредитополучателят
възстановява на кредитодателя разходите за административно обслужване.
Отделно от това, уговорената такса е свързана изцяло със забавата на
длъжника и по съществото си представлява неустойка за забава. Предвид
размера на кредита съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко
противоречие с чл. 33 от ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвид
изложеното съдът намира клаузата за нищожна - уговорката дава възможност
на кредитодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху
главницата и посочената такса.
Не се дължи и сумата в размер на 210,00 лева, представляваща такса за
разглеждане. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 27,98 лева до сумата от 37,49 лева,
както и за сумата над 37,32 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Е. В. К. в частта относно сумите
за такса съгласно чл. 5.5 от Общите условия в размер на 265,47 лева и такса
2
за разглеждане в размер на 210,00 лева, както и в частта за разноските за
държавна такса за сумата над 27,98 лева до сумата от 37,49 лева, както и за
сумата над 37,32 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3