О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№260011
09.05.2023
г., гр.Пазарджик
Пазарджишкия
окръжен съд, Търговско отделение,
на 09.05.2023 г., в закрито съдебно
заседание в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
като разгледа гр.д.№ 842 по описа за 2020 година за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по исковата молба, подадена от Т. - М.И.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника С.М. *** против „У. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. , пл. „С. Н. “ **по реда на чл. 424 ГПК, с искане да се да
признае за установено, че ищцата не дължи на ответната банкова институция
следните парични притезания, а именно:
- 168 301.45 евро - главница по Договор за банков кредит от 26.05.2018г.
- 5111.55 евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018г. до
29.05.2018г.
- 3467.15 евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г. до 15.08.2018г.;
- 5259.43 евро - наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. -
15.08.2018г.,
за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист на 22.08.2018 г. по ч.гр.д. **г. по описа на Районен съд - В.
и е образувано изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Д.Д., per. №**към КЧСИ, район на
действие Окръжен съд - Пазарджик.
В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и
обстоятелства:
Твърди
се от ищцата, че след издаване на заповед за изпълнение, връчена й на
18.10.2018 г. и влязла в сила поради неподаване в срок на възражение от нейна
страна, се е запознала, чрез процесуален представител, с приложените в
заповедното производство доказателства и е констатирала, че не са й били
връчени намиращите се там „покани за предсрочна изискуемост“. Покана била
връчена на Н.Л., който не бил лице, имащо право да я получи наместо адресата.
Освен това, по изпълнителното дело, по което се осъществявало събирането на
вземанията срещу ищцата, били представени документи - 3 бр. протоколи на
Управителния съвет на ответната банкова институция, удостоверяващи начина на
олихвяване на кредитната експозиция без съгласието и дори без знанието на
ищцата. Чрез тях, по нейни твърдения, се променяла едностранно методологията за
определяне на възнаградителната лихва, която коренно се различавала от
уговорената в договора за кредит от 26.05.2018 г., от който кредиторът черпи
правата си по заповедта за изпълнение.
Твърди
се, че за тези обстоятелства ищцата узнала на 28.10.2020 г., когато се снабдила
с представените доказателствата, които ги удостоверяват (споменатите протоколи
с решения на УС на банката), представени по изпълнителното дело от присъединен
взискател – И.Н.Д.. Според ищцата тези доказателства са нови по смисъла на чл.
424 от ГПК и й дават право да оспори вземанията, доколкото дават основание за
преразглеждане на въпроса за предсрочната изискуемост и дължимостта на
вземанията, като ищцата твърди, че тези именно доказателства за промени в условията
на договора без нейно съгласие, биха довели до извод за недължимост на
вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
Подробно
аргументира как всяко едно решение на УС на банката променя определени условия
по договора и води до нарастване на дълга и до предсрочна изискуемост, макар
потребителят да бил надвнесъл значителни суми, съгласно двустранно уговореното.
Категорично твърди, че предсрочна изискуемост на кредита не е била налице към
момента на обявяването й, защото промените в условията на договора били
извършени без основание (при липсата на съгласие от едната страна) и в
нарушение разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП и общите правила на ЗЗД. Излага
съображения за характера на договора като потребителки и за своето качество на
потребител, респективно – на по-слабата страна по договора, която се ползва от
специалната защита по ЗЗП .
Твърди
още, че едностранното увеличение на лихвения процент на възнаградителната лихва
е довело до такова и на наказателните, доколкото техния размер се определя на
базата на първия, плюс надбавка. Всичко това водело до извода, че към момента
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и подаване на заявлението по
чл.417 ГПК вземанията на банката не само били в пъти по-малки по размери, но и
изобщо липсвала забава на потребителя в изпълнение на уговорените с договора
задължения за заплащане на лихви и връщане на главницата на части чрез
погасителни вноски. Ако банката била олихвявала кредита при уговорените в т.4.1
параметри, без незаконосъобразното включване на компонента „премия“ и
„замразяване“ на **** и при
съобразяване със спада му във времето, месечните анюитетни вноски биха били
значително по-ниски, така не само не би имало забава, а дори биха се оказали
надплатени суми. Следвало да се има предвид, че при увеличение на
възнаградителната лихва всъщност се налагало да се погасява по-голяма анюитетна
вноска и така размера на увеличението отивал за погасяване на недължима според
ищеца лихва за сметка на съответната част от главницата. От там и извода, че към
момента на подаване на заявлението пред заповедния съд не била налице забава,
като условие за предсрочната изискуемост.
Излагат
се съображения за това, че дори банката да основа увеличението на лихвата на
съществуващи клаузи от договора, то те били неравноправни и съдът следвало да
провери служебно дали са такива, и евентуално – да не ги прилага.
Ответникът
е подал отговор в законния срок, като първото му възражение е за недопустимост
на иска, по съображения, че не са налице новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства по смисъла на чл.
424 ГПК, а тези на които ищцата се позовава не са и от съществено значение за
делото, били са й известни до изтичане на срока за възражение и тя е могла да
се снабди с тях в този срок. Позовава се на датите на издаване на протоколите,
които ищцата сочела за нови доказателства, като твърди, че са от преди издаване
заповедта за изпълнение, а посочените в тях обстоятелства относно изменението
на лихвените проценти били известни на ищцата много преди изтичане на срока за
възражение, нещо повече – дори била дала съгласието си за използваната методика
за изчисляване на лихвения процент, включително с включването на компонента „премия“.
В този смисъл се твърди, че ищцата била подала изрично искане за
преструктуриране на дълга и последвало споразумение от 24.02.2012 г. (Анекс № **) към процесния договор за банков
кредит. В самият анекс се съдържала декларация от ищцата, че е запозната с
Общите условия при които банката отпуска ипотечни кредити на физически лица и е
получила екземпляр от тях. С Анекса именно било уговорено как ще се формира
базовия лихвен процент, вкл. включване на премия, съгласно общите условия
действащи към онзи момент. Със същият Анекс крайният срок за погасяване на
кредита бил променен на 25.03.2033 г.
Тезата
на ответника е, че подписвайки анекса ищцата е узнала за промяната в лихвените
проценти и за включването на компонента „премия“ в годишния лихвен процент и
тази промяна не следвало да се определя като новоузнато обстоятелства, дори да
не е знаела тогава за протоколите на УС, в които промяната на условията е
посочена. Узнаването според ответника е станало с подписването на
споразумението, в чиито изрични клаузи промяната е била включена. Ако не била
съгласна с тях, е можела да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, но
не го била сторила. Ето защо според ответника тези възражения не можело да
бъдат заявявани с иск по чл.424 ГПК.
На
следващо място се твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
също не е новоузнато от ищцата обстоятелство. Същата сама признава, че е
получила препис – извлечение от счетоводните книги, в което изрично било
посочено, че вземанията на банката са предсрочно изискуеми на основание чл.16
от договора, което означавало, че този факт й бил известен най- късно с
получаване на извлечението – на 18.10.2018 г. Наред с това на втората страница
на Заповед №****.
издадена по гр.д.№**г. по описа на ВРС, се съдържало отбелязване, че К. е
получила лично срещу разписка на 01.08.2018 г. покана за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. Ето защо се твърди, че поради неполагане на
необходимите грижи да се запознае с книжата по делата (заповедното и
изпълнителното) и охрани интересите си, правото й да предяви иск по чл.424 от ГПК е преклудирано и на това основание.
По
съществото на спора, така предявеният иск се оспорва от ответната банка като
неоснователен, като се излагат съображения относно неоснователността на
доводите на ищцатата за неравноправност на клаузите от договора касаещи
формирането на базовия лихвения процент. Подробно са развити доводи в този
смисъл.
В представеното в срок становище по делото от встъпилото
трето лице-помагач „Б.-В.“ ЕООД, чрез управителя Н.Л.Л., се оспорват като неоснователни
твърденията и възраженията на банката, че ищцата се запознала с изменението на
лихвените проценти и с промяната на методологията, подписвайки анекса от 2012
г., в който бил посочен компонента „премия“. Твърди се, че промяната в
методологията чрез добавяне на този компонент станало далеч преди сключването
на анекса, което довело и до незаконосъобразно едностранно увеличаване на
лихвата в периода от датата на приемане на първия протокол на УС на банката 14.10.2008
г. до изменението на договора със сключения анекс, а и след това, което водело
до извода, че така предявен иска по чл.424 от ГПК бил допустим.
По съществото на спора се извежда тезата, че
едностранното увеличаване на лихвата преди сключването на анекса приравнявало същия до спогодба върху
непозволен договор, който бил нищожен на основание чл.366 от ЗЗД. Аргументира
се, че към датата на сключването дългът бил различен от действителния и
включването на компонента премия без знанието и съгласие на кредитополучателя и
по субективната преценка на банката, имала неравноправен характер. На свой ред
нищожността на Анекса означавала, че в отношенията между страните бил приложим
единствено и само първоначално сключения договор за кредит и при посочените в
него условия.
Наред с това се твърди, че протоколите на УС на банката,
обективиращи включването на премията не били представени с анекса, като последният
липсвал и в заповедното производство, а
банката не основала вземанията си на него. Макар и фиктивно посочена в
методологията на лихвообразуването, потребителят нямало как да знае, че „премията“
се е прилагала и преди сключване на договора. От сключения анекс, както и от ОУ
приложими към него, потребителят също нямало как да разбере за начина на
формиране този компонент и какъв е нейния размер.
Излагат се съображения за противоречие на клаузи от ОУ, договора
и анекса с разпоредбите на чл.143 и чл.146 ЗПП. Подробно са развити доводи в
този смисъл.
Страните в процеса са представили доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Преди настоящият решаващ състав да пристъпи към
разглеждане на спора, предмет на делото по същество, следва предвид направеното
от ответната банка възражение за недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск по чл.424 от ГПК, да се произнесе относно неговата
основателност и в този смисъл приема следното:
Вярно е, че в процедурата по чл.140 от ГПК съдът вече
веднъж се е произнесъл относно процесуалната допустимост на иска, предмет на
разглеждане в настоящето производство, но при преценка на представените към онзи
момент относими доказателства. В хода на процеса се събраха нови такива, които
настоящият съдебен състав счита, че следва да се съобразят, тъй като
установяват нови, различни факти. Тези съображения и разпореденото в чл.252 и
чл.253 от ГПК мотивират и извод за неоснователност на наведените от ищцата
доводи, че този въпрос е вече решен с влязлото в сила определение на ПАС в
производството по чл.390 от ГПК, потвърдено от ВКС с негово определение №** г. по
ч.гр.д.№*** г.
Така, установява
се, че на 26.05.2008 г. между ответната банка и ищцата, в качеството й на
физическо лице - кредитополучател, К.М.К. – солидарен длъжник, „Б.-В.“EООД –
солидарен длъжник и „Р.“ ЕООД – солидарен длъжник, е сключен Договор за банков
кредит №*** за текущи нужди на кредитополучателя, по силата на който
й е предоставен паричен кредит в размер на 200 000 евро срещу насрещна
парична престация – уговорена възнаградителна лихва в размер на 7,6% съобразно
постигнато съгласие в погасителен план, който е част от предметното съдържание
на процесния договор за банков кредит. Точното изпълнение на задълженията от
кредитополучателя е обезпечено с договорна ипотека учредена в полза на банката
и със застраховка на недвижимия имот.
Установява се и още от приетите по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства, че между ищцата, солидарните длъжници и
ответната банка на 24.02.2012 г. е сключен Анекс *** ( стр.175
от делото), който, съгласно §1 – ви от него, урежда изцяло отношенията помежду
им, възникнали на основание Договора за банков кредит №**и се
съгласяват новите Общите условия на „У. Б.“ АД, одобрени от УС на Банката и
действащи към дата на подписване на анекса ( стр.183 и 379 от делото) да са
неразделна част от него. Тези ОУ са приети по делото и от тях е видно, че са
изготвени на основание чл.298 от ТЗ и чл.58 от ЗКИ и одобрени с решение на УС
по протокол №*** г., в сила от 27.05.2008г., а в последствие изменяни с
редица решения обективирани в съответните протоколи на УС измежду които и
процесните – чл.40 от ОУ. Анекса и ОУ са подписани единствено от ищцата, не и
от солидарните длъжници.
На 21.08.2018 г. ответната
банка се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени
по ч.гр.д. **г. по описа на Районен съд – В. за вземания по договора за банков
кредит, както следва: 168 301.45 евро - главница по Договор за банков кредит от
26.05.2018г.; 5111.55 евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018г. до
29.05.2018г.; 3467.15 евро - лихва върху просрочена главница от 25.11.2017г.
до 15.08.2018г.; 5259.43 евро -
наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. - 15.08.2018г. Заповедта за
незабавно изпълнение е връчена на ищцата на 18.10.2018 г., а е влязла в законна
сила на 01.11.2018 г. при липса на данни същата да е обжалване в срока по
чл.414 от ГПК. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Д.Д., peг. №**към КЧСИ, район на действие
Окръжен съд - Пазарджик.
Защитата на длъжника в заповедното производство се
осъществява чрез възражение по чл.414 ал.1
от ГПК, чрез възражението по чл.423 от ГПК или
чрез иск по чл.424 от ГПК при наличие на предпоставките, предвидени
във всяка една от цитираните правни норми.
Оспорването на вземането по исков ред в хипотезата
на чл.424 от ГПК е допустимо при наличието на две
кумулативно предвидени предпоставки – 1. заповедта за изпълнение да се ползва
със стабилитет и 2. оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането да
се основава на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са били известни на длъжника и
последният не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл.414 от ГПК
- т. 16 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай
от представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което на изследване подлежи
второто нормативно условие на чл.424 ал.1
от ГПК.
Новооткритите обстоятелства представляват юридически и
доказателствени факти, които са съществували към деня на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, но не са били известни на страната по причина, която
не се дължи на процесуална небрежност или нарушаване на правилата от съда.
Новооткритите обстоятелства, могат да бъдат установени с писмен документ, който
да е издаден както преди, така и след стабилизиране на заповедта за
изпълнение.
Така, от
изложеното в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че в случая
според ищцата новооткритите
обстоятелства и нови писмени доказателства са следните: 1. Извършени
едностранно от ответника промени в методиката за изчисляване на лихвения
процент, чрез включването на нов компонент – т.нар. „премия“, с което е бил
завишен размерът на дължимата възнаградителна лихва по договора за банков
кредит и се създавала висока степен на несигурност за последващото й
увеличаване, както и е бил няколкократно едностранно увеличен размерът на
въведената нова компонента към основния лихвен процент „премия“, което
обстоятелство е настъпило след взети решения от УС на банката, съдържащи се в
протоколи от 14.10.2008г., 26.02.2009г., 01.04.2009г. и 05.06.2009г. и представени
по изпълнителното дело от присъединения взискател И.Д.на 26.10.2020г., и за
които ищцата е узнала на 28.10.2020 г. ; 2. Липсата на предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и ненадлежното й съобщаване
за това обстоятелство, което е узнала на 28.10.2020 г.
По отношение
на първото от така посочените новооткрити писмени доказателства и
обстоятелства, от приетото като безспорно в процеса от фактическа страна се
установи, че ищцата е узнала за решенията на УС най-късно на 24.02.2012 г.,
когато между нея и ответната банка е бил сключен Анекс ** към Договор за банков кредит № **, в който изрично е указано, че в правоотношението между
тях действат ОУ на банката, приети с цитираните решения, съдържащи се в
протоколи от 14.10.2008г., 26.02.2009г., 01.04.2009г. и 05.06.2009г. и др.
Следователно до изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 от ГПК, на ищцата са били известни
сочените от нея решения на УС и е могла да се снабди с тях т.е. за нея те не са
нито нови писмени доказателства, нито са новооткрити обстоятелства. От друга
страна, от съществено значение е, че с тези, посочени като нови обстоятелства,
се цели да се отрече съществуването на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, позовавайки се на нищожност на клаузи от договора за банков кредит,
сключен на 26.05.2008 г., а също така и водещи и до липсата на предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, каквото оспорване може да
се направи с възражението по чл.414 от ГПК, респективно в производството по
чл.422 от ГПК, но не и да бъде основание за предявяване на отрицателния установителен
иск по чл.424 от ГПК.
Не може да
се приеме и че липсата на отправено уведомление за предсрочна изискуемост на
вземането по договора за кредит е ново обстоятелство по смисъла на чл.424 от ГПК. На първо място по отношение на това твърдение се доказа в процеса, че на
01.08.2018 г., на ищцата е връчено уведомление от ЧСИ Д. за предсрочната
изискуемост на вземането на ответната банка (лист 192 от делото). Уведомлението
е оформено като връчено по реда на чл.46 ал.2 от ГПК на лице, намерено на
адреса, което е поело задължение да го предаде на адресата. В този смисъл
връчителят е изпълнил задълженията си за редовно връчване и следва да се
приеме, че то е законосъобразно извършено такова. Следователно, този факт също е
бил известен на ищцата до изтичането на срока за подаване на възражението по
чл.414 от ГПК. От друга страна, съдът приема, че липсата на отправено
уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит не е
от категорията на предвидените в чл.424 от ГПК факти от обективната
действителност, които имат отношение към съществуването, изискуемостта или
изпълняемостта на процесните вземания.
Предвид
изложените от настоящият състав съображения се налага извода, че визираните в
чл.424 ал.1 от ГПК предпоставки в случая не са налице поради което и
предявеният в настоящето производство иск се явява процесуално недопустим,
който като такъв ще следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото се прекрати.
С
оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл.78 ал.4 от ГПК в полза на ответника трябва да се
присъдят доказаните в процеса съдебни разноски в размер на сумата от 10 735,62
лева, представляващи заплатеното възнаграждение за адвокатска помощ и
възнаграждение за вещо лице.
Съобразно изложеното
Пазарджишкия окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Т. - М.И.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника С.М. *** против „У. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. , пл. „С. Н. “ **и с участието на „Б.-В.“EООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., *** „***“, представлявано от управителя
Н.Л., като трето лице – помагач на
страната на ищеца, иск по реда на чл.
424 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответната
банкова институция следните парични притезания, а именно:
-
168 301.45 евро - главница по Договор за банков кредит от
26.05.2018г.
-
5111.55 евро- договорна лихва за периода от 25.01.2018г.
до 29.05.2018г.
-
3467.15 евро - лихва върху просрочена главница от
25.11.2017г. до 15.08.2018г.;
-
5259.43 евро - наказателна лихва за периода от
25.11.2017г. - 15.08.2018г.,
за
които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на
22.08.2018 г. по ч.гр.д. **г. по описа на Районен съд - В. и е образувано
изпълнително дело №** по описа на ЧСИ Д.Д., per. №**към КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Пазарджик, КАТО НЕДОПУСТИМ И
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №842/2020 г.
по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. - М.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на „У. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С. , пл. „С. Н. “ **съдебни
разноски в размер на сумата от
10 735,62 лева, представляващи заплатеното възнаграждение за
адвокатска помощ и възнаграждение за вещо лице.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: