Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Корона 07“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител В. К. В., против Решение № 118 от 28.08.2024г., постановено по АНД № 276/2024г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград. Поддържат се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита за неправилна преценката на съда относно липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Оспорва и изводите относно индивидуализацията на наказанието и прилагане на чл. 27 от ЗАНН, предвид, че дружеството не е санкционирано за други нарушения на трудовото законодателство, обуславящо налагане в минимален размер на санкцията по чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Счита, че в нарушение на материалния закон е констатирано нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, а не по чл. 13, ал. 1 от същия закон, тъй като ставало въпрос за наемане на работа на незаконно пребиваващ на територия на РБългария гражданин на трета държава. В тази връзка твърди и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради непълнота на събраните доказателства и неизясняване от районния съд на статута на лицето. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено изцяло и Наказателното постановление, алтернативно – да бъде изменено НП по отношение размера на имуществената санкция, като бъде определена такава в минималния размер, предвиден от закона, а именно 1500.00 лева. В съдебно заседание е представено писмено становище вх.№ 1768 от 12.11.2024г., в което се поддържат същите съображения и искания.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Разград, действащ чрез упълномощен старши юрисконсулт, ангажира писмено становище вх.№ 1757 от 11.11.2024г., като моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът се е произнесъл изключително подробно и мотивирано по всички възражения по първоинстанционната жалба и е обсъдил целия доказателствен материал.

Представителят на Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на РС - Разград следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя „Корона 07“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител В. К. В., е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева.

Въз основа на редовно събрани по делото писмени и гласни доказателства, правилно преценени от районния съд, същият е направил обосновани изводи относно фактите от значение за спора. Същите не се оспорват и от санкционираното лице, като още във въззивната жалба изрично е направено изявление в този смисъл. Те сочат, че на 15.01.2024 г. в гр. Разград, жалбоподателят „Корона 07” ЕООД, в качеството на работодател, е сключил трудов договор № 138 (от същата дата) с А. И. М., гражданин на Украйна, родена на [дата]., притежаваща национален паспорт № UKR *********, издаден от Украйна, както и Регистрационна карта на чужденец № ********* от 01.03.2024 г., издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, валидна до 04.03.2025 г., по реда на чл. 39, ал.1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. С трудовия договор било договорено между страните извършване на работа от посоченото физическо лице на длъжност „продавач-консултант“, в условията на пълно работно време (8 часа), срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 935,00 лева. С подпис на наетото лице върху трудовия договор било удостоверено и постъпването на работа на 15.01.2024 г.. Работодателят „Корона – 07“ ЕООД връчил на същата дата и екземпляр от длъжностната характеристика за изпълняваната от лицето длъжност, срещу подпис на работника. Съставен бил и Протокол за постъпване на работа към трудов договор № 138/15.01.2024 г., подписан от Работодател и Работник. Горните обстоятелства били установени при извършена в периода от 19.03.2024г. до 26.03.2024 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Разград проверка по документи от инспектори на Дирекцията, във връзка с осъществяване на трудовите правоотношения с наетите лица в „Корона - 07 " ЕООД. В хода на административното производство и при служебно направена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" било установено, че в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на А. И. М., гражданин на Украйна, а именно: от 15.01.2024 г. до 22.01.2024г., включително, работодателят „Корона – 07“ ЕООД не е уведомил писмено Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" относно действителното започване/постъпване на работа на лицето. За това нарушение, извършено на 23.01.2024г. и квалифицирано по чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, компетентното длъжностно лице съставило АУАН № 17-2400061 от 26.03.2024г. против дружеството- жалбоподател, в присъствието на управителя и връчен лично на него, който го подписал без възражения. Писмени такива не последвали и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено и оспорваното НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което и на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, на дружеството-работодател била наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева.

С оспореното по касационен ред решение Разградски районен съд е потвърдил това НП като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, по предвидения в закона ред и форма. Въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото и предвид липсата на спор относно фактическата обстановка, отразена в акта и НП, въззивният съд е възприел констатираното нарушение за правилно установено и доказано по несъмнен начин, изразяващо се в неизпълнение задължението на санкционирания субект по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ в 7- дневен срок от датата на действителното започване на работа на наетото лице - гражданин на трета държава (Украйна) по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона, работодателят да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда. Респ. съдът приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - работодател, като е наложено съответното по вид и размер наказание, на основание общата санкционна разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ. Възприел е за справедливо определена имуществената санкция над законовия минимум, но и значително под средния размер при отчитане на продължителния период на неизпълнение на вмененото задължение. Съдът изложил мотивирани съображения по възраженията на жалбоподателя, вкл. и относно преценката, че случаят не може да бъде определен за маловажен, тъй като става въпрос за един продължителен период, в който очертаното задължение не се изпълнява. Съдът е констатирал, че нарушението е довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения на субекта на отговорност, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат, и трае докато бъде установено или преустановено. В случая, проверката е била около два месеца след довършване на нарушението, но и след проверката, дори в течение на съдебния процес, задължението на работодателя не било изпълнено. Възприето е упорито пренебрежение на работодателя към тежащите върху него задължения, както и че този тип нарушения застрашават обществените отношения, свързани с трудовата миграция, трудовия пазар, отчетността на наетите служители от трети страни. Въз основа на горното е направен извод, че бездействието на жалбоподателя през един продължителен период от време е отегчаващо обстоятелство, което изключва възможността деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Изводите на районния съд са съответни на доказателствата по делото и на приложимото право. Отговорността на дружеството - работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран за неспазване нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, е необходимо да се установи по несъмнен начин, че наетото на работа лице е гражданин на трета държава, кога този гражданин е започнал работа в процесното дружество, както и че в 7-дневен срок от действителното започване на работа работодателят не е уведомил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател, в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ, в определения от закона 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето А. И. М., гражданка на Република Украйна, не е уведомил писмено компетентните органи за обстоятелството, че лице – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. Не е спорно и качеството на наетото лице като гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТМ. Уведомлението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ се изисква за целите на регулацията на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави и на политиката в областта на свободното движение на работници, трудовата миграция и интеграция на чужденци, за ограничаване на незаконна имиграция, както и санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава – в контекста на задълженията, поети от Република България като държава членка на ЕС по Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава и др. – транспонирани със ЗТМТМ (вж. § 2 от ДР на ЗТМТМ).

Видно от съображение 10 на Директива 2009/52/ЕО, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват по-специално за подправени документи от работодателите следва да се изисква да уведомяват компетентните органи за наемането на работа на гражданин на трета държава. С оглед намаляване на административната тежест държавите членки може да предвидят подаването на тези уведомления да се извършва в рамките на други схеми за уведомяване. С разпоредбата на чл. 3 от Директива 2009/52/ЕО е предвидена забрана за незаконно наемане на работа – на незаконно пребиваващи граждани на трета държава, като в тази връзка с разпоредбата на чл. 4, § 1, т. „в“ от Директивата е предвидено задължение за държавите членки да задължават работодателите да уведомяват компетентните органи, определени от държавите членки, за началото на наемането на работа на граждани на трета държава в срок, определен от всяка държава членка. Република България не се е възползвала от възможността да използва друга схема на уведомяване, като именно в изпълнение на задължението по чл. 4, § 1, т. „в“ е приета разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, като специализираният контрол за спазване на тези изисквания е предоставен на органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

При тази нормативна уредба и с оглед на установените по делото факти, въззивният РС-Разград правилно е приложил материалния закон, като приел, че нарушението е безспорно доказано, обективно съставомерно и правилно квалифицирано по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ – осъществено чрез бездействие на 23.01.2024г. и изразяващо се в неподаване на изискуемото с текста уведомление до компетентния държавен орган за започване работа на чужденец – гражданин на трета държава, в 7-дневен срок от действителното започване на работа на 15.01.2024г.

В хода на въззивното производство не е имало спор относно статута на гражданката на Украйна - А. И. М., поради което и възражението, че въззивното решение е постановено при непълнота на доказателствата относно този факт, е неоснователно. Твърдението, че посоченото лице е незаконно пребиваващо на територията на Република България, както и възражението за неправилна квалификация на нарушението в тази връзка, като такова по чл. 10, ал. 1 вместо по чл. 13, ал. 1 от ЗТМТМ, са заявени едва в касационното производство, а събраните в тази връзка нови писмени доказателства пред касационния съд, напълно опровергават горните изводи на жалбоподателя. Така въз основа на изисканата от Административен съд - Разград и представена от ОД на МВР - Разград, Група „Миграция“ справка рег.№ 330000-39463 от 18.10.2024г., се установява категорично, че относимо към периода на констатираното нарушение 15.01.2024г. – 23.01.2024г. А. И. М., гражданин на Украйна с [ЛНЧ], родена на [дата]., притежаваща национален паспорт № GJ759438 (UKR *********), издаден от Украйна, е била със статут на чужденец с временна закрила и валиден документ към него момент № *********, издаден от РЦ за временна закрила на 23.02.2023г. с административна валидност до 04.03.2024г., т.е. същата е пребивавала законно на територията на Република България. Нарушението е безспорно доказано от обективна страна, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилен е и изводът на РС – Разград, че нарушението не следва да се приема за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се установяват основания, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-ниска от типичната и да се направи извод за по-ниска обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Касационната инстанция напълно възприема мотивите на районния съд в тази насока, като правните изводи са обосновани, правилни и законосъобразни. Респ., и имуществената отговорност на дружеството - касационен жалбоподател е ангажирана законосъобразно, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ. Съдът счита, обаче, че наложената имуществена санкция от 3 000 (три хиляди) лева, се явява явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, тъй като очевидно не съответства на конкретната обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН. При определяне на санкцията, АНО, както и районният съд са обсъдили единствено наличието на конкретно отегчаващо отговорността обстоятелство, изтъквайки в тази насока единствено и само голямата продължителност на бездействието на Работодателя. Като съобрази формалния характер на нарушението, както и фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя, като липсват данни за предходни нарушения на трудовото законодателство, настоящата инстанция счита, съобразно критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, че и санкция в специалния минимум от 1 500.00 лева по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, е достатъчна и адекватна за постигне предупредителен и възпиращ ефект по отношение на нарушителя и превъзпитанието му към спазване на установения правен ред в страната.

Тъй като настоящото производство се развива по реда на АПК, в него Административният съд не разполага с правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК да измени обжалваното въззивно решение, когато се налага да се намали наказанието. Ето защо, решението на Разградски районен съд следва да се отмени и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, с което да се намали наложената имуществена санкция до минималния размер, посочен в закона.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград

ОТМЕНЯ Решение № 118 от 28.08.2024г., постановено по АНД № 276/2024г. по описа на Районен съд - Разград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя „Корона 07“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител В. К. В., е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 17-2400061 от 26.04.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 78, ал. 1 от същия закон, на жалбоподателя „Корона 07“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител В. К. В., е наложена “имуществена санкция” в размер на 3 000 (три хиляди) лева, като НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 3 000 лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Решението е окончателно.