РЕШЕНИЕ № 118
гр. В**, 11.09. 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВОС, гражданско
отделение, в открито заседание на единадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АН** П**
Членове: 1. В** М**
2. мл.съдия Д** В**
с участието на секретаря В* К** и
в присъствието на прокурора..........................., като разгледа
докладваното от съдията П** ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 189 по описа за 2020.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството
е въззивно, образувано по жалбата на „БНС П***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище
и адрес на управление: гр. В**, Северна промишлена зона, бивш „С**“ , чрез пълномощника адв.
Д. Д**, ВАК , срещу Решение
№ 135 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2173/2019 г.по
описа на Видинския районен съд, с което „БНС П**“ ЕООД е осъден да заплати на К.И.К., съответно
на бюджета на съдебната власт, посочените в обжалвания съдебен акт суми, както
следва: 4200,00 лева, представляващи обезщетение за претърпяна
имуществена вреда, състояща се в извършени разходи за лечение, на
травми, получени при трудова злополука
на 04.06.2019г., ведно със законната лихва
за забавено плащане, считано от 05.06.2019г.до окончателното издължаване; 525 лева адвокатско възнаграждение, 168 лева държавна такса.
Считат първоинстанционния
съдебен акт, с който са уважени изцяло предявените от К.И.К. искове, за неправилен, съответно
незаконосъобразен, като молят съда да отмени същия в цялост и да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли предявените от ищеца в първоинстанционното
производство искове по чл. 200
КТ.
Съображенията им са
наведени в първоинстанционното производство възражения, които ВРС неправилно е оставил
без уважение, а именно:
Установено е от показанията на разпитаният по делото свидетел , че на
всички командировани в Словения работници на дружеството им е било указано да
сключат договори за медицинска застраховка за чужбина, и считат , че във вина
на ищеца е неизпълнението на тези указания. Считат , че с оглед на това
дружеството не следва да отговаря за настъпилия вредоносен резултат.
Иска
се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният от К.И.К.
иск. Претендират се разноски и се иска изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К.И.К., в което оспорва въззивната жалба и
моли да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима.
След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, ВОС приема за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.10.2015г., представен по делото, за длъжността заварчик с код по НКПД 7212 1001 с място на работа гр.В**. Не се спори и видно и от Заповед за командировка № 25/20.05.2019г., издадена от управителя на ответника, ищецът, считано от 20.05.2019г. е командирован до Словения, за срока на изпълнение на поставената задача. Видно от представените писмени доказателства - Разпореждане №12/17.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. В**, рентгенография на лицеви кости от 10.06.2019 , компютърна аксиална томография от 12.06.2019г., Доклад за извършен спешен медицински преглед, Фактура 1-01- 1909744/04.06.2019г., Фактура 1-01-1909878/05.06.2019г , Доклад от 05.06.2019г., Епикриза 5031/05.06.2019г., Покана за доброволно изпълнение от 16.07.2019г., Болничен лист Е20197758848 от 05.06.2019, Болничен лист Е20197758978/ 05.07.2019г, Амбулаторни листове от 10.06.2019г.,12.06.2019г., Фактура №**********/ 20.06.2019г. с фискален бон от 20.06.2019г, Фактура №********** /14.06.2019г. и бон, ищецът по време на работа в гр.Л** ,С**, е претърпял злополука, приета за трудова по надлежния ред, при която е получил значима фрактура на ляв фронтален синус, както и счупвания на черепни и лицеви кости. Уврежданията наложили провеждане на болнично лечение с хирургическа намеса, репозиция и остеосинтеза под упойка, както и извършване на медицински изследвания, на стойност 2205,55 евро с левова равностойност 4320.52 лева, видно от платежните документи видно от представените писмени доказателства , която била заплатена от ищеца на 14.06.2019 г.
Ответникът е поканен да заплати разноските на ищеца по лечението с покана , получена на 19.07.2019г., но не издължил сумата. Горните факти и обстоятелства не се оспорват от ответника.
Възражението на същия е, че на ищеца било разпоредено да си направи лична застраховка, но същият не е изпълнил разпореждането. Разпитаният по делото свидетел на ответника - Рангелов, чиито показания следва да се ценят с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото , излага, че е началник на производствената база на ответника в гр.Видин. От управителя била издадена заповед всеки да си направи лична здравна застраховка, като свидетелят разговарял и лично с работниците, защото не се е знаело кой ще тръгне за Словения. Не знае дали ищецът е присъствал. Той направил застраховката на 08.06.2019г., защото разбрал,че хората не са застраховани.
Видно от писмо от „Д** з**“ АД , ответникът е сключил договор за застраховка Помощ при пътуване в чужбина с осигурен асистанс, като с Полица № 1808191350025996 с период на застрахователно покритие 08.06.2019г.- 20.06.2019г., са застраховани четири лица.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в извършени
разходи за лечение, на травми, получени при трудова
злополука на 04.06.2019г..
Искът за обезщетяване на вреди,
настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно основание чл. 200 от КТ.
Съгласно посочената разпоредба отговорността на работодателя може да бъда
ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя. Отговорността по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По настоящото дело ищецът претендира
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука,
изразяващи се в извършени разходи за лечение, на травми,
получени при трудова злополука на 04.06.2019г..За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, необходимо е да бъде установено по
категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука.
Трудовата
злополука се характеризира със следното: травматично увреждане на
здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия
организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата
“през време и във връзка или по повод на извършваната работа”; специфичен
резултат от травматичното увреждане - временна неработоспособност, трайна
неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното
увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.
Установява се по делото, че е налице трудова
злополука, при която ищецът е пострадал и е направил разходи за болнично
лечение и медицински процедури в размер от 4 320.50 лева.
По отношение на възражението за липса на застраховка,правилно
е прието от ВРС за неоснователно, които изводи на първоинстанционния
съд се възприемат от настоящия състав напълно.
Законът за здравословни и безопасни условия на труд
задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и
служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и
здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са
определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите за риска „трудова злополука” , приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г,Видно от Заповед №РД
-01-879/22.10.2018г. на Министъра на труда и социалната политика, същият е опрсделелил среден коефициент на трудов травматизъм
за страна 0.65, за прилагане през 2019г., като в заповедта са посочени и
коефициентите на трудов травматизъм по икономически
дейности. Видно е, че в изброените в заповедта дейности в металургия,
машиностроене и сродни на тях дейности, в която област е полагал труд ищеца,
съгласно НКПД и длъжностната му характеристика, коефициентът на трудов травматизъм е по-висок от средния.
Работниците и служителите, които подлежат на
задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и
спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с
трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за
страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена
заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С
оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на
работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на
заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова
медицина и с комитета / групата по условия на труд в предприятието. При
доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск
(допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова
злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат
застраховани за риска „трудова злополука”. Тази възможност може да се реализира
само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е
включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне
на коефициента на трудов травматизъм или когато в
предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за
кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително
включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за
застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на
работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.
В настоящия случай не се установи да са изпълнени
задълженията на работодателя, във връзка с посочените нормативни актове.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като
заболяванията са във връзка с работата
по трудово правоотношение с него и това е безспорно установено. Въззивният съд споделя мотивите на ВРС в тази насока, а
именно,че искът е доказан и основателен . Не
се установи съпричиняване от страна на работника, тъй
като доводите на работодателя в тази насока са немотивирани и несъотносими към
спора. Работникът е изпълнявал възложените му трудови функции при условията, определени
от работодателя при организацията на труд, каквато той е предложил. Процесната злополука е
призната за трудова по характер по предвидения за това ред и оспорване на този
етап не може да се прави от работодателя. В този смисъл въззивната
инстанция споделя мотивите на ВРС и не следва да ги преповтаря в решението
си-чл.272 ГПК. В този смисъл
налице са всички елементи от състава на чл.200 КТ за ангажиране отговорността
на работодателя за обезщетяване на вредите от трудова злополука.
С оглед изложеното , Съдът намира претенцията за основателна и доказана до
размера, който е поискан - 4 200.00 лева. Така определеното обезщетение следва
да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие
с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.З ЗЗД. ’Поради съвпадане на
изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се
потвърди.
Предвид изложеното, при
този изход от делото, на въззиваемия следва да се присъдят разноските за въззивната
инстанция. Последният е бил
защитаван безплатно пред ВОС, поради
което въззивникът следва да заплати на адв.А** М** с адрес
гр.В**, ул.“В** „ №9 ,ет.2 от
Адвокатска колегия-В** на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
за договорената и оказана на въззивниците безплатна
правна помощ пред ВОС по чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за
адвокатурата, съобразно приложеният договор за правна защита
и съдействие № 3/16.07.2019г. и чл.38, ал.2
ЗА, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалният интерес, сума възлизаща
в общ размер на 525 лв.
С
оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ по правилата
на чл. 280, ал. 2 от
ГПК.
На
основание горното, ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от
06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2173/2019 г.по
описа на ВРС
ОСЪЖДА „БНС Продъкшън“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и
адрес на управление: гр. В**, Северна промишлена зона, бивш „С**“, да заплати адв.А** М** с адрес
гр.В**, ул.“В** „ №9 ,ет.2 от
Адвокатска колегия-В** на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
адвокатско възнаграждение, за договорената и оказана на въззивника безплатна
правна помощ пред ВОС по чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за
адвокатурата, съобразно приложеният договор за правна защита
и съдействие № 3/16.07.2019г., изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалният интерес, сума възлизаща
в общ размер на 525 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: