РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в
открито заседание шести април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12911
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2в
от ЗОДОВ, вр. чл.49 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът М.К., гражданин на РТурция, с постоянен адрес в
РГермания, представляван от адв.И.С., твърди, че с определение №
182/26.06.2017г. по НОХД№ 474/17г. е одобрено споразумение, с което той се е
признал за виновен за извършено престъпление по чл.251 ал.1 от НК. Било му
наложено наказание лишаване от свобода, а на основание чл.251 ал.2 от НК
предметът на престъплението е бил отнет в полза на държавата. Счита, че нормата
на чл.251 ал.2 от НК е в противоречие с чл.9 пар.1 от Регламент 1889/2005.
Позовава се на определение на СЕС по дело С-707/17. Счита, че приложението на
чл.251 ал.2 от НК е нарушение на правото на ЕС, като това нарушение му е
причинило имуществени вреди. Посочва, че НС като законодателен орган е
бездействало с години, като не е отменило разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК,
въпреки несъответствието й с чл.9 пар.1 от Регламент 1889/2005 и въпреки
задължителното решение на СЕС по дело С-255/14
и по съединени дела С-335/18 и С-336/18г. Едва след образуване на
наказателна процедура срещу България, разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК е
отменена / ДВ бр.83/19г./. На второ място, посочва, че РС Сливница не е
следвало да прилага разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК в споразумението на ищца
с прокуратурата, тъй като е противоречала на общностното право, респ. съдът е следвало
да отправи преюдициално запитване до СЕС за тълкуване нормата на правото на ЕС.
Неизпълнение на поетите задължения по ДЕС и по спазване на общностното право от
законодателната и от съдебната власт, ангажира отговорността на държавата. В
резултат на бездействието на първия ответник и действието на втория ответник ищецът
твърди, че за него е настъпила имуществена вреда в размер на конфискуваната му
парична сума. Моли съда да осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата
29 000 евро , с левова равностойност 56 719,07лв., ведно със
законната лихва от датата на нейното отнемане 26.06.2017г. до окончателното
изплащане.
Ответникът Народното събраните на РБългария /НС/
оспорва иска, като посочва че по отношение на ищеца не е извършен деликт, още
повече че ищецът е сключил споразумение с прокуратурата и се е съгласил с
последиците от него без възражения, като следствие от своето противоправно
поведение. Обяснява становището на Европейската комисия /ЕК/ досежно наличието
на глоба съпроводена с конфискация и посочва, че конфискацията е допустима.
Ответникът посочва, че дори и да е налице нарушение, то не е налице
същественост на нарушението. Липсва и пряка причинно следствена връзка между
нарушението и вредите. Посочва национална съдебна практика в подкрепа на
твърдението си за неоснователност на предявения иск. Оспорва претенцията за
лихва, повдига и възражение за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.
Ответникът РС Сливница оспорва предявения иск. Посочва,
че е приложил действащото национално законодателство. Посочва, че към момента
на одобряване на споразумението, сключено между ищеца и прокуратурата, е било
постановено единствено решение от 16.07.2015г. по дело С-255/14. В него обаче
не е тълкувана разпоредбата на чл.4 пар.2 от Регламент 1889/2005. От това
решение не може да се приеме, че РС Сливница е нарушил правото на ЕС. В
решението се засяга пропорционалността на размера на глобата и се приема, че
глоба в размер на 60% от недекларираната сума, която надвишава 50 000 евро
, противоречи на правото на ЕС. Според ответника от този извод на СЕС не се установява,
че наложената на ищеца мярка по чл.251 ал.2 от НК е в противоречие с правото на
Съюза. Не е извършено и съществено нарушение на правото на Съюза. Едва с
определение от 30.01.2019г. по дела
С-335/18 и С-336/18 СЕС е прието несъответствието на мярката по чл.251 ал.2 от НК с правото на Съюза. Действието на това решение не може да засегне
правоотношения, които са потвърдени с окончателен съдебен акт /така по С - 234/04/.
Посочва, че не е доказано съществено нарушение на РС Сливница на правото на
Съюза. Липсва и причинно следствена връзка между нарушението и вредата в
претендирания размер. Посочва, че сумата е отнета в полза на държава и е
преведена в държавния бюджет, а не в
бюджета на съдебната власт. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства във връзка със становищата и доводите на страните ,
установи следното от фактическа страна:
С протоколно определение № 182 от 26.06.2017 г. по
НОХД № 474/2017 г. по описа на PC- гр. Сливница, съдът е одобрил постигнатото
между ищеца и Районна прокуратура Сливница споразумение, с което е признал
обвиняемия М.К., сега ищец, за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 251
ал. 1 от НК, за това, че на 18.05.2017г. около 10ч. на трасе „входящи леки
автомобили и автобуси“ на митнически пункт Калотина, обл.Софийска, при влизане
от Р Сърбия в Р България не е изпълнил задължението си да декларира парични
средства – сумата от 29 000 евро в левова равностойност 56 719,07лв.
и благородни метали – 24 бр. златни пръстени от благородни метали с тегло общо
142гр., на приблизителна пазарна стойност 112 000лв., пренасяни през границата
на страната, която граница е външна граница на Европейския съюз, наложил му е
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което
наказание е отложил с 3-годишен изпитателен срок и на основание чл.251 ал.2 от НК е отнел в полза на държавата недекларираната сума в размер на 29 000 евро,
както и 24бр. златни пръстени с тегло около 142гр.
Към момента на постановяване на определението на съда
от 26.06.2017г. е действала следната редакция на чл. 251 от НК
(Изм. ДВ, бр. 74 от 2015 г.) :
„ (1) Който не
изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната,
която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на
престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до
шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на
престъплението.
(2) Предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност“.
На ниво европейско право във връзка с контрола на
движенията на пари в брой, които прекосяват границите на Общността, към
26.06.2017г. действа Регламент (ЕО) 1889/2005 на ЕП и на Съвета от 26 октомври
2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността.
Съгласно чл.3 от Регламента:
„Всяко физическо лице, което влиза или излиза от
Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да
декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която
влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната
информация е невярна или непълна“.
Съгласно чл.4 от Регламента:
„1. С цел да
проверят съответствието на задължението за деклариране, предвидено в член 3,
служители на компетентните органи са оправомощени, в съответствие с условията,
предвидени по националното законодателство, да извършват контрол върху
физическите лица, техния багаж и превозни средства.
2. Ако
задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в
брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в
съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“.
Чл.9 от Регламента гласи:
„Всяка държава-членка въвежда санкции, които се
налагат при неспазване на задължението за деклариране по член 3. Тези санкции
трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
2. До 15 юни 2007 г. държавите-членки следва да
уведомят Комисията за наказателните мерки, които в момента се прилагат за
неспазване на задължението за деклариране, предвидено в член 3.“
Регламентът се прилага от 15 юни 2007г., съгласно
чл.11 от същия.
България е държава-членка на ЕС от 1.01.2007г.
От мотивите към проект за Закон за изменение и
допълнение на НК от 2014г. и от мотивите към проект за Закон за изменение и
допълнение на Валутния закон от 2019г., публично достъпни и налични на
официалната електронна страница на Народното събрание на РБългария на https://parliament.bg/bills/43/402-01-11.pdf
и на https://parliament.bg/bg/bills/ID/157264
/посетена на 27.05.2021г., приложени са хартиени копия към кориците на делото/ става
ясно, че във връзка с подадена пред ЕК жалба, Комисията е започнала проучване
на българския режим на санкции , въведен с чл.18, 18а и 20 от Валутния закон и
с чл.251 от НК, като в рамките на инструмента EU PILOT през м.01.2011г. е изпратила въпроси до националните
органи. През м.юни 2012г. Комисията е изпратила официално уведомително писмо до
българското правителство, с което го е уведомила, че въз основа на отговорите
на националните органи е стигнала до заключението, че националното
законодателство не е в съответствие с принципите на недискриминация, правна
сигурност и пропорционалност, както и с правилата за свободно движение на
капитали, предвидени в ДФЕС. В мотивите към проект за Закон за изменение и
допълнение на Валутния закон от 2019г. е посочено, че българското правителство
отговорило на това писмо на Комисията на 21.08.2012г., на 16.07.2013г., на
25.02.2014г., на 23.02.2015г. и на 16.11.2015г. Не е посочено в какъв смисъл са
били отговорите, но в мотивите към проект за Закон за изменение и допълнение на
НК от 2014г. , в т.ІV е посочено, че ЕК е започнала процедура за нарушение №
2012/2085 срещу България във връзка с неизпълнение на чл.63 от ДФЕС.
Процедурата е свързана с чл.251 от НК. Посочено е, че Комисията счита за неподходящи и несъразмерни по
отношение на обществения интерес поддържаните от българските власти наказателни
санкции и конфискацията на имущество по силата на чл.251 от НК към всички
случаи на неспазване на задължението за деклариране, вкл. когато това се случва
и по вътрешните граници на ЕС. След приемането на Закон за изменение и допълнение на НК, публикуван в ДВ,
бр.74/2015г. , с който е изменен и текста на чл.251 ал.1 от НК /посочен
по-горе/, Комисията е изпратила допълнително официално писмо на 29.04.2016г. ,
с което е насочила вниманието на националните власти към решението по дело
С-255/14 Chmielewski. В мотивите към проект за Закон за изменение и
допълнение на НК от 2017г. , публично достъпен и наличен на официалната
страница на Народното събрание на https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77751
/ посетена на 27.05.2021г., хартиено копие на относимият текст е приложен към
кориците по делото/ , с който се предлага изменение на чл.251 ал.1 от НК /посочено
по-долу, след три параграфа/, е описано съдържанието на това писмо. Освен, че
обръща внимание на българското правителство на решението на СЕС по делото Chmielewski, Комисията е посочила и други решения на СЕС относими
към въпроса за преценката на пропорционалността на националните глоби, по
делата C‑430/05, Ntionik и Pikoulas,
пар.54 и C‑210/10, Urban, пар.24 и
53. В писмото си ЕК е посочила, че е стигнала до заключението, че режимът на
санкции, установен в чл.251 от НК, при които лице, което не е декларирало суми
в особено големи размери, подлежи на глоба в размер два пъти стойността на
недекларираната сума /200 на сто/ или лишаване от свобода до 6г. и автоматичната
конфискация на паричните средства, е в нарушение на чл.9 от Регламента. ЕК е
посочила, че е на мнение, че ако глоба за недеклириране на парични средства е
съпроводена с конфискуване на недекларирани суми, какъвто е случаят с глобите,
установени с чл.251 от НК, въз основа на решения на ЕСПЧ /Дело И. срещу Русия, пар.38, Дело „Grifhorst срещу Франция“, пар.102 и Дело „Moon срещу Франция“, пар.103 и 105/, такава глоба не би
трябвало да бъде по-висока от 25 на сто. В мотивите към проект за Закон за
изменение и допълнение на Валутния закон от 2019г. е записано, че РБългария е
отговорила на това писмо на 27.06.2016г., на 27.02.2017г. и на 16.08.2017г. Не
е посочено какво е съдържанието на тези писма.
И трите обсъдени документа – проекти за изменения на
НК и на ВЗ, са публични и общодостъпни, изхождат от един от органите на
държавна власт по см. на чл.8 от Конституцията на страната, поради което няма
основание съдът да не даде вяра на написаното в тях и да не ползва описаните в
тях факти и обстоятелства за изясняване на фактическата обстановка по спора.
Ищецът се е позовал на образуваната срещу България наказателна процедура по
Нарушение № 2012/2085, както и информацията за нея, черпена от мотивите към
проекта на Закона за изменение и
допълнение на Валутния закон, публикуван на сайта на НС. Ответниците не са
оспорили твърденията на ищеца и източниците, на които той се позовава. В отговора на исковата молба ответникът НС на
Р България също се е позовал на мотиви към проект за изменение и допълнение на
НК от 2017г. , публикуван на интернет страницата на НС, и описаната в него кореспонденция, водена
между националните власти и ЕК.
Други релевантни факти до постановяване на
определението на РС Сливница от 26.06.2017 г. по НОХД № 474/2017г. съдът не
установи.
Следват факти и обстоятелства, които не са релевантни,
тъй като са настъпили след постановяване на определението на РС Сливница, но
следва да бъдат посочени за яснота и за пълнота на изложението.
На 7 декември 2017г. НС приема ново изменение на
текста на чл.251 ал.1 от НК /намалено е наказанието лишаване от свобода от 6 г.
на 5г. , а размера на глобата от 200% - на 1/5 от стойността на предмета на
престъплението, като ал.2 на чл.251 се запазва/ .
С акт от 23 ноември 2017 г., постъпил в Съда на ЕС на
19 декември 2017 г. РС Свиленград е направил преюдициално запитване за тълкуването
на член 65 ДФЕС, член 9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 и член 17 от Хартата на
основните права на Европейския съюз, във връзка с чл.251 от НК. С определение
от 12.07.2018г. по дело C‑707/17 СЕС е постановил, че „член 9, параграф 1
от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26
октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят
от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, която като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от този регламент
предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата, и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или
глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението“.
Софийски градски
съд и Апелативен съд София, съответно с
актове от 2.05. 2018г. и 16.04.2018г., постъпили в Съда на ЕС на 23.05.2018г., са отправили преюдициални запитвания, отнасящи се до тълкуването на член
4, параграф 2 и на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 във връзка
с редакцията на чл.251 от НК от 2017г. СЕС е обединил двете дела C‑335/18
и C‑336/18, като с определение от 30.01.2019г. е постановил, че: „Член 4,
параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от
този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет
години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой,
предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума“.
Във връзка с наказателна процедура – Нарушение №
2012/2085, на 25.07.2019г. ЕК е издала мотивирано становище, в което е
посочила, че като поддържа в законодателството си система за наказателни и
административни санкции, съгласно която във всички случаи се изисква
задължително пълно отнемане на недекларираните парични средства, както и
налагането на имуществени глоби и лишаване от свобода, и която предвижда
неадекватно определени прагове за налагане на имуществени санкции, РБългария не
е въвела система за налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи
наказателноправни и административни санкции и поради това не е изпълнила
задълженията си по чл.4 пар.2 и чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Съгласно чл.258 ал.1 от
ДФЕС Комисията е приканила РБългария да
вземе необходимите мерки, за да се съобрази със становището на Комисията в срок
от 2 месеца от получаването му. На 22.10.2019г. в ДВ бр.83, е публикувано изм.
на НК, с което текстът на чл.251 ал.2 от НК е отменен. Текстът на чл.251 от НК
понастоящем гласи: „Който не изпълни задължение за деклариране на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях,
пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския
съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се
наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета
от стойността на предмета на престъплението.“
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът претедира вреди от два държавни органа за
нарушаване правото на ЕС и по-конкретно – вреди от НС за бездействие и нехармонизиране
на вътрешното ни право в съответствие с чл.9 на Регламент (ЕО) № 1889/2005г. в
резултат на което му е наложено непропорционално наказание като са му
конфискувани изцяло недекларираните парични средства на основание чл.251 ал.2
от НК, който противоречи на правото на ЕС; вреди от РС Сливница за това, че не
е установил противоречие на националното право с общностната норма и не е
приложил директно общностната норма, респ. не е отправил преюдициално запитване
до СЕС при положение, че е постановил необжалваемо решение, и му е наложил
непропорционално наказание – конфискация на недекларираните парични средства на
основание чл.251 ал.2 от НК, което наказание, като непропорционално,
противоречи на правото на ЕС – чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския
парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността.
Съдебната практика приема, че държавата може да
участва в делото чрез повече от един процесуални субституенти, когато вредата
се претендира да е причинена от незаконните актове, действия или бездействия на
повече държавни органи. В случай, че се установи противоправно поведение на
повече от един държавни органи, то те се осъждат солидарно, тъй като
отговорността е на едни и същ правен субект – държавата /така Решение №
71/6.04.2019г. по гр.д.№ 3804/19г. на ВКС, ІVг.о./.
Ищецът е предявил искове за вреди,
търсейки солидарна отговорност от два държавни органа. Исковете следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл.4 пар.3 от Договора на ЕС
/ДЕС/ „Държавите членки вземат всички възможни общи или специални мерки,
необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от
Договорите, или от актовете на институциите на Съюза. Държавите членки са
длъжни също така да съдействат на Съюза
при изпълнението на неговите задачи, както и да се въздържат от всякакви мерки,
които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“.
Регламентите са нормативни актове на
институциите на Съюза и са задължителни за държавите членки. По принцип те са
актове с пряко действие, което означава, че държавите членки не е необходимо да
предприемат мерки по тяхното транспониране. Въпреки това, в зависимост от
съдържанието им, държавите членки понякога са длъжни да предприемат активни
действия по ефективното прилагане на Регламентите. Така в решение по делото Zerbone,
C-94/77,
т.23-27, Съдът посочва, че в случай на възникване на трудности при прилагането
на даден регламент, е възможно да се наложи националните административни органи
да вземат мерки, с които да разсеят възникналите по този повод съмнения, без
обаче това да им позволява да приемат разпоредби със задължителен характер,
които да тълкуват регламента. В случая чл.9 пар.1 от Регламент (ЕО) №
1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година
относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността не е
възможно да се приложи директно, тъй като той не посочва какво точно наказание
се предвижда при неспазване на задължението за деклариране на носени пари в
брой в размер над 10 000 евро. В този случай за държавите членки с външни
за Общността граници възниква задължението да определят конкретните санкции при
спазване на принципа, посочен в чл.9 от
Регламента - тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
Съдебните актове на съда на ЕС са също
източник на задължения за държавите членки, тъй като са акт на институция на
Съюза. Преюдициалните заключения на съда на ЕС са също актове на институция на
Съюза и представляват задължение за както за държавата членка по питането на
чийто орган са постановени, така и за останалите държави членки /виж в този см.
и А.К., „Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС“, Сиела,
2012г., стр.26/. Следователно преюдициално
заключение, в което Съдът стига до извода, че разпоредба от унгарското право,
подобна на българския текст на чл.251 от НК, противоречи на правото на ЕС,
създава косвено задължение за България да предприеме мерки, с които да съобрази
решението на съда /в случая решението по делото Chmielewski/.
Неизпълнението на задълженията на държавите членки по чл.4
пар.3 от ДЕС в резултат на което, за частноправни субекти възникнат вреди, може
да ангажира тяхната отговорност. Този принцип е за първи път установен в
решението на СЕС по делото Francovich и др. от 19.11.1991г.,
съединени дела С-6/90 и С-9/90, т.37. В решението по съединени дела Brasserie
du pecheur и
Factortame, С-46/93 и С-48/93
съдът е приел, че принципа за отговорността на държавата се прилага за всеки
случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това
кой е държавния орган , чието действие или бездействие е в основата на
неизпълнение на задължението /т.32/. В това решение е установено нарушение от
законодателната власт на държава членка. В решението си по делото Kobler,
С-224/01, СЕС приема, че държавата отговоря за вредите, произтекли от акт на
съда, който противоречи на правото на ЕС – държавата е отговорна за нарушаване
на общностното право само в изключителния случай, когато съдията е нарушил по
явен начин приложимото право /т.53/.
Условията, които следва да са налице, за
да възникне отговорността на държавата, са развити в практиката на съда / по
делата Francovich, Brasserie
du pecheur
и Factortame,
Kobler, Dillenkofer,
както
и в решението по делото Н.К.срещу
България, С-571/16г./ - предмет на
нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправни
субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува
пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от
частноправните субекти вреда .
Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза
предполага явно и значително неспазване от държавата членка на границите, които
са наложени на нейното право на преценка / делото Н.К.срещу България, т.105/. Не
се изисква неизпълнението на задължение на държавата членка да бъде установено
предварително с решение на Съда / така решение по съединени дела С-46/93 и
С-48/93, т.93/.
По делото е установено, че Регламент
(ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005
година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността
се прилага от 15 юни 2007г. Като страна членка на ЕС от 1.01.2007г. , България,
като външна граница на Общността, е следвало да уреди режима на санкциите при
недеклариране на пренасяни пари в брой през границите на Общността в
съответствие с чл.9 от Регламента. От започналата през 2011г. неформална
комуникация на националните власти с ЕК в рамките на инструмента EU PILOT, прераснала през 2012г. в процедура за нарушение № 2012/2085 е било ясно
на националните власти, че съществува проблем с предвидените санкции по чл.251
от НК и че следва да се измени размерът на налаганите санкции в посока намаляване,
за да се достигне до изисквания в чл.9 от Регламента принцип на съразмерност.
Изменение на текста на чл.251 от НК , което да съответства на общностното право
е приет едва през 2019г. Оставянето в сила на национални разпоредби, които
противоречат на правото на ЕС е проява на противоправно бездействие. Нарушението
на законадателния орган е достатъчно съществено, тъй като е продължило за
значителен период от време – до наложената на ищеца конфискация са минали 10
г., през които държавата е била длъжна да измени санкциите по Регламент № 1889/2005,
приложим от юни 2007г. Дори и да не е била наясно с това си задължение през
2007г., то впоследствие ЕК е обърнала внимание на този проблем, насочила е националните
органи към решение на СЕС по подобен казус и въпреки това , текстът на чл.251
от НК като цяло не е променен, освен леко намаляване размера на наказанието, но
без промяна по отношение на конфискацията.
В резултат на противоправното бездействие на НС да
промени налаганата по чл.251 от НК санкция, за ищеца , от налагането на тази
санкция, са настъпили вреди, изразяващи се в пълна конфискация на
недекларираната от него сума при преминаване външната граница на Общността.
Възражението на НС, че ищецът се е съгласил с
конфискацията, като е подписал споразумение с прокуратурата, което е одобрено
от съда, не може да бъде споделено. В случая е без значение, че ищецът се е
съгласил да му бъде наложено наказание, което не съответства на правото на ЕС. Държавата,
чрез своите органи е тази, която следва да спазва закона и съответно правото на
ЕС и да гарантира правото и законните интереси на своите граждани и на тези,
които се намират на нейна територия. Ищецът, чужденец, не е бил длъжен да
познава националното право и предвидените санкции. Доверил се е на държавното
обвинение, на предоставената му служебна защита и на съда. Принципът на
правовата държава, изрично прогласен в чл.4 ал.1 от Конституцията означава,
наред с друго, и че държавата чрез своите органи не може да прехвърля на
гражданите отговорността по законосъобразното прилагане на законодателството в
страната.
Възражението, че НС не притежава законодателна
инициатива също е неоснователно. Въпрос на вътрешна организация е как държавният
орган ще осъществява и изпълнява задълженията чл.4 пар.3 от
ДЕС. Отделно от това, МС е внесъл през 2015г. в НС законопроект за изменение на
чл.251 от НК, в мотивите към законопроекта е посочил и висящата процедура за
нарушение срещу България. Законодателният орган не е обвързан с проекта на МС и
е нямало пречки текстът на чл.251 от НК да бъде преработен в съответствие с Регламент №
1889/2005.
Възражението, че не съществува пряка
връзка между нарушението на общностното право и конфискацията на паричната сума
от ищеца, тъй като тя е наложена от съда , а не от НС, въпреки приложената в
защита на това възражение съдебна практика на други съдилища, не може да бъде
споделено от този състав. Действително конфискацията на недекларираните от
ищеца пари е наложена от съда. Съдът обаче се е позовал на разпоредбата на
чл.251 от НК, която разпоредба противоречи на правото на ЕС. Задължение на
законодателния орган е да приема законодателство, съответстващо на правото на
ЕС. В противен случай би се стигнало до ситуация, при която действащи
национални норми да не се прилагат от съда, тъй като противоречат на правото на
ЕС, но НС да не ги отменя или изменя, като така създава правна несигурност в
законодателството на държавата. В такива случаи, при които държавата не е изменила
законодателството си в съответствие с регламент, СЕС е посочил следното:
„оставянето в сила, без да бъде изменена в законодателството на държава членка
на правна норма, противоречаща на правото на ЕС, дори и последната да е пряко
приложима в правопорядъка на държавата членка, създава неясна фактическа
обстановка, която държи субектите на правото в състояние на несигурност по
отношение на възможностите, които им дава позоваването на правото на ЕС. Подобно
действие следователно представлява неизпълнение на задължението на държавата членка
, произтичащи от Договорите.“ /така Решение от 29.06.2006г. по С-487/04, Комисията срещу Италия, т.33 и цитираните в него други решения
на СЕС/.
Обективната отговорност на втория ответник РС Сливница
също следва да бъде ангажирана. Съдът е приложил чл.251 от НК, за който е
установено че противоречи на чл.9 от Регламент
(ЕО) № 1889/2005. Действително, към момента на постановяване на определението
на съда от 26.06.2017г. все още не е
имало изрично произнасяне на СЕС в този смисъл. СЕС обаче се е бил произнесъл две
години по-рано по делото Chmielewski, в което по отправено преюдициално запитване е
разгледал въпроса дали предвидената в унгарското право глоба за недеклариране
на суми при преминаване границата в размер на 60% от недекларираната сума,
когато тя е по-голяма от 50 000 евро, съответства на чл.9 от Регламент №
1889/2005. СЕС е установил в решението си , че така предвиденият размер глоба в
унгарското законодателство не изглежда съразмерна, като подобна глоба надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на това задължение и
да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели.
Предвидената в българското законодателство санкция е по-тежка от разглежданата
по делото Chmielewski санкция – националната норма предвижда глоба в размер
на 200% от стойността на недекларираната сума и 100% конфискация на недекларираната
сума. Възражението на ответника РС Сливница, че унгарската санкционираща норма
е различна от българската санкционираща норма на чл.251 от НК настоящият съд не
възприема. Според унгарското право в случай на недеклариране на сума по-голяма
от 50 000 евро при преминаване на границата на Общността , се налага
наказание глоба в размер на 60% от
недекларираната сума. В конкретният на ищеца случай, той не е декларирал пари
на стойност 29 000 евро и златни предмети на стойност 112 000 лв.
Т.е. като цяло недекларираните вещи са били на стойност над 50 000 евро. Този
факт е следвало да породи съмнение у съда, одобрил споразумението, че
националната санкция е много по-тежка от тази, която СЕС е приел, че
противоречи на правото на ЕС. Отделно от това, в мотивите на решението по
делото Chmielewski, СЕС е
посочил някои принципни разбирания, които също следва да породят такова
съмнение. В т.31 СЕС е посочил , че със санкцията,
предвидена в член 9 от Регламент № 1889/2005, няма за цел да се санкционират
измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на посоченото
задължение за деклариране, предвидено в член 3 от регламента. В т.33 СЕС още
по-конкретно посочва: „член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005 предвижда
възможността парите в брой, които не са били декларирани съобразно предвиденото
в член 3 от този регламент, да бъдат задържани след издаване на административно
решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство,
по-специално с цел да се позволи на компетентните органи да извършат
необходимия контрол и проверки във връзка с произхода, предназначението и
местоназначението на парите в брой. Така, санкция, състояща се в глоба в
по-нисък размер, съчетана с мярка за задържане на парите в брой, които не са
били декларирани съгласно член 3, би могла да постигне преследваните с
посочения регламент цели, без да надхвърля границите на необходимото за тази
цел. В конкретния случай от предоставената на Съда преписка е видно, че
разглежданата в главното производство уредба не предвижда тази възможност“.
При тези констатации и заключения, които дава СЕС по
делото Chmielewski, националният
съд не е следвало да приложи санкцията на чл.251 от НК. Директният ефект на
Регламента не дава възможност за директно прилагане на чл.9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005, тъй като, както
вече бе отбелязано, чл.9 не посочва конкретни санкции, а те следва да бъдат
определени от националния законодател. Съдът или е следвало да не одобри
споразумението съобразно правомощието си по чл.382 ал.8 от НПК, тъй като
наложеното наказание не съответства на правото на ЕС, или е следвало да спре
делото и да изпрати преюдициално запитване до СЕС за тълкуване разпоредбата на
чл.9 от регламента във връзка с националната разпоредба на чл.251 от НК.
Възражението на РС Сливница, че в производството по одобряване на споразумение
това не е възможно, тъй като срокът за насрочване на делото и за произнасяне на
съда е съвсем кратък, не може да бъде споделено. Законът не поставя ограничение
в производството съдът да не може да отправя преюдициални запитвания /текстът
на чл.485 и сл. от НПК е приет на 5.11.2017г., след постановяване на
определението на РС Сливница/. Напротив, тъй като определението на съда за
одобряване на споразумението е окончателно, не подлежи на обжалване и има
последиците на влязла в сила присъда /чл.383 ал.1 от НПК/, то при съмнения на
съда дали националната норма, която следва да приложи, противоречи на правото
на ЕС, той е длъжен да отправи преюдициално запитване до СЕС с искане за
тълкуване на европейската норма. Действително, никоя от
страните по споразумението не е повдигнала въпроса пред РС Сливница дали
уговореното между тях наказание не противоречи на правото на ЕС, в който случай
съгласно чл.267 ал.3 от ЗФЕС съдът е бил длъжен да отправи запитване до СЕС
/чл.267 ал.3 от ДФЕС гласи: „ Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред
национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване
съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на
Европейския съюз.“/. Съобразявайки обаче постановеното вече решение по делото Chmielewski съдът е
следвало да изрази съмнение доколко конфискацията на цялата недекларирана сума
не противоречи на чл.9 от Регламента и да не постанови окончателен акт по това
дело докато не се увери, че това не е така, или пък да не одобри споразумението
/ в случай, че съдът не одобри споразумението и върне делото на прокуратурата,
делото ще продължи по общия ред, като в хода на съдебното следствие съдът /в
друг състав/ може да отправи преюдициално запитване до СЕС/. Нарушението на
съда има явен характер и е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността
му.
Във връзка с обхвата на обезщетението, дължимо от
държавата, СЕС посочва, че същото се определя от вътрешния правен ред на всяка
държава, но то трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да
осигури ефективна защита на правата на частноправните субекти. В допълнение СЕС
посочва, че за да определи подлежащата на обезщетяване вреда, националният съд
може да провери дали увреденото лице е проявило разумна грижа, за да избегне
вредите или да ограничи техния размер, и по-конкретно дали е използвало
своевременно всички правни средства за защита, с които е разполагало. Т.е. увреденото
лице следва да докаже, че е положило необходимата грижа , за да ограничи
размера на вредите /така решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93, т.82 и
сл./.
Претърпяната от ищеца вреда е размера на отнетата в
полза на държавата парична сума в размер на 29 000 евро. Ищецът не е
разполагал с правно средство за защита срещу така наложената конфискация, тъй
като определението на съда е било окончателно, следователно той не е можел да
го обжалва. В случая е неподходящо да се иска ищецът да не се е съгласявал на
споразумението, с което му е наложена конфискацията. Ако делото е било гледано
по общия ред, то вредите за ищеца биха били и по-големи – освен конфискацията на
29 000 евро и лишаване от свобода, той е можел да получи и наказание глоба
в размер до 200% от 29 000 евро. И в този смисъл вредите за него биха били
и по-големи по размер.
Установи се отговорността на ответниците да
възстановят търпените от ищеца вреди в размер на 29 000 евро.
Отговорността на ответниците е солидарна, тъй като и двата държавни органа с
противоправното си поведение са допринесли за настъпилата за ищеца вреда.
На основание чл.86 вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД върху размера
на присъдената главница ответниците дължат законната лихва. Увреждането е
настъпило на 26.06.2017г. , когато сумата е била конфискувана. Възражението на
ответниците по чл.111 б.в от ЗЗД е основателно. Лихвата върху присъдената сума
се дължи три години преди завеждане на исковата молба, или от 24.11.2017г.
Разноски ищецът не претендира.
Ответниците, при този изход на спора, нямат право на
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Народното
събрание на РБългария, адрес гр.София, пл.“Народно събрание“ №2 и Районен съд
Сливница, адрес гр.Сливница, пл.“*******солидарно да заплатят на М.К.,
гражданин на Р Турция, роден на ***г. в Р Турция, с постоянен адрес *** *******сумата
29 000 евро, ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение на имуществени вреди от нарушаване на
правото на ЕС, изразяващи се в неотмяната на разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК
от Народното събрание и в прилагането на разпоредбата на чл.251 ал.2 от НК от
РС Сливница при одобряване на споразумение по НОХД № 474/2017г. по описа на РС
Сливница, като ОТХВЪРЛЯ иска за
законната лихва върху главницата за периода 26.06.2017г. – 23.11.2017г., като
погасен по давност.
Присъдените суми ответниците следва да приведат по
някоя от двете посочени банкови сметки:
IBAN: ***,
SWIFT: Y., Банка,, Yapikredi“ - Република Турция , с
титуляр М.К. (М.К.), или
IBAN: ***,
BIC: ***, ЦКБ АД Клон София Запад , адвокатска сметка с
титуляр И.В.С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: