№ 6992
гр. С, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110117577 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл..., подадена
чрез адв.К., със съдебен адрес гр.С, ул.“В“ № 35, ет.3, офис 1, насочени против „Т С“ ЕАД
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, за установяване
недължимостта на претендирани суми от ответника за доставена и използвана топлинна
енергия от 1553.36 лв. за периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2011 г. и мораторна лихва от
254.22 лв. за периода от 31.08.2009 г. до 31.05.2012 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 18.05.2013 г.
по ч.гр.д.№ 12243/2012 г. по описа на СРС, 88 състав и за събирането на които е образувано
изп.дело № 2013... по описа на ЧСИ У Д, рег.№.. от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че по ч.гр.д.№ 12243/2012 г. по описа на СРС са издени в
полза на „Т“ - ЕАД срещу ищеца заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за процесните вземания. Въз основа на
последния, заявителят е образувал изп.дело пред ЧСИ У Д. Според ищеца, по това дело не
са извършвани изп.действия в период от време повече от 3 години, поради което
предадените за събиране вземания са се погасили по давност. В исковата молба се развиват
подробно съображения за приложението в случая на кратната погасителна давност,
доколкот се касае за периодични вземания, които не са установени със съдебно решение.
В същото време, в исковата молба се обръща внимание кои действия по изп.дело
прекъсват погасителната давност, кщато ищецът се позовава на съдебна практика.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
По същество ответникът не оспорва да е снабден с заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу ищцата за посочените в исковата молба суми.
Признава и че по негова молба от 22.07.2013 г. е образувано изп.дело за събирането им пред
ЧСИ У Д. Според ответника обаче, той многократно е прекъсвал давността в изп.процес
като е подавал регулярно молби за извършване на справки и налагане на обезпечителни
мерки спрямо длъжника в изпълнението.
1
Ответникът оспорва да е приложима в случая кратката 3-годишна погасителна давност,
като се позовава на съдебна практика в тази насока.
Отбелязва, че за да се прекъсне давността е достатъчно да бъде поискано дадено
изп.действие, като е без значение дали то е извършено. С оглед на това аргументира
становище, че молбите, които е подавал пред ЧСИ са от естество да прекъснат давността.
В същото време, твърди, че от страна на ищеца е направено доброволно плащане, както
и че ищеца е подал молба за разсрочено плащане.
Ответникът се позовава на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, в което се приема, че докато
е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла.
В отговора на исковата молба се обръща внимание и че давността не е текла в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., съобразно приетото в Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявения иск. Ответникът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 18.05.2013 г., въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12243/2012 г.
по описа на СРС, 88 състав, за следните суми: сумата 1553.36 лева, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2008 г. до м.04.2011 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.06.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 254.22
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2009 г. до 31.05.2012 г., и
разноски по делото от 136.15 лв., от които 36.15 лв. за държавна такса и 100.00 лв. за
възнаграждени ена юрисконсулт, за събирането на които суми е образувано изп.дело №
2013... по описа на ЧСИ У Д, рег.№.. от КЧСИ.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на
ответника срещу ищеца.
На първо място, следва да се посочи, че съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага
както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и
когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
2
Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане
в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по
което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено
с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в сила заповед за изпълнение
вземания правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложимо и същите се погасяват с 5-годишна
давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 2013... по описа на ЧСИ У Д,
рег.№.. от КЧСИ, същото е образувано на 22.07.2013 г. за принудително събиране на
процесните сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 18.05.2013 г. Ответникът е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, без да е поискано
извършването на конкретни изпълнителни действия. По посоченото изпълнително дело са
извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за
извършване на изпълнителни действия, както следва: на 07.08.2013 г. /л.26/ и на 16.03.2017
г. /л.122/ е наложен запор на банковите сметки на И. С. в „Обединена българска банка“ АД,
на 28.04.2017 г. /л.132/ е наложен запор на сметките й в „И“ АД, а на 13.03.2017 г. е
изпратена до С. призовка за принудително изпълнение /л.123/, а именно насрочен за
27.04.2017 г. от 10.30 ч. опис на движими вещи, находящи се на адрес гр.С, к.С бл.... В
същото време, по изп.дело има данни за три подадени молби от взискателя, съдържащи
искане за прилагане на определен изп.способ, а именно молба от 26.06.2015 г., от 20.12.2016
г. и от 28.02.2019 г. /л.44, л.45 и л.136/ На 03.10.2013 г. пък длъжникът И. С. е подала молба
до ЧСИ с искане да погасява по 20.00 лв. месечно от задължението си /л.38/, като са
приложени два платежни документа с доброволно платени суми от по 20.00 лв. – от
04.10.2013 г. и от 30.10.2013 г. /л.40 и л.43/.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, постановява,
че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В цитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
3
др.
С оглед на това и на данните от изпълнително дело № 2013... по описа на ЧСИ У Д,
следва да се приеме, че по същото данността е прекъсната както следва:
1/ на 07.08.2013 г. с наложения запор в „ОББ“ АД;
2/ на 03.10.2013 г. с подадената молба от И. С., която следва да бъде ценана като
признание по см. на чл.116, ал.1, б.“а“ от ЗЗД и извършените въз основа на нея доброволни
плащания от 04.10.2013 г. и 30.10.2013 г.;
3/ на 26.06.2015 г. с подадената от взискателя молба с искане за прилагане на
определен изпълнителен способ;
4/ на 20.12.2016 г. с подадената от взискателя молба с искане за прилагане на
определен изпълнителен способ;
5/ на 16.03.2017 г. и 28.04.2017 г. с наложените запори на сметки на И. С. в „ООБ“
АД и в „И“ АД;
6/ на 28.02.2019 г. с подадената от взискателя молба с искане за прилагане на
определен изпълнителен способ.
След 28.02.2019 г. няма данни за извършвани изп.действия, като ЧСИ е прекратил
делото на 24.02.2024 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В случая следва да се посочи, че видно от периода, в който са извършвани посочените
по-горе действия, с които давността е прекъсвана, между тях не са изминали повече от 2
години, поради което следва да се приеме, че те са предприети по валидно образувано
изп.действие и са произвели желания ефект. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че съдебната практика приема, че за прекъсване на давността по време на изпълнителното
производство е достатъчно предприемане на действие от съдебния изпълнител, без значение
какъв е резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна
точка на засегнатите права и интереси на трети лица /в тази насока решение № 68 от
01.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 1924/2023 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, като в
същото се приема, че давността се прекъсва и когато действието на съдебния изпълнител е
насочено погрешно срещу имущество, принадлежащо не на длъжника, а на трето лице/. С
оглед на това, независимо, че от наложените запори не са постъпили суми по изп.дело,
същите като валидно предприети изп.действия следва да се зачетат от съда.
По така изложените съображения, съдът приема, че давността за оспорените
задължения е започнала да тече на 01.03.2019 г. - денят следващ този, в който е извършено
последното действие по изп.дело пред ЧСИ У Д, а именно отправено е от взискателя искане
да бъде приложен определен изпълнителен способ. Същата е прекъсната по време на
обявеното с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение в
Р.България, на основание чл.3, т.2 и чл.5 от ЗМДВИП и към подаване на исковата молба, по
която е образувано настоящето дело, както и към настоящия момент, тя не е изтекла.
Мотивиран от горното, съдът намира предявените искове по чл.439 ГПК за изцяло
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил още с отговора на исковата молба. В о.с.з. пълномощникът му претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора, следва да се определи в минималния размер,
предвиден в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...,
насочени против „Т С“ ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ №
23Б, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
претендирани от нетго суми за доставена и използвана топлинна енергия от 1553.36 лв. за
периода от 01.05.2008 г. до 30.06.2011 г. и мораторна лихва от 254.22 лв. за периода от
31.08.2009 г. до 31.05.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 18.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 12243/2012 г.
по описа на СРС, 88 състав и за събирането на които е образувано изп.дело № 2013... по
описа на ЧСИ У Д, рег.№.. от КЧСИ.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл..., да заплати на “Т-С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ж.к.Красно село, ул.”Я” № 23Б,
представлявано от А А и И Е, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от
последното разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5