Определение по дело №20295/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28441
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Анелия Стефанова Янева
Дело: 20221110120295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28441
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20221110120295 по описа за 2022 година

намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
На ищеца следва да се укаже да прецизира искането си по чл. 190 ГПК, като посочи
конкретно всеки един от документите, съдържащи се в личното му трудово досие, които
иска да бъдат представени от ответника, както и установяването на какви обстоятелства
цели с всеки от тях. Това е необходимо с оглед преценка на допустимостта, относимостта и
необходимостта на тези документи, както и за преценка относно наличието на сигурни
данни дали такива се държат от ответника, с оглед прилагане разпоредбата на чл. 161 ГПК.
След изпълнение на указанията съдът ще се произнесе по искането.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК – за изискване на всички документи от ТП на
НОИ - София, съдържащи се в преписката от извършеното разследване, също не е редовно.
Но доколкото има и искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което
ищецът да се снабди с тях, съдът счита, че следва да отхвърли искането по чл. 192 ГПК и да
уважи това за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в исковата молба
съдържание.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на документи от лечебното
заведение следва да бъде уважено. Те отново не са конкретизирани, но на съда е ясно, че в
ИЗ се съдържат само медицински документи, които са относми, допустими и необходими.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-медицинска експертиза за отговор
на поставените в исковата молба задачи, с изключение на № 1 и № 8, доколкото с тях се
цели установяване на безспорни факти.
1
Следва да бъдат уважени исканията на страните за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на посочения в исковата молба свидетел, както и чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, при
които е настъпила трудовата злополука.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за
установяване на търпените от него болки и страдания, като при условията на чл. 159, ал. 2
ГПК съдът следва да допусне разпит на единия свидетел, водим от ищеца.
Искането на ищеца за изслушване на съдебно-психологична експертиза за отговор на
поставените в исковата молба задачи следва да бъде отхвърлено. Съдът намира, че не е
необходимо, с оглед останалите ангажирани за този факт обстоятелства.
В срока по чл. 131 ответникът е направил възражение за съдебно прихващане на
задължението по чл. 200 ал. 1 КТ с насрещно вземане в размер на 10241,64 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба – стойност на
погинали фаянсови плочки. В отговора са изложени твърдения, че вследствие небрежно
поведение на ищеца описаните вещи, собственост на работодателя, са погинали, от което за
него е настъпила имуществена вреда в размер на стойността им. Същевременно няма
изложени доводи за умишлено или престъпно причиняване на вредата или че до нея се е
стигнало в резултат на извънслужебни действия на работника /чл. 203, ал. 2 КТ/, нито такива
за причиняване на вреда от отчетническа дейност. Следователно квалификацията на
спорното правото е по чл. 203, ал. 1 вр. чл. чл. 206, ал. 1 КТ за причиняване на вреди при
условията на небрежност от работник или служител, на когото не е възложено като трудово
задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности.
Направеното възражение за прихващане е в срок и отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК,
поради което следва да бъде прието за съвместно разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявеното възражение за съдебно прихващане
на вземането по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на 20000 лева с насрещно активно вземане с
правна квалификация чл. 203, ал. 1 вр. чл. чл. 206, ал. 1 КТ за сумата 10241,64 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на работодателя по
небрежност в размер на стойността на погиналите вещи.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да прецизира искането по
чл. 190 ГПК, като посочи: кои конкретни документи, съдържащи се в личното му трудово
досие, иска да бъдат представени по делото и обстоятелствата, чието установяване цели с
всеки от тях, като му УКАЗВА, че при неизпълнение искането ще бъде отхвърлено.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК от „УМБАЛСМ Н.И. Пирогов“ в срок до
2
откритото съдебно заседание да представи преписи от всички документи, съдържащи се в
ИЗ с посочения в исковата молба номер, като се коригира годината на 2020.
Към писмото до лечебното заведение да се приложи и препис от молбата по чл.
192 ГПК – л. 8 от делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение със съдържанието, посочено в т. 2
от доказателствените искания в исковата молба.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-медицинска експертиза със задачи от № 2 до № 7,
посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА вещо лице д-р Т.К..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза в размер на
350 лева, платим от бюджета на съда.
ДОПУСКА при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за
установяване на претърпените от него болки и страдания,
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелствата,
при които е настъпила трудовата злополука, чрез разпит на двама свидетели, водими от
ответника, както и чрез разпит на посочения в исковата молба свидетел – В.Г.А, който
да се призове чрез работодател – ответника, както и от постоянен и настоящ адрес, които да
се установят след справка в НБД „Население“ /ЕГН на лицето е посочен в обясненията,
приложени към отговора/.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля А. в размер на 80 лева, платим от
бюджета на съда

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 192 ГПК за изискване на документи от ТП на
НОИ - София, искането му за изслушване на СМЕ по задачи № 1 и № 8 от исковата молба,
както и за изслушване на съдебно-психологична експертиза за отговор на поставените в
исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.12.2022 г. – 14,50 часа, за когато да се
призоват страните, свидетелят и вещото лице К..
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговорите и доказателствата.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е осъдителен иска с правна квалификация чл. 200, ал. 1 КТ за сумата 20000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
претърпяна трудова злополука, заедно със законната лихва от увреждането до погасяване на
задължението.
Ищецът твърди, че е в трудови правоотношения с ответника, по силата на които е
3
изпълнявал длъжностите „шофьор, товарен автомобил“ и „склададжия“. Поддържа, че на
12.5.2020 г., при изпълнение на трудовите си задължения, е претърпял трудова злополука –
при изваждане на няколко броя фаянсови плочки, комплектовани в дървен палет във
формата на пирамида, балансът на конструкцията се нарушил и няколко броя двойки
фаянсови плочки паднали върху левия му крак. Вследствие на инцидента е получил телесни
увреждания счупване само на фибулата – закрито - ляво, навяхване на лява глезенна става.
Поради това търпял болки и страдания, стрес, битов дискомфорт.
Ответникът оспорва иска при твърдения, че претендираното обезщетение надхвърля
размера на действителни вреди . Счита, че е налице съпричиняване, тъй като ищецът не
разкомплектовал плочките по безопасен начин. Евентуално счита, че обезщетението следва
да бъде погасено чрез прихващане с насрещно активно вземане, дължимо от работника, за
обезщетение за нанесени вследствие на груба небрежност имуществени вреди на
работодателя – стойността на счупените плочки.
Фактическият състав за възникване вземането по чл. 200 КТ включва следните
кумулативни предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ДВУ
ДЗЗД, за задълженията на което отговарят ответниците при посочените в исковата молба
размери, 2/ професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 3/ вреда -
имуществена или неимуществена, и 4/ причинна връзка между професионалното заболяване
или трудовата злополука и вредата.
В тежест на ищеца е да установи горните факти.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяване на дълга, обстоятелствата, на които основава възражението си за съпричиняване,
извършено при условията на груба небрежност.
По възражението за прихващане в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е
извършил описаните небрежни действия, вследствие на които от опаковката са изпаднали
плочки /брой вид и размер/, които са били собственост на работодателя, че са погинали,
стойността на погиналите вещи, както и размера на трудовото възнаграждение на
работника.
В тежест на ищеца е да докаже обстоятелства, изключващи вината.
На основание чл. 153 ГПК безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните
обстоятелства: че между страните са били налице трудови правоотношения по два договора,
по силата на които ищецът изпълнявал при ответника длъжностите „шофьор, товарен
автомобил“ и „склададжия“; че на 12.5.2020 г., при изпълнение на трудовите си
задължения, ищецът е претърпял инцидент – при изваждане на няколко броя фаянсови
плочки, комплектовани в дървен палет във формата на пирамида, балансът на
конструкцията се нарушил, няколко броя двойки фаянсови плочки паднали върху левия
крак на ищеца; че вследствие на инцидента е получил телесни увреждания счупване само на
4
фибулата – закрито- ляво, навяхване на лява глвзенна става; че че инцидентът е бил признат
за трудова злополука по установения ред – с влязло в сила разпореждане на НОИ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5