О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр.Варна, 18.07.2017год.
Апелативен съд-Варна, търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли 2017год., в състав:
Председател: Р.Славов
Членове: Д.Маркова
Ж.Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т. дело № 315/2017г., намери следното:
Производството е по чл.274 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба
на Г.Ж.И., Н.Я.Я., и П.В.П., чрез процесуални представители, срещу Решение
№ 243/03.04.2017год. постановено по т.д. № 1960/2015год. по описа на ВОС, в
частта му, с която е прекратено производството
по предявените от жалбоподателите искове срещу ответниците Д.С.А., С.Б.С., А.И.М., Д.Г.Д. и П.Д.М., като
недопустимо, поради липса на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на
правото на иск срещу тях.
В частната жалба се излага, че решението в обжалваната
част имащо характер на определение, е постановено, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност, като се
иска определението да бъде отменено.
Излага, че реално,
проверката на допустимостта на исковете срещу физическите лица е извършена от
съда едва в мотивите на съдебното решение, като по този начин страната е била
лишена от възможността да предприеме необходимите
процесуални действия след дадени от съда
указания и срок за отстраняване на нередовносттите, съгласно чл.129 ал.2 ГПК.
Въззиваемите Д.С.А. и С.Б.С., чрез писмен отговор на
назначените особени представители, считат частната жалба за неоснователна.
Частната жалба е
подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалването и е допустима.
Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следните съображения:
От представените материали по делото, се
установява, следното:
Производството пред ВОС е образувано по
искова молба с вх.№37302 от 15.12.2015г., уточнена с молба вх. № 2925 от
01.02.2016г., от Г.Ж.И. с ЕГН ********** ***, Н.Я.Я. с ЕГН ********** *** и П.В.П.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Росен Танев Д. ***, , с която в
условията на обективно и субективно кумулативно съединяване са предявени искове
с правно основание чл.29 от ЗТР, срещу:
1. „БЕНТЛИ“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, жк Владислав Варненчик №1 вх.1, ет.4 ап.16,
представлявано от В. Красимиров Гичев, Д.С.А. и С.Б.С. с ЕГН **********, с
който се иска да се установи, че вписаните по партидата на „БЕНТЛИ“ ООД
ЕИК ********* в Търговския регистър
обстоятелства с вписвания №20080603183403 са несъществуващи
2. „БЕНТЛИ“
ООД ЕИК *********, представлявано от В. Красимиров Гичев, С.Б.С. и А.И.М. с ЕГН
********** с който се иска да се установи, че вписаните по партидата на
„БЕНТЛИ“ ООД ЕИК ********* в Търговския
регистър обстоятелства с вписвания №20081216123629 са несъществуващи и
3. „БЕНТЛИ“
ООД ЕИК *********, представлявано от В. Красимиров Гичев, С.Б.С., А.И.М., Д.Г.Д.
с ЕГН ********** и П.Д.М. , с който се иска да се установи, че вписаните по
партидата на „БЕНТЛИ“ ООД ЕИК *********
в Търговския регистър обстоятелства с вписвания №20130812102924 са
несъществуващи.
След оставяне на производството без движение
и постъпила уточняваща молба от ищците, съдът е констатирал, че исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените
искове са допустими и намират правното си основание в чл.29, ал.1 от ЗТР. За постанови
обжалваната прекратителна част от решението, съдът е приел, че при предявения
иск по чл.29 ЗТР, уважаването на
предявените искове срещу лицата, участващи в сделките по прехвърляне на
дружествени дялове, е лишено от правен интерес, тъй като при положително за
ищците решение срещу дружесгтнвото ще се
извърши заличаване на вписването по партидата на дружеството, а срещу
съдружниците не би могло да доведе до този резултат.
Определението е
законосъобразно и не се установяват твърдяните в частната жалба пороци при
неговото постановяване.
Действително, при
предявен иск по чл.29 ЗТР, ищците нямат правен интерес да водят иск срещу
ответниците физически лица, участващи в сделките по прехвърляне на дружествените дялове,
защото чрез иска не се атакуват самите сделки, като невалидни, а се атакува
самото вписване, като противоправно. За това и ответниците не са пасивно
легитимирани по иска по чл.29 ЗТР, извод, който не се оспорва от
жалбоподателите.
Както се посочи, в
частната жалба като незаконосъобразност се сочи допуснати процесуални нарушения
на съда, изразяващи се в нарушаване на задълженията на съда, вменени му с
разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК.
Съдът намира, че не
се установява сочената незаконосъобразност при постановяване на обжалвания с
частната жалба съдебен акт.
Видно от материалите по делото, с Разпореждане № 397/15.01.2016год. съдът на основание чл.127 ал.1, т.4 и 5 и чл.129 ал.-2 ГПК е приел исковата моба за нередовна и е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания, а именно: „Ищците да конкретизират ясно какъв порок..напр. нищожност, унищожаемост, разваляне и др. пороци на разпоредителни е действия/ на всяко едно атакувано вписване се твърди да е налице,… Да се формира адекватен петитум на исковата молба с оглед на въведеното уточнение“.
След постъпила молба /стр.104/, за отстраняване на констатираните нередовностти,
въпреки че в същата отново не е формиран петитум по исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД,
съдът е приел исковата молба за редовна, респективно е направил извод, че искът
срещу ответниците е допустим. С обжалваното решение съдът е прекратил
производството по делото, по исковете срещу ответниците-физически лица, по
посочените по-горе съображения.
При така изложеното, съдът намира, че
първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.
Видно от съдържанието на исковата молба, в
нейната обстоятелствена част, са
изложени твърдения, за недействителност на сделките сключени между физическите
лица-ответници по иска, като е посочен и порока, водещ до
недействителност-чл.26 ал.2 ЗЗД, но не е формиран петитум относно иск за
прогласяване на недействителността на съответната сделка, като предпоставка за
недействителността и на вписването по чл.29 ЗТР. За това съдът правилно и на
основание чл.129 ал.2 ГПК, с Разпореждане № 397/15.01.2016год. е приел исковата
молба за нередовна, като е задължил ищеца във връзка с твърденията за
недействителнот на сделките, да формира адекватен петитум на исковете. Но видно
е, че с уточняващата молба /стр.104/, не е изпълнено задължението за формиране
на петитум във връзка с твърденията за
недействителност на сделките. За това и ИМ е останала нередовна по отношение на
ответниците-физически лица, тъй като
исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД са останали нередовни, поради неизпълнение на
задължителните указания, дадени с разпореждането за оставяне на производството
без движение. Следователно, с постъпилата уточнителна молба, разпореждането е
останало неизпълнено, понеже твърденията за недействителност са посочени
отново, но не е формиран петитум, съобразно дадените указания, респективно
искове по чл.26 ал.2 ЗЗД не са валидно предявени. Изрично в разпореждането е
указано, че при неизпълнение, производството ще бъде прекратено. За това,
поради констатираното неизпълнение, производството по исковете по чл.26 ал.2 ЗЗД срещу ответниците физически лица е следвало да бъде прекратено още с
Определение № 246/25.01.2017год., с което е изготвен проекто доклада по делото
и същото е насрочено за резглеждане в съдебно заседание. Съдът намира именно в
това грешката на съда-т.е. че не е прекратил своевременно производството по
исковете, каквото е задължението му съобразно чл.129 ал.3 ГПК, а това е станало
на един по-късен етап-със самото решение по делото.
За това като краен извод, обжалваното
определение е правилно.
Накратко, това е така, понеже съдът
своевременно е констатирал нередовност на исковете, дал е указание за
отстраняване на нередовностите съобразно правомощията по чл.129 ал.2 ЗЗД, с
посочване на санкцията при неизпълнение, съответно разпореждането е останало
неизпълнено.
В допълнение следва да се отбележи, че съдът
няма задължение повторно да дава възможност за отстраняване на вече
констатирани нередовностти, при ясното им посочване на страната и дадени
конкретни указания за това.
Предвид изложеното, обжалваната с настоящата
частна жалба прекратителна част от решението е правилна и следва да се
потвърди. Предвид характера на настоящето производство-имащо значение относно
страните, които следва да участват в процеса, същото се явява преюдициално по
отношение на въззивното производство. За това производтвото по разглеждане на
възивната жалба срещу постановеното решение, следва да бъде спряно на основание
чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила акт, на настоящия процес,
образуван по частната жалба срещу прекратителната част на решението.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 234/03.04.2017 г., постановено по т.д. № 1960/2015год. по описа на
Варненски окръжен съд-ТО, в частта му,
имаща характер на определение, с която е прекратено производството по
предявените от Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П.
искове срещу ответниците Д.С.А.,
С.Б.С., А.И.М., Д.Г.Д. и П.Д.М., като недопустими.
СПИРА
производството по в.т.д. № 315/2017год. по описа на ВАпС до приключване с
влязъл в сила съдебен акт, на производството по частната жалба, предмет на
настоящият съдебен процес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.