Определение по дело №231/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 644
Дата: 21 юни 2017 г.
Съдия: Вела Грозева Стайкова
Дело: 20162100900231
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 юни 2016 г.

Съдържание на акта

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                 644 година 2017, 21. 06.  гр. Бургас

 

 

            БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско  отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела  Стайкова

 

постави на разглеждане  т. дело № 231 по описа на БОС за 2016 г. и за да се произнесе  съобрази, следното:

                        Производството е образувано по искова молба на  „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/ в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,  срещу „АРВЕН“ АД, ЕИК *********, Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е,  „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“№ 12 и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, за заплащане солидарно на сумите: 50632175, 23 щатски долара- главница, дължима по договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и  първия ответник „АРВЕН“ АД,  обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключени: договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху сумата на главницата, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане;   2330215, 93 щ.д. – лихви, дължими   по  договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключени: договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата; 36640, 63 щ.д. – неустойка върху просрочените лихви, дължима, съгласно   договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключени: договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД и договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД,  , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното  и изплащане. Претендират се разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.

                        Предявените искове, са с правни основания чл. 240 от ТЗ, чл. 141 и чл. 147 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД.

                        Ответникът „Арвен“ АД- гр. Бургас, с посочен адрес за връчване: гр. София, ул. „Вискяр планина“ № 2, ет. 1, офис 1, оспорва исковата молба, като такава, с неуточнени искове, по отношение на начина на формиране на сумите, основанието по договора  и сроковете, на претенциите за лихви и неустойки. Намира за недоказано, реалното предоставяне на  сумата по договора на него.  Оспорено, като незаконосъобразно и непораждащи действие, е изявлението изх. № 931/ 17. 02. 2015г. , с което ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем. Намира, че определеният десетдневен  срок от банката е недостатъчен за изпълнение на задълженията, предвид размера на посочения дълг и като обективно невъзможен, не го обвързва. Сочи, че текстът  на изявлението от 17. 02. 2015г. не съдържа точната сума, която следва да бъде заплатена от ответника и това  прави неясна волята на ищеца, по отношение  на размера на дълга, с настъпила предсрочна изискуемост, а това изявление води до едностранно изменение на договора и следва да бъде ясно и недвусмислено, по отношение на размера и основанието.  Направен е извод, че предсрочната изискуемост на дълга не е настъпила, което прави предявените искове- неоснователни.

                        Оспорен, като нищожен, е чл. 13 от процесния договор, което прави предявената претенцията, на основание чл. 13 от кредитния договор – неоснователна, според ответника. Той счита, че е недопустимо кумулиране на лихва/ лихва за забава или възнаградителна лихва и неустойка, което е регламентирано с чл. 13 от договора. Сочи, че съгласно текста на чл. 13, начислените и неизплатени, в срок, лихви се отнасят в отделна сметка  и кредитополучателят дължи неустойка, в размер на 10 пункта годишно, върху начислената, но неплатена лихва, до окончателното и издължаване. Тъй като и наказателната лихва и неустойката, служат за обезщетение, при неизпълнение на едно и също задължение- главницата, намира за недопустимо, за едно и също неизпълнение, да се претендира двойно обезщетяване.       

                        Исковете са оспорени и  по размер.  Приложено е уведомление за цесия, извършено от „Черноморие 2011“ ООД, като цедент и изявление за прихващане, направено от ответника   до ищеца, с което се погасяват определени задължения на  „Арвен“АД. Приложени са и са ангажирани доказателства.

                         Вторият ответник  „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД- гр. Ловеч, в отговора си по реда на чл. 367 от ГПК, оспорва исковете, като недопустими, защото в хода на това производство, ищецът е депозирал заявление, по реда на чл. 417 от ГПК. Въз основа на него и по документ по чл. 417 от ГПК- извлечение от счетоводните книги на банката, съставено въз основа на сключен договор за кредит  от 12. 02. 2013г.    по ч.гр.д. №  6752/ 15г. на БРС, е издадена заповед № 3800/15г.  за изпълнение на парично задължение, за солидарно заплащане, от ответниците в процеса, на сумите:  50 632175, 23 щ.д. – изискуема просрочена  главница; 1 302 101, 48 щ.д. – просрочени лихви върху редовна главница, за периода от 25.11.2014г.- 25.03.2015г. ; 383 554, 21 щ.д. – просрочени лихви върху  просрочена главница, за периода от о 09.03. 3015 г. до 25. 03. 2015г.;  645 560, 24 щ.д. - текущи лихви върху просрочена главница,  за периода от 25. 03. 2015г. до 22. 04. 2015 г. ; 36 640, 63 щ.д. – неустойка върху просрочена лихва , за периода от 25.11.2014г. до 22.04. 2015г. ведно със законна лихва върху просрочената главница  и неустойката, считано от подаване на заявлението- 19. 10. 2015  г.  до окончателното плащане. Поради подадени възражения от „Елит Петрол“ и „Нафтекс Петрол“  ЕООД, ищецът е предявил иск, за установяване на вземанията си срещу тях и е образувано т.д. № 245/16 г. на БОС.  Ответникът намира, че поради предявяване на установителния иск, по реда на чл. 422 от ГПК, ищецът няма правен интерес от предявения осъдителен иск, за същите суми, по настоящото производство. Счита, че заповедта за изпълнение представлява, вече съществуващо изпълнително основание  и е безпредметно снабдяването на ищеца, с второ такова основание- въз основа на влязло в сила решение по този осъдителен иск. Счита още, че липсата на интерес е налице, в случая  и при отмяна на допуснатото първоначално предварително изпълнение и при обезсилване на изпълнителния лист, тъй като заповедта ще послужи за издаване на изп. лист, при евентуалното уважаване на предявения установителен иск, още повече, че не е налице обезсилване на издадената заповед за изпълнение, по чл.  417 от ГПК.

                        Вторият ответник оспорва, като недопустими,  предявените искове и срещу останалите двама ответници: по отношение на Нафтекс Петрол“ ЕООД, по съображенията, изложени по- горе, а по отношение на „Арвен“АД- защото това дружество не е подало възражение, по чл. 414 от ГПК, срещу заповедта за изпълнение и вземането срещу него е установено. В тази връзка е направено искане за прекратяване на производството по настоящото дело.  

                        Исковата молба е оспорена, като нередовна, поради невнасяне на държавна такса, по предявените искове, тъй като, към 14. 05. 2015г. не е била в сила разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗБН.

                        Ответникът  „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, оспорва предявените искове и като неоснователни, като оспорва съществуването на твърдяните факти в нея и на претендираните права.

                        Договорът за кредит е оспорен, като нищожен, поради липса на съгласие, като неподписан от органните представители на ищеца и на кредитополучателя  „АВРЕН“ АД- чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – не е подписан от лицата, представляващи дружествата.

                        Договорът за кредит е оспорен, като подписан в нарушение на чл. 44, ал. 4 от ЗКИ, действал към 12. 02. 2013 г. и актовете на БНБ, по приложението на ЗКИ и на действалите, към тази дата, актове на Европейския съюз.  Счита за нарушено  изискването на закона, тъй като експозицията на КТБ АД  към „Аврен“ АД е надвишила 15% от собствения капитал на банката и липсва единодушно решение на управителния съвет на банката за формирането и, както и изобщо на решение на УС за това.  В тази връзка сочи, че към м. декември 2012г. собственият капитал на ищеца е бил ********* лв. по публикувани данни в сайта на БНБ.Отпуснатият кредит на „Арвен“ АД е бил  в размер на 62 млн.щ.д.  в левова равностойност – 90 237 900 лв. по курса на долара към 12.02. 2013г.  и надвишава 15% от собствения капитал на ищеца, възлизащи на 67 383 750 лв. с което е нарушена императивна разпоредба на закона  и това обуславя неговата нищожност, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според ответника.

                        Направено е възражение, че договорът за кредит заобикаля закона, защото действителният получател на сумата, по него, е „Нафтекс Петрол“ ЕООД, въпреки, че е договорено предоставянето на сумата за оборотни средства на кредитополучателя „Арвен“  АД. Счита, че това твърдение е доказано с учредените от „Нафтекс Петрол“ ЕООД, в полза на банката,  обезпечения по кредита, докато кредитополучателят „Арвен“ АД е учредило, като обезпечение, особен залог на вземания, които има от „Нафтекс Петрол“ЕООД, по договор за заем,  „Нафтекс Петрол“ ЕООД е поело задължение, с договора за поръчителство, да отговаря пред банката, за дълга по кредита, с цялото свое имущество. В подкрепа на това, е посочен текстът на чл. 22 „п“ и сл. от кредитния договор, с който страните, по него, са вменили на „Нафтекс Петрол“ЕООД  и „Елит Петрол“АД,  задължения на кредитополучател, въпреки че тези дружества не са страни, по договора.   Твърди още, че „Арвен“ АД е послужило, като пощенска кутия за предаването на парични средства от банката на „Нафтекс Петрол“ЕООД, като това е станало със заем от същата дата- 12. 02. 2013г. , даден от „Арвен“ АД и като резултат на това, е заобиколен законът. Счита, че договорът за кредит е сключен с „Арвен“АД, защото това дружество формално, не е икономически свързано с „Нафтекс Петрол“ ЕООД, по смисъла на  § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ЗКИ, а към момента на сключване на договора, експозицията на банката към „Нафтекс Петрол“ ЕООД и икономически свързаните с него лица, е надвишавала праговете по чл. 44, ал. 5 от ЗКИ /в редакцията на бр. 94 от 30. 11. 2010г. на ДВ/. Това надвишаване е изчислено на многократно над 25% от стойността на експозицията, към група „Петрол“АД  и за да бъде заобиколено законовото изискване,  договорът за кредит е сключен с „Арвен“ АД, което го прави нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД.

                        Като нищожен, е оспорен и договорът за поръчителство, поради липса на съгласие- чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, защото положените  подписи не се на законните представители на банката и на ответника „Елит Петрол“ АД. Поради това, ответникът прави извод, че поради липса на валидно сключен договор за поръчителство, не са налице твърдяните вземания на ищеца, към ответника „Елит Петрол“ АД.

                        Договорът за поръчителство е оспорен, като нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, като сключен с  „Елит Петрол“АД, по повод и във връзка с поемане  на отговорност по нищожен договор. Ответникът счита, че тъй като поръчителство може да бъде дадено само по действителни задължения, съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД,   липсва основание за възникването и съществуването на правата на ищеца, като кредитор, по договор за поръчителство на „Елит Петрол“ АД. 

                        При евентуалност, ответникът твърди, че по договора за кредит не са предоставени никакви суми на „Арвен“АД и отново, при евентуалност, твърди, че задължението по кредитния договор е погасено, към настоящия момент.

                        Следващото възражение на ответника „Елит Петрол“ АД е, че по отношение на него не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не е получавал уведомление за нея и ищецът не твърди, че му е изпращал такова уведомление, което да е получено от него, като поръчител.  Намира, че изпращането и получаването на уведомление за предсрочна изискуемост и от поръчителя, както и от главния длъжник, е необходимо, съгласно разпоредбата на чл. 139 от ЗЗД, тъй като поръчителят не може да се задължи да отговаря при по- тежки условия, от тези, при които се е задължил да отговаря главният длъжник.

                        Ответникът прави възражение, по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че отговорността му, като поръчител, е погасена, защото кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 13. 11. 2014г. като ищецът твърди, че кредитополучателят „Арвен“ АД, е получил изявлението за предсрочна изискуемост на 26. 02. 2015г.

                        Като нищожно, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, ответникът оспорва уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство, че поръчителят остава задължен и след изтичане на срока  на основния договор,  дори и  да не е предявен иск срещу главния длъжник, в шестмесечен срок. Намира, че тази уговорка противоречи на  императивната правна норма на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и защото хипотезата на чл. 147, ал. 2 от ЗЗД не може да се тълкува, като допускаща възможността за предварително съгласие дерогиращо правилото на ал. 1 от чл. 147 от ЗЗД, поради недопустимост на  предварителен отказ от права. Приложени са и са ангажирани доказателства, формулирани са доказателствени искания

 

                         Третият ответник „Нафтекс Петрол“ЕООД, чрез  адв. Т. *** и с одобрението на синдика Мариян Нейков, гр. Плевен, ул. „Дойран“ № 160, ет. 3, офис 8, с отговора си по чл. 367 от ГПК, оспорва исковете, като недопустими и неоснователни, с аргументите, изброени от ответника „Елит петрол“АД.  Допълнителни основания за нищожност на договора за поръчителство, със страна „Нафтекс Петрол“ЕООД е, че той не е подписан от неговите законни представители и от тези на банката, поради което няма валидно сключен договор, а представеният такъв е нищожен, поради липса на съгласие.

                                   Като самостоятелни основания за нищожност на договора за поръчителство, третият ответник сочи нарушение на особените правила на ЗППЦК, защото към датата на сключване на този  договор, „Нафтекс Петрол“ ЕООД е било дъщерно дружество на публичното дружество „Петрол“АД, което налага приложението и на особените правила на ЗППЦК, за определени категории сделки, които сключва.

                                   Твърди, че липсва предварително решение- одобрение, по чл. 114, ал. 3, т. 1 „а“ от ЗППЦК,  на управителния орган на публичното дружество „Петрол“АД, за сключване на договора. В случая, то е било необходимо, защото ответното дружество е предоставило, като обезпечение, цялото  си имущество- всичките си дълготрайни активи, с което е надхвърлен прагът по чл. 114, ал. 3, т. 1 ЗППЦК. В подкрепа на направеното оспорване, ответникът изброява:  липса на уведомление, по чл. 114а, ал. 3, изр. първо от ЗППЦК, с приложено, към него искане  от „Нафтекс Петрол“ЕООД, до УС на „Петрол“АД, съдържащо информация, относно целесъобразността и съществените условия на сделката, поради което УС на „Петрол“АД не е разполагал с пълна и достоверна информация,  относно целесъобразността и съществените условия на сделка, по чл. 114, ал. 3 ЗППЦК. Поради това, УС не е разполагал с информация и да извърши преценка за спазването на ограниченията по чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, според ответника. ; Липсва уведомление до КФН от публичното дружество, по чл. 114а, ал. 3, изр. последно, за отправено искане, с приложени документи и информация. Ответникът сочи, че заседанието на  УС на „Петрол“ АД се е провело в деня на подписването на договорите за учредяване на особен залог, поръчителството и договора за заем, но не и преди подписването им, а КФН не е уведомена предварително за сделката, съгласно изискванията на чл. 114а, ал. 3 от ЗППЦК, липсва уведомление до КФН  за сделката и след сключването и , в нарушение на чл. 114, ал. 7 от ЗППЦК. Счита, че така е нарушен ограничителния режим на ЗППЦК, за извършване на сделки с активи, над определена стойност, като регулаторът КНФ е поставен в невъзможност да упражни правомощията си, в защита на миноритарните акционери.

                                   Сочи още, че е било наложително да се спазят процедурите по чл. 114 от ЗППЦК, защото в периода от 2011г. до 2013г. „Нафтекс Петрол“ ЕООД е дало обезпечения на ищеца, с които се е достигнало до преминаване прага по чл. 114, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗППЦК. Направен е извод, че не е спазен законовият разрешителен режим за сключването на договора за поръчителство и това е довело до опорочаване на цялата процедура, по ЗППЦК и до нищожност на обезпечителната сделка, обоснована от  нарушението на особените правила на ЗППЦК. Затова, ищецът не е носител на вземане срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД, според последното.

                                   Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД възразява още, че по отношение на него, не е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца, защото не е получавал уведомление за това, което е необходимо, предвид разпоредбата на чл. 139  от ЗЗД. Намира, че  поръчителят задължително следва да бъде уведомен за предсрочната изискуемост, защото той не може да бъде поставен при по- тежки условия, от тези на главния длъжник.

                                   При евентуалност, е направено възражение, че отговорността на ответника, като поръчител, е погасена, с изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, защото при обявена предсрочна изискуемост на 13. 11. 2014г.  на 19. 10. 2015г. е подадено заявление до БРС – след изтичане на 6-месечния срок.  Оспорена, като нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗДД, като противоречаща на чл. 147, , ал. 1 от ЗЗД,  е уговорката в договора за поръчителство- чл. 4, ал. 2, съгласно която, поръчителят остава задължен и след изтичане на срока на основания договор, дори и да не е предявен иск, срещу главния длъжник, в шестмесечен срок.

                                   При евентуалност, е направено възражение, че към настоящия момент, задължението на ответника, ако е съществувало, е погасено. Формулирани са доказателствени искания.

            С депозирани допълнителни искови молби, ищецът намира за неоснователно искането на ответниците за прекратяване на производството, поради наличието на такова, по реда на  чл. 422 от ГПК, защото исковата молба, по настоящото производство, е депозирана в СГС на 14. 05. 2015г. и  съществуващата идентичност на предмета на осъдителните искове, сумите, за които е издаден изп. лист по реда на чл. 417 от ГПК, не прави осъдителните искове,  недопустими.  Съображенията в подкрепа на това твърдение, са :  видът на исковете е различен; настоящото производство е образувано по- рано, от тези- по чл. 417 от ГПК и чл. 422 от ГПК; при приложението на чл. 126, ал. 1 от ГПК, на служебно прекратяване подлежи по- късно заведения иск;  предметът на осъдителния иск поглъща този,  на установителния; искът по настоящото производство е предявен в срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

                        По отношение на възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасянето на държавна такса, ищецът сочи, че в случая е приложима и е приложена общата норма на чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

                        Оспорва възражението за нередовност на исковата молба, направено от първия ответник „Аврен“ АД, поради неяснота на формулираните претенции за лихви и неустойки, като сочи представена справка по чл. 366 ГПК, с подробни изчисления, за определяне на размера на всеки от исковете. Относно възражението за недължимост на претендираните суми, намира, че с исковата молба са представени  и ангажирани доказателства, в подкрепа на исковете.

По възражението за недължимост  на сумите, в претендирания размер, поради погасяване, чрез прихващане, с цедирана от „Черно море 2001“ООД, сума,  ищецът сочи, че тази сума е отразена в счетоводството му и с извършеното прихващане, е намалено задължението на „Аврен“АД, по просесния договор за кредит.

                        Относно възраженията за недължимост на  претендираните суми, поради неподписване на процесните договори от законните представители на ищеца и ответниците, ищецът сочи, че представените документи носят подписите на легитимираните лица, които са действали в рамките на правомощията си, но дори да се установи, че в отделни случаи е липсвала представителна власт, е приложим чл. 301 от ТЗ. Действието на договорите е било потвърдено, поради липса на своевременно противопоставяне, от страните по процесните договори.

                        Ищецът намира възраженията  за нищожност на кредитния договор, поради сключването му, в нарушение на чл.  44, ал. 4  от ЗКИ, в редакцията му, към 12. 02. 2013г. поради това, че  експозицията на „Аврен“АД  е надвишила 15%   от собствения капитал на банката и липса на единодушно решение на УС на банката за формирането и, както и липса изобщо на решение на УС, за това, за неоснователни, като неверни. Представя доказателства - решение на УС на КТБ, от 12. 02. 2013г. за сключване на процесния договор за кредит, с което се изпълняват изискванията на чл. 44, ал. 4 от ЗКИ.   Намира още, че дори да е надвишен максималният размер на експозицията по чл. 44, ал. 5 от ЗКИ, макар че последващото предоставяне на сумите по кредита на ответника „Нафтекс Петрол“АД, не води до възникване на фигурата „Икономически свързани лица, по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКИ, то подобно нарушение не води до нищожност, а би представлявало, евентуално, несъставомерно поведение на банката, което се санкционира по адм. ред, съгласно чл. 152 от ЗКИ.

                        Относно възражението за нищожност на договора за поръчителство, сключен с „Нафтекс Петрол“АД, поради липса на решение на управителния орган на „Петрол“ АД- едноличен собственик на капитала на този ответник, ищецът го оспорва, като неоснователно, защото сделката е сключена при надлежно формираната воля, а не при липса на съгласие. Този извод е направени, съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ, защото едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, а изрично възложените, в изключителна компетентност на ОС, права, по чл. 147 от ТЗ, не включват вземането на решение за ползване на банков кредит.  Такова решение е в правомощията на управителя на дружеството  и евентуалното нарушаване на вътрешни правила, не може да се отрази на валидността на изразената воля от управителя, за сключване на договора за банков кредит, а ще ангажира отговорността на представляващия дружеството, според ищеца, а не неговата отговорност, защото в случая е трето лице. Сочи, че договорът е подписан от законните представители на „Нафтекс Петрол“ЕООД, вписани по партидата му в ТР, поради което за банката е достатъчно, за да приеме, че те изразяват волята на представляваното, от тях, дружество.

                        Ищецът оспорва, като неотносимо,  възражението свързано с разпоредбата на чл. 114, ал. 3, т. 1“а“ от ЗППЦК, по отношение на процесния договор за поръчителство, защото  „Нафтекс Петрол“ ЕООД, със сключването на договора за поръчителство, не извършва нито едно от действията с дълготрайни активи, изброени в законовия текст: прехвърляне, предоставяне за ползване или като обезпечение, под каквато и да било форма, защото поръчителството не е включено в тази правна норма. При евентуалност, намира, че отново не би довело до твърдяната нищожност на договора, а би могло да доведе до възможност за търсене на отговорност от представляващите дружеството, от самото дружество, защото ищецът е трето лице, без задължения да спазва процедурите по формиране на волята на своя котрагент.  Намира още, че с оглед разпоредбата на чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК, изискванията на ал. 3, не са приложими, към обезпечителната сделка, защото в случая, се обезпечава банков кредит, а в сделката не се твърди участие на заинтересовани лица.

                        Като сочи, че договорът за поръчителство е подписан от вписаните  в ТР, законни представители на „Нафтекс Петрол“ ЕООД,  ищецът намира, че това е достатъчно за него и за всяко трето лице, да приеме, че те изразяват волята на  представляваното дружество и последното не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, каквото е направено с отговорите на исковата молба.  Ищецът разполага с протокол на УС на „ Петрол“ АД  от 12. 02. 2013г. с който е прието решение,  „Нафтекс Петрол“ ЕООД  да сключи договор за поръчителство, с ищеца, по силата  на който,  ответникът да отговаря солидарно за всички задължения на „Арвен“ АД , по кредитни я договор от 12. 02. 2013г. за сумата 62000000 щ.д. за оборотни средства и представя този протокол.  Представя и протокол на СД на „Елит петрол“ АД от 12. 02. 2013г. с прието решение за сключване на договор за поръчителство с ищеца и да отговаря солидарно с „Аврен“ АД за всички негови задължения по процесния  договора за кредит.

                        По отношение на възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, ищецът намира, че е представил писмени доказателства, за направеното, от него изявление, за обявяване на предсрочната изискуемост и покана за доброволно изпълнение, което прави това възражение – неоснователно. 

                        Оспорено, като неоснователно, е  възражението за преклудирана отговорност  на поръчителите:  „Елит петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, поради изтекъл срок, по чл.147, ал. 1 от ЗЗД .  В тази връзка, ищецът сочи в процесните договори за поръчителство- чл. 4, ал. 2,  страните са приели, че  поръчителите остават задължени и след изтичане на срока на основния договор, дори ако банката не е предявила иск против длъжника, в течение на шест месеца. Намира, че тази договорка е направена, в рамките на разрешеното в чл. 147 от ЗЗД и не е нищожна и изпълнява изискването на чл. 147, предл. второ ЗЗД, съгласно което, поръчителят може да даде своето съгласие и да се откаже от  предоставената му законна защита. В резултат на това дадено съгласие, от поръчителите, ищецът счита, че има възможност да предяви претенцията си към поръчителите, без времевото ограничение на чл. 147 от ЗЗД и поради това, не е преклудиран срока за  предявените на претенции към  „Елит петрол“ АД и „Нафтекс Петрол“ ЕООД. Последните са дали съгласие, отговорността им към ищеца да не е ограничена, както в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, така и и изобщо във времето.   В заключение, по това възражение, ищецът сочи, че е предявил иска, в рамките на 6- месечния срок- на 14. 05. 2015г. при  обявяване на предсрочната изискуемост на  26. 02. 2015г.  – несъмнено, преди изтичане на преклузивния 6- месечен срок.

                        Относно възражението за погасяване на вземането, ищецът сочи липсата на конкретизация на същото и предвид всички останали възражения, го намира за лишено от основание. Приложени са доказателства.  Оспорени са доказателствените искания на ответниците.

                        С депозирания отговор на допълнителната искова молба, ответникът и „Нафтекс Петрол“ ЕООД, поддържа становището си за недопустимост и неоснователност на иска и всички свои възражения, направени в отговора на исковата молба, включително и за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на държавна такса.  

                        Прави искане за прекратяване на производството, по делото, поради липса на правен интерес и поради несъстоятелност на доводите на ищеца, по отношение на наличното производство, по чл. 422 от ГПК, с предмет – установяване на същите вземания.  Сочи, че наличието на заповед за изпълнение, съставлява процесуална пречка за успешното провеждане на осъдителен иск.

                        Направено е възражение за недопустимост на иска срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД, поради откриване на производство по несъстоятелност на дружеството и непредявяване на процесното вземане,  което е възникнало, до датата на откриване на производството по несъстоятелност, в сроковете по чл. 685 , ал. 2 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като в случая, тези срокове са изтекли на 006. 10. 2016г.

                        Ответникът поддържа възражението си за нищожност на договора за кредит, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие – неподписан от органните представители на страните и счита, че  за неоснователно приложението на чл. 301 от ТЗ, в случая, защото е узнал за този договор, при предявяване на процесната искова молба и се е противопоставил, чрез подаване на възражение против заповедта за изпълнение.

                        Поддържа становището си, за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като сключен в нарушение на чл. 44 от ЗКИ, в редакцията, към 12. 02. 2013г.  и актовете на БНБ, по приложението на ЗКИ, и на действалите, към тази дата, актове на Европейския съюз. Намира, че тези нарушения, не са с единствена последица – санкцията по чл. 152 от ЗКИ, защото отговорността на администраторите, предоставили кредита, в нарушение на чл. 44 ЗКИ е по чл. 46 от ЗКИ- те носят солидарна отговорност за предоставените суми, заедно с кредитополучателя, което според ответника означава, че кредитния договор е нищожен.

                        Поддържа възраженията за нищожност на договора за кредит, поради  заобикаляне на закона,- чл. 26, ал. 1, предл. 1 за нищожност на договора за поръчителство, поради липса на съгласие -  чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.  Твърди,  че договора е сключен от управителите, в нарушение на вътрешните правила и не от законните  представители на страните.  При евентуалност, прави възражение за нищожност на договора за поръчителство, като сключен във връзка с поемане на отговорност по нищожен кредитен договор- чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД и като сключен без основание – чл. 26, ал. 2 предл. 4.

                        По отношение на оспореното негово възражение, по чл. 114 , ал. 3 от ЗППЦК, ответникът сочи, че с договора за поръчителство е предоставил, като обезпечение, цялото си имущество, всичките си дълготрайни активи, с което е надхвърлен прагът, по чл. 114, ал. 3, т. 1 от ЗППЦК. Счита, че е необходимо предварително решение на УС на „Петрол“АД, за да е валидно съгласието за сключване на договорите за особен залог, каквото решение за съгласие,  не е взето. Нарушена е била и процедурата по уведомяване на КФН, по чл. 114а, ал. 3 ЗППЦК и чл. 114а, ал. 7 от ЗППЦК, защото с дадени обезпечение, от ответника ,в полза на КТБ, в период от 3 календарни години- 2011- 2013г. се  стигнало до преминаване на прага, по чл. 114, ал. 5, вр. чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК. Счита още, че във връзка посочената, от ищеца,  приложимост на разпоредбата на чл. 114, ал. 9 от ЗППЦК, ограничаващо обхвата на действие на правилото на чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, следва де се съобрази, че усредените залози обезпечават чужд дълг и очевидно,  не са свързани с обичайната дейност на ответника „Нафтекс петрол“ ЕООД. Прави извод, че е налице специален състав на нищожност на договора за поръчителство.

                        Поддържа се възражението, че срещу „Нафтекс петрол“ ЕООД, не е настъпила предсрочна изискуемост, защото не е получавано уведомление- покана, а  предвид разпоредбата на чл. 139 от ЗЗД, поръчителят не може да се задължи, при по- тежки условия от главния длъжник.

                        Отново изразява становище, че отговорността му е погасена, поради изтичане на преклузивния срок, по чл. 147 от ЗЗД , защото искът срещу длъжника „Аврен“ АД е недопустим, не може да произведе последиците на надлежно предявен иск, а заповедното производство е с начална дата – 19. 10. 2015г. – повече от шест месеца, след падежа на задължението. 

            Намира уговорката, по чл. 4, ал. 2 от договора за поръчителство, съгласно която поръчителят остава задължен и след изтичане на срока, по основния договор, е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивната норма на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и поради недопустимост на предварителен отказ от права.

                        При евентуалност, отново се поддържа възражението, че паричното задължение, породено от договора за поръчителство е погасено, към настоящия момент.

                        Оспорени са като несъществуващи, представените с допълнителната искова молба: решение на УС на КТБ АД от 12. 02. 2013г. ; протокол от УС на „Петрол“АД от 12. 02. 2013г.  и протокол на СД на „Елит Петрол“АД от 12. 02. 2013г. и прави искане, ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на изброените доказателства.   При представяне на същите, оспорва тяхната автентичност и датите им.  Прави искане за назначаване на СГЕ

                        Ответникът „Елит петрол“АД, с отговора на допълнителната искова молба, прави искане за спиране на производството по делото, по реда на чл. 637, ал. 1 от ТЗ, предвид откриването на производство по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол ЕООД,

                        Намира предявените искове за недопустими, поради липса на правен интерес, при наличието на заповедно производство, по реда на чл. 417 от ГПК и производство по чл. 422 от ГПК, с предмет – установяване на същите вземания на ищеца- пълно съвпадение в предмета на осъдителния и установителния иск.

                        Поддържа възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на дължимата държавна такса.

                        Исковете отново са оспорени, като неоснователни,  като е оспорено съществуването на твърдяните факти и обстоятелства, в исковата молба и претендираните вземания.

                        Намира за несъществуващо обезпеченото вземане на ищеца, от длъжника по договора за кредит – „Аврен“АД, поради нищожност на  този договор, поради липса на съгласие – не е подписан от органните представители на банката и на длъжника- чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.  Поддържа и посочените основания, за сключване на този договор, в нарушение на чл. 44 от Закона за кредитните институции, в редакцията му, към 12. 02. 2013г. и актовете на БНБ по приложение на ЗКИ и действалите, към същата дата, актове на ЕС. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗКИ, защото експозицията на банката към длъжника – „Аврен“АД, е надвишила 15% от собствения капитал на ЦКБ АД и няма единодушно решение на УС на ищеца, за формирането и и няма изобщо решение на УС, за това. Това води до нищожност, поради противоречие със закона и поради липса на съгласие, според ответника. Счита договорът за кредит, за нищожен, поради противоречие  и поради заобикаляне на закона- чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД.

                        Поддържа възраженията си за нищожност на договора за поръчителство, поради липса на съгласие- не е подписан от законните представители на страните- чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа се и възражението за нищожност, по чл. , като сключен във връзка с поемане на отговорност по нищожен кредитен договор-  като сключен без основание – чл. 26, ал. 2 предл. 4.

            Поддържа се възражението, че срещу „Елит петрол“АД,  не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, защото не е връчено, по надлежния ред уведомление- покана, а това е необходимо, предвид разпоредбата на чл. 139 от ЗЗД.

                        Поддържа се възражението, че дори и да е съществувало вземане  срещу „Елит петрол“АД, то неговата отговорност е погасена, защото не е обявена, спрямо него.  Оспорено е обстоятелството, че представената нот. покана № 1028 от 17. 03. 2015г.  му е връчена, защото е получена от лице, което не е негов служител, към 20. 03. 2015г.  Оспорено е съдържанието на подписаната разписка № 22 от 17. 03.2013г.

                        Оспорено е твърдението за връчено съобщение за предсрочна изискуемост на „Аврен“АД и в тази връзка е счетено, че в рамките на преклузивния 6-месечен срок няма връчени съобщения за обявяване на предсрочна изискуемост, което прави отговорността му, като поръчител – погасена.   Приложени са доказателства, направени са доказателствени искания.  Оспорени са като неавтентични, представените с допълнителната искова молба: решение на УС на КТБ АД от 12. 02. 2013г. ; протокол от УС на „Петрол“АД от 12. 02. 2013г.  и протокол на СД на „Елит Петрол“АД от 12. 02. 2013г.  Направено е искане за назначаване на СГЕ, в тази връзка и за представяне на оригиналите на оспорените документи.

                        По делото са постъпили молби от ответника „Нафтекс Петрол“ ЕООД, /в несъстоятелност/с които са направени искане за прекратяване на производството, както по отношение на този ответник, така и по отношение на останалите двама. Искането е аргументирано, с откриване на производство по несъстоятелност, по отношение на него, с влязло в сила решение № 50 от 06.07. 2016г. по т.д. № 17/2015г.   на Окръжен съд – Ловеч, е открито производство по несъстоятелност, решението е обявено в търговския регистър и са изтекли сроковете за предявяване на вземания от кредиторите на „Нафтекс Петрол“ЕООД, на 16. 10. 2016г.  Ищецът не е предявил вземанията си в този срок, а индивидуално принудително изпълнение срещу ответника, е недопустимо и банката е  лишена от правен интерес, което прави иска недопустим.

                        Следващото основание за искането за прекратяване на производството е наличието на исково производство, по чл. 422 от ГПК, - т.д. № 245/16г. на БОС, с решението по което ще се стабилизира оспорената заповед за изпълнение и ищецът ще разполага с изпълнително основание, което прави безпредметно снабдяването му с второ такова, по осъдителните искове.

                        По отношение на другите ответници, се сочат същите съображения, като за „Аврен“ АД, искането е мотивирано и с факта, че този ответник не е подал възражение, по чл. 414 от ГПК и по отношение на него са постигнати правните последици на осъдителния иск.

                        При евентуалност, се поддържа възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на държавна такса. Приложени са доказателства. 

            Ответникът „Елит петрол“ АД, също депозира молба, с искане за прекратяване на производството, по отношение на него, поради наличието на заповедно производство, по реда на чл. 417 от ГПК, по което ответникът „Аврен“АД не е подал възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка, намира, че ищецът няма правен интерес от предявения осъдителен иск,  като конкуренцията между  двете производства: по осъдителния и установителния иск, не следва да се решава, в полза на по- рано образуваното и първо по ред,  а в полза на установителния иск, по чл. 422 от ГПК. Намира, че осъдителен иск е допустим, само след обезсилване на издадената заповед по чл. 417 от ГПК, каквато е константната практика на ВКС. Приложени са доказателства.

                        Производството е по реда на чл. 374 от ГПК.

                        Съдът намира исковата молба за редовна, а  предявените искове за допустими, по отношение на ответниците: „Аврен“АД и „Елит петрол“ АД и следва да ги приеме за разглеждане. Възраженията за недопустимост на исковете, поради невнасяне на държавна и поради наличието на заповедно производство и предявен иск, по чл. 422 от ГПК, за установяване на процесните вземания, съдът намира за неоснователни.  Счита, че несъстоятелният  ищец  не дължи държавна такса, при предявяване на процесните искове, които са от тези, за попълване на масата на несъстоятелността, за събиране на вземанията на длъжника. При решаване на спора, такса ще се дължи, съгласно  общите правила на ТЗ,  съобразно изхода от спора, по реда на чл. 649, ал. 6 от ТЗ.  По отношение на образуваното производство, по реда на чл. 422 от ГПК, съдът намира, че то, като образувано по- късно, от това производство, подлежи на прекратяване, по реда на чл. 126 от ГПК.  При служебна справка, съдът констатира, че производството по чл. 422 от ГПК – т.д. № 245/16г. на БОС е прекратено, с определение  от 06. 03. 2017г. невлязло в сила, понастоящем.  Приложените писмени доказателства, от ищеца и направените доказателствени иска, са допустими. Ищецът носи доказателствена тежест за доказване наличието, тяхната дължимост, по заявения ред и размера на претендираните вземания.

                        Направите възражения от ответниците: „Аврен“АД и „Елит петрол“ АД, по основателността на исковете, са допустими и относими и следва да бъдат приети за разглеждане. Ответниците носят доказателствена тежест за доказване на фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни, за себе си, правни изводи.      Представените писмени доказателства и направените доказателствени искания  от ответниците, са допустими.

                        Предявеният  иск срещу ответника „Нафтекс Петрол“ ЕООД/в несъстоятелност/, съдът намира за недопустим, поради погасяване на процесуалната възможност на ищеца да   претендира сумата, по общия ред, при пропускане на срока и непредявяване на същото вземане, в производството по несъстоятелност, на този ответник.  Ищецът не спори и е видно от представените списъци на предявени вземания, в производството по несъстоятелност на  „Нафтекс Петрол“ЕООД/в несъстоятелност/- т.д. № № 17/ 2015г. на Окръжен съд – Ловеч, че в законоустановените срокове, по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, процесните вземания  на банката, не са предявени.  Пропускането на тези срокове, лишава ищеца от правна възможност, както да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност, така и да ги търси, в самостоятелно исково производство. В случая, исковете срещу този ответник,  са предявени преди откриване на производството по несъстоятелност, по отношение на него, но това не освобождава ищеца, като кредитор, да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност, а тяхното непредявяване, води до прекратяване на настоящото производство, по отношение на несъстоятелния ответник, защото отношенията с него и с останалите кредитори в несъстоятелността, следва да се развиват единствено, в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ЕООД. В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика, както и Решение № 93 от 02. 05. 2017г. по т.д. № 53672/ 15г. на ВКС ІV г.о..            

                        Водим от горното и на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК,  БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

                        ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо,  производството по т.д. 231/16г. на БОС, по предявения иск от „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/ в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,  срещу„НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ ЕООД, ЕИК *********,/ в несъстоятелност/,  гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 12, за заплащане солидарно с „АРВЕН“ АД ЕИК *********, Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е и  „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“№ 12,   на сумите: 50632175, 23 щатски долара- главница, дължима по договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и  първия ответник „АРВЕН“ АД,  обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху сумата на главницата, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане;   2330215, 93 щ.д. – лихви, дължими   по  договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата; 36640, 63 щ.д. – неустойка върху просрочените лихви, дължима, съгласно   договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „НАФТЕКС ПЕТРОЛ“ АД,/в несъстоятелност/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното  и изплащане.

                        Определението, в тази част, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок, от връчването му на страните, пред БАС.

              ПРИЕМА за разглеждане предявените искове от   „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД/ в несъстоятелност/, ЕИК *********, гр. София, р-н Средец, ул. „Граф Игнатиев“ № 10,  срещу „АРВЕН“ АД, ЕИК *********, Бургас, ул. „Александровска“ № 21, ет. Е,  „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК *********, гр. Ловеч, ул. „Търговска“№ 12, за заплащане солидарно на сумите: 50632175, 23 щатски долара- главница, дължима по договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и  първия ответник „АРВЕН“ АД,  обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху сумата на главницата, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане;   2330215, 93 щ.д. – лихви, дължими   по  договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен  договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата; 36640, 63 щ.д. – неустойка върху просрочените лихви, дължима, съгласно   договор за банков кредит от 12. 02. 2013г. сключен между ищеца и първия ответник „АРВЕН“ АД, кредитът,  по който е обявен за предсрочно изискуем, както и на основание сключен договор за поръчителство от 12. 02. 2013г. между ищеца и „ЕЛИТ ПЕТРОЛ“ АД,   ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното  и изплащане.

            Приема за разглеждане отговорите на ответниците и направените с тях възражения, които следва да бъдат доказани от ответниците.

            Дава възможност на „Аврен“ АД, в едноседмичен срок от получаване на това определение,у да уточни, по размер, направеното възражение за прихващане.

            Допуска приложените, от страните, писмени доказателства.

            Задължава ищеца да представи оригиналите на: договора за банков кредит и договора за поръчителство, с ответника „Елит Петрол“ АД, представените протоколи на УС на КТБ АД и СД на „Елит Петрол“АД, с допълнителната искова молба, след което съдът ще се произнесе, по искането за откриване на производство по оспорване на  автентичността на  положените подписи.

            Да се издадат на ответника „Елит Петрол“АД, исканите удостоверени, с отговора на исковата молба, след представяне на проекти за тях. 

            Допуска изпълнението на съдебно- икономическа експертиза, със следните задачи:  Вещото лице, след проверка в счетоводствата на страните и представените писмени доказателства, да констатира: 1. Каква сума, кога и по как, е предоставена на първия ответник, по процесния договор за кредит ?  2. Какъв е общия размер, на дължимите, към момента на възникване на предсрочната изискуемост на кредита, задължения на ответниците, като се вземе предвид направеното от кредитолучателя „Аврен“ АД, възражение за прихващане и   като ги конкретизира, по пера: главница, лихви, наказателни надбавки и неустойки, съобразно договореното ?    3. Какъв е общия размер на дължимите, към датата на подаване на исковата молба- 14.  05. 2015г. задължения на ответниците, общо и по пера: главница, лихви, наказателни надбавки и неустойки, съобразно договореното ?  4. Да посочи по дати, документи, основание и размер, всички извършени плащания  към ищеца,  от кредитополучателя и поръчителите, в изпълнение на сключения договор за банков кредит от 12. 02. 2013г.  5. Каква е стойността на кредитната експозиция на  ищеца към  „Аврен“АД, към датата на сключване на процесния договор.    Назначава вещото лице Събина Арабаджиева и определя депозити за изпълнение на СИЕ: 800 лв. вносими от ищеца и 200 лв. вносими от ответника „Елит петрол“ АД, в едноседмичен срок.

            Насрочва в съдебно заседание на 27.09. 2017 г. от 11 часа.  Да се призоват страните, като им се връчи това определение.   На ищеца и ответника „Аврен“АД да се връчат молбите на „Нафтекс петрол“ЕООД и Елит петрол“АД, депозирани през месеците април и май т. г.    

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :