Решение по дело №189/2020 на Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ    № 118

гр. В**, 11.09. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВОС, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети август  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Председател: АН** П**   

Членове: 1. В** М**

 

 

  2. мл.съдия Д** В**

 

с участието на секретаря В* К** и в присъствието на прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П** ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 189 по описа за 2020., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  е въззивно, образувано по жалбата на „БНС П***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. В**, Северна промишлена зона, бивш „С**“ , чрез пълномощника адв. Д. Д**, ВАК , срещу Решение № 135 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2173/2019 г.по описа на Видинския районен съд, с което „БНС П**“ ЕООД е осъден да заплати на К.И.К., съответно на бюджета на съдебната власт, посочените в обжалвания съдебен акт суми, както следва: 4200,00 лева, представляващи обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в извършени разходи за лечение, на травми, получени при трудова злополука на 04.06.2019г., ведно със законната лихва за забавено плащане, считано от 05.06.2019г.до окончателното издължаване; 525 лева адвокатско възнаграждение, 168 лева държавна такса.

         Считат първоинстанционния съдебен акт, с който са уважени изцяло предявените от К.И.К. искове, за неправилен, съответно незаконосъобразен, като молят съда да отмени същия в цялост и да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените от ищеца в първоинстанционното производство искове по чл. 200 КТ.

         Съображенията им са наведени в първоинстанционното производство възражения, които ВРС неправилно е оставил без уважение, а именно:

         Установено е от показанията на разпитаният по делото свидетел , че на всички командировани в Словения работници на дружеството им е било указано да сключат договори за медицинска застраховка за чужбина, и считат , че във вина на ищеца е неизпълнението на тези указания. Считат , че с оглед на това дружеството не следва да отговаря за настъпилия вредоносен резултат.

         Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният от К.И.К. иск. Претендират се разноски и се иска изменение  на първоинстанционното решение в частта за разноските.

         В срок е постъпил отговор на въззивната жалба  от К.И.К., в което оспорва въззивната жалба  и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Жалбата е  подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, ВОС приема за установено следното:

 

          Не се спори по делото, че страните са в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 02.10.2015г., представен по делото, за длъжността заварчик с код по НКПД 7212 1001 с място на работа гр.В**. Не се спори и видно и от Заповед за командировка № 25/20.05.2019г., издадена от управителя на ответника, ищецът, считано от 20.05.2019г. е командирован до Словения, за срока на изпълнение на поставената задача. Видно от представените писмени доказателства - Разпореждане №12/17.06.2019 г. на ТП на НОИ гр. В**, рентгенография на лицеви кости от 10.06.2019 , компютърна аксиална томография от 12.06.2019г., Доклад за извършен спешен медицински преглед, Фактура 1-01- 1909744/04.06.2019г., Фактура 1-01-1909878/05.06.2019г , Доклад от 05.06.2019г., Епикриза 5031/05.06.2019г., Покана за доброволно изпълнение от 16.07.2019г., Болничен лист Е20197758848 от 05.06.2019, Болничен лист Е20197758978/ 05.07.2019г, Амбулаторни листове от 10.06.2019г.,12.06.2019г., Фактура №**********/ 20.06.2019г. с фискален бон от 20.06.2019г, Фактура №********** /14.06.2019г. и бон, ищецът по време на работа в гр.Л** ,С**, е претърпял злополука, приета за трудова по надлежния ред, при която е получил значима фрактура на ляв фронтален синус, както и счупвания на черепни и лицеви кости. Уврежданията наложили провеждане на болнично лечение с хирургическа намеса, репозиция и остеосинтеза под упойка, както и извършване на медицински изследвания, на стойност 2205,55 евро с левова равностойност 4320.52 лева, видно от платежните документи видно от представените писмени доказателства , която била заплатена от ищеца на 14.06.2019 г.

Ответникът е поканен да заплати разноските на ищеца по лечението с покана , получена на 19.07.2019г., но не издължил сумата. Горните факти и обстоятелства не се оспорват от ответника.

Възражението на същия е, че на ищеца било разпоредено да си направи лична застраховка, но същият не е изпълнил разпореждането. Разпитаният по делото свидетел на ответника - Рангелов, чиито показания следва да се ценят с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото , излага, че е началник на производствената база на ответника в гр.Видин. От управителя била издадена заповед всеки да си направи лична здравна застраховка, като свидетелят разговарял и лично с работниците, защото не се е знаело кой ще тръгне за Словения. Не знае дали ищецът е присъствал. Той направил застраховката на 08.06.2019г., защото разбрал,че хората не са застраховани.

Видно от писмо от „Д** з**“ АД , ответникът е сключил договор за застраховка Помощ при пътуване в чужбина с осигурен асистанс, като с Полица № 1808191350025996 с период на застрахователно покритие 08.06.2019г.- 20.06.2019г., са застраховани четири лица.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Предявеният иск е за обезщетение за претърпяна имуществена вреда, състояща се в извършени разходи за лечение, на травми, получени при трудова злополука на 04.06.2019г..

          Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно основание чл. 200 от КТ. Съгласно посочената разпоредба отговорността на работодателя може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Отговорността по чл. 200 от КТ е отговорност за причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

          По настоящото дело ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, изразяващи се в извършени разходи за лечение, на травми, получени при трудова злополука на 04.06.2019г..За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200 КТ, необходимо е да бъде установено по категоричен начин наличие на професионално заболяване или трудова злополука. Трудовата злополука се характеризира със следното: травматично увреждане на здравословното състояние, т.е. внезапно еднократно външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда неговите нормални функции; функционална връзка на увреждането с работата по трудовото правоотношение, изразявана чрез формулата “през време и във връзка или по повод на извършваната работа”; специфичен резултат от травматичното увреждане - временна неработоспособност, трайна неработоспособност /инвалидност/ или смърт; причинна връзка между травматичното увреждане и настъпилата неработоспособност или смърт.

Установява се по делото, че е налице трудова злополука, при която ищецът е пострадал и е направил разходи за болнично лечение и медицински процедури в размер от 4 320.50 лева.

По отношение на възражението за липса на застраховка,правилно е прието от ВРС за неоснователно, които изводи на първоинстанционния съд се възприемат от настоящия състав напълно.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането, са определени с Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука” , приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г,Видно от Заповед №РД -01-879/22.10.2018г. на Министъра на труда и социалната политика, същият е опрсделелил среден коефициент на трудов травматизъм за страна 0.65, за прилагане през 2019г., като в заповедта са посочени и коефициентите на трудов травматизъм по икономически дейности. Видно е, че в изброените в заповедта дейности в металургия, машиностроене и сродни на тях дейности, в която област е полагал труд ищеца, съгласно НКПД и длъжностната му характеристика, коефициентът на трудов травматизъм е по-висок от средния.

Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане, са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета / групата по условия на труд в предприятието. При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализиран риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители, които да бъдат застраховани за риска „трудова злополука”. Тази възможност може да се реализира само когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случай, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат разход за дейността на предприятието.

В настоящия случай не се установи да са изпълнени задълженията на работодателя, във връзка с посочените нормативни актове.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя, тъй като заболяванията са  във връзка с работата по трудово правоотношение с него и това е безспорно установено. Въззивният съд споделя мотивите на ВРС в тази насока, а именно,че искът е доказан и основателен .         Не се установи съпричиняване от страна на работника, тъй като доводите на работодателя в тази насока са немотивирани  и несъотносими към спора. Работникът е изпълнявал възложените му трудови функции при условията, определени от работодателя при организацията на труд, каквато той е предложил. Процесната злополука е призната за трудова по характер по предвидения за това ред и оспорване на този етап не може да се прави от работодателя. В този смисъл въззивната инстанция споделя мотивите на ВРС и не следва да ги преповтаря в решението си-чл.272 ГПК.           В този смисъл налице са всички елементи от състава на чл.200 КТ за ангажиране отговорността на работодателя за обезщетяване на вредите от трудова злополука.

С оглед изложеното , Съдът намира претенцията за основателна и доказана до размера, който е поискан - 4 200.00 лева. Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.З ЗЗД. ’Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция решението на ВРС следва да се потвърди.

Предвид изложеното, при този изход от делото, на въззиваемия следва да се присъдят разноските за въззивната инстанция. Последният е бил защитаван безплатно  пред ВОС, поради което въззивникът следва да заплати на адв.А** М**  с адрес гр.В**, ул.“В** „ №9 ,ет.2 от Адвокатска колегия-В** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения за договорената и оказана на въззивниците безплатна правна помощ пред ВОС по чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за адвокатурата, съобразно приложеният договор за правна защита и съдействие № 3/16.07.2019г. и чл.38, ал.2 ЗА, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалният интерес, сума възлизаща в общ размер на 525 лв.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ по правилата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

    

 

На основание горното, ВОС

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2173/2019 г.по описа на ВРС

ОСЪЖДА „БНС Продъкшън“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. В**, Северна промишлена зона, бивш „С**“, да заплати  адв.А** М**  с адрес гр.В**, ул.“В** „ №9 ,ет.2 от Адвокатска колегия-В** на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, за договорената и оказана на въззивника безплатна правна помощ пред ВОС по чл.38,ал.1,т.2 /материално затруднено лице/ от Закона за адвокатурата, съобразно приложеният договор за правна защита и съдействие № 3/16.07.2019г., изчислено на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалният интерес, сума възлизаща в общ размер на 525 лв.

 

Решението е окончателно.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: