Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 61/23.05.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на осми май,
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 195/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на
Окръжен съд – Варна, с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на
К.К.Г. ***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл.301,ал.1, вр. с чл.20 ал.2,
вр.ал.1 от НК, по което наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 11.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата и искът е отхвърлен за
разликата над 10000 лв. до 150000 лв.
Ищецът
обжалва решението в отхвърлителната му част. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на иска в
предявения размер.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част с искане за
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Въззивните
жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Предявен е иск от К.К.Г. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 150000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от влизането в сила на присъдата, до
окончателното изплащане на сумата.
Оспорвайки иска, Прокуратурата
на РБ твърди недоказаност на претендираните морални вреди и липса на причинна
връзка между тях и повдигнатото обвинение; твърди, че медийната гласност не е
резултат от действията на прокуратурата; предвид големия обем доказателствен
материал, сроковете за приключване на производството са разумни.
Страните не спорят, че по
образувано досъдебно производство № 3-П/14 год. на СО – СГП, с постановления
от 17.02.2012 г. и от 07.03.2013 г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления
по чл.302 т.1 алт.2 вр.чл.301 ал.3 пр.1 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и по
чл.387 ал.1 пр.2 от НК с мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на
2000лв.
С Протокол от
15.03.2012 г. от ищеца са иззети служебното му оръжие и боеприпаси, като със
заповед на Директора на ОД на МВР – Варна рег.№ К-159/14.03.2012 г. той е
отстранен временно от длъжност.
Със Заповед № К-576/15.10.2013г. на Директора на ОД на МВР – Варна, на
основание чл.245 ал.1 т.13 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение с
полицай К.К.Г., поради придобиване право на пенсия, при условията на чл.69 от КСО – по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване
на заповедта.
С влязла в сила на 11.02.2017 г. присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, К.К.Г. е признат за невинен в
това, че на 18.11.2011 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице -
полицай, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”, в съучастие като
съизвършител с други лица, по време на пътна полицейска проверка, е приел дар,
който не му се следва – сумата от 20 лева, за да не извърши действия по служба
и е оправдан по повдигнатите му обвинения.
Показанията на свид. Кр.Д., който е бил подсъдим по същото дело установяват,
че воденият срещу него и още пет пътни полицаи процес се
отразил много зле на ищеца – тъй се затворил в себе си, не разговарял с
колегите си. Преди това бил контактен, весел, отзивчив, но след повдигане на
обвиненията приятелите му престанали да го търсят, не вдигал телефона си и се
изолирал. Шестимата обвинени за престъплението полицаи били отстранени от
работа за срок от три месеца за вътрешно разследване, но след възстановяването
им свидетелят и ищецът били пенсионирани, макар и двамата да имали право да
работят.
Свид. Ст.Г. – майка на ищеца установява, че
продължилото седем години дело предизвикало голям стрес у К.;***, всички хора
там научили в какво е обвинен, колегите и приятелите му спрели да поддържат
връзка с него; бил стресиран както поради отстраняването му от работа, така и
от последващото му пенсиониране; след приключване на наказателното дело с
оправдателната присъда, К. се успокоил.
Заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза установява, че при
психиатричното освидетелстване на ищеца е отчетена промяна в личностната сфера
и социалното функциониране, характерна за капсулираните стресови разстройства;
налице е дълготрайно емоционално състояние – стрес, понижено настроение. Образеваното
наказателно производство и преживяното от него ПТП през 2013 г. са принили психическа
травма, по-силно изразена непосредствено след ПТП. След положителния резултат
от делото ищецът е стабилизирал емоционалното си състояние, но все още не е
преработил рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и
техния отзвук в обществото. Към момента той е без актуални психични отклонения
- преживеният дистрес, свързан с делото и с ПТП-то през 2013 г., е рационално
непреработен, но капсулиран.
Въз основа на
правилно изяснената фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за
основателност на предявения иск - предпоставка за отговорността на държавата за
вреди е незаконността на действията на нейни органи, което - предвид
постановяването на оправдателна присъда,
По повдигнатото и поддържано от Прокуратурата на РБ
обвинение е било образувано НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, приключило с влязла в сила на 11.02.2017 г. оправдателна присъда. Ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с тези действия
- образуването на наказателно производство за тежко умишлено престъпление
безспорно влияе отрицателно върху психоемоционалната сфера на лицето и е свързано
със страх от осъждане, притеснения, безпокойства и неудобства, които
неимуществени вреди подлежат на обезвреда.
Гласните доказателства установяват, че воденото срещу
ищеца наказателно производство се отразило негативно върху емоционалното и
психическото му състояние. Безспорно той е страдал от широкото медийно
отразяване на събитието, но липсват доказателства за това разгласяването на
информация да е било извършено от длъжностни лица от прокуратурата. Ищецът се
затворил в себе си, пострадало самочувствието му, а извършените спрямо него
действия се отразили негативно на професионалната му реализация – бил временно
отстранен от работа, а след възстановяването му на работа, след можество
писмени обяснения по случая, подал рапорт за пенсиониране, макар още да бил
работоспособен, а прекратяването на служебното му правоотношение станало по
инициатива на органа по назначаването.
Макар големият брой на обвинените лица и множеството процесуални действия,
извършени в хода на производството, безспорно продължителността му от около
шест години се е отразила негативно на състоянието на ищеца. Обсъдено е заключението
на допуснатата СПЕ, установяващо наличие на дълготрайно емоционално състояние –
стрес и понижено настроение. Констатираният от експертизата дистрес е предизвикан
както от воденото наказателно производство, така и от претърпяно от ищеца ПТП
през 2013 г. Категорично е заключението, че е налице промяна в личностната
сфера и социалното функциониране на ищеца, който все още не е преработил
рационално психотравмените си изживявания, свързани със събитията и техния
отзвук в обществото.
Правилно съдът, независимо от това, че по отношение на ищеца е била взета
единствено мярка за неотклонение „парична гаранция“, е приел, че при определяне
размера на обезщетението следва да се съобрази факта, че незаконното обвинение
е за деяние, свързано с професионалната реализация на обвиненото лице и е
станало публично достояние.
Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
характера и интензивността на претърпените неимуществени вреди от повдигнатото
обвинение, за което е бил оправдан, общата продължителност на наказателното
производство и факта, че през цялото време ищецът е изпитвал неудобства,
чувствал се е унизен, притеснен и несигурен, настоящата инстанция приема, че
сумата от 20000 лева би компенсирала причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът съобрази, че съобразно
заключението на СПЕ не е възможно точно разграничаване на стреса, преживян
вследствие от незаконното обвинение и този от претърппяното една година
по-късно ПТП, но продължителният срок на търпяния от ищеца дискомфорт мотивира
настоящата инстанция за формиране на горния извод.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част за разликата от 10000 лева до 20000 лева и вместо него
бъде постановено друго за присъждане на сумата от 10000 лева. В останалите му
обжалвани части решението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 155/8.02.2019 г. по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд
– Варна В ЧАСТТА МУ,
с която е отхвърлен иска по чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от К.К.Г.,
ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България за разликата от
10000 лева до 20000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България ДА ЗАПЛАТИ на К.К.Г., ЕГН ********** ***, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.301 ал.1 пр.2 алт.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
приключило с оправдателна присъда по НОХД № 1022/2014 г. на ВОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 11.02.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/8.02.2019 г.
по гр.д.№ 792/18 г. на Окръжен съд – Варна в останалите му обжалвани части.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.